Свръхчувствителност

  • 10 699
  • 217
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 202
Като начало малко предистория.
Още от малка съм супер чувствителна към всичко.
Не нося на хапливи шеги, мога да се разплача ако някой ми повишава тон , а ако се скарам с близък не спя по цяла нощ, ако някой ми направи забележка я мисля с дни.

Попаднах в интернет на една статия, че това била вродена свръхчувствителност.
https://www.mila.bg/article/7604692

Всички признаци ми съвпадат, и добри и лоши.
Като цяло, живота и отношенията с хора са доста трудни така, но за 30 години не съм успяла да "не му мисля" и да "гледам по-леко на нещата".

Има ли и тук хора с този проблем?
Как се справяте с тези емоции, имате ли някакви стратегии в отношенията си с хората, особено в семейството?

# 1
  • Мнения: 924
Аз съм така. Така ми е притеснено относно нещо, примерно за да отстоя себе си в дадена ситуация , трябва да се конфронтирам с човека отсреща. Почвам да премислям всякакви сценарии, ставам изнервена, притеснена. Почва да не стяга стомаха от нерви и притеснение , чак до повръщане стигам. И аз се засягам лесно, напират сълзите в очите ми ...Не знам как да се преборя с това

# 2
  • Мнения: 2 202
Аз съм така. Така ми е притеснено относно нещо, примерно за да отстоя себе си в дадена ситуация , трябва да се конфронтирам с човека отсреща. Почвам да премислям всякакви сценарии, ставам изнервена, притеснена. Почва да не стяга стомаха от нерви и притеснение , чак до повръщане стигам. И аз се засягам лесно, напират сълзите в очите ми ...Не знам как да се преборя с това

И аз съм така, едно към едно.Психоложката ми каза, че е заради отделяне на много адреналин при стреса, който спира храносмилането.

# 3
  • Мнения: 7 483
Не знам, как да го преборите, но това нещо не ви дава предимство в днешния жесток и безпардонен свят. Хората са лоши, зли, завистливи. Това се среща, както в работната, така и в близката среда, от хора, от които най- малко сте очаквали. Но, такава е действителността, за съжаление.
Ако не пощадиш себе си, и своята психика никой няма да ти помогне.

# 4
  • Мнения: 924
Отстоявам се, не давам много шансове да ме тъпчат и именно за да пощадя себе си да не го изживявам и да се мъча аз повече във времето си казвам открито и свалям картите. После пак си поревавам , но по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

# 5
  • Мнения: 5 702
Не го казвам лошо, но трябва да се прави разлика между свръхчувствителност и докачливост, защото от казаното в първия пост не е много ясно.
Може и двете да са заедно.
За свъхчуствителност не знам лек, търся.
Гаденето ме тормози много.
За докачливостта във всичките й размери има изход- осъзнавания и работа.

# 6
  • Мнения: 2 835
Не си сама, и аз съм така затова почти нямам приятели а ако е нещо свързано със семейството не ми дава мира докато не се наредят нещата,нямам подход не висля и че има ,просто живееш с това

# 7
  • Мнения: 197
Според мен има шанс, ако човек говори с психолог и погледне от друг ъгъл на нещата, малко по малко да придобие смелост и да има някаква промяна. Иначе сам би било доста трудно.

# 8
  • Мнения: 2 202
Стана ми много интересно как съвпадат нещата като виждането на малки неща, които другите не забелязват, непоносимост към насилие дори във филми и изтощаването от много хора и шум.
Аз направих следното (преди това цяла седмица го преговарях на ум...хаха)
Чувствам се като че натоварвам хората, ако покажа например че ми е неприятно да се майтапят за някои неща или да ревна по сред някой спор... Ужасно се притеснявам да плача за глупости, но не мога да го спра понякога.
Говорих с приятеля си и му обясних цялата ситуация и той се старае да ми помага с неща като да не пуска заядливи шегички и да внимава повече да не ми повишава тон ако спорим.Много се успокоих, че той го прие така, а не нещо от сорта на "Не бъди толкова докачлива"

Майка ми и сестра ми ме знаят отдавна и вече имаме изградени навици как да общуваме, та няма проблем там обикновено.

Най-ме плаши винаги това, че хората ще се отдръпнат от човек който приема всичко толкова дълбоко и затова не казвам на почти никого как се чувствам.

# 9
  • INFJ
  • Мнения: 9 417
Хората се отдръпват, защото е изтощаващо вечно да ходят на пръсти около някой, и да се чувстват като задници по време на поредните сълзи заради спор, или криворазбрана шега.

# 10
  • Мнения: 2 202
Хората се отдръпват, защото е изтощаващо вечно да ходят на пръсти около някой, и да се чувстват като задници по време на поредните сълзи заради спор, или криворазбрана шега.
Точно
Понякога като мине първоначалният афект си мисля "абе много тъпа беше тая реакция, сериозно ли се сдухах от това"

Затова наистина не трябва да се реагира на всичко веднага.

# 11
  • Мнения: 6 196
Не знам до колко мога да ти помогна, защото аз съм в другата крайност, но може би ако отвръщаш с това, което получаваш, ще се почувстваш по-добре. Когато те овикват, викай и ти, когато агресират срещу теб- отвърни с агресия. Това е моят начин, доколко е приложим при теб, наистина не знам. Принципно тази чувствителност си е проблем, най-вече за самите чувствителни хора. Как да го преодолееш обаче, не мога да ти дам рецепта.

# 12
  • Мнения: 5 702
Защо според теб реагираш болезнено на шега, когато ясно разбираш, че е шега? Приемаме най- лесния вариант от страна на семейството, които по подразбиране правят добронамерени шеги.
Важно е да си дадеш честен отговор на този въпрос.

# 13
  • Мнения: 7 483
Хората не могат да ходят вечно на пръсти около теб, да не би да се разстроиш или обидиш.
Опитай се, да си тренираш и ума и реакциите и следващия път си кажи : Няма да рева, няма да се поддавам на такива емоции.
Ще го преодолея.
Аз също съм много чувствителна, особено когато ми пука, но имам и друга,  желязна и защитна страна и винаги се отстоявам.
Мен професията ме направи такава. Кали ме до нечовешка степен. Няма как иначе да оцелееш.
Няма как да умираш със всеки пациент,трябва и да се съхраниш.

Това се учи.  Като те помачка живота, като преживееш няколко разочарования, като спечелиш няколко битки, ставаш войн.

# 14
  • Мнения: 5 702
Хепи, ако позволиш да допълня картинката 😊🙏.
Воин, с белези от заздравели рани но и с огърлица от крокодилски зъби.

# 15
  • Мнения: 7 483
Хепи, ако позволиш да допълня картинката 😊🙏.
Воин, с белези от заздравели рани но и с огърлица от крокодилски зъби.
Точно и много добре описано.
Когато те наранят, покажи зъби, не показвай слабост, когато те погалят, отвърни със същото.

# 16
  • Мнения: 5 702
Не съм казала да не показва слабост. Кой както го усеща и може.

Идеята ми беше да разбереш откъде идва слабостта.
Има много тригери за нас ( от предишни травми или погрешни възприятия), които са просто думи в устата на събеседника ни(искам да кажа, че не е задължително събеседника да иска да ни нарани. Дори най- безобидна дума може да ни изприщи, защото в нея влагаме друга емоция. )
Хубаво е да знаем какво ни пали, защо ни пали, откъде е травмата и да се работи в отработването й.
Докачливостта е друга бира.

За показване на зъби също нищо не съм казала. Огърлицата в случая е метафора за спечелена битка- разрешен проблем, които вече е непроблем.
Дали си спечелил битката с хитрост, бързина, лукавост, зъби, добро, лошо... всеки - спрямо натюрела си и ситуацията.

Последна редакция: нд, 02 юли 2023, 00:51 от ☀️🌙🌬️🔥💧❤️🙏

# 17
  • Мнения: 18 637
Замислям се с новите възпитателни начини, да се пази детето от травми, да се гушка и гали, да се върви по неговата от малко, дали не се нарушава психическата издръжливост. Сакън да не го засегнем, накажем по някакъв начин. Не съм за бой, но има други наказания, да разбере ,че не е право. Защитните стени около децата за мен ги изнежват. Важно е да се пребори , важна е не само физическата издръжливост, силата, но и психическата.   По мое време си вървяха и шамари. Сега  е забранено.
 Но излизайки навън, в живота, всичките очаквания са да не бъде наранявано както в семейството. Светът да е добро място. А не  е така, още в училище се сблъсква с друго. Да не говорим нататък.

# 18
  • Мнения: 275
Аз съм същата + живея в миналото.
Просто си преповтарям всяка моя грешка или обида случила се преди години.
Плача често и за всичко.
Не знам как да ми "мине".
Аз не обиждам, не наранявам и агресията ме поставя в ступор.
Толкова вътрешно приемам всяка казана дума и я мисля с месеци/ години после.
Вредя на себе си, на здравето си и на семейството си.
Съвети не мога да дам, единствено- не бъдете като мен.

# 19
  • София
  • Мнения: 35 190
Момичета, продължете си терапиите и търсете начин да си помогнете с външна намеса, щом не можете сами.
То е и до темперамент, тип нервна система, биохимия в мозъка, не можем всички да сме еднакви.
Но освен, че си живеете в собствен Ад, въвличате в него и останалите.

# 20
  • Мнения: 31 966
Това е много неприятно момичета и вреди на вас.
Ако вие не може да управлявате емоциите си, то кой може?
Колеги, съседи, въобще другите хора, които са в живота ви не са ви никакъв фактор, че да рипате, подскачате и страдате за елементарна шега.
Важни са хората ви, близките ви - родители, баби, дядовци, деца, мъж, най-добри приятели.
Разпилявате си емоциите нахалост.

Почвам да премислям всякакви сценарии, ставам изнервена, притеснена.
Просто спри да го правиш. Започни да мислиш нещо друго.
Установено е, че мозъка не прави много разлика между реални събития и такива отрицателни визуализации.
Иначе те разбирам.
Аз в огромна степен съм го премахнала.
То невинаги става въпрос за характер, но и може да е някакво хормонално нарушение.

# 21
  • Мнения: 8 916
Най-простичко, свръхчувствителността и докачливостта (не винаги мога да ги различа) показва несигурност и недостатъчно самочувствияе. Нито може човек постоянно да "стъпва на пръсти" покрай такива хора, нито пък им помага по този начин.

То невинаги става въпрос за характер, но и може да е някакво хормонално нарушение.
Това - да.

# 22
  • София
  • Мнения: 17 836
Сигурна ли си, че не си отгледана в студена семейна среда или прекалена зависимост от родителите? По повод на твърдението ти, че е вродено.


Аз, например, хич не обичам някой да ми сипва уж шеги, ама да се пробва да те засече и злепостави. Като им върнеш - ооо, ама ти си много лоша.

Иначе, аз също премислям ситуации и сценарии и забелязвам, помня супер дребни неща. Изтощаващо е. Не съм открила лек за това. Разстройвам се понякога в ситуации, но рядко го показвам, обикновено реагирам с вербална агресия, за да си седнат хората на задника, защото светът е такъв, че ако видят, че си лесна мишена, ще те натискат още повече.

# 23
  • Мнения: 31 966
Кетчър, то има шеги и шеги.
На някой може да се засмееш, даже и над себе си, на други трябва да ги насолиш веднага, защото иначе ще ти се качат на главата.
Шега е едно, злепоставяне друго.

# 24
  • София
  • Мнения: 17 836
Да, разбора се, казвам, че трябва да се внимава, а не веднага да си посипваш главата с пясък в каква тежест си и как хората даже не могат да се пошегуват с теб, горките.
В немалко случаи шегата е начин да засегнеш някого, непоемайкии отговорност за думите си, щото е само шега, нали. В такива ситуации трябва да отстояваш себе си.

# 25
  • Мнения: 6 196
Ми бъзикаш по същия начин, надцаквате се един други. Много обичам да затапвам с две думи, ама точните Simple Smile

# 26
  • Мнения: 1 454
Много често тази свръхдокачливост си чист егоцентризъм. Хората си плямпат какво ли не, много често няма общо с човека отсреща и това, че се разпознава в нещо.

# 27
  • Мнения: 25 695
През годините толкова много съм се нагледала на разни „чувствителни“ особи, че още щом някой се самообяви като много чувствителен, веднага започват да ми мигат червени светлини и да вият сирени. Обикновено съвсем скоро става ясно защо...
Вид пасивна агресия е това и то от най-манипулативните – когато агресорът се преструва на жертва.
Не по-малко опасни са и родителките, да, в женски род, които гордо обявяват как едно от децата им е много чувствително и с него трябва да се отнасят по-внимателно, едва-едва да пристъпват на пръсти и да му треперят, сакън да не предизвикат поредното емоционално торнадо , докато другото... За другото не им пука, нищо че може да е с пъти по-чувствително, ама не се е научило да играе по тънката струна на мама и да я върти на пръста си. И е свикнало да преживява дълбоко в себе си всички емоции, вместо да ги изкара навън и да бомбардира с тях околните.

# 28
  • Мнения: 1 335
Това идва може би от детството ти,  днес ти реагираш по същия начин, както когато може би си била наранена, засрамена от по-възраствите. Има и един друг проблем, в България хората са доста груби, манталитета ни е брутален понякога, изказа също. Някой да се заяде, да те "ухапе" уж на шега, да ти подхвърли нелепа шега си е нещо нормално. Масово много шум, страшна говорилния, лични разговори и т.н. навсякъде. Забелязвам, че от позицията на времето тези неща ми правят все повече впечатление и ми  пречат. Отиването в някоя институция за да свършиш нещо, обикновенно е свързано с негативно преживяване нацупени, заядливи, а често дори и във въздуха се усеща напрежението и когато си по-чувствителен това ти пречи. Постави себе си на първо място, осъзнай, че един коментар е отражение на човека, който го казва, а не на теб. Замисли се за някоя тема и нюансите на коментарите от отрицателни до положителни, защото всеки вижда живота през опита, интелекта, знанията и манталитета си.                                                      Имам няколко случая за съжаление в живота ми, когато препратих контакта с няколко човека, именно заради уж приятелско невинно заяждане, нелепи коментари и шеги.

# 29
  • Мнения: 1 035
За да пребориш един страх, трябва да се изправиш срещу него и да го поглуднеш в очите. Докато "бягаш", ще си е все същото. Имах подобен проблем, не съм конфликтна личност, винаги са ме притеснявали скандалите. Започнах да се бутам все в тях, сега нищо не ме притеснява.

# 30
  • Мнения: 18 637
Преувеличава се значението на детството. Залагам на наследственост, не е  измислица "одрал си кожата на...". Не отричам отровните родители ,среда, но не са толкова много. Просто децата приличат на някого, случва се на точно един родственик, може да  е назад, в деди.
 Убедих се ,че всеки носи "травми", все нещо не е било таман.
 Не решава проблем родител да носи "чадър" над дете, другата крайност на потиснато дете. Да ходи да се разправя с някой  обидил го, да изтъква чувствителност. По-добре да го учи да се справя с проблем, да избира битки, да може да  "прескочи" обида или да отвърне някак.
 Та всички носим рани и сме чувствителни, рядко някой би признал, че е темерут и носи много, не му пука да го плюят, засрамват , третират с присмех. Околните не се поправят и  променят от нас, ние се променяме, особено с годините ,като ни налегнат  силни, гадни проблеми и неща, спираме да мислим за закачки. А в живота често идват гадости и при всеки. Няма изключения. Мрънкай , реви, очисти душата, измий я и  пак отново живей.
 И виж себе си първо ,да няма кой ми такова в гащите.

# 31
  • Мнения: 31 966
През годините толкова много съм се нагледала на разни „чувствителни“ особи, че още щом някой се самообяви като много чувствителен, веднага започват да ми мигат червени светлини и да вият сирени. Обикновено съвсем скоро става ясно защо...


Да, някои са твърде чувствителни. Ама пък си е техен проблем.
Една колежка преди време ми се разсърди и не ми говореше бая време, че и се опитваше да се зъби, защото казах в почивката в разговор с друга колежка /и тя беше/, че не харесвам големи породи кучета и ме е страх от тях. А тя има две огромни. Не сме говорили за нейните кучета, говорих си по принцип.
Държа се инфантилно, а ми беше много симпатична. Спрях да говоря с нея, разкарах я от фейса. Накарах и се, помолих я с мен да разговаря само по служебни въпроси.
Оказва се, че е трябвало пет човека за бая време да и обясняват, че аз имам страх от големи кучета, имам си травма. Също така са и обяснявали, че всеки има право да харесва или не харесва всякакви животни. Мина и след пет месеца и се осъзна, ама аз си продължих да я игнорирам.
Не ми трябват такива ощипани моми, не съм длъжна да стъпвам на пръсти около никой.
Иначе имаше проблем с хормони. Почти цяла плеяда от хормони. Ама аз вина нямам.
И аз съм имала, ама баш така не съм се държала.

# 32
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 341
Очевидно сте тревожен тип. При него определящото е занижената самооценка.

Имате ли кошмарен сън, който се повтаря често?
Скрит текст:
При мен е невъзможността да бягам бълзо в критични ситуации. Краката в съня ми правят забавени и малки крачки. Знам, че имам сили и мога да избягам - никога не мога. Това е най-честият ми кошмар. Пряко го свързвам с неувереността си и неудобството да напускам комфортната зона. Това е поведението ми критична ситуация - сковавам се. Много време ми трябваше да отработя тези свои слабости. Първо трябваше да си ги обясня, после да ги приема и после да видя дали работят в моя полза. Вероятно има и други обяснения и начини за справяне, но това съм открила за себе си.

Бихте ли се обърнали към психолог за помощ?

# 33
  • Мнения: X
Всичко, което описвате, съм изпитвала в даден период, тийн и по-млади години, в отношенията с хората. Но с течение на времето и след като поопознах хората и мотивите им, година и половина работа с професор-психолог, много неща наистина “не ги мисля” дори, колкото и клиширано и банално да звучи. Не се засягам нито на неуместни шеги, нито на критика, нито, хипотетично, бих се ядосала на обида. Хората по принцип отделят толкова малко внимание на другите, всеки си живее в своя си свят, мисли за своите си неща и проблеми, че още щом се обърне и ви е забравил. Препоръчвам в това отношение книгата на Мигел Руис - “Четирите споразумения”, третото описва чудесно защо никога не трябва да приемаме нещата лично. Освен това, както се споменава по-горе, действията на хората нямат нищо общо с нас, а са плод на моментна реакция, на възпитание, на модел на поведение и общуване, на манталитет. Не бих се засегнала  от нищо, свивам рамене, прощавам и не се занимавам, ако е еднократно. Знам, че един щастлив човек никога не би тръгнал да се заяжда, обижда друг ей така, такова поведение по-скоро предизвика в мен съжаление и съчувствие.

Същото е и с критиката. Естествено, не я игнорирам директно, бих се замислила, дали е конструктивна, дали има резон, но хората си обичат да дават непоискани съвети и да критикуват за щяло и нещяло, изобщо не обръщам внимание. Преди две-три години прочетох един цитат, който се превърна в максима: “Не приемам критика от хора, от които сама не бих потърсила съвет”. Така че забележки и неоснователна критика влизат през едното и излизат през другото ухо, единствено ме вълнува мнението на близките ми хора и такива, които уважавам. На другите им благодаря за изразената критика и така. А ако се повтаря, питам директно дали се опитват да ме критикуват и за какво по-конкретно или какво се опитват да направят. Не бих си загубила съня заради забележка. Това е което мога да споделя, което ми помага на мен да се справям със свръхчувствителността. Също си селектирам хората, с които ми е приятно да съм в една компания и да общувам. С останалите много вежливо и много уважително минимален контакт по необходимост, енергийни вампири, драма кралици, груби, нетактични хора, такива, които ползват другите за кошче за душевни отпадъци, нямат шанс, съжалявам, прекалено много ме натоварват, а аз нямам неизчерпаема енергия.

Много хора дори не разбират, че съм свръхчувствителна, считат ме за резервирана и дистанцирана, само интуитивните усещат и близките знаят.

Последна редакция: пн, 03 юли 2023, 08:22 от Анонимен

# 34
  • Мнения: 1 257
Тук съм на мнението на Кака Сийка и Елора. Чуя ли някой да се самоопределя като "много чувствителен", гледам да не общувам много-много, освен ако не е крайно наложително. Всички хора имаме чувства, и всички реагираме на всяко дразнение на околната среда. Въпрос на емоционална и психическа зрялост е, тези реакции да са в някакви обществено приемливи рамки. Отделно е добре да се проверява редовно хормоналния баланс - в някои случаи може да става въпрос за здравословен проблем, и колкото по-рано се открие той, толкова по-голям е шансът да се овладее и излекува.
Специално на работното място рев, фасони, детинско мълчание и игнориране са абсолютно неприемливи. В работата всеки е там, за да се вършат конкретни задачи. Ако някой не може да свърши нещо, има си шефове, има събрания - обяснява причината, включително посочва ако някой по пътя не му е дал необходима информация и съдействие, застава зад резултата, и си носи последствията. Не всеки става за всяка работа, затова като не ти изнася - просто търсиш своето място. Но пет човека да работят здраво и работата да върви без проблем, и само една префинена мимоза да реве със сълзи колко ѝ е трудно, как всички я мразят и никой не ѝ обяснява - проблемът обикновено не е в петимата Simple Smile

# 35
  • Мнения: 957
Продължавайте да работите с психолози, защото това наистина е сериозен проблем. При вас явно е спонтанна реакция, но други хора изобщо не приемат нещата толкова навътре, но демонстрират, че така го чувстват, с цел манипулация и емоционално изнудване. Освен най-близките, които ви познават и знаят, че наистина се касае за проблем, останалите автоматично ще ви причислят към групата на манипулаторите. Отстрани изглежда така, сякаш не можете да понасяте чуждо мнение, не можете да търпите критика, смятате, че сте прави за всичко и трябва да става винаги това, което вие искате. Например ситуацията с филма може да се изтълкува и така - "разплаквам се на филма, който си избрал ти, така че следващия път ще гледаме филма, който съм избрала аз".

Това, че някои от близките ви са се научили да общуват с вас спрямо вашите изисквания, според мен ви прави лоша услуга. Повечето хора ще се отдръпнат - било защото се чувстват манипулирани, или пък защото не искат да са принудително в ролята на злодеи, които нараняват невинни. Близките ви са принудени да смилат и филтрират всичко, така че да не ви засегнат, но това е до време. От един момент нататък ролите дете-родител се сменят в обратна посока и досегашното дете трябва да взема трудните решения, а не да плаче колко е ужасно всичко. Нормалните мъже искат равностойна партньорка, а не цвете в саксия.

С тези ваши нагласи сте направо магнит за насилници. За тях е перфектно да ви изолират от всички онези хора, които ви нараняват, обиждат, разплакват и да ви създадат един илюзорен балон. Всеки опит да излезете от този балон е все по-болезнен, докато накрая не стане невъзможно да се отделите от насилника

# 36
  • Мнения: 6 196
Имам подобен често повтарящ се сън, преследва ме някаква група и иска да ме убие, аз съм сам, стрелям по тях, но автомата ми плюе куршумите все едно ги замерям с прашка или засича, или ми свършват пълнителите. Не знам до колко има връзка с чувствителност или не увереност, в критични ситуации се справям доста добре и бързо намирам решение.

# 37
  • Мнения: 9 777
В дългосрочен план комуникацията с подобен свръхчувствителен индивид на практика е мъчение. Всичко е поза и добре премислено / ограничено до минимум съдържание с единствената цел да се избегнат сълзи, драми и безкрайно анализиране.
Бих избягвала такива в по-близкото ми обкръжение, ако се налага. Малко като енергийни вампири са, прехвърляйки тяхната несигурност върху останалите, умишлено или не, под формата на непрестанен стрес какво си казал, правилно ли си се изразил, добре ли си разбран и прочие.

# 38
  • Мнения: X
Много не се разбира какво представлява свръхчувствителността. Не е не несигурност и ниско самочувствие, не е хормонални проблеми, не е тревожност, не е докачливост, а вродено свръхактивиране на нервната система за всякакви стимули - звук, светлина,  тълпи, кофеин, негативна енергия. Когато човек се научи, най-добре с терапия, как да контролира физиологичната реакция, така и комуникацията си с хора, няма никакви проблеми нито за самия човек, нито за околните. Проблемът е, че малко хора се обръщат към специалист, защото да посещаваш психолог за мнозина все още е табу. Аз от години съм нямала вечер на превъзбудимост да не мога да заспя, единствено ако пия кафе след 4 будувам като кукуряк посред нощите. А в отношенията с хората просто се обграждащ в близкия кръг с хора с високо емоционално IQ, които също ценят добри и хармонични отношения без да си пускаме хапливи шегички например та да си кажем истината и всичко е точно.

# 39
  • Мнения: 18 602
Очевидно в темата не става дума за свръхчувствителни към светлина. Както писа някой нагоре - като чуя някой да се обявява за свръхчувствителен, ясно е, че става дума за тегав характер и трудно комуникиращ, а не че не понася силни звуци.

# 40
  • Мнения: X
Темата е зададена точно за вродената свръхчувствителност - hypersensibility person syndrome - което включва и чувствителност към светлина, звуци (затова се препоръчва носене на звукоизолиращи слушалки), емоции. Вече кой какво разбира и как интерпретира е друг въпрос. А за комуникацията, да, тегава е, като няма общи допирни точки. Така че дистанция с хора на различна вълна и няма драма Wink

Последна редакция: пн, 03 юли 2023, 14:27 от Анонимен

# 41
  • Мнения: 18 602
Ами допирните точки на работното място какви да са, освен по работа... Или някой очаква специално за него десетина негови колеги да направят челна стойка, за да не го травмират с поглед, полъх, дума или каквото там, да се чудят какви са му темите, как да го предразполагат, какво да направят, за да не се обиди.
Всъщност на работа как да е, но такъв човек в семейството вече е голямата трудност.

# 42
  • Мнения: 5 297
Чета темата от самото начало, до момента не съм коментирала.
И аз имам силна чувствителност към светлина, звуци и всякакви други външни стимули, но не смятам, че околните са длъжни постоянно да се съобразяват с крехката ми душа, така че с времето се научих да реагирам на заобикалящия ме свят като нормален човек. Всеки, който претендира да е пораснал и зрял, би трябвало да притежава умението да се владее пред хората. Като останеш сам, прави каквото искаш, но никой не е длъжен да ти търпи емоционалните реакции. Плюс това за мен е въпрос и на самоуважение да се държа подобаващо сред хора. Когато остана насаме със себе си, мога да се депресирам или да (само)агресирам на воля.

# 43
  • Мнения: X
Ами допирните точки на работното място какви да са, освен по работа... Или някой очаква специално за него десетина негови колеги да направят челна стойка, за да не го травмират с поглед, полъх, дума или каквото там, да се чудят какви са му темите, как да го предразполагат, какво да направят, за да не се обиди.
Всъщност на работа как да е, но такъв човек в семейството вече е голямата трудност.

Това са си Ваши впечатления и мнение за хора, които може да са или да не са свръхчувствителни. И е Ваше право и работа как ще се справяте с това, което определяте като проблемно поведение.

Аз, като човек с HPS от малка написах вече, че съм работила по въпроса и нито се цупя, нито внушавам на някого някакви негативни чувства, нито се засягам или обиждам, а в повечето случаи просто игнорирам. Притежавам необходимите комуникативни и социални умения да се дистанцирам съвсем преднамерено от поведение и хора, които не ми допадат, както и да пренасочвам разговора в посока, която искам, и изобщо не стигам до тези състояния на “адски мъки”, с които уж свръхачувствителните измъчват околните. Не знам аз съм си във вътрешен мир със себе си и околните. А и досега никой не се е оплаквал от мен, а не да не контактувам с хора, смол толк и общи приказки от време на време винаги вършат работа.

# 44
  • Мнения: 18 602
Точно защото всеки пише от собствен опит и впечателния мисля ясно се вижда, че работата в посока овладяване е изключителна рядкост. И че масовото е на тежкия характер да се рисува ореол на чувствителност и емоционалност, до която останалите членове на колектива и обществото не са дорасли. А всъщност става дума за обикновена докачливост, мнителност, неспособност за общуване - неща, които повярвайте, са адски натоварващи за околните.

# 45
  • Мнения: 1 257
Много не се разбира какво представлява свръхчувствителността. Не е не несигурност и ниско самочувствие, не е хормонални проблеми, не е тревожност, не е докачливост, а вродено свръхактивиране на нервната система за всякакви стимули - звук, светлина,  тълпи, кофеин, негативна енергия.
Какви са обективните и измерими критерии, по които се различават двете подчертани състояния? Защото ако няма такива, то с въпросното определение всеки може свободно да спекулира. Как реално да различим човек със свръхактивирана нервна система от разглезено мрънкало? Ако го разясните, ще направите услуга на всички.

# 46
  • Мнения: X
Точно защото всеки пише от собствен опит и впечателния мисля ясно се вижда, че работата в посока овладяване е изключителна рядкост. И че масовото е на тежкия характер да се рисува ореол на чувствителност и емоционалност, до която останалите членове на колектива и обществото не са дорасли. А всъщност става дума за обикновена докачливост, мнителност, неспособност за общуване - неща, които повярвайте, са адски натоварващи за околните.

ОК, всеки си има право на мнение. Няма да споря Simple Smile

АнаИва, не съм компетентна да отговоря на въпроса, по-добре питайте някой психолог или психиатър. Но доколкото съм запозната тревожност (anxiety), ниско самочувствие, вродена свръхчувствителност са различни състояния, които изискват различен подход и терапия, в психологията няма “спекулация”. С лаици не споря.

# 47
  • Мнения: 1 257

Това каква връзка има? Къде привидяхте ситуация, в която лаик иска да спори с вас?  Smile

# 48
  • Мнения: 1 844
Прочетох отгоре-отгоре статията и аз отговарям на повечето от "признаците", но нито съм докачлива, нито сръдлива, нито се определям за свръхчувствителна.
Bizzie Lizzie, според мен объркваш интровертни хора, които не обичат шумотевици и тълпи, с ревливи и емоционално нестабилни хора. Сикнес каза, че ако някой й направи забележка го мисли с дни, не обича да си правят шегички с нея, не обича да й повишават тон, когато спори реве, "плаче за глупости" (нейни думи). Аз имах много близка приятелка от детство, която беше същата горе-долу, повечето й познати започнаха да я избягват или избягват някакви по-смислени разговори от прогнозата с нея, защото просто знаят, че тя е сръдлива и във всичко вижда лична нападка. Разговорите с нея са натоварващи. Обича да спори и често повишава тон и ако ти повишиш също тон, започва да реве. Интерсното е, че тя доста се промени чак към 30-те си години, и то към добро, когато остана без приятели.

# 49
  • Мнения: X
ОК, сигурно бъркам като човек, който лично е засегнат Simple Smile И сигурно при всички това състояние се проявява по един и същ начин и хората не работят, за да се преодолеят проблемите и променят Simple Smile Хубав ден ви желая!

# 50
  • Мнения: 1 844
Имам един интересен въпрос. Надявам се да не прозвучи заядливо, добронамерено питам и съвсем по темата - като един свръхчувствителен човек с висока емоционална интелигентност не усети ли пасивната агресия в изречението "с лаици не споря" и не помисли ли за чувствата на АнаИва?

# 51
  • Мнения: X
И аз съвсем добронамерено отговарям - съвсем целенасочено написах, че не споря с лаици, за да прекратя дискусията. Аз да не би да съм длъжна да се съобразявам да “ходя на пръсти”, та да не засегна някого? Не съм Wink

# 52
  • Мнения: 1 257
Имам един интересен въпрос. Надявам се да не прозвучи заядливо, добронамерено питам и съвсем по темата - като един свръхчувствителен човек с висока емоционална интелигентност не усети ли пасивната агресия в изречението "с лаици не споря" и не помисли ли за чувствата на АнаИва?
Това беше класическа реакция. Жил, фръц, игнор + капка позитивизъм за финал ( Simple Smile Хубав ден ви желая!)
Laughing
А въпросът ми беше сериозен, между другото. Ще се радвам някой да обясни конкретно, с измерими понятия, а не с общи приказки.

# 53
  • Мнения: 18 602
Тези моменти - с вметките за липса на допирни точки, за лаиците, дори маниерното пожелаване на приятен ден\бъдете здрави\усмихнати и т.н. в края на омаловажаващ отсрещния потребител пост - са класическа проява на пасивна агресия Simple Smile Не подценявайте чак толкова аудиторията.
В края на краищата всички тук сме лаици в областта на психиатрията, дори тези, които обясняват, че другите са лаици.

# 54
  • Мнения: 1 844
Скрит текст:
И аз съвсем добронамерено отговарям - съвсем целенасочено написах, че не споря с лаици, за да прекратя дискусията.
Е, винаги има вариант да прекратиш дискусия като спреш да участваш в нея, но реално ти реши да избереш друг подход.
Цитат
Аз да не би да съм длъжна да се съобразявам да “ходя на пръсти”, та да не засегна някого? Не съм Wink
Тоест свръхчувстителността се проявява като особена чувствителност към собствената ти особа и по какъв начин другите се отнасят към нея и никаква съобразителност с чуждите особи?

# 55
  • Мнения: 8 916
Мда, имаМ много близка, определена от майка си като много чувствителна. Същата е доста индиферентна към хорските проблеми, но го отдава на толерантността си, да не им се месела в проблемите.

Последна редакция: пн, 03 юли 2023, 19:18 от Блу

# 56
  • Мнения: 9 777
АнаИва, не съм компетентна да отговоря на въпроса, по-добре питайте някой психолог или психиатър. Но доколкото съм запозната тревожност (anxiety), ниско самочувствие, вродена свръхчувствителност са различни състояния, които изискват различен подход и терапия, в психологията няма “спекулация”. С лаици не споря.
??

# 57
  • Мнения: X
Скрит текст:
И аз съвсем добронамерено отговарям - съвсем целенасочено написах, че не споря с лаици, за да прекратя дискусията.
Е, винаги има вариант да прекратиш дискусия като спреш да участваш в нея, но реално ти реши да избереш друг подход.
Цитат
Аз да не би да съм длъжна да се съобразявам да “ходя на пръсти”, та да не засегна някого? Не съм Wink
Тоест свръхчувстителността се проявява като особена чувствителност към собствената ти особа и по какъв начин другите се отнасят към нея и никаква съобразителност с чуждите особи?

Можеш ли да ми посочиш конкретно къде изисквам съобразителност към собствената особа? Не знам как по-ясно да напиша, че коментари и критики не ме засягат. Също, дори и като HSP не съм длъжна да ходя по черупки, та да не засегна нечии чувства.

Дискусията е просто безсмислена, щом се спори относно какво е свръхчувствителност и се изискват (във форум) едва ли не съпоставки прилики и разлики м-ду тревожност, HSP и ниско самочувствие от учебник по психиатрия. 😅 Дори и да имах желанието, а аз го нямам, нямам необходимата компетенция да участвам в такава дискусия, съжалявам.

G&B, може би, когато цял живот имаш едно състояние, си запознат обстойно с него и не си лаик?? Но не и чак на ниво съпоставки с други класифицирани и кодирани диагнози?

# 58
  • Мнения: 9 777
Ясно. Останах леко объркана за момент.

# 59
  • София
  • Мнения: 1 139
От такива 'нежни' души бягам като дявол от тамян. Няма излизане на глава с тях. Все са засегнати и онеправдани, горките. Колкото и да се опитваш, не можеш им угоди.

# 60
  • Мнения: 546
Свръхчувствителни са хора с посттравматичен стрес, преживяли някакво насилие примерно. Това за мен е свръхчувствителност и бих била внимателна в общуването си.

Така зададена темата е за хора, които се чувстват “специални” и не за този свят Simple Smile Гледам много да не общувам с подобен тип.

# 61
  • София
  • Мнения: 35 190
Ам, има леко объркване тук, че свръхчувствителните рефлектират на всяка фраза и действие, не. Онези са с обикновени харекторапатии и неиздялкано поведение.
Първите обикновено само си преживяват всяка реплика, момент, отношение. Големи филмари са, но рядко се изправят да бистрят нещата.

# 62
  • Мнения: X
Да, да, точно така, “нежните души” сме вечно засегнатите, сигурно ние подскочихме ужилени на думата “лаик”, при все че се задават въпроси за разясняване!

С риск да бъда заклеймена като “пасивен агресор” и “емоционален манипулатор” да задам все пак резонния въпрос: в тема за съвет, колко души се включихме с опит и желание да помогнем и какво се случи?!

# 63
  • София
  • Мнения: 35 190
Е, не си само ти. Какво се случи - видяхме.

# 64
  • Мнения: X
Видяхме, да. С риск удобно да бъда заклеймена като “вечно неоправдана”, ще го кажа: жалко просто!

# 65
  • София
  • Мнения: 35 190
За кое? Че някои хора имат проблеми и не ги отработват, а ги правят наши ли?
Ам, сори, късата клечка. В силно конкурентен и социален свят трябва да си намериш ниша, без да си фрийка, ако искаш да бъдеш - не товариш другите със себе си, просто е.
Всеки си носи особеностите и това ни е хубавото всъщност, някои и дефицити, но те си остават дефект, не ефект.

На една плоскост са ми свръх емоционалните и свръх експанзивните, които не се владеят - за мен са инфантили. Сори.

# 66
  • Мнения: 1 844
Аз дадох не съвет, а пример - докато не опре ножът до кокала, няма оправия. Докато мама, леля, батко, братко и гаджето се съобразяват така ще е. Когато спрат и стадото те отхвърли или се адаптираш, или се изолираш. Като с повечето такива "черти" в характера впрочем.

# 67
  • София
  • Мнения: 1 139
Чувствителен негонен бяга.

# 68
  • Мнения: X
За кое? Че някои хора имат проблеми и не ги отработват, а ги правят наши ли?

Не, жалкото е, че в тема, която е зададена в търсене на съвет, 80% от коментарите представляват не градивен такъв, а критика и оплакване колко натоварващи сме били, всъщност мъчни, темерутески характери, “фрийкс”, “разглезени мрънкала”, “емоционални манипулатори” и “пасивни агресори” и прочее. Направи ли ви впечатление, че търсещите съвет тотално се отдръпнаха и спряха да пишат в темата?

И кои “наши проблеми”? За проблеми с хора в темата ли говориш или по принцип в живота? Защото аз свръхемоционални натоварваши реакции от “мимози” тук не видях, докато две дами от критиците скочиха ужилени.

В тази връзка да запитам днес, че вчера вродената ми аверсия към конфликти взе превес:

АнаИва, ти от какво точно се почувства - цитирам “Жил”, ужилена - от това, че те нарекох лаик то темата или че те игнорирах? Да не би да не е истина, че си лаик? Ти специалист ли си?

EmmaT, ти къде видя пасивна агресия в констатиране на фактите (“комуникация е трудна при липса на допирни точки” и че сте лаици) и учтив завършек на дискусията от моя страна с “Хубав ден” ?? Щом твърдиш че това е пасивна агресия, можеш ли да се обосновеш? Току що три статии по темата прочетох - коренно различни са класическите примери. Ти знаеш ли изобщо ли какво представлява пасивната агресия или на всяка реплика, която не ти харесва, й лепваш този етикет?

Mandy Bo, ще получа ли отговор на въпроса къде изисквам съобразяване с “моята особа” или ще продължаваш да пишеш наизуст твоите наблюдения върху (предполагаемо) свръхчувствителни?

# 69
  • Мнения: 1 257
АнаИва, ти от какво точно се почувства - цитирам “Жил”, ужилена - от това, че те нарекох лаик то темата или че те игнорирах? Да не би да не е истина, че си лаик? Ти специалист ли си?

Имаш голям проблем с четенето с разбиране. Няма никакъв шанс да се почувствам засегната от случайни думи на непознат в интернет, а още повече че някой ме е "игнорирал", не си придавай толкова значение Smile
В нито едно от мненията ми няма конфронтация, опит за спор, претенция за компетентност и каквото там още ще ти се привиди  Smile Държа се възпитано, говоря изцяло от личен опит и впечатления, задавам уточняващи въпроси, за да вникна в проблема. Какво пречеше просто да ми дадете линк към научно базирани статии, където се изясняват обективните и измерими критерии за определяне на състоянието?
Темата стана изключително забавна, защото ясно показа типични реакции на хора, които искат всички да ги гладят по косъма, пък тези лоши, груби и заядливи хора не щат Smile  Ще продължа да следя темата, за да видя докъде ще стигне  Smile

# 70
  • София
  • Мнения: 35 190
За кое? Че някои хора имат проблеми и не ги отработват, а ги правят наши ли?

Не, жалкото е, че в тема, която е зададена в търсене на съвет, 80% от коментарите представляват не градивен такъв, а критика и оплакване колко натоварващи сме били, всъщност мъчни, темерутески характери, “фрийкс”, “разглезени мрънкала”, “емоционални манипулатори” и “пасивни агресори” и прочее.
Нагледно Laughing

# 71
  • Мнения: 25 695
Ще продължа да следя темата, за да видя докъде ще стигне  Smile

Как докъде ще стигне? Докъдето се стига в повечето случаи – „свръхчувствителният“ скача със засилка на валяка и започва да мачка наред. Simple Smile
Защо мислиш споменах в предния си пост за червените лампи и сирените? Заради куп подобни близки срещи от трети вид, всеки път завършващи с предизвестен край...

# 72
  • Мнения: X
АнаИва, ти от какво точно се почувства - цитирам “Жил”, ужилена - от това, че те нарекох лаик то темата или че те игнорирах? Да не би да не е истина, че си лаик? Ти специалист ли си?

Имаш голям проблем с четенето с разбиране. Няма никакъв шанс да се почувствам засегната от случайни думи на непознат в интернет, а още повече че някой ме е "игнорирал", не си придавай толкова значение Smile
В нито едно от мненията ми няма конфронтация, опит за спор, претенция за компетентност и каквото там още ще ти се привиди  Smile Държа се възпитано, говоря изцяло от личен опит и впечатления, задавам уточняващи въпроси, за да вникна в проблема. Какво пречеше просто да ми дадете линк към научно базирани статии, където се изясняват обективните и измерими критерии за определяне на състоянието?
Темата стана изключително забавна, защото ясно показа типични реакции на хора, които искат всички да ги гладят по косъма, пък тези лоши, груби и заядливи хора не щат Smile  Ще продължа да следя темата, за да видя докъде ще стигне  Smile

Хайде сега парадния форумен рефрен “ Не ти се отдава четенето с разбирането”. Друго не можете ли да измислите? Кое не съм разбрала: ти сама окачестви реакцията си към моите думи като “ Жил, игнор” - цитирах те дословно. Та, отново, кое те накара, да усетиш като жилване? Като търсиш дискусия или спор по темата, защото епитетът ти “разглезени мрънкали” си в провокация за спор, какво ти пречи сама да си потърсиш въпросните научни статии? Ти затруднения ли имаш с това или очакваш друг да ти ги търси?

Georgeous, кое е нагледното? Дай конкретен пример, ако обичаш, нещо градивно, помогни на свръхемоционалния да се осъзнае и промени към по-добро. С едносрични иронични подмятания и баба знае да борави.

# 73
  • София
  • Мнения: 35 190
Многословието не е нужно, за лечение си има терапевти, аз не съм.
Каквото исках показах, Сия го разказа.

# 74
  • Мнения: X
Многословието не е нужно, за лечение си има терапевти, аз не съм.
Каквото исках показах, Сия го разказа.

Мда, много удобно. Парираме с иронични подмятания, но не искаме при учтив апел да разясним какво имаме предвид. Не знам какво си показала, но на мен нищо не ми стана ясно. Това ли ви е разбирането за добра комуникация?

# 75
  • Мнения: 18 637
Не вярвам да си свръхчувствителна, с тези постове и разправии, онези са свити, при натиск или намек дори ,се оттеглят.
 та си разправяй каквото искаш.

# 76
  • Мнения: 1 454
Свръхчувствителна особа, така се определя тя самата, имам в близкия си роднински кръг. Поотдалечих се и се дистанцирам до колкото мога, защото е ужас общуването. Започва се с “аз, аз, аз”, продължава с “те хората, какво си мислят за мен, аз….”, “тя/той ми каза, че аз…. и много съм обидена, искам да си го изговоря да ми мине…”  Каквото и да се каже нормално се възприема като обида и следва”ти ли ще ми кажеш, аз….” Ами нищо не говоря , кимам около час и после беж да ме няма, безмислено е.

# 77
  • Мнения: 1 245
Аз също може би отговарям на критериите за свръхчувствителност, но с годините съм се научил да го прикривам. Освен това отбягвам хора които могат да ме наранят, и се сприятелявам със подобни на мен. Понякога за да скрия уязвяването реагирам и с някакви агресивни варианти, всъщност както би се очаквало да го направят стандартните хора със стандартна реакция, примерно с някоя груба шега, а всъщност вътрешно изобщо не го чувствам така.
Познавам и много чувствителни хора (реално реагират болезнено на сигнали, които за мен не са чак така натоварващи ), но мисля че там вече са на гранични стойности.

# 78
  • Мнения: 8 916
Темата е пусната в подфорум "Семейни отношения". Ако се търсеше по-специализирано мнение, мястото ѝ би трябвало да бъде друго.

Разбира се, че има хора, които са по-емоционални, премислят повече, приемат нещата по-дълбоко и лично, и всичко това без да е техен избор. И все пак, това са неща, които могат да се тренират, да се притъпяват с опита и годините, да не се демонстрират и натрапват, а не да се очаква винаги отсрещната страна да се съобразява. Ами, ако отсреща пак стои много емоционален човек, ама просто си го таи в себе си?

# 79
  • Мнения: 18 602
Добре стана с избухването на потребителката, поне нагледно показа разликата между тежък характер и чувствителност, за която доста хора писаха. Иначе с изисквания към света, обяснения как никой не е дорасъл до невероятно високата ни емоционална интелигентност и оплакване от колегите можехме да откараме още стотина страници.

# 80
  • Мнения: 1 245
То че има и такива хора - които се виждат постоянно с ореола на свръхчувствителност, и освен че манипулират всички наоколо, достигат театрални висоти със гигантските си страдания и оплаквания, има. Има и други които просто реагират много остро и бурно и на малки дразнения.
Но не мисля че зададената тема се отнася точно до тези категории.
Нека истинските страдалци и свъхчувствителни да си останем тук, за да си споделяме и да се подкрепяме.
Хората с железни нерви, мачкащи всичко по пътя си като ледоразбивачи, не смятам че могат да допринесат с нещо значително, освен да нанесат нови травми и да ни разстроят допълнително.
ЕДНО ВАЖНО допълнение - вярно е че истинските (тези за които се отнася темата ), не могат да мелят със повечето хора, и в крайна сметка ако няма разбиране и допълване те се оказват в кофти отношения и със най-близките си.
Което се случи и при мен (и за това много съжалявам, но може би е късно вече за залепване на счупеното), и процеса на отдалечаване си върви, като същевременно върви и противоположния процес на сближаване със малцината съвпадащи ми хора.

# 81
  • Мнения: 146
Аз се "излекувах" сама. Приех, че ролята на многострадалната Геновева не ми носи никакви девиденти и обърнах друга страница в живота ми. Сега съм толкова по- щаслива, такъв непукист, така си бича айляк, че чуждото мнение не може да ме докосне по никакъв емоционален начин, чак си свирквам. Нооооо тази идея трябва първо да ти "уври" в главата и да си готова да я изповядваш. Един живот живеем бе
Скрит текст:
ма.. му с..ра
насладете му се.

# 82
  • София
  • Мнения: 35 190
Хората не сме в затворена система, не сме елементи, които не взаимодействат с обекти от външната ѝ среда. Развиваме се, променяме се, много са преминали на следващото стъпало в себепознанието и контрола над личността, оттам питането ми: Темата да остане само за несправилите се свръх чувствителни или и за справилите се?

# 83
  • Мнения: 5 297
Като че ли погрешно за чувствителни/емоционални се приемат само хора, които се изразяват така, че всички околни да разберат какво им е.

# 84
  • Мнения: X
gorgeous, не, не схващам, защото просто не е така. Никъде не очаквам възгледите ми да се припокриват с вашите. Нееднократно съм посочвала, че имаме различия и описанията ви са си вашите представи и опит. Ти в момента ми приписваш поведение и ми раздаваш квалификации “емоционален манипулатор”. И теб питам, можеш ли да се обосновеш, кое в постовете ми говори за манипулативност? Защото ако не можеш, си е голо празнословие. В живота, като кажеш А, трябва да можеш да кажеш и Б.

Аз, свръх емоционалната 😅, чета какви ли не епитети за нас в цялата тема и съм нон-реактивна през цялото време, пиша неутрално и по същество. И на първия ми коментар “С лаици не споря”, същите хора, които пищите “ох, какъв тормоз е да ходим на пръсти” около чувствителни, подскочихте - цели три - с претенцията непознати във форум да мислели за чувствата на АнаИва (справка - постът на Манди Бо), да се съобразяват с тях. Иронията е невъобразима, просто. 🤣Да се чуди човек кой е свръхчувствителният!

И аз с интерес ще следя темата. Може да съм свръх емоционална, но съм и отборен шампион в интернационален турнир по дебати, с три години клуб дебати зад мен, и изобщо не бягам от дискусии стига да ми е интересно.

EmmaT, няма избухване, не отклонявай въпроса, на който все още не си отговорила като ми приписваш несъществуващи неща, ако обичаш. Съвсем неутрални и учтиво задавям въпроси, това не е равнозначно на “избухване”. Та, ЕммаТ, още веднъж, къде в моите постове ти видя пасивната агресивност, в която ме обвиняваш? Можеш ли или не можеш да отговориш?

# 85
  • Мнения: 18 602
EmmaT, няма избухване, не отклонявай въпроса, на който все още не си отговорила като ми приписваш несъществуващи неща, ако обичаш. Съвсем неутрални и учтиво задавям въпроси, това не е равнозначно на “избухване”. Та, ЕммаТ, още веднъж, къде в моите постове ти видя пасивната агресивност, в която ме обвиняваш? Можеш ли или не можеш да отговориш?

Няма нищо неутрално в етикиране на отсрещния и десет поста с "няма да споря", последвано от чаршаф с обяснения как никой в темата не е дорасъл конкретно до твоето разбиране какво ти дължи света.
Вземете малко да се приземите.
Всички познаваме чувствителни хора, най-вероятно в темата има и такива, които не са се обозначили специално, можем да направим разлика между кофти характер, който се изживява като великата уникална снежинка, и чувствителните.

# 86
  • София
  • Мнения: 35 190
Май всъщност наистина не разбираш, че трябва да спреш да обобщаваш за "нас" и трябва да започнеш да говориш единствено и само за себе си.
Не можеш да обощаваш, още повече не знаеш кой какъв е от списващите. Или какъв е бил.

Квалификациите си ги заши сама.

# 87
  • Мнения: 920
Близките и познатите, за които се споделя и коментира в темата, определящи се за свръхчувствителни, не ще да имат много общо със свръхчувствителността, за която се пише в статията.
Реално свръхчувствителните хора нямат егоизъм в себе си, принципно са спокойни и добронамерени към другите ако в отношението към тях няма злонамереност, като очакванията им са че във взаимоотношенията трябва да има реципрочност - както аз към теб, така и ти към мен. Прояви ли се злонамереност и агресия към тях - а те я усещат лесно и бързо - принципно проявяват търпение и не влизат в конфликти. Не защото се страхуват от тях, а защото се натоварват от негативните емоции и енергия на такива хора.
Стараят се да запазят вътрешния си мир чист, а общуването с агресивно настроени индивиди за тях е като да хвърлиш кофа с фекалии в безупречно почистен дом. Могат дълго да търпят и обикновено реагират след доста опити на другите да прекрачат границите им.
Именно защото усещат и разбират болката на другите, не биха наранили никого умишлено и целенасочено. 
Те не само са състрадателни, но са и винаги готови да помогнат. Повечето хора мечтаят за материални неща и власт, докато техните мечти са за живот без болка и страдание.
Истина е, че да ги разберат умеят само хора като тях самите. Тези, които не притежават умения и качества като техните, ги заклеймяват и подиграват.
Хубавото е че, след натрупване на определен житейски опит и някои дълбоко разтърсващи преживявания, свръхчувствителните хора се променят. И тогава идва моментът на освобождаване от оковите на свръхчувствителността, осъзнаването на тяхната невероятна вътрешна сила и способност да контролират както реакциите и емоциите си, така и степента на преживяване на случващото се с и около тях.

# 88
  • Мнения: 1 553
Наскоро започнах да отбягвам такава "чувствителна" особа, която все е наранена, низвергната и онеправдана. Все си поплакала. Ама толкова е чувствителна, че много се разстроила, като и се обадила жената на любовника и, за да и търси сметка...

# 89
  • Мнения: 988
Joy защо се намесиха ученически клубове по дебати, не разбрах..липсва ми сенситивност

# 90
  • Мнения: 6 477
Да,
Идва първи ден на работа и уведомява от шеф до последен касиер, как била много чувствителна. И ние какво? Да ходим на пръсти ли?
Ми!
Чувствителните хора си личат...отдалеч. Няма да спорят или дебатират. Ще се оттеглят. Мъчно ми е за такива. Ако усетя се съобразявам. Донякъде. Но  се старая такива да не са ми в обкръжението. Натоварват ме. Цапната съм в устата.. Не искам да се съобразявам да не нараня някого.

# 91
  • Мнения: 1 844
Mandy Bo, ще получа ли отговор на въпроса къде изисквам съобразяване с “моята особа” или ще продължаваш да пишеш наизуст твоите наблюдения върху (предполагаемо) свръхчувствителни?
Очевидно очакваш съобразяване с твоята особа като някаква последна инстанция, председател на свръхчувствителните. Другите са лаици и си пишели наизуст.
Между другото ще си пиша наизуст, колкото си поискам. Не съм на защита на дисертация по психиатрия. 
Не знам защо темата зави към нечии лични диагнози, тук обсъждахме свърхчувствителността като гънка в характера, а не правим психопортрети.

# 92
  • Мнения: 1 335
Защо сте толкова иронични и заядливи не мога разбера. Правете разлика за хора, които манипулират и всъщност въобще не са чувствителни и хора, които наистина са чувствителни. В темата визираме по-скоро втория типаж. Просто бъдете добронамерини. Иронията е излишна. Бях на едно събиране и моя позната засегна мъж от компанията, тя много добре знаеше, че това му е болното място, разрева го, видя го в какво състояние и не спира. Развали ни събирането, заболя ме главата и защо беше всичко това? И после той бил такъв, той бил онакъв.  Защо аз не го разревах? Добрия тон е много важен, темата също и не случайно англичаните говорят за събития, не за хора и времето е любима тема, защо? Защото е неутрална надали ще обидиш някого, че утре ще вали дъжд. Сещам се и за още един пример, англичанка живееща в България иска да си купи нещо от аптеката, аптекарката се държи агресивно, не я обслужва и я гони. Тя казва, че много се е разстроила, разплакала се. И тя ли е чувствителна горката. Не, просто не е свикнала на такива грубянщини и очевидно, аптекарката е избила комплекси, защото не знае английски, но ако е Човек, умишлено го пиша с големи букви, ще намери начин да се разберат и да я обслужи.  С един наистина чувствителен човек ако се държиш добронамерено, без заяждане....няма да има повод за ексцесии.

# 93
  • Мнения: 5 297
Според мен не прави добро впечатление голям човек да се разреве на публично място пред други хора. Говори ми за липса на самоконтрол, не за чувствителност.

# 94
  • Мнения: 1 335
Според мен не прави добро впечатление голям човек да се разреве на публично място пред други хора. Говори ми за липса на самоконтрол, не за чувствителност.

Не си права, понякога острия език може да доведе до какво ли не, това не е първият случай от въпросната жена, осъзнавам, че това и е маниера и манталитета. И за съжаление това не е изключение.

# 95
  • София
  • Мнения: 35 190
Вие защо не ѝ казахте стига? Защо досега не сте я спрели?
Съжалявам, но примерът служи за отправна точка на много въпроси за динамиката на отношенията в тоя хабитат.

# 96
  • INFJ
  • Мнения: 9 417
Има хора, на които им замирисва на кръв, като видят някой по-емоционален. Захапват и не пускат, доставя им удоволствие, чувстват се велики и силни (друг начин си нямат, освен да тъпчат някой по-слаб), като хиени са. Та тези хора трябва да се изолират и да остават сами, на секундата. А не жертвите им.

# 97
  • Мнения: 18 602
Скрит текст:
Защо сте толкова иронични и заядливи не мога разбера. Правете разлика за хора, които манипулират и всъщност въобще не са чувствителни и хора, които наистина са чувствителни. В темата визираме по-скоро втория типаж. Просто бъдете добронамерини. Иронията е излишна. Бях на едно събиране и моя позната засегна мъж от компанията, тя много добре знаеше, че това му е болното място, разрева го, видя го в какво състояние и не спира. Развали ни събирането, заболя ме главата и защо беше всичко това? И после той бил такъв, той бил онакъв.  Защо аз не го разревах? Добрия тон е много важен, темата също и не случайно англичаните говорят за събития, не за хора и времето е любима тема, защо? Защото е неутрална надали ще обидиш някого, че утре ще вали дъжд. Сещам се и за още един пример, англичанка живееща в България иска да си купи нещо от аптеката, аптекарката се държи агресивно, не я обслужва и я гони. Тя казва, че много се е разстроила, разплакала се. И тя ли е чувствителна горката. Не, просто не е свикнала на такива грубянщини и очевидно, аптекарката е избила комплекси, защото не знае английски, но ако е Човек, умишлено го пиша с големи букви, ще намери начин да се разберат и да я обслужи. 
С един наистина чувствителен човек ако се държиш добронамерено, без заяждане....няма да има повод за ексцесии.

Вероятно не си даваш сметка, че и твоята приятелка може би разсъждава така - аз съм чудесен човек, той ме предизвика, не е моя вината. Това оправдание - отсрещният не се държи както трябва, моята ексцесия е опрадвана - е желязно, може да бъде приложено срещу всеки.

# 98
  • Мнения: 1 844
Развали ни събирането, заболя ме главата и защо беше всичко това? И после той бил такъв, той бил онакъв.  Защо аз не го разревах?
Само да вметна, че стоенето отстрани и нищоправенето представлява своеобразно спомагане за тормозителя. По друг начин казано, ако не правиш нищо срещу вербалната агресия и гледаш сеир това те прави също тормозител. Даже способстваш, защото си вид публика, а повечето тормозчии имат нужда от "поддръжници", сами рядко влизат в конфликт 1в1.

# 99
  • Мнения: 3 702
Да,
Идва първи ден на работа и уведомява от шеф до последен касиер, как била много чувствителна. И ние какво? Да ходим на пръсти ли?
Ми!
Чувствителните хора си личат...отдалеч. Няма да спорят или дебатират. Ще се оттеглят. Мъчно ми е за такива. Ако усетя се съобразявам. Донякъде. Но  се старая такива да не са ми в обкръжението. Натоварват ме. Цапната съм в устата.. Не искам да се съобразявам да не нараня някого.
Жените винаги сте били по-чувствителни от мъжете, но напоследък започнах да виждам и чувствителни мъже, което не е добре.

# 100
  • Мнения: 7 483
Не разбирам защо нападнахте така чувствителните хора и тук. На тях не им става по- лесно от това, а те самите трудно се справят с околния свят и без това.
Манипулатори били, агресори били...Не, просто всеки по различен начин се вписва с реалността и понякога е трудно да бъдат разбрани.
Като не ми харесва някой, който, се държи по начин, неприемлив за моята чувствителност и възприятие, гледам да се дистанцирам.
Просто е.

# 101
  • Мнения: 25 695
Проблемът не е с чувствителните хора (лично мое мнение е, че всички хора са чувствителни – с изключение на социопатите и други подобни -патии, просто го изразяват по различни начини или не го изразяват като форма на самозащита), а с тези, които се самообявяват за такива и го използват, за да манипулират околните, обикновено членовете на семейството, като по този начин успешно (или не чак толкова) ги манипулират. И когато попаднат в чужда среда – учебна, работна и т.н.,  която още не е дресирана да им скача по свирката, се появява проблем. Голям проблем. И реакцията е много шумна и гръмогласна, насочена към предизвикване на чувство за вина у гадовете, които не искат да скачат.
А има и свръхчувствителни, които не са шумни и гръмогласни. Те или си решават проблемите тихомълком – със или без помощта на специалисти, или кардинално – няма човек, няма проблем.
Позволете просто някои от нас да сме живели достатъчно дълго, да сме се сблъсквали с достатъчно много типажи, с някои от тях достатъчно близко, за да си позволим да имаме собствено мнение.
Да не отварям дума за жертвите и кои точно са действителните жертви – „чувствителните мимози“ или техните близки.

# 102
  • Мнения: 7 483
В реалността или се вписваш и адаптираш в средата, в която попаднеш или си стоиш сам.
Малко хора ще стъпват на пръсти около такива мимози.

# 103
  • Мнения: 25 695
Напротив. Бедна ти е фантазията колко много са жертвите на „мимозите“, особено сред роднините и близката им среда.

Просто някои „мимози“ приемат чувствителността си за слабост и правят всичко възможно, за да я скрият. А други „мимози“ я използват като оръжие.
„Аз съм...“ обикновено са от вторите. И ако се почувстват засегнати – газят и мачкат, без да им пука за чувствителните души отсреща.

# 104
  • Мнения: 6 196
Вместо да реве, ако и беше набил шамарите, тогава сигурно насилник щеше да излезе?
Или може би тя нямаше дори да си помисли да го напада, ако знаеше, че може да бъде ошамарена. Или аи да не прибягвам до шамари, че тук сте много чувствителни на тази тема, ако и беше теглил тлъстите псувни, ефекта щеше да е същия.
Ей за това чувствителност=слабост, което на някои хора им действа като червеното на бика. Което пак си е някакъв вид комплекс, щото не биха скочили на някой по-ербап от тях.

# 105
  • Мнения: X
Не разбирам защо нападнахте така чувствителните хора и тук. На тях не им става по- лесно от това, а те самите трудно се справят с околния свят и без това.
Манипулатори били, агресори били...Не, просто всеки по различен начин се вписва с реалността и понякога е трудно да бъдат разбрани.

На мен ми е пределно ясно, че действията на хората отразяват културата им на общуване, възпитанието, националния манталитет сред други неща и не съм се впечатлила ни най-малко, не се притеснявайте, бях на път просто, затова отговарям сега. Колко да се впечатля от коментар на потребителка, която не си е направила труда да прочете за какво е темата (HSP) и си позволява да раздава лични квалификации пасивен агресор без да може да защити мнението си. Не смея вече просто да попитам какво отличава "кофти характера" от свръхчуствителността, защото се опасявам, че отново няма да знаят какво да отговорят и ще изляза с някоя психиатрична диагноза вече!

# 106
  • Мнения: 18 602
Между шамари и рев има хиляди възможни реакции. Разсъждаването в крайностите е доста показателно.
А за разликата между кофти характер и чувствителност се писа достатъчно, смятам стана ясно каква е дори на тези, които предпочитат да отричат и да обвиняват националния манталитет ли беше.

Последна редакция: ср, 05 юли 2023, 06:32 от EmmaT

# 107
  • Мнения: X
Да, благодаря Ви, ЕммаТ, че ми казахте в лицето колко "кофти характер" съм. Двойки се срещат с месеци, за да се опознаят; други с години живеят с някого и пак не познават напълно какъв характер е, но Вие и как беше "всички в темата" от няколко мои поста ме разконспирирахте. Евала!

# 108
  • Мнения: 7 483
Добре де, защо сега тоя докачливост и обидчивост?
Ми кажи : Да, мислете си, че съм кофти характер , ама какво ми пука някои непознати какво ще си мислят? Важното е, ти да знаеш, че не си, и близките ти около теб. А такива реакции винаги се забелязват .
А това, че хората обичат да поставят епитети без изобщо да те познават е друга тема.

# 109
  • Мнения: X
Понеже попита, ще ти отговоря. Невъзпитано е най-малкото и нелепо. Психолози са ме научили дори и да не съм засегната вътрешно, да не позволявам на такова поведение да му се размине с превантивна цел - да не ти се качват на главата.

# 110
  • Мнения: 8 916
Лизи, нахлу в темата на Сикнес (която като явно по-деликатна натура се отдръпна), издърпа изцяло фокуса върху себе си, нападна тези, които не се впечатлиха от твоята особа, разсърди се...
Накратко - ако искаше съчувствие и разбиране, обърка тотално подхода.

# 111
  • Мнения: 5 297
Психолози са ме научили дори и да не съм засегната
След като не си засегната, защо реагираш? Любопитно ми е наистина. Ако аз отвръщам на някого, то определено е, защото ме е засегнал (повлиял, впечатлил, както искаш го наречи). Ако някой по никакъв начин не ми въздейства, според мен не е логично да се занимавам с него. Така или иначе, най-вероятно изобщо няма да съм го забелязала, за да реагирам.

# 112
  • Мнения: 18 602
Да, благодаря Ви, ЕммаТ, че ми казахте в лицето колко "кофти характер" съм. Двойки се срещат с месеци, за да се опознаят; други с години живеят с някого и пак не познават напълно какъв характер е, но Вие и как беше "всички в темата" от няколко мои поста ме разконспирирахте. Евала!

В тази тема с потребителката Лизи Бизи се занимава единствено Лизи Бизи - вадиха се някакви диагнози, спореше се на тема колко високо емоционално IQ има, привеждаха се странни аргументи като ученически клуб по дебати, изискваше от потребителите да отговарят на някакви нейни теми и пр. Опасявам се, че Лизи Бизи не реагира добре на липсата на интерес към нейното схващане за мястото и значението ѝ за останалите, което води до избухвания като тези от предните страници.

Ако имаш добър психолог, психиатър или каквото там - ще ти бъде от огромна полза да му дадеш да прочете темата и да обсъдите твоето включване - до какво води заемането на позата "аз, аз, само аз", коя реакция до какво отношение провокира и т.н.

# 113
  • София
  • Мнения: 35 190
Тук по акъла посрещаме, по когнитивен дисонанс изпращаме.

# 114
  • Мнения: X
Лизи, нахлу в темата на Сикнес (която като явно по-деликатна натура се отдръпна), издърпа изцяло фокуса върху себе си, нападна тези, които не се впечатлиха от твоята особа, разсърди се...
Накратко - ако искаше съчувствие и разбиране, обърка тотално подхода.

Blue, извинявай много, но сигурно си останала с погрешно впечатление - никога не съм търсила съчувствие в темата. Включих се с желание да споделя опит как да живеем по-лесно като HSP (High sensitivity person) и да помогна.

Върни се назад и ще видиш, че Сикнес и другите се отдъпват още на страница номер едно - много преди моят пост.

Някои явно решиха, че могат да си проектират собствените предразсъдъци за свръхчувстителните - агресори, манипулатори, темерутски характери и прочее - върху мен и аз, свитичката свръхчувствителна, ще приемам безропотно и ще преглъщам. Е, няма как да стане.

# 115
  • Мнения: 1 553
Свитичка? Представям си, ако беше отракана.

# 116
  • София
  • Мнения: 35 190
Никой нищо не се опитвал, моме дебатьорке. Сама си реши, че всички са срещу теб, а ние всъщност се опитваме да ти кажем, че не всички са като теб.
Белкем ти светне.

# 117
  • Мнения: X
Скрит текст:
Психолози са ме научили дори и да не съм засегната
След като не си засегната, защо реагираш? Любопитно ми е наистина. Ако аз отвръщам на някого, то определено е, защото ме е засегнал (повлиял, впечатлил, както искаш го наречи). Ако някой по никакъв начин не ми въздейства, според мен не е логично да се занимавам с него. Така или иначе, най-вероятно изобщо няма да съм го забелязала, за да реагирам.

Bell 87, извинявай, пропуснала съм поста ти, идеята на психоложката е да се прави с превантивна цел, да се отстояваш. Някои хора просто си имат някаква butthurt и обичат да си го изкарват на някого. На други им доставя удоволствие и се чувстват велики, като нападат. Едно емоционално момиче на тях им се вижда като перфектна "жертва", която могат - образно казано - да налагат, когато си поискат. Идеята на психоложката е, че като ги репликираш няколко пъти решително и пред други хора и прекратяваш подобно поведение в зародиш.

Happy doc (предполагам като доктор) знае за начините да се пресече едно неприемливо поведение - от по-меки през неутрални до агресивни даже, според което е необходимо и се очаква да свърши работа в ситуацията. На мен в реалния живот, Слава Богу, не ми се налага да ги прилагам изобщо и нямам много опит с тях - така съм си уредила нещата, че да бъда в среда, в която вирея и се чувствам много добре. Най-много някоя по-груба реплика да чуя, но това си е нормално в забързания и стресиран свят, в който живеем.

# 118
  • София
  • Мнения: 12 820
Една позната има детенце, което е диагностицирано със "свръхчувствителност" (може да имаше и друг термин, но не запомних). Като бебе - постоянен, неумолим плач. Чувствителност към всичко - хора, животни, звуци, емоции. За да излязат - часове подготовка и настройване. Най-малкото нещо може да го "шашне" и после не може да се успокои понякога дори с дни.

Трудно е да се обясни на хора, които не са го видяли или почувствали. Аз самата за първи път се сблъсках лице в лице. Не бях запозната, а на много хора, които не са запознати, често първата реакция е да отхвърлят, да осмеят. Факт, и че има хора, които са свикнали да парадират с емоциите си, да манипулират, да очакват всички да се нагаждат според тях. Те не са свръхчувствителни, те са крайно разглезени. Но отсрани, за човек, който не е запознат в дълбочина, понякога може би няма как да се види разликата. Защото ние виждаме резултат, не причина.

Аз не съм този тип хора, не се обиждам лесно, знам как да отвърна, мога да запазя хладнокръвие. Дали мога да вляза в обувките на такъв човек? Вероятно не. Но се старая да преодолея първичния инстинкт да отхвърля нещо толкова различно. Иначе и аз някога съм мислила с дни как съм отговорила на някой и как съм се представила пред друг, но това са били по-скоро тийнейджърски несигурности. И те се преодоляват точно като осъзнаеш, че света на хората не се върти около теб, нито твоят трябва да се върти около техните мисли за теб. Но това са по-скоро нормални периоди и не мисля, че за свръхчувствителните хора е толкова просто.

Иначе не мисля, че тук е мястото да намерят помощ и разбиране. Прекалено бързо ескалират нещата, до степен, която е трудно поносима и за хора, които не са свръхчувствителни. Определено, ако някой се чувства по начините, които са характерни за свръхчувствителните хора, е най-добре да поработи със специалист и да търси приятелска среда.

# 119
  • Мнения: 3 224
Респект, Бизи, че си защитаваш позициите така. Мислех да се включа в темата, но ме хвана шубето.

# 120
  • Мнения: 5 297
Скрит текст:
Психолози са ме научили дори и да не съм засегната
След като не си засегната, защо реагираш? Любопитно ми е наистина. Ако аз отвръщам на някого, то определено е, защото ме е засегнал (повлиял, впечатлил, както искаш го наречи). Ако някой по никакъв начин не ми въздейства, според мен не е логично да се занимавам с него. Така или иначе, най-вероятно изобщо няма да съм го забелязала, за да реагирам.

Bell 87, извинявай, пропуснала съм поста ти, идеята на психоложката е да се прави с превантивна цел, да се отстояваш. Някои хора просто си имат някаква butthurt и обичат да си го изкарват на някого. На други им доставя удоволствие и се чувстват велики, като нападат. Едно емоционално момиче на тях им се вижда като перфектна "жертва", която могат - образно казано - да налагат, когато си поискат. Идеята на психоложката е, че като ги репликираш няколко пъти решително и пред други хора и прекратяваш подобно поведение в зародиш.

И все пак не разбрах защо да се занимаваш с човек, който теб не те е засегнал. Едва ли психологът те учи да се месиш където не ти е работа.

# 121
  • Мнения: 9 777
Мислех да се включа в темата, но ме хвана шубето.
По-добре недей Wink

# 122
  • Мнения: 18 602
Няма и нужда да се влиза в обувките на другия, за да бъдат уважени чувствата и деликатността му.
Но това не означава, че агресивни изблици трябва да бъдат оправдавани, понеже някой Х е дотолкова фиксиран в самия себе си, че не може да понесе друг да не зачете неговото схващане за подреждането на космоса.

Убедена съм, че всички имаме познати, роднини, колеги, които са чувствителни и деликатни, без да влизат в безкрайни разправии с околните. Високата чувствителност е напълно възможно да бъде овладяна, човекът да функционира и да се вписва в различни дейности без да бъде проблем нито за него, нито за другите.
Сигурна съм, че имаме познати и от другите - тези с безкрайните изяснявания кой какво как казал, защо го казал, как бил погледнал, защо погледнал така, а не иначе, с безкрайните обвинения как никой не го е разбрал, колко лоши са хората, инфантилното прехвърляне на вина, ваденето на все нови и нови обвинения, за да се докаже като жертва на другите, и пр. И че можем да направим разлика между двата типа хора.

# 123
  • Мнения: 18 637
Признавам, че  и аз "дебатирах" но ми викаше моя мъж дървен философ. Много приказки , дето могат кратко да се изразят. Научих се като одъртях да го мога, но все ме тегли на философстване. Намек някакъв правя.
 на хората не им се слуша фонов шум.

# 124
  • Мнения: X
Респект, Бизи, че си защитаваш позициите така. Мислех да се включа в темата, но ме хвана шубето.


Благодаря, Наивница на средна възраст, имам тренинг просто да си отстоявам себе си и позицията си в дискусии. Happy doc, като доктор, предполагам знае много как човек да остроява себе си в различни ситуации. Станах свидетел в реалния живот как една нахалница постоянно прекъсваше годеницата на един психиатър, много грозно и не се усещаше, буквално на всяко изречение. Той изведнъж така агресивно й кресна изведнъж, че тя се стъписа, но нищо не каза, и след това разговорът продължи нормално, без надговорване. Много беше интересно, очевидно знаеше как да реагира, като нещо не му харесва.

Bell 87, е, как да не е твоя работа - нали към теб са например коментарите, забележките и т.н.? Реагираш превантивно, ако се случи повече от един-два пъти, за да ти е спокойно и да не ти се качват на главата.

# 125
  • Мнения: 5 297
Скрит текст:
Респект, Бизи, че си защитаваш позициите така. Мислех да се включа в темата, но ме хвана шубето.


Благодаря, Наивница на средна възраст, имам тренинг просто да си отстоявам себе си и позицията си в дискусии. Happy doc, като доктор, предполагам знае много как човек да остроява себе си в различни ситуации. Станах свидетел в реалния живот как една нахалница постоянно прекъсваше годеницата на един психиатър, много грозно и не се усещаше, буквално на всяко изречение. Той изведнъж така агресивно й кресна изведнъж, че тя се стъписа, но нищо не каза, и след това разговорът продължи нормално, без надговорване. Много беше интересно, очевидно знаеше как да реагира, като нещо не му харесва.

Bell 87, е, как да не е твоя работа - нали към теб са например коментарите, забележките и т.н.? Реагираш превантивно, ако се случи повече от един-два пъти, за да ти е спокойно и да не ти се качват на главата.
Чакай малко. Ти първоначално написа, че са те учили да реагираш дори и да не си засегната, нещо такова. Аз затова се учудих. Сега променяш версията.

# 126
  • Мнения: X
Скрит текст:
Респект, Бизи, че си защитаваш позициите така. Мислех да се включа в темата, но ме хвана шубето.


Благодаря, Наивница на средна възраст, имам тренинг просто да си отстоявам себе си и позицията си в дискусии. Happy doc, като доктор, предполагам знае много как човек да остроява себе си в различни ситуации. Станах свидетел в реалния живот как една нахалница постоянно прекъсваше годеницата на един психиатър, много грозно и не се усещаше, буквално на всяко изречение. Той изведнъж така агресивно й кресна изведнъж, че тя се стъписа, но нищо не каза, и след това разговорът продължи нормално, без надговорване. Много беше интересно, очевидно знаеше как да реагира, като нещо не му харесва.

Bell 87, е, как да не е твоя работа - нали към теб са например коментарите, забележките и т.н.? Реагираш превантивно, ако се случи повече от един-два пъти, за да ти е спокойно и да не ти се качват на главата.
Чакай малко. Ти първоначално написа, че са те учили да реагираш дори и да не си засегната, нещо такова. Аз затова се учудих. Сега променяш версията.

Не, засегнатата, а засегната, в смисъл да ме жегне, да се почувствам зле, да се разстроя.

# 127
  • София
  • Мнения: 12 820
То в тоя спор малко се позагуби кой прав, кой крив, и двете страни достатъчно се хапаха... Ама ето един добър съвет... Човек не трябва да се обяснява безкрайно на хора, които не са настроени доброжелателно към него.

# 128
  • Мнения: X
И аз да си позволя да дам един съвет - хубаво е в тема за взаимопомощ, в която хората споделят, че цял живот отношенията им с хора са били трудни да има по-голяма толерантност и разбиране; темата да бъде повод повече да се прочете и научи за този тип личност (или състояние, ако е доста изразено, защото HRS си е спектър, от по-леко до по-силно изразено), което да улесни живота. А не поле за лични нападки. Аз се извинявам, ако репликата ми за лаиците се е приела лошо. Всеки е лаик в дадено поприще - аз съм пълен такъв в машиностроенето, например, в ракетната наука - за мен лаик не е етикет или нещо негативно.

# 129
  • Мнения: 18 602
Преди всичко, добре е човек да си владее реакциите, за да не се налагат след това десетки обяснения какво е искал да каже, но еди какво си.

# 130
  • Мнения: X
Иска ви се да Ви се бях обяснявала на Вас Wink
Мисля, че съм достатъчно ясна в комуникацията си. Повечето разбират от две думи.

# 131
  • Мнения: 18 602
Такова впечатление оставяш. Започва се с размахване на диагноза, задават ти конкретен въпрос за нея, не можеш да отговориш, започваш да агресираш, пък айкюто, пък кръжока по дебати, пък народопсихологията крива... 20 поста по-късно вече си на етапа "вие лошо ме разбрахте, аз друго исках да кажа".

Но пак подчертавам - добре е, че така се завъртя разговора, всеки да се замисли за подобни казуси в реалния живот. В работен колектив например - какво коства такава атмосфера на околните. Или в семейството.

# 132
  • Мнения: 7 483
Вчера колежка, която е от 6 месеца,си подаде молбата, отново след изпускане на нервите срещу другите. Толкова труд вложихме, да й обясняваме и научим, тя винаги се сопваше, сърдеше и го приемаше лично.
Все си мислеше, че имаме отношение, а то работата е сериозна, трудна, и на моменти доста критична .Но не, тя си знае нейното.
Докато вчера, такава грешка направи ( щото нали винаги знае ) , та щеше да убие пресно опериран пациент. Естествено доктора я завря там, където не е и сънувала.
И днес, Хоп...молбата.
Ми не става така, особено на отговорна работа. Трябва и да слушаш и да търпиш някои критики, когато не си в позицията на знаещ и можещ.
Но, момичето напусна с думите, че сме гадни кучки и много ни е търпяла.

# 133
  • Мнения: 18 602
А представяш ли си да не беше напуснала и това да беше продължило още година-две да речем.

# 134
  • Мнения: X
Ама за какво продължавате да нищите моето поведение и да се занимавате с моята особа не мога да разбера! То не бяха непоискани наставления, то не бяха непоискани съвети. В същото време, като отговарям на въпроси към мен - обяснявала съм се. Ами.. не аз съм натоварващата!

# 135
  • Мнения: 5 297
Ама за какво продължавате да нищите моето поведение и да се занимавате с моята особа не мога да разбера!
Дали наистина не разбираш, или умишлено си противоречиш, за да провокираш и да поддържаш спора и вниманието към себе си?

# 136
  • София
  • Мнения: 17 836
Тук по акъла посрещаме, по когнитивен дисонанс изпращаме.
Joy

Според мен темата тръгна лошо от началото с отъждествяване на чувствителността с докачливост и сръдливост. Нямат нищо общо и не, не всички хора са еднакво чувствителни. И не всички тръбят за нещата, от които се впечатляват, докато други просто забравят за тях или не обръщат внимание, защото са пълно перде.

Не става въпрос за нещо, което е в твой интерес или отправено към теб.

