Свръхчувствителност

Не вярвам да си свръхчувствителна, с тези постове и разправии, онези са свити, при натиск или намек дори ,се оттеглят.
 та си разправяй каквото искаш.

Свръхчувствителна особа, така се определя тя самата, имам в близкия си роднински кръг. Поотдалечих се и се дистанцирам до колкото мога, защото е ужас общуването. Започва се с “аз, аз, аз”, продължава с “те хората, какво си мислят за мен, аз….”, “тя/той ми каза, че аз…. и много съм обидена, искам да си го изговоря да ми мине…”  Каквото и да се каже нормално се възприема като обида и следва”ти ли ще ми кажеш, аз….” Ами нищо не говоря , кимам около час и после беж да ме няма, безмислено е.

Аз също може би отговарям на критериите за свръхчувствителност, но с годините съм се научил да го прикривам. Освен това отбягвам хора които могат да ме наранят, и се сприятелявам със подобни на мен. Понякога за да скрия уязвяването реагирам и с някакви агресивни варианти, всъщност както би се очаквало да го направят стандартните хора със стандартна реакция, примерно с някоя груба шега, а всъщност вътрешно изобщо не го чувствам така.
Познавам и много чувствителни хора (реално реагират болезнено на сигнали, които за мен не са чак така натоварващи ), но мисля че там вече са на гранични стойности.

Темата е пусната в подфорум "Семейни отношения". Ако се търсеше по-специализирано мнение, мястото ѝ би трябвало да бъде друго.

Разбира се, че има хора, които са по-емоционални, премислят повече, приемат нещата по-дълбоко и лично, и всичко това без да е техен избор. И все пак, това са неща, които могат да се тренират, да се притъпяват с опита и годините, да не се демонстрират и натрапват, а не да се очаква винаги отсрещната страна да се съобразява. Ами, ако отсреща пак стои много емоционален човек, ама просто си го таи в себе си?

Добре стана с избухването на потребителката, поне нагледно показа разликата между тежък характер и чувствителност, за която доста хора писаха. Иначе с изисквания към света, обяснения как никой не е дорасъл до невероятно високата ни емоционална интелигентност и оплакване от колегите можехме да откараме още стотина страници.

То че има и такива хора - които се виждат постоянно с ореола на свръхчувствителност, и освен че манипулират всички наоколо, достигат театрални висоти със гигантските си страдания и оплаквания, има. Има и други които просто реагират много остро и бурно и на малки дразнения.
Но не мисля че зададената тема се отнася точно до тези категории.
Нека истинските страдалци и свъхчувствителни да си останем тук, за да си споделяме и да се подкрепяме.
Хората с железни нерви, мачкащи всичко по пътя си като ледоразбивачи, не смятам че могат да допринесат с нещо значително, освен да нанесат нови травми и да ни разстроят допълнително.
ЕДНО ВАЖНО допълнение - вярно е че истинските (тези за които се отнася темата ), не могат да мелят със повечето хора, и в крайна сметка ако няма разбиране и допълване те се оказват в кофти отношения и със най-близките си.
Което се случи и при мен (и за това много съжалявам, но може би е късно вече за залепване на счупеното), и процеса на отдалечаване си върви, като същевременно върви и противоположния процес на сближаване със малцината съвпадащи ми хора.

Аз се "излекувах" сама. Приех, че ролята на многострадалната Геновева не ми носи никакви девиденти и обърнах друга страница в живота ми. Сега съм толкова по- щаслива, такъв непукист, така си бича айляк, че чуждото мнение не може да ме докосне по никакъв емоционален начин, чак си свирквам. Нооооо тази идея трябва първо да ти "уври" в главата и да си готова да я изповядваш. Един живот живеем бе насладете му се.

Хората не сме в затворена система, не сме елементи, които не взаимодействат с обекти от външната ѝ среда. Развиваме се, променяме се, много са преминали на следващото стъпало в себепознанието и контрола над личността, оттам питането ми: Темата да остане само за несправилите се свръх чувствителни или и за справилите се?

Като че ли погрешно за чувствителни/емоционални се приемат само хора, които се изразяват така, че всички околни да разберат какво им е.

gorgeous, не, не схващам, защото просто не е така. Никъде не очаквам възгледите ми да се припокриват с вашите. Нееднократно съм посочвала, че имаме различия и описанията ви са си вашите представи и опит. Ти в момента ми приписваш поведение и ми раздаваш квалификации “емоционален манипулатор”. И теб питам, можеш ли да се обосновеш, кое в постовете ми говори за манипулативност? Защото ако не можеш, си е голо празнословие. В живота, като кажеш А, трябва да можеш да кажеш и Б.

Аз, свръх емоционалната 😅, чета какви ли не епитети за нас в цялата тема и съм нон-реактивна през цялото време, пиша неутрално и по същество. И на първия ми коментар “С лаици не споря”, същите хора, които пищите “ох, какъв тормоз е да ходим на пръсти” около чувствителни, подскочихте - цели три - с претенцията непознати във форум да мислели за чувствата на АнаИва (справка - постът на Манди Бо), да се съобразяват с тях. Иронията е невъобразима, просто. 🤣Да се чуди човек кой е свръхчувствителният!

И аз с интерес ще следя темата. Може да съм свръх емоционална, но съм и отборен шампион в интернационален турнир по дебати, с три години клуб дебати зад мен, и изобщо не бягам от дискусии стига да ми е интересно.

EmmaT, няма избухване, не отклонявай въпроса, на който все още не си отговорила като ми приписваш несъществуващи неща, ако обичаш. Съвсем неутрални и учтиво задавям въпроси, това не е равнозначно на “избухване”. Та, ЕммаТ, още веднъж, къде в моите постове ти видя пасивната агресивност, в която ме обвиняваш? Можеш ли или не можеш да отговориш?

Няма нищо неутрално в етикиране на отсрещния и десет поста с "няма да споря", последвано от чаршаф с обяснения как никой в темата не е дорасъл конкретно до твоето разбиране какво ти дължи света.
Вземете малко да се приземите.
Всички познаваме чувствителни хора, най-вероятно в темата има и такива, които не са се обозначили специално, можем да направим разлика между кофти характер, който се изживява като великата уникална снежинка, и чувствителните.

Май всъщност наистина не разбираш, че трябва да спреш да обобщаваш за "нас" и трябва да започнеш да говориш единствено и само за себе си.
Не можеш да обощаваш, още повече не знаеш кой какъв е от списващите. Или какъв е бил.

Квалификациите си ги заши сама.

Близките и познатите, за които се споделя и коментира в темата, определящи се за свръхчувствителни, не ще да имат много общо със свръхчувствителността, за която се пише в статията.
Реално свръхчувствителните хора нямат егоизъм в себе си, принципно са спокойни и добронамерени към другите ако в отношението към тях няма злонамереност, като очакванията им са че във взаимоотношенията трябва да има реципрочност - както аз към теб, така и ти към мен. Прояви ли се злонамереност и агресия към тях - а те я усещат лесно и бързо - принципно проявяват търпение и не влизат в конфликти. Не защото се страхуват от тях, а защото се натоварват от негативните емоции и енергия на такива хора.
Стараят се да запазят вътрешния си мир чист, а общуването с агресивно настроени индивиди за тях е като да хвърлиш кофа с фекалии в безупречно почистен дом. Могат дълго да търпят и обикновено реагират след доста опити на другите да прекрачат границите им.
Именно защото усещат и разбират болката на другите, не биха наранили никого умишлено и целенасочено. 
Те не само са състрадателни, но са и винаги готови да помогнат. Повечето хора мечтаят за материални неща и власт, докато техните мечти са за живот без болка и страдание.
Истина е, че да ги разберат умеят само хора като тях самите. Тези, които не притежават умения и качества като техните, ги заклеймяват и подиграват.
Хубавото е че, след натрупване на определен житейски опит и някои дълбоко разтърсващи преживявания, свръхчувствителните хора се променят. И тогава идва моментът на освобождаване от оковите на свръхчувствителността, осъзнаването на тяхната невероятна вътрешна сила и способност да контролират както реакциите и емоциите си, така и степента на преживяване на случващото се с и около тях.

Наскоро започнах да отбягвам такава "чувствителна" особа, която все е наранена, низвергната и онеправдана. Все си поплакала. Ама толкова е чувствителна, че много се разстроила, като и се обадила жената на любовника и, за да и търси сметка...

защо се намесиха ученически клубове по дебати, не разбрах..липсва ми сенситивност