Много не се разбира какво представлява свръхчувствителността. Не е не несигурност и ниско самочувствие, не е хормонални проблеми, не е тревожност, не е докачливост, а вродено свръхактивиране на нервната система за всякакви стимули - звук, светлина, тълпи, кофеин, негативна енергия.
- Публикувана: 1 юли 2023, 19:33 ч.
- Последно мнение: 2 март 2024, 11:18 ч.
Свръхчувствителност
Какви са обективните и измерими критерии, по които се различават двете подчертани състояния? Защото ако няма такива, то с въпросното определение всеки може свободно да спекулира. Как реално да различим човек със свръхактивирана нервна система от разглезено мрънкало? Ако го разясните, ще направите услуга на всички.
Точно защото всеки пише от собствен опит и впечателния мисля ясно се вижда, че работата в посока овладяване е изключителна рядкост. И че масовото е на тежкия характер да се рисува ореол на чувствителност и емоционалност, до която останалите членове на колектива и обществото не са дорасли. А всъщност става дума за обикновена докачливост, мнителност, неспособност за общуване - неща, които повярвайте, са адски натоварващи за околните.
ОК, всеки си има право на мнение. Няма да споря
АнаИва, не съм компетентна да отговоря на въпроса, по-добре питайте някой психолог или психиатър. Но доколкото съм запозната тревожност (anxiety), ниско самочувствие, вродена свръхчувствителност са различни състояния, които изискват различен подход и терапия, в психологията няма “спекулация”. С лаици не споря.
С лаици не споря.
Това каква връзка има? Къде привидяхте ситуация, в която лаик иска да спори с вас?
Прочетох отгоре-отгоре статията и аз отговарям на повечето от "признаците", но нито съм докачлива, нито сръдлива, нито се определям за свръхчувствителна.
Bizzie Lizzie, според мен объркваш интровертни хора, които не обичат шумотевици и тълпи, с ревливи и емоционално нестабилни хора. Сикнес каза, че ако някой й направи забележка го мисли с дни, не обича да си правят шегички с нея, не обича да й повишават тон, когато спори реве, "плаче за глупости" (нейни думи). Аз имах много близка приятелка от детство, която беше същата горе-долу, повечето й познати започнаха да я избягват или избягват някакви по-смислени разговори от прогнозата с нея, защото просто знаят, че тя е сръдлива и във всичко вижда лична нападка. Разговорите с нея са натоварващи. Обича да спори и често повишава тон и ако ти повишиш също тон, започва да реве. Интерсното е, че тя доста се промени чак към 30-те си години, и то към добро, когато остана без приятели.
Bizzie Lizzie, според мен объркваш интровертни хора, които не обичат шумотевици и тълпи, с ревливи и емоционално нестабилни хора. Сикнес каза, че ако някой й направи забележка го мисли с дни, не обича да си правят шегички с нея, не обича да й повишават тон, когато спори реве, "плаче за глупости" (нейни думи). Аз имах много близка приятелка от детство, която беше същата горе-долу, повечето й познати започнаха да я избягват или избягват някакви по-смислени разговори от прогнозата с нея, защото просто знаят, че тя е сръдлива и във всичко вижда лична нападка. Разговорите с нея са натоварващи. Обича да спори и често повишава тон и ако ти повишиш също тон, започва да реве. Интерсното е, че тя доста се промени чак към 30-те си години, и то към добро, когато остана без приятели.
Имам един интересен въпрос. Надявам се да не прозвучи заядливо, добронамерено питам и съвсем по темата - като един свръхчувствителен човек с висока емоционална интелигентност не усети ли пасивната агресия в изречението "с лаици не споря" и не помисли ли за чувствата на АнаИва?
Имам един интересен въпрос. Надявам се да не прозвучи заядливо, добронамерено питам и съвсем по темата - като един свръхчувствителен човек с висока емоционална интелигентност не усети ли пасивната агресия в изречението "с лаици не споря" и не помисли ли за чувствата на АнаИва?
Хубав ден ви желая!)
А въпросът ми беше сериозен, между другото. Ще се радвам някой да обясни конкретно, с измерими понятия, а не с общи приказки.
Тези моменти - с вметките за липса на допирни точки, за лаиците, дори маниерното пожелаване на приятен ден\бъдете здрави\усмихнати и т.н. в края на омаловажаващ отсрещния потребител пост - са класическа проява на пасивна агресия Не подценявайте чак толкова аудиторията.
В края на краищата всички тук сме лаици в областта на психиатрията, дори тези, които обясняват, че другите са лаици.
Не подценявайте чак толкова аудиторията.В края на краищата всички тук сме лаици в областта на психиатрията, дори тези, които обясняват, че другите са лаици.
Скрит текст:
И аз съвсем добронамерено отговарям - съвсем целенасочено написах, че не споря с лаици, за да прекратя дискусията.
Цитат
Аз да не би да съм длъжна да се съобразявам да “ходя на пръсти”, та да не засегна някого? Не съм 
АнаИва, не съм компетентна да отговоря на въпроса, по-добре питайте някой психолог или психиатър. Но доколкото съм запозната тревожност (anxiety), ниско самочувствие, вродена свръхчувствителност са различни състояния, които изискват различен подход и терапия, в психологията няма “спекулация”. С лаици не споря.
Скрит текст:
И аз съвсем добронамерено отговарям - съвсем целенасочено написах, че не споря с лаици, за да прекратя дискусията.
Цитат
Аз да не би да съм длъжна да се съобразявам да “ходя на пръсти”, та да не засегна някого? Не съм
Можеш ли да ми посочиш конкретно къде изисквам съобразителност към собствената особа? Не знам как по-ясно да напиша, че коментари и критики не ме засягат. Също, дори и като HSP не съм длъжна да ходя по черупки, та да не засегна нечии чувства.
Дискусията е просто безсмислена, щом се спори относно какво е свръхчувствителност и се изискват (във форум) едва ли не съпоставки прилики и разлики м-ду тревожност, HSP и ниско самочувствие от учебник по психиатрия. 😅 Дори и да имах желанието, а аз го нямам, нямам необходимата компетенция да участвам в такава дискусия, съжалявам.
G&B, може би, когато цял живот имаш едно състояние, си запознат обстойно с него и не си лаик?? Но не и чак на ниво съпоставки с други класифицирани и кодирани диагнози?