Скрит текст:
Примерно - моя колежка пометна преди известно време на фона на други проблеми. Много мъчно ми стана и цяла нощ не можах да спя и мислих за нея, как ли се чувства. Друга моя колежка много силна на думи и уж приятелка, но отиде на дискотека и на другия ден забрави.
Не казвам, че моята реакция е правилната или здравословна. Но да, по- чувствителна съм нея, примерно, и то не само за моя з@дник.

# 137
  • Мнения: 169
TheSickn3ss , да вродено е и по-точно типът нервна система, как реагираме на стресови ситуации, etc.
Аз например при конфликт (с хора, които не са ми близки) , се разтрепервам, изпълвам с адреналин, etc. И ме ядосва, че обикновено спор не се води , за да се разберат гледни точки, а за да "затапиш" другия. Също надвива този с по-голямо его. Просто не знам откъде хората имат енергия постоянно да се налагат.

Единственият съвет, който някога ми е помагал е свързан с дишане: вдишваш през носа, задържаш 3-5 сек, издишваш през устата бавно x3. Винаги ме успокоява, когато ще говоря пред много хора, не съм тествала в конфликт още. Също чета съвети ако някой ти каже нещо обидно гледаш го продължително в очите , говориш с равен , нисък тон. Може да е придружено с (иронична) усмивка. Просто не трябва да му позволяваш да разбере, че те е засегнал.

 Трябва да си задаваме въпроси - искаме ли да сме харесвани от точно тези хора? кое е най-лошото, което може да се случи ако се изправиш срещу някого? как ще повлияе мнението на този човек за теб (обикновено никак, оттук следва , че не ти се променя с нищо живота заради това и не трябва да ти пука. Има такива книги за когнитивна терапия онлайн.

Междудр. една професорка ми каза, че съм най-спокойният човек, когото познава така че вероятно не ми личи. Moже би това, което си чувстваме ние , не винаги е видимо за околните. Много хубава тема, благодаря ти!

Последна редакция: ср, 05 юли 2023, 21:17 от Lavendervibes

# 138
  • София
  • Мнения: 35 190
Кетч, съвсем коректно пуснах няколко поста към момичетата в темата, после Лиз Близ се припозна и ме емна да ѝ редя азбуката. Във втора тема го прави и си мисли ще ѝ пусна - дабеда.

За чувствата ти разбирам, аз съм същата, но не държа тон на всички да ги разбират. Най- малкото аз нямам потребност за повествования на тема - вътрешния ми свят.

# 139
  • София
  • Мнения: 17 836
Разбира се, просто смятам, че Сикнесс е точно фин и чувствителен човек, а не някакъв пасивен агресор.

# 140
  • София
  • Мнения: 35 190
О, много е сладка и …. разголена. Дано си отбере от темата и опита на хората.

# 141
  • Мнения: X
Ама за какво продължавате да нищите моето поведение и да се занимавате с моята особа не мога да разбера!
Дали наистина не разбираш, или умишлено си противоречиш, за да провокираш и да поддържаш спора и вниманието към себе си?

Наистина не разбирам. Уж съм ангажирала хората умишлено с особата си, а след това други потребители се опитвате да ми правите анализи на поведението и ми давате непоискани съвети. Ще ви освободя от присъствието си, като толкова дразня.

ПС: тънките подигравки в стил (Лиз Близ)  най-много ме забавляват; знам какви всъщност представляват!

# 142
  • София
  • Мнения: 35 190
Той психиатъра е казал, знам, че знаете.

# 143
  • Мнения: X

Аз например при конфликт (с хора, които не са ми близки) , се разтрепервам, изпълвам с адреналин, etc. И ме ядосва, че обикновено спор не се води , за да се разберат гледни точки, а за да "затапиш" другия. Също надвива този с по-голямо его. Просто не знам откъде хората имат енергия постоянно да се налагат.

Единственият съвет, който някога ми е помагал е свързан с дишане: вдишваш през носа, задържаш 3-5 сек, издишваш през устата бавно x3. Винаги ме успокоява, когато ще говоря пред много хора, не съм тествала в конфликт още. Също чета съвети ако някой ти каже нещо обидно гледаш го продължително в очите , говориш с равен , нисък тон. Може да е придружено с (иронична) усмивка. Просто не трябва да му позволяваш да разбере, че те е засегнал.


Това е единственото, което ми помага и на мен реално, но аз дишам така около минута и половина. И не знам дали знаете, но обратното също може да е полезно за HSP. Вдишваме бавно, издишваме бързо за минута и половина общо. Това дишане енергизира и тонизира доста сутрин, което е важно за хора, които не понасят кафе.

# 144
  • Мнения: 18 602
О, столква от тема в тема. Ясно.

# 145
  • Мнения: X
Невероятни сте 😅 последно - човек, който търси внимание в темата ли съм, или стоклър, който преследва Горджъс от тема в тема и я столква? 😅 сега станах и столкър наред с пасивен агресор, манипулатор, кофти характер, с характеропатия и т.н. 😅 от един момент темата от напрягаща се превърна в забавна за мен. Отличен пример защо на човек всичко, казано от чужди хора, трябва през едното ухо да влиза, през другото да излиза!  Но наистина ще чета и аз от страничната линия по-нататък да наблюдавам колко още психологични термина ще лепнете на хората без да знаете значението им 😅

Последна редакция: чт, 06 юли 2023, 06:48 от Анонимен

# 146
  • Мнения: 18 602
Личи си колко ти е забавна. По мятането в крайностите.

# 147
  • Мнения: X
Повярвай ми - много ми е забавна. И повярвай - много се обирам. Защото аз съм имала курс по психология и още два подобни в моето следване и идея си нямаш колко още по-крайно и нападателно мога да комуникирам с теб!

Последна редакция: чт, 06 юли 2023, 07:19 от Анонимен

# 148
  • Мнения: 18 602
Ау, много си страшна, до експертиза до експертиза, кръжок по дебати до курс по психология Grinning
Иначе си съвсем по темата за тези, които само тропат с краче, че светът не се върти в тяхната посока.

# 149
  • София
  • Мнения: 35 190
Аз съм с курс по приложна магия Mr. Green

Вярно ли прочетох, каквото прочетох…..вярно е Flushed

# 150
  • Мнения: X
Ау, много си страшна, до експертиза до експертиза, кръжок по дебати до курс по психология Grinning
Иначе си съвсем по темата за тези, които само тропат с краче, че светът не се върти в тяхната посока.

Ахаха, още една оценка на моята личност! Ще си спестя конкретизиращия въпрос тъй като ти така или иначе на тези не отговаряш 😅
Знаеш ли всичките (сериозни) епитети и психооценки, които ми направи, ми дават повече от карт бланш да мина в пълностепенно нападение към твоята личност. Върни назад и ще видиш, че досега само съм раздавала ответни удари степен 3-4 по десетобалната на агресивност. Не зная дали свръхчувствителната ми природа с аверсия към нападение и нараняване ще продължи да взима превес. В крайна сметка къде другаде в живота ще ми се отдаде възможност да тренирам степен 9-10 на начините да се справим ефективно с дразнители, за които писах по-горе. 😅 имаш късмет, че комуникираш с HSP, иначе досега 10 пъти да съм извъртяла и аз един психопортрет на твоята личност, и той - повярвай ми - нямаше да е смехотворен и несъстоятелен като твоите 😅

# 151
  • Мнения: 18 602
Дънинг-Крюгер на живо. Голям късмет има темата, дума да няма.

пп - всъщност, като си се заканила от вчера, давай да видим какво можеш, най-накрая я покажи тази митична експертиза и умения за нападане на опонента. За аверсията на свръхчувствителната ти личност вече четохме 5-6 пъти, дай сега нещо ново, да потвърдиш заявения капацитет.

Последна редакция: чт, 06 юли 2023, 10:32 от EmmaT

# 152
  • София
  • Мнения: 35 190
На 10- та степен ще трябва да се сбогуваме Cry

# 153
  • Мнения: 988
Сигурни ли са всички, че за чувствителност става дума. Може да съм се объркала, но ми клони към досадно многословие и драматично нападение. А нас не ни интересува, повярвай Simple Smile. Даже не е забавно, много обяснително..много.

# 154
  • Мнения: X
Скрит текст:
Дънинг-Крюгер на живо. Голям късмет има темата, дума да няма.

пп - всъщност, като си се заканила от вчера, давай да видим какво можеш, най-накрая я покажи тази митична експертиза и умения за нападане на опонента. За аверсията на свръхчувствителната ти личност вече четохме 5-6 пъти, дай сега нещо ново, да потвърдиш заявения капацитет.


EmmaT, посочих ти просто, че абсолютно си го просиш, не, че ще го напрвая. Аз съм зрял и уравновесен човек, който уважава достойнството на отсрещния и правото му на лично развитие. Не е моя работа да давам оценки (на характера) на големи хора, препоръки или непоискани съвети. Вчера не съм ти се заканвала, напротив, извиних се за "лаик". Ти, от своя страна, отново след всеки мой коментар не се спря с персоналните нападки и квалификации (столквала съм била, сега Dunning-Kruger, сиреч некомпетентна). Това говори достатъчно, аз нямам какво повече да добавя.
 
За твоя информация, ефектът на Dunning-Kruger няма никаква значителна стойност в сериозната научна литература в психологията; често се цитира предимно в блогове и интернет форуми, така че не знам какъв небивал късмет има темата с неговата (предполагаема) демонстрация.

BrightT, виждам аз как не ви интересува - четете, та, даже коментирате. Повярвах ви Simple Smile

# 155
  • Мнения: 18 602
Толкова закани за нападение, накрая - нищо.

# 156
  • Мнения: 988
Уууу Joy страх и мрак се вся

# 157
  • София
  • Мнения: 1 139
Стресирате ме се с тая тема, а съм толкова чувствителна душичка.😭Сега, може да ме питате що ща тука, но то сърце не трае. Много съм добричка и миличка, искам да видя, че цари разбирателство. Цункайте се и се сдобрете! 😍

# 158
  • Мнения: 9 777
Кога се очаква да стигнем до 8-9, че твърде дълго се заиграхме на 4+?

# 159
  • Мнения: X
Опитваш се да провокираш, да се подиграеш или какво точно имаш предвид с това изказване?

# 160
  • Мнения: 9 777
Зададох съвсем конкретен въпрос.

# 161
  • Мнения: X
Е, от последния ми пост стана ясно, че няма да стигнем! Кой разбрал, разбрал.
Други не могат да отговарят на конктертизиращи въпроси и да си защитят квалификациите.  Wink
И друго се опитваш да направиш ти Wink

# 162
  • Мнения: 162
И аз може да се каже, че съм свръхчувствителна, чела съм много по тази тема едно време, даже си бях поръчвала книги (ако не се лъжа нищо не ми помогнаха). Всички неща, които описваш, се отнасят и за мен, но може би вече в малко по-малка степен.

Не съм чела всичките коментари, после може да ги прочета. Но малко различна гледна точка:

Не на всички шегичките са толкова приятни и невинни, и не на всички държанието е ок. Има и простаци, има и завистливи хора, на които им прави кеф да пускат "шегички" които дефакто ти уронват самочувствието, подиграват ти се, т.н. за да се изтъкнат те колко са велики. Ако е някой по-дебелокож няма да му пука, ако е някой по-нахакан, ще се засегне, но ще ги сложи на мястото им, но такива като като теб и мен по-скоро ще си мълчим и това ще ни измъчва после. В това е проблемът.

Доколкото е възможно, трябва и да се заобиколиш с хора, които са по-деликатни, след като ти си по-чувствителна. Всичките ми приятели са такива, и българи и чужденци, и имам предостатъчно.  Винаги си търся и такъв партньор, който да разбира тази чувствителност и самият той да е малко по-внимателен - има такива хора. И ако той самият е по-чувствителен, оценява моята деликатност и моя характер. Другите, които са прекалено резки за мен, за моите критерии, за мен би било уморително да ги търпя, така че просто не ги търпя. Simple Smile Заобиколи се с хора, които са като теб накратко.

Вече на места като работното място и т.н., където не можеш да си избираш хората около теб, единият вариант е, колкото и да е безполезно това като съвет, да се научиш да не ти пука толкова или вторият вариант е да се научиш и ти да отговаряш, може да не е грубо, ако ще да е миличко и закачливо даже, но да стане ясно, че не е на място и на ти е приятно. Намери начин да отговаряш, който все пак отразява твоя характер.
Според мен първият вариант наистина ще дойде с времето, защото просто психологически ще ти писне да си все разстроена. Аз съм на 31 и лека-полека взе да не ми пука толкова, не го преживявам толкова както преди, но си отне време. Майка ми също е свръхчувствителна и тя едва на 55-60 години се научи хем да отговаря като се наложи, хем да не й пука толкова (второто - в по-малка степен Simple Smile ) .

Недей да се чувстваш като прокажена за това, аз така дълго време се чувствах. Такива хора сме, не можем да се променим от раз, 100% има хора, които оценяват и хубавите качества, които произтичат от тази чувствителност. Например приятели са ми искали съвети как да кажат на някого нещо по директен начин, но без да го засегнат. Но от друга страна трябва да се съхраниш себе си, и според мен това наистина ще дойде с времето.

После ще прочета всичко и ще пиша още, че тази тема ми е много интересна и на мен Simple Smile


ПП : А да, и личното ми мнение е, макар че, да, никой не е длъжен на ходи на пръсти около теб, ако са ти близки хора, държат на теб и те ценят като човек, който да присъства в техния живот, щом те опознаят може пък да положат мъничко усилие да се нагодят като говорят с теб да ти е комфортно. Стига промяната да е минимална разбира се. Не ми харесва принципа "никой не е длъжен да прави това или онова". Разбира се никой не е длъжен за нищо никому, но все пак сме хора, малко човечност понякога е нужна към хора, които наистина обичаме.

Последна редакция: сб, 15 юли 2023, 18:49 от Новачка

# 163
  • Мнения: 2 202
Аз след общуване с доста хора напоследък и четене на а съвети по темата, смятам, че е съвсем възможно да се преодолее проблема, ако хората им пука достатъчно един за друг и са готови на усилия.

За семейството ми ясно, те ме знаят от дете, няма да ми подхвърлят груби " майтапи" и да ми повишават тон без повод.

С приятеля ми в началото имахме някои проблеми с това , тъй като той е от хората, които могат да бъдат доста нетактични и стрелят, без да мислят.

Обаче като му казах, че не се чувствам добре от някои видове "майтапи" на теми, които за мен са сериозни , той се старае да не ги закача.Аз от своя страна се научих да разпознавам кога е сериозен и кога просто се шегува и да не реагирам първосигнално.Но му казвам, ако някой коментар е бил неприятен, просто спокойно и без драми.

А за разни непознати, които са много нетактични и прекаляват с хумора и гадните коментарчета, избягвам да общувам с тях.
Реално когато хората не си съвпадат по характер няма нужда да общуват.

# 164
  • Швейцария
  • Мнения: 1 841
Не съм чела цялата тема, отговарям на въпроса.. Аз съм от тези хора. С годините осъзнах някои неща, които ми помагат донякъде.
1. Светът не се върти около мен и всъщност хората нямат за цел в живота да ме обидят точно мен, а си носят своите проблеми и травми и реагират по различен начин, който няма нищо общо с мен.
2. Научих какво е Фундаментална атрибутивна грешка. Хората са склонни да обясняват поведението на другите спрямо личностни качества, а не спрямо ситуацията. Опитвам се да се поставя на мястото на другия. Т.е. ако някой не ме е поздравил, може да има проблем или лош ден, а не е задължително да не ме харесва.
3. Разбрах по трудния начин, че докато съм здрава всички останали проблеми са меко казано нелепи и смешни.
4. Разбрах, че има просто нетактични хора. И дори аз понякога съм такава.
5. Разбрах, че не всички хора са добри и това няма нищо общо с мен. Но разбрах и че има много добри хора.
6. Повечето хора не са обучени психолози и психотерапевти и в повечето случаи не знаят как да реагират адекватно в трудна ситуация.
7. Научих, че усмивката и едно "Как си?" правят чудеса.

Общо взето така успявам да съм "над нещата". Ако видя, че обидата не е плод на Фундаментална атрибутивна грешка от моя страна, а действително е целенасочена, просто преставам да общувам с този човек. В 99% от случаите поведението му обаче има друго обяснение и то не е свързано с мен. Опитвам се да го открия.

