За изневерите теми бол. Сега да си кажем мнението за ревността. Това е болест която не е подминала никой. Едни я прекарват по-леко, други по-тежко, а трети доживот немогат да се справят с нея. Жалкото е, че понякога има катастрофални последици. Как се справяте Вие с това заболяване и каква е профилактиката срещу него?
- Публикувана: 1 юни 2006, 21:39 ч.
- Последно мнение: 15 май 2008, 20:47 ч.
Ревност ?
Аз съм либерална- не чета пощата на мъжа ми, не му ровя по джобовете, не му пипам телефона.Намирам го за много неуважително и тъпо.
Според мен ревнуват предимно хора, които се страхуват,че ще бъдат изоставени или такива, с много ниско самочувстие,такива, на които като деца им е липсвало внимание и обич от страна на родителите.
Струва ми се,че колкото повече се стремиш да вържеш някого за себе си и да го направип зависим-физически или емоционално, толкова повече отдалечаваш този човек от теб и го провокираш да търси начин да избяга от този досаден контрол.
Имах едно много ревниво гадже, което непрекъснато ми ровеше по вещите и ме следеше и какви ли не други глупости правеше от ревност...Когато си тръгнах от последната ни среща му казах,че където и да се навре-в гардероба ми, в телефона ми, в леглото ми, никога няма да разбере какво всъщност има в мечтите и сънищата ми,защото всеки човек има нужда от малко кътче, в което да подиша сам на спокойствие.
Та...така се справям- бягам от ревниви хора- и мъже и жени са много неприятни.
Според мен ревнуват предимно хора, които се страхуват,че ще бъдат изоставени или такива, с много ниско самочувстие,такива, на които като деца им е липсвало внимание и обич от страна на родителите.
Струва ми се,че колкото повече се стремиш да вържеш някого за себе си и да го направип зависим-физически или емоционално, толкова повече отдалечаваш този човек от теб и го провокираш да търси начин да избяга от този досаден контрол.
Имах едно много ревниво гадже, което непрекъснато ми ровеше по вещите и ме следеше и какви ли не други глупости правеше от ревност...Когато си тръгнах от последната ни среща му казах,че където и да се навре-в гардероба ми, в телефона ми, в леглото ми, никога няма да разбере какво всъщност има в мечтите и сънищата ми,защото всеки човек има нужда от малко кътче, в което да подиша сам на спокойствие.
Та...така се справям- бягам от ревниви хора- и мъже и жени са много неприятни.
Въобще не страдам от тази болест... Изкоренена е от мен тотално... Не знам какво е ревност... Въобще... Никога не съм чувствал нещо подобно...
Повече съм егоист, ама... Това е една друга тема... Пък и това ми "качество" много често ми помага... Доста при това... И няма отношение към взаимоотношенията ми с човека, когото обичам... Пък защо го споменах - и аз не знам...
Лирично отклонение...
Съпругата ми е по същия начин... И тя не ме ревнува... Въобще...
Нашето семейство е освободено от ревност в какъвто и да е било вариант... Пожелавам го на всички други... Много е добре така...
Повече съм егоист, ама... Това е една друга тема... Пък и това ми "качество" много често ми помага... Доста при това... И няма отношение към взаимоотношенията ми с човека, когото обичам... Пък защо го споменах - и аз не знам...
Лирично отклонение...Съпругата ми е по същия начин... И тя не ме ревнува... Въобще...
Нашето семейство е освободено от ревност в какъвто и да е било вариант... Пожелавам го на всички други... Много е добре така...
Аз съм ревнивка по принцип! Знам, че е гадно защото самата аз съм била ревнувана в предишната ми връзка без повод, а това задушава и отблъсква, и съм правила доста усилия за да се опитвам да не дразня по никакъв начин човека до мен, дори да не поздравя определен човек, знаейки, че това предизвиква болезнена ревнос! Разбирам ревнивите хора защото и аз съм такава! Това е ужасно нещо от което боли и страдат обикновенно и двете страни. Мъжа ми не е ревнив - ревнивката съм аз и много се старая да не го тормозя именно защото съм била от другата страна. Сега в момента нещата при мен като че ли не опират до ревност а може ми до пренебрежение от страна на мъжа ми понякога като например жестове, които не е правил към мен а прави към друга и т.н ! Въпреки, твърденията му че не е така.
Ревността като цяло е много болезнено нещо и за двете страни и е добре и двете страни да правят компромиси за да не се нараняват!
Ревността като цяло е много болезнено нещо и за двете страни и е добре и двете страни да правят компромиси за да не се нараняват!
За мен има два вида ревност:
1. Ревност от страх - това са тези, които се страхуват, че ще бъдат изоставени от половинките си и от този тип ревност произлизат скандалите и провалите в отношенията им.
2. Ревност от обич - това са тези, които много силно обичат и искат човекът, когото обичат винаги да е до тях, с тях. Аз съм от този тип. Да, ревнувам мъжа си от всички (колеги, приятели, роднини). Вместо да е стях искам винаги да е с мен. И не, защото ще направи нещо нередно, когато е с тях, а просто, защото искам да сме постоянно заедно. Давам си сметка, обаче, че той има нужда от тези срещи без мен, така че аз си ревнувам, но не правя сцени. Т.е. обичам си го, ревнувам си го, но не го спирам, когато иска да е някъде по мъжки, да речем.
Но честно казано нито аз съм давала повод да ме ревнува, нито мъжът ми, ми е давал поводи да изпитвам онази другата, гадна ревност от страх. А е имало случаи, когато сме контактували със стари гаджета - в тези моменти доверието и разума са надделявали. Нямаме навика да си ровим по чанти, ел.пощи или джиесеми, защото смятаме, че това е излишно.
1. Ревност от страх - това са тези, които се страхуват, че ще бъдат изоставени от половинките си и от този тип ревност произлизат скандалите и провалите в отношенията им.
2. Ревност от обич - това са тези, които много силно обичат и искат човекът, когото обичат винаги да е до тях, с тях. Аз съм от този тип. Да, ревнувам мъжа си от всички (колеги, приятели, роднини). Вместо да е стях искам винаги да е с мен. И не, защото ще направи нещо нередно, когато е с тях, а просто, защото искам да сме постоянно заедно. Давам си сметка, обаче, че той има нужда от тези срещи без мен, така че аз си ревнувам, но не правя сцени. Т.е. обичам си го, ревнувам си го, но не го спирам, когато иска да е някъде по мъжки, да речем.
Но честно казано нито аз съм давала повод да ме ревнува, нито мъжът ми, ми е давал поводи да изпитвам онази другата, гадна ревност от страх. А е имало случаи, когато сме контактували със стари гаджета - в тези моменти доверието и разума са надделявали. Нямаме навика да си ровим по чанти, ел.пощи или джиесеми, защото смятаме, че това е излишно.
Абе и аз обсебвам човека до мен и считам че това не е много здравословно за брака ни. Стигна се до там, че го ревнувам и от мъже приятели. Издивявам като не си е вкъщи 
Но наистина смятам, че щом има брак не трябва да се дават даже поводи за ревност!!!!! Ако половинката те задоволява емоционално и физически предполагам, че няма да има ревност.
Ама не всички мислят като мен.
Но наистина смятам, че щом има брак не трябва да се дават даже поводи за ревност!!!!! Ако половинката те задоволява емоционално и физически предполагам, че няма да има ревност.
Ама не всички мислят като мен.
За изневерите теми бол. Сега да си кажем мнението за ревността. Това е болест която не е подминала никой. Едни я прекарват по-леко, други по-тежко, а трети доживот немогат да се справят с нея. Жалкото е, че понякога има катастрофални последици. Как се справяте Вие с това заболяване и каква е профилактиката срещу него?
Дори и да го ревнувам, не го показвам.
Обичам го и затова не искам да го затормозявам с глупости и не искам да го загубя - ако това е ревност - ок, тогава съм ревнива
Между другото се влюбих в него, точно защото не ми правеше проблеми - а имаше право в началото. Не,че съм правила нещо, но принципно
Да си призная,че тогава не бих могла да се държа като разумен човек ,както го направи той 
Скоро и аз си разсъждавах по тази тема и се сетих че думата "jelaousy" на английски може да означава и ревност и завист на български. Според мен понякога ревността идва от завист, например когато единият е по-красив, по-богат, по-образован от другия. Или просто така - защото единия си мисли че другия е по-готин от него и той/тя всъщност не го заслужава, какво ли търси с него/нея, може би някой ден ще си потърси някой по-готин.
Това си е ревността - болест на психиката, "зеленоокото чудовище"!
Това си е ревността - болест на психиката, "зеленоокото чудовище"!
Пълна глупост. Трябва да се проумее
Беше ми казал на времето, че може би не го обичам щом не го ревнувам. Казах му че не виждам смисъл - или е с мен, или не, ако иска друга връзка да си каже. Имаме си доверие. После се научи и той и ми каза да му изневерявам само с достойни
/друго щеше да говори, ако го вярваше, че колко месеци съм била сама 
/.
Но ревнувам /ако така се казва, де/ от фитнеса, че е като закон.
Беше ми казал на времето, че може би не го обичам щом не го ревнувам. Казах му че не виждам смисъл - или е с мен, или не, ако иска друга връзка да си каже. Имаме си доверие. После се научи и той и ми каза да му изневерявам само с достойни
/друго щеше да говори, ако го вярваше, че колко месеци съм била сама /. Но ревнувам /ако така се казва, де/ от фитнеса, че е като закон.
Извинете, но не смятам, че е глупост 
.
Човек обича и част от обичта е неособенно логичното чувство за притежание. В днешни времена е и своеобразна защита от заболявания
. Другото според мен е разкрепостеното, отворено семейство със всичките си плюсове и минуси 
. Въпрос на оцеляване - лично и на потомството.
Може би нормалната ревност, не болезнената, патологичната, е своеобразна деклереция, нещо като маркиране на границите.
.Човек обича и част от обичта е неособенно логