Публикувана: 1 юли 2023, 19:33 ч.
Последно мнение: 2 март 2024, 11:18 ч.

Свръхчувствителност

10 657
217
1

# 15 2 юли 2023, 00:22 ч.

Мнения: 7 417

Цитат на: ☀️🌙🌬️🔥 … 2 юли 2023, 00:18

Хепи, ако позволиш да допълня картинката 😊🙏.
Воин, с белези от заздравели рани но и с огърлица от крокодилски зъби.

Точно и много добре описано.
Когато те наранят, покажи зъби, не показвай слабост, когато те погалят, отвърни със същото.

# 16 2 юли 2023, 00:41 ч.

Мнения: 5 677

Не съм казала да не показва слабост. Кой както го усеща и може.

Идеята ми беше да разбереш откъде идва слабостта.
Има много тригери за нас ( от предишни травми или погрешни възприятия), които са просто думи в устата на събеседника ни(искам да кажа, че не е задължително събеседника да иска да ни нарани. Дори най- безобидна дума може да ни изприщи, защото в нея влагаме друга емоция. )
Хубаво е да знаем какво ни пали, защо ни пали, откъде е травмата и да се работи в отработването й.
Докачливостта е друга бира.

За показване на зъби също нищо не съм казала. Огърлицата в случая е метафора за спечелена битка- разрешен проблем, които вече е непроблем.
Дали си спечелил битката с хитрост, бързина, лукавост, зъби, добро, лошо... всеки - спрямо натюрела си и ситуацията.

Последна редакция: нд, 02 юли 2023, 00:51 от ☀️🌙🌬️🔥💧❤️🙏

# 17 2 юли 2023, 00:51 ч.

Мнения: 18 559

Замислям се с новите възпитателни начини, да се пази детето от травми, да се гушка и гали, да се върви по неговата от малко, дали не се нарушава психическата издръжливост. Сакън да не го засегнем, накажем по някакъв начин. Не съм за бой, но има други наказания, да разбере ,че не е право. Защитните стени около децата за мен ги изнежват. Важно е да се пребори , важна е не само физическата издръжливост, силата, но и психическата. По мое време си вървяха и шамари. Сега е забранено.
Но излизайки навън, в живота, всичките очаквания са да не бъде наранявано както в семейството. Светът да е добро място. А не е така, още в училище се сблъсква с друго. Да не говорим нататък.

# 18 2 юли 2023, 06:59 ч.

Мнения: 275

Аз съм същата + живея в миналото.
Просто си преповтарям всяка моя грешка или обида случила се преди години.
Плача често и за всичко.
Не знам как да ми "мине".
Аз не обиждам, не наранявам и агресията ме поставя в ступор.
Толкова вътрешно приемам всяка казана дума и я мисля с месеци/ години после.
Вредя на себе си, на здравето си и на семейството си.
Съвети не мога да дам, единствено- не бъдете като мен.

# 19 2 юли 2023, 09:53 ч.

София
Мнения: 35 107

Момичета, продължете си терапиите и търсете начин да си помогнете с външна намеса, щом не можете сами.
То е и до темперамент, тип нервна система, биохимия в мозъка, не можем всички да сме еднакви.
Но освен, че си живеете в собствен Ад, въвличате в него и останалите.

# 20 2 юли 2023, 10:42 ч.

Мнения: 31 719

Това е много неприятно момичета и вреди на вас.
Ако вие не може да управлявате емоциите си, то кой може?
Колеги, съседи, въобще другите хора, които са в живота ви не са ви никакъв фактор, че да рипате, подскачате и страдате за елементарна шега.
Важни са хората ви, близките ви - родители, баби, дядовци, деца, мъж, най-добри приятели.
Разпилявате си емоциите нахалост.

Цитат на: Teddy Bear в сб, 01 юли 2023, 19:41

Почвам да премислям всякакви сценарии, ставам изнервена, притеснена.

Просто спри да го правиш. Започни да мислиш нещо друго.
Установено е, че мозъка не прави много разлика между реални събития и такива отрицателни визуализации.
Иначе те разбирам.
Аз в огромна степен съм го премахнала.
То невинаги става въпрос за характер, но и може да е някакво хормонално нарушение.

# 21 2 юли 2023, 11:20 ч.

Мнения: 8 892

Най-простичко, свръхчувствителността и докачливостта (не винаги мога да ги различа) показва несигурност и недостатъчно самочувствияе. Нито може човек постоянно да "стъпва на пръсти" покрай такива хора, нито пък им помага по този начин.

Цитат на: Елора в нд, 02 юли 2023, 10:42

То невинаги става въпрос за характер, но и може да е някакво хормонално нарушение.

Това - да.