Последна редакция: пт, 25 авг 2023, 06:05 от JennyBG

# 165
  • Мнения: 18 602
Не съм чела цялата тема, отговарям на въпроса.. Аз съм от тези хора. С годините осъзнах някои неща, които ми помагат донякъде.
1. Светът не се върти около мен
Скрит текст:
и всъщност хората нямат за цел в живота да ме обидят точно мен, а си носят своите проблеми и травми и реагират по различен начин, който няма нищо общо с мен.
2. Научих какво е Фундаментална атрибутивна грешка. Хората са склонни да обясняват поведението на другите спрямо личностни качества, а не спрямо ситуацията. Опитвам се да се поставя на мястото на другия. Т.е. ако някой не ме е поздравил, може да има проблем или лош ден, а не е задължително да не ме харесва.
3. Разбрах по трудния начин, че докато съм здрава всички останали проблеми са меко казано нелепи и смешни.
4. Разбрах, че има просто нетактични хора. И дори аз понякога съм такава.
5. Разбрах, че не всички хора са добри и това няма нищо общо с мен. Но разбрах и че има много добри хора.
6. Повечето хора не са обучени психолози и психотерапевти и в повечето случаи не знаят как да реагират адекватно в трудна ситуация.
7. Научих, че усмивката и едно "Как си?" правят чудеса.

Общо взето така успявам да съм "над нещата". Ако видя, че обидата не е плод на Фундаментална атрибутивна грешка от моя страна, а действително е целенасочена, просто преставам да общувам с този човек. В 99% от случаите поведението му обаче има друго обяснение и то не е свързано с мен. Опитвам се да го открия.

Алфата и омегата на разбирането за собственото място в социума, жалко, че малко хора се замислят в тази посока.

# 166
  • Мнения: 18 637
Има хора с физически травми, които водят и  до психически трудности, борят се  и се чувстват на мястото си, не си създават проблеми и на околните -също.
 Защо да не може и  психическите  да се отработват , а  едва ли не се иска специално отношение, нещо като инвалид съм.

 Всичко може да се регулира. И няма човек без съмнения, без чувствителност, без трудности.
 Стана модерно различното ,то не останаха пък безлични ,все различни, всеки за себе си.
 И изисква внимание, кой да му го даде и да се жертва да отстъпи нуждите си заради нуждите на някой друг.

# 167
  • Мнения: 18 602
Simple Smile Има една известна мисъл - уникален си, точно както и всички останали.
Хубаво е да се има предвид.

# 168
  • Мнения: 2 202
Но наистина има хора, които нямат грам  емоционална интелигентност.
Просто трябва да се замисляш, как звучат нещата които казваш понякога.

Пример :
Казвам на един приятел, че еди коя си книга ми е една от любимите и му разказвам за какво се разказва в нея.
Реакцията “Доста тъпо звучи”

Значи, аз не харесвам много неща, които мои близки харесват, но си има начин да изразиш такова мнение.
“Не е мой тип” , “ Не съм сигурен, че е точно от книгите които чета”
Ама просто така да изтърсиш “Любимата ти книга е тъпа” е толкова грубо.

И съответно едва ли някога вече ще споделям какво ми харесва с този човек.

# 169
  • София
  • Мнения: 35 190
И той не изгаря от интерес, видно е.
Няма как да сложиш подходящите думи в чужда уста, всеки си шета на акъла.

# 170
  • Варна
  • Мнения: 1 791
TheSickn3ss, за примера си права, грубо си е. Дали ще споделяш, само ти можеш да решиш. Ако човекът винаги така непремерено се държи, но ако по изключение изявлението е грубо, ти преценяваш.
Важното е да не се разревеш що така казал, да не мислиш 3 дни какво не му харесало. Просто трябва да включиш на режим самосъхранение.

# 171
  • Мнения: X
TheSickn3ss,казал си е мнението,не виждам нищо лошо в думите му.
Всеки има характер и подход на общуване,ние не сме роботи да се програмираме спрямо желанието на еди-кой си.
Той е твой приятел,не наш,не ти харесва общуването с него,преустановяваш контакт,недей да конкретизираш останалите,както на теб не ти е приятно да използват "груб език" в общуването с теб.

# 172
  • София
  • Мнения: 17 836
Ох, аз пък много мразя някоя нежна душа да се опитва да ми набута своето мнение.
И да се отъждествява с него, приемайки различното като критика към личността. Това не е здравословно поведение.

И да ви кажа, като видя, че някой преко сили иска да вляза в неговия калъп, бих изрекла нещо подобно, звучащо невъзпитано на прима виста.

Ще ме прощавате, ама горното не е чувствителност, а проява на себеотносност, да не ползвам друга дума.

# 173
  • София
  • Мнения: 35 190
Ох, момичета, една колежка хлипа от сутринта и ми звъннаха сто човека да ме питат какво съм ѝ направила.
Курдисали са ме да ѝ помагам от разстояние, ако има проблем, иначе сме една длъжност, един ценз, на добра воля го правя един вид.
Всеки петък ме търси да ѝ оправям грешки от понеделник, батални, еднотипни всеки път, всеки път, всеки път от година и отгоре.
Всеки петък за бакии от понеделник. Това ми отнема страшно много време и енергия, понякога по 3-4 часа и тя как не разбра, че на момента трябва да ме потърси и да решим проблема за 2 мин. Поне 100 пъти съм го казвала, даже последния я питах - разбираш ли ме какво ти казвам? Тя потвърди.
Ами, днес ѝ казах да се оправя. Сега реве.
И аз съм виновна.

# 174
  • Мнения: X
Сикнес, разбирам защо си почувствала репликата му като груба, но той най-вероятно изобщо не е имал лошо намерение. Просто е малко нетактичен, повърхностен може би и не се замисля винаги какво казва и как ще се приеме. Не означава, че е лош човек и лош приятел.

Едно предложение: защо не опиташ, ако държиш на него, вместо да се отдръпваш от него, следващия път просто да му кажеш "това беше грубо" и каквото и на нас? Може би така ще започне повече да се усеща. А, ако пък не му пука или му харесва да е грубиян, дистанцираш се и готово. Няма никакъв смисъл да приемаш нещата навътре. Това означава да вредиш на себе си заради грубостта на другите.

Последна редакция: пт, 25 авг 2023, 17:25 от Анонимен

# 175
  • София
  • Мнения: 17 836
Ох, момичета, една колежка хлипа от сутринта и ми звъннаха сто човека да ме питат какво съм ѝ направила.
Курдисали са ме да ѝ помагам от разстояние, ако има проблем, иначе сме една длъжност, един ценз, на добра воля го правя един вид.
Ако беше я отрязала още в началото, сега нямаше да си лоша. Хората свикват да ти се катерят по главата и после, като ти писне - ох, боли.

Една позната в изпитателен срок ревала, че нещо имаше оплаквания. И уволниха мениджърката ѝ. Тя е дръвце иначе, ама реве пред публика.

Аз толквоа проблеми съм имала на работа и никога не съм си позволявала да рева или хленча. Нямам милост към този тип чувствителност. За собствения з@дник.

# 176
  • Мнения: 18 602
Ето, интересното за един е тъпо за друг. Затова като емоционално интелигентни хора намираме други общи теми, които са интересни и за двете страни и не предизвикват конфликти.
Това за книгите.

пп Аз пък на обед утешавах един емоционален млад човек, който се беше разстроил от реакцията на своя роднина. Ама как да не му помогнеш - нито обвинява света, нито обяснява какви гадове са всички, просто казва "много се разстроих, не бях подготвен, в мен ли е грешката".

# 177
  • Варна
  • Мнения: 1 791
Е, не сте прави, в случая ставаше дума за подбор на изразните средства. И да, грубичко си е било в ушите на някой за когото въпросната книга е ценна.
Ms.Gorgeous, това си е класика просто - виновна си я, никой не иска да слуша ревящи, а сега те трябва да го отнесат, само щото ти този път си я отсвирила. Я, как хубаво е било преди това.Laughing

# 178
  • София
  • Мнения: 35 190
А, мен ми е все тая по кое време или дали ще стана лошата за някого, който няма и йота отношение в живота ми.
Сега се чудя да влизам в ли обяснителен режим защо реве Х., по-скоро не, мързи ме.

# 179
  • Мнения: 988
А, мен ми е все тая по кое време или дали ще стана лошата за някого, който няма и йота отношение в живота ми.
Сега се чудя да влизам в ли обяснителен режим защо реве Х., по-скоро не, мързи ме.
Тъй като съм в подобна ситуация, 4ти месец, ти предлагам да ревнем и ние Simple Smile. За обясняването, оставих я тя да се обясни, и мен ме мързи вече, беше достатъчно да се хванат слушащите за главата, дистанционно.

# 180
  • Мнения: 31 966
А, мен ми е все тая по кое време или дали ще стана лошата за някого, който няма и йота отношение в живота ми.
Сега се чудя да влизам в ли обяснителен режим защо реве Х., по-скоро не, мързи ме.
Една и съща грешка в продължение на година ми говори за много тъп човек. И мързелив.
Не бих изтърпяла толкова. Максимално три пъти.

# 181
  • Мнения: 25 695
Е, не сте прави, в случая ставаше дума за подбор на изразните средства. И да, грубичко си е било в ушите на някой за когото въпросната книга е ценна.

Аз не познавам човек, който да не се засегне, ако се изкажат негативно за любимата му книга. Особено ако е запален читател.
Разликата е само в реакцията. Един ще се засегне, пък след малко ще му мине. Друг ще се засегне и ще помни като слон „обидата“, даже ще намрази човека, който я е изрекъл. Трети ще се обиди, но след време ще размисли и ще признае правото на приятеля си да мисли различно, както и това, че самият той не е център на вселената и останалите имат същите права на собствено мнение и светоусещане като него. Четвърти ще направи драма.
Всички сме чувствителни, просто някои не го показват, за да не оголват слабите си места, а други ги превръщат в оръжие. „А си казал нещо, а съм се тръшнал и направил сцена, да видиш ти как всички ще скочат срещу теб, защото ме обиждаш. Нека ти! Ха-ха-ха!“

# 182
  • Варна
  • Мнения: 1 791
Скрит текст:
Е, не сте прави, в случая ставаше дума за подбор на изразните средства. И да, грубичко си е било в ушите на някой за когото въпросната книга е ценна.
Скрит текст:

Скрит текст:
Аз не познавам човек, който да не се засегне, ако се изкажат негативно за любимата му книга. Особено ако е запален читател.
Разликата е само в реакцията. Един ще се засегне, пък след малко ще му мине. Друг ще се засегне и ще помни като слон „обидата“, даже ще намрази човека, който я е изрекъл. Трети ще се обиди, но след време ще размисли и ще признае правото на приятеля си да мисли различно, както и това, че самият той не е център на вселената и останалите имат същите права на собствено мнение и светоусещане като него. Четвърти ще направи драма.
Скрит текст:
Всички сме чувствителни, просто някои не го показват, за да не оголват слабите си места, а други ги превръщат в оръжие. „А си казал нещо, а съм се тръшнал и направил сцена, да видиш ти как всички ще скочат срещу теб, защото ме обиждаш. Нека ти! Ха-ха-ха!“

Тъй де, едно и също казваме, само дето ти го развиваш в повечето му форми, аз се фокусирах върху свръхчувствителния, ама в предния си пост.

"... Важното е да не се разревеш що така казал, да не мислиш 3 дни какво не му харесало."

# 183
  • София
  • Мнения: 17 836
Важно е свръхчувствителността да не е отнесена към Аз-а, защото тогава се нарича чисто и просто егоизъм.

# 184
  • Мнения: 31 966
Важно е свръхчувствителността да не е отнесена към Аз-а, защото тогава се нарича чисто и просто егоизъм.

Или пък става въпрос не за чувствителност, а за елементарна дребнавост.

# 185
  • Мнения: 2 202
Точно това е , този човек сме приятели, разбираме се, обаче е адски нетактичен и явно това му е природата.Иначе не очаквам разбира се всички да харесват каквото и аз

А за колежката...имала съм и аз такъв човек, търсеше ме и като бях в отпуска да му помагам, и накрая се ядосах и му казах да се оправя за разнообразие сам.
Някои хора просто играят все неможещи и така другите им вършат работата.

# 186
  • Мнения: 1 335
Точно това е , този човек сме приятели, разбираме се, обаче е адски нетактичен и явно това му е природата.Иначе не очаквам разбира се всички да харесват каквото и аз

А за колежката...имала съм и аз такъв човек, търсеше ме и като бях в отпуска да му помагам, и накрая се ядосах и му казах да се оправя за разнообразие сам.
Някои хора просто играят все неможещи и така другите им вършат работата.

На твоя приятел явно такъв му е манталитета, доста грубо, прочетох историята с книгата. Такава реакция ме отблъсква, може да не са лоши, като хора, но такова поведение не ми допада, защото то се проявява постоянно под една или друга форма.  Жалко, че деликатните и възпитани хора с подобаващ изказ и поведение все повече намаляват.

А що се касае до работата и ситуации в работата, в които някой прекалява, затова има шефове, да решават такива проблеми. Аз в такива "филми" не влизам, услужлива и добронамерена съм, но всичко в граници.

# 187
  • Мнения: 31 966
Само тъп човек може да каже, че книга която не е чел е тъпа.

# 188
  • Мнения: 44
Интересна логика има в темата. Ако не търпиш лошо отношение и си кажеш, значи манипулираш. Ако ли не, мълчи си. Последната дума трябва да е наша.

# 189
  • Мнения: 18 602
Любов към драмата и скандала не са чувствителност, това обясняват повечето в темата. Както се писа от няколко потребители - всички са чувствителни, само някои правят сцени.
Да поставиш граници, да не търпиш лошо отношение е съвсем друго - всъщност е точно обратното на горното с драмата, тъй като предотвратява ескалацията.

Последна редакция: сб, 26 авг 2023, 07:07 от EmmaT

# 190
  • Мнения: 44
Как разбираш поставянето на граници?

# 191
  • Мнения: 18 602
Горе пише как - като начин за избягване на ескалация. Важи и в двете посоки.

# 192
  • Мнения: 2 202
Любов към драмата и скандала не са чувствителност, това обясняват повечето в темата. Както се писа от няколко потребители - всички са чувствителни, само някои правят сцени.
Да поставиш граници, да не търпиш лошо отношение е съвсем друго - всъщност е точно обратното на горното с драмата, тъй като предотвратява ескалацията.
Глупости, хората май не разбират какво е да си чувствителен.
Дори много хора никога не го показват, а само си страдат вътрешно.
Именно не-чувствителните хора май грам не им е ясно какво е.Тялото ти реагира преди дори да се включи разума.Става ти буквално гадно и депресирано от малки за другите неща.Не се контролира това, чувства са.

Ето това

https://www.google.com/amp/s/health.clevelandclinic.org/highly-s … itive-person/amp/

# 193
  • Мнения: X
Интересна логика има в темата. Ако не търпиш лошо отношение и си кажеш, значи манипулираш. Ако ли не, мълчи си. Последната дума трябва да е наша.

Всъщност това е класически отговор на нарцистичните личности: нарцисите те обвиняват, че си труден човек, когато изразиш емоция. Изразяваш истинска емоция в някаква ситуация и биваш 1.) подиграван 2.) третиран с презрение 3.) навикван 4.) казва ти се, че преувеличаваш, 5.) че си прекалено чувствителен, 7.) че нямаш право да се чувстваш така или коронният номер 8.) че си манипулатор. Когато показваш каквато и да е емоция, сълзи, гняв, притеснение, каквото и да е истинско чувство, нарцисът ти казва, че това е манипулативно, защото... не му харесва как го караш да се чувства.

Затова се твърди, че вродената свръчувствителност (за която е темата, без значение кой какво си интерпретира като такава) е едновременно проклятие и благословия, защото свръхчувствителният обикновено усеща ненормалното поведение на нарциса инстинктивно, дори и да не може да посочи какво точно не е наред, и е много малко вероятно да участва или да бъде дълго време в токсични отношения, да бъде жертва на нарциси и психопати.

По принцип пиша (не визирам никого конкретно), това са неща, които могат да се прочетат в сериозните статии по психология.

# 194
  • Мнения: 18 602
Любов към драмата и скандала не са чувствителност, това обясняват повечето в темата. Както се писа от няколко потребители - всички са чувствителни, само някои правят сцени.
Да поставиш граници, да не търпиш лошо отношение е съвсем друго - всъщност е точно обратното на горното с драмата, тъй като предотвратява ескалацията.
Глупости, хората май не разбират какво е да си чувствителен.
Дори много хора никога не го показват, а само си страдат вътрешно.
Именно не-чувствителните хора май грам не им е ясно какво е.Тялото ти реагира преди дори да се включи разума.Става ти буквално гадно и депресирано от малки за другите неща.Не се контролира това, чувства са.

Simple Smile Ето за това говорим - Х нон стоп се жалва каква жертва на грубостта на околните е, неразбран от целия свят и пр., но няма проблем да е груб, невъзпитан, да провокира скандал. "Аз съм толкова чувствителен и са ми позволени точно тези неща, от които всеки ден се оплаквам, когато ги припозная у другите."
Върнете се назад в темата, точно това се пише от първите странии.

# 195
  • Мнения: 44
2 въпроса: как точно налагаш граници и защо ескалацията трябва да бъде избягвана? И граница на кое или какво налагаш?

# 196
  • Мнения: 31 966
Как разбираш поставянето на граници?
В зависимост от ситуацията да поставиш човека на място ,вместо да мълчиш.
Защото иначе ти се качват на главата. И ще продължат със същите приказки.
Когато има проблем трябва да се научи човек веднага да си казва, а не да мълчи и да си го таи в себе си.
Когато има ескалация, значи е търпяно дълго време и е мълчано.

# 197
  • Мнения: 1 844
Колко сме различни хората наистина. Много от книгите, които чета, ги разказвам разпалено на приятели и често им се струват скучни. Преди години, когато четях "Лолита", някои направо бяха възмутени, когато им разказвах сюжета, все едно аз съм Хумберт. Още ми е забавно като се сетя. Мога да си направя някакви заключения за общата култура и ерудираност по възклицанията на приятеля, мога да се разсмея, но никога не бих се обидила. Та аз дори не съм я писала тази книга, просто съм я чела.

# 198
  • Мнения: 9 777
Репликата за книгата на база на бърз преразказ явно е приета не като критика към съдържанието, а като такава към вкуса на авторката. Аз-ът и егото не са се почувствали добре.

# 199
  • Мнения: 2 202
Репликата за книгата на база на бърз преразказ явно е приета не като критика към съдържанието, а като такава към вкуса на авторката. Аз-ът и егото не са се почувствали добре.

Точно така.
Принципно винаги това е първоначалната емоция, която предизвикват в мен такива неща
Вечерта като обмислям защо ми е станало гадно, реално защото моят мозък чува "Ти си тъпа.Ти си скучна"
Но не разбирам защо се свързва това, че се чувствам гадно с мрънкане.
Аз почти никога не казвам какво чувствам.
Мрънкане и чувствителност не е едно и също.
Освен това никога не казвам на никого, че интересите му са тъпи.

В живота смятам, че трябва да се уважава изборът на всеки човек.

# 200
  • София
  • Мнения: 17 836
Репликата за книгата на база на бърз преразказ явно е приета не като критика към съдържанието, а като такава към вкуса на авторката. Аз-ът и егото не са се почувствали добре.
Точно така.
Принципно винаги това е първоначалната емоция, която предизвикват в мен такива неща
Вечерта като обмислям защо ми е станало гадно, реално защото моят мозък чува "Ти си тъпа.Ти си скучна"
Но не разбирам защо се свързва това, че се чувствам гадно с мрънкане.
Научи се да дистанцираш същността си от коментарите на околните и да не проектираш коментарите за навици, постъпки и начин на жквот върху самата ти личност. Аз лично написах вчерашния пост не защото това изключва чувствителност по други параграфи, а защото самата реакция не е чувствителност, а ниско самочувствие и самовглъбеност.

През последните години доста внимавам, примерно, да не казвам на хората ти си такъв и такъв, когато нещо не ми харесва, а че е постъпил така и така. Важи и в обратната посока - нс възприемане на коментари.

# 201
  • София
  • Мнения: 12 820
Репликата за книгата на база на бърз преразказ явно е приета не като критика към съдържанието, а като такава към вкуса на авторката. Аз-ът и егото не са се почувствали добре.

Точно така.
Принципно винаги това е първоначалната емоция, която предизвикват в мен такива неща
Вечерта като обмислям защо ми е станало гадно, реално защото моят мозък чува "Ти си тъпа.Ти си скучна"

Какво прави мнението на този човек толкова важно, че независимо дали за книгата или за теб, то предизвиква такива чувства?

Иначе чувствата сами по себе си не са проблем, а какво ги предизвиква. Да използвам твоя пример, зад едно гадно чувство може да стои страх, че сме неразбрани, нехаресвани, скучни. Зад това пък може да стои чувство на несигурност, страх от отхвърляне, себеоценка, прекалено обвързана с чуждото мнение, постоянно гледане на себе си през чуждите очи и опит да си валидираме стойността чрез чуждото одобрение. Махне ли се коренът, чувството се променя.

# 202
  • Мнения: 2 202
Репликата за книгата на база на бърз преразказ явно е приета не като критика към съдържанието, а като такава към вкуса на авторката. Аз-ът и егото не са се почувствали добре.

Точно така.
Принципно винаги това е първоначалната емоция, която предизвикват в мен такива неща
Вечерта като обмислям защо ми е станало гадно, реално защото моят мозък чува "Ти си тъпа.Ти си скучна"

Какво прави мнението на този човек толкова важно, че независимо дали за книгата или за теб, то предизвиква такива чувства?

Иначе чувствата сами по себе си не са проблем, а какво ги предизвиква. Да използвам твоя пример, зад едно гадно чувство може да стои страх, че сме неразбрани, нехаресвани, скучни. Зад това пък може да стои чувство на несигурност, страх от отхвърляне, себеоценка, прекалено обвързана с чуждото мнение, постоянно гледане на себе си през чуждите очи и опит да си валидираме стойността чрез чуждото одобрение. Махне ли се коренът, чувството се променя.

Това става с хора, които са ми близки или искрено харесвам.Просто си мисля
“Добре де, този човек ако ме уважава и ме харесва, защо би казал нещо такова”

На мен просто никога не ми идва да казвам такива неща, и не мога да разбера с каква цел хората ги казват.
Може би защото се ръководя от собствените си усещания - като харесвам някого искам да се чувства добре и съответно внимавам да не го наранявам и обиждам.


А страх от отхвърляне винаги съм имала, това го боря много години, още от училище.

# 203
  • София
  • Мнения: 12 820
Сикнес, хората имат различна чувствителност и колкото и да се старае човек, все някога ще настъпи някого по някоя неочаквана слабост. Попринцип аз съм привърженик на това човек да носи отговорност за собствените си чувства. Върху тях имаш целия контрол, върху други хора и техните вселени - може да нямаш и никакъв. Разбира се, ако някой те наранява, дали умишлено или не - твой избор е да ограничиш или изключиш този човек. Но контролът отново е в теб. За разлика от ситуация, в която ти очакваш той да се нагоди към твоята специфика и когато той не може или не желае да го направи, това предизвиква негативни чувства. Когато някой ти е много близък, тогава е нормално да иска на теб да ти е добре, но пак ще бъде в граници, нормални за него и ненакърняващи неговата индивидуалност. И в крайна сметка, не случайно хората се събират с такива, които са им себеподобни, или с които си резонират.

# 204
  • София
  • Мнения: 17 836
Как намесихме триъгълника и тъмната триада?
Питам като човек, който е виждал и контактувал със своя fair share на нарцистични личности.
За книгата ли става въпрос? Ако го казва нарочно, да те жегне и после ти каже, че свръхреагираш - може, ама иначе...

Хората се познават по реакцията при изразено (ясно и зряло) недоволство.
Ано му кажеш - хей, не ми е приятно така да говориш и започне да те манипулира, че ти нещо не си в ред, тогава може да се говори за злостно отношение. Иначе, нормалните хора, дори да не са съгласни баш, ще си го пуснат покрай ушите.

# 205
  • София
  • Мнения: 1 139
Аз като ви казах, че от нежните души бягам надалеч.
Има си нормална човешка чувствителност, различна у всеки, но проявена в определени рамки. Има и дефицити, за които няма какво да се чувстаме виновни.
Въобще даже не е срамно да се поговори със специалист, ако се усеща някой твърде огорчен от лошия свят.

# 206
  • Мнения: 1 844
Скрит текст:
Репликата за книгата на база на бърз преразказ явно е приета не като критика към съдържанието, а като такава към вкуса на авторката. Аз-ът и егото не са се почувствали добре.

Точно така.
Принципно винаги това е първоначалната емоция, която предизвикват в мен такива неща
Вечерта като обмислям защо ми е станало гадно, реално защото моят мозък чува "Ти си тъпа.Ти си скучна"

Какво прави мнението на този човек толкова важно, че независимо дали за книгата или за теб, то предизвиква такива чувства?

Иначе чувствата сами по себе си не са проблем, а какво ги предизвиква. Да използвам твоя пример, зад едно гадно чувство може да стои страх, че сме неразбрани, нехаресвани, скучни. Зад това пък може да стои чувство на несигурност, страх от отхвърляне, себеоценка, прекалено обвързана с чуждото мнение, постоянно гледане на себе си през чуждите очи и опит да си валидираме стойността чрез чуждото одобрение. Махне ли се коренът, чувството се променя.
Това става с хора, които са ми близки или искрено харесвам.Просто си мисля
“Добре де, този човек ако ме уважава и ме харесва, защо би казал нещо такова”
Скрит текст:
На мен просто никога не ми идва да казвам такива неща, и не мога да разбера с каква цел хората ги казват.
Може би защото се ръководя от собствените си усещания - като харесвам някого искам да се чувства добре и съответно внимавам да не го наранявам и обиждам.


А страх от отхвърляне винаги съм имала, това го боря много години, още от училище.
По-вероятно е просто да е тъп, както каза май Елора. Smiley Добре де, малко преекспонирам, но да кажем не знае как да се изразява или му е абсолютно далечно и невъзможно да състави изречение като "тази книга не звучи като да е в мой стил, аз предпочитам фантастика".
Пак се връщам на първоначалното ми мнение, че не всеки цели да ни засегне, не всеки знае, че ще го мислим три дни това, което е казал. Да не говорим, че често хората смятат, че не е нужно да си мерят приказките пред близките си и могат да бъдат откровени, без да ги е страх, че ще се разчете като неприязън. Тоест "звучи ми тъпо" е запазено за хора, които наистина считат за доверени.

# 207
  • Мнения: 44
Явно свръхчувствителните хора са криптонитът на бг мамите щом толкова злоба се изля в темата. Хората с такъв проблем не успяха дори да си споделят.

# 208
  • Мнения: 2 228
На мен пък ми е писнало от така наречените "откровени" хора. Айде, няма нужда да ме осведомяват за всяка простотия минала им през акъла. Ако не съм питала за мнение, не държа да ме уведомяват за тяхното такова. Да си го държат за себе си, не ме интересува.
В момента, в който някой си позволи да е груб с мен, прекратявам комуникация, а ако е крайно наложително - само служебни отношения и до там.

# 209
  • Мнения: 1 844
Скрит текст:
На мен пък ми е писнало от така наречените "откровени" хора. Айде, няма нужда да ме осведомяват за всяка простотия минала им през акъла. Ако не съм питала за мнение, не държа да ме уведомяват за тяхното такова. Да си го държат за себе си, не ме интересува.
В момента, в който някой си позволи да е груб с мен, прекратявам комуникация, а ако е крайно наложително - само служебни отношения и до там.
Просташко откровени по повод мен и близките ми също не понасям. За мен е извинение да бъдеш груб към някого и да казваш "защо се обиждаш, просто съм честен".
Откровени по повод интересите ми, плод на други хора - музика, която слушам, книги, които чета, политически фигури, журналисти, тв водещи... все ми е тая. Тук вече трябва да се направи някакъв баланс. Едно е да кажеш "обожавам Адел", а отсрещният да каже "аз пък не я понасям" и съвсем друго е да ти каже "ти никога не си имала добър вкус за музика". Ако се обидиш от първото според мен показва емоционална нестабилност - приемаш критиката към идола си за лична обида, а не е. Второто вече е лична нападка и някакво категоризиране на теб като човек.

# 210
  • София
  • Мнения: 35 190
Звучно заявяващите се за "Откровени хора" са си топ простаци за мен.
Липсва финес при общуване, чуваемост, възможност за водене на диалог, какво остава за конструктивен спор. Не.
Ма, сори, не ме занимавайте.

# 211
  • Мнения: 1 335
Не може всичко което си мислим, да го говорим. Но има хора, които смятат, че това е някакво извисено качество. Другото е възпитание, можеш за нещо да си откровен ако е необхосимо, но да го кажеш, по начин по който, другата страна да не бъде засегната, интонацията на гласа, всичко има значение.

# 212
  • Мнения: 2 202
То дори и да не е просташко, понякога е не много уместно.
Днес майка ми звъни и се оплаква:
Сестра ми сега се нанесе в нова квартира, много се радва.
И тя й казала, "Ми на мен нашата баня повече ми харесва"
Сестра ми съответно и станало криво
И аз казвам, мамо наистина ли беше нужно да й го заявиш това, без дори да са те питали?
Реално казала ли е нещо много лошо, не, но определено не на място и ненужно.

Но баба и казваше навремето "Език твой, враг твой"

# 213
  • Мнения: 1 335
То дори и да не е просташко, понякога е не много уместно.
Днес майка ми звъни и се оплаква:
Сестра ми сега се нанесе в нова квартира, много се радва.
И тя й казала, "Ми на мен нашата баня повече ми харесва"
Сестра ми съответно и станало криво
И аз казвам, мамо наистина ли беше нужно да й го заявиш това, без дори да са те питали?
Реално казала ли е нещо много лошо, не, но определено не на място и ненужно.

Но баба и казваше навремето "Език твой, враг твой"

Ей така да си каже жената, дали ще е банята, няма значение, да си каже. Манталитета ни, пък и годините и напредват явно, не и се сърдете, не е приятно, но къде по-лоши примери има. Понякога зад такъв коментар се крие нещо много повече, може би, защо е на квартира, а не си дойде вкъщи или....варианти много.

# 214
  • Мнения: 2 228
Зад такива коментари се крие желанието да се покажеш, че ти си по-добре и в по-добра позиция. И ако си наистина добронамерен, няма нито една причина да кажеш такова нещо на новодомец. Още повече, че е под наем и не тя е обзавеждала.

# 215
  • Мнения: 2 202
В нейния случай май наистина е едно недоволство, че сестра ми се изнесе.
Разбирам я, никога не е живяла сама и сега се чувства много зле. Sad

Иначе аз на мама не мога да се сърдя, никога не е правила нещо да ме нарани.
Просто е малко от хората, които първо говорят , после се замислят.

# 216
  • София
  • Мнения: 35 190
Днес един свръх любопитен непознат ме изкара извън опинци.
Въпроси по 3 в минута, личните ми едносричкови отговори ги обработваше по толкова, може би щеше и повече да зададе.
Когато ми преля чашата и включих режим - не знам дали ме обижда или си въобразявам и включих по някой глагол, зае отбранителна позиция - аз съм прям и честен с хората!
Питах с кои, че мен за първи път ме вижда?
С всички.
Казах хубаво, аз за теб мога да съм всяка, но ти за мен си точно никой. Хубав ден.
Пак не му стана ясно. Ни от модулация на гласа, ни от отговори, ни от поглед, нищо!

И тоя честен и прям човек се брои за такъв, нищо, че ми влита в личното пространство с бутонките и го цапа.

На заключението ми - най- мразя цапачи не знаеше какво да отговори.

# 217
  • Мнения: 7 971
И аз избягвам общуване с хора, които често крият грубостта и социалната си неадекватност под фразите 'ами аз съм си такъв - директен и откровен', или 'ти сега се засегна, защото ти казах истината в очите'..
от такива хора нищо позитивно и полезно не съм усетила да ми носи общуването, напротив..
все си врат носа където не им е работа, обиждат с лекота без да изпитват съжаление после, дори да се извинят е неискрено и това се повтаря до безкрай, държат се като някакви богоизбрани съдници на чуждите избори..
няма лошо да си откровен, когато едновременно с това си и тактичен, емпатичен и т.н.
но една гола негативна "откровеност" , не мерси, ако ще да ми е човекът кръвен роднина..

Общи условия

Активация на акаунт