# 22 2 юли 2023, 11:39 ч.

София
Мнения: 17 775

Сигурна ли си, че не си отгледана в студена семейна среда или прекалена зависимост от родителите? По повод на твърдението ти, че е вродено.

Аз, например, хич не обичам някой да ми сипва уж шеги, ама да се пробва да те засече и злепостави. Като им върнеш - ооо, ама ти си много лоша.

Иначе, аз също премислям ситуации и сценарии и забелязвам, помня супер дребни неща. Изтощаващо е. Не съм открила лек за това. Разстройвам се понякога в ситуации, но рядко го показвам, обикновено реагирам с вербална агресия, за да си седнат хората на задника, защото светът е такъв, че ако видят, че си лесна мишена, ще те натискат още повече.

# 23 2 юли 2023, 11:44 ч.

Мнения: 31 719

Кетчър, то има шеги и шеги.
На някой може да се засмееш, даже и над себе си, на други трябва да ги насолиш веднага, защото иначе ще ти се качат на главата.
Шега е едно, злепоставяне друго.

# 24 2 юли 2023, 11:52 ч.

София
Мнения: 17 775

Да, разбора се, казвам, че трябва да се внимава, а не веднага да си посипваш главата с пясък в каква тежест си и как хората даже не могат да се пошегуват с теб, горките.
В немалко случаи шегата е начин да засегнеш някого, непоемайкии отговорност за думите си, щото е само шега, нали. В такива ситуации трябва да отстояваш себе си.

# 25 2 юли 2023, 12:29 ч.

Мнения: 6 145

Ми бъзикаш по същия начин, надцаквате се един други. Много обичам да затапвам с две думи, ама точните Simple Smile

# 26 2 юли 2023, 18:33 ч.

Мнения: 1 454

Много често тази свръхдокачливост си чист егоцентризъм. Хората си плямпат какво ли не, много често няма общо с човека отсреща и това, че се разпознава в нещо.

# 27 2 юли 2023, 18:59 ч.

Мнения: 25 620

През годините толкова много съм се нагледала на разни „чувствителни“ особи, че още щом някой се самообяви като много чувствителен, веднага започват да ми мигат червени светлини и да вият сирени. Обикновено съвсем скоро става ясно защо...
Вид пасивна агресия е това и то от най-манипулативните – когато агресорът се преструва на жертва.
Не по-малко опасни са и родителките, да, в женски род, които гордо обявяват как едно от децата им е много чувствително и с него трябва да се отнасят по-внимателно, едва-едва да пристъпват на пръсти и да му треперят, сакън да не предизвикат поредното емоционално торнадо , докато другото... За другото не им пука, нищо че може да е с пъти по-чувствително, ама не се е научило да играе по тънката струна на мама и да я върти на пръста си. И е свикнало да преживява дълбоко в себе си всички емоции, вместо да ги изкара навън и да бомбардира с тях околните.

# 28 2 юли 2023, 19:26 ч.

Мнения: 1 259

Това идва може би от детството ти, днес ти реагираш по същия начин, както когато може би си била наранена, засрамена от по-възраствите. Има и един друг проблем, в България хората са доста груби, манталитета ни е брутален понякога, изказа също. Някой да се заяде, да те "ухапе" уж на шега, да ти подхвърли нелепа шега си е нещо нормално. Масово много шум, страшна говорилния, лични разговори и т.н. навсякъде. Забелязвам, че от позицията на времето тези неща ми правят все повече впечатление и ми пречат. Отиването в някоя институция за да свършиш нещо, обикновенно е свързано с негативно преживяване нацупени, заядливи, а често дори и във въздуха се усеща напрежението и когато си по-чувствителен това ти пречи. Постави себе си на първо място, осъзнай, че един коментар е отражение на човека, който го казва, а не на теб. Замисли се за някоя тема и нюансите на коментарите от отрицателни до положителни, защото всеки вижда живота през опита, интелекта, знанията и манталитета си. Имам няколко случая за съжаление в живота ми, когато препратих контакта с няколко човека, именно заради уж приятелско невинно заяждане, нелепи коментари и шеги.

# 29 2 юли 2023, 19:36 ч.

Мнения: 1 033

За да пребориш един страх, трябва да се изправиш срещу него и да го поглуднеш в очите. Докато "бягаш", ще си е все същото. Имах подобен проблем, не съм конфликтна личност, винаги са ме притеснявали скандалите. Започнах да се бутам все в тях, сега нищо не ме притеснява.

Препоръчани теми

Да остана ли с мъжа си или е по-добре да се разделим?

Връщат ли се мъжете и осъзнават ли че са направили грешка?

Нормално ли е?

Дали е дошъл краят на брака ми...

Причина:

Причина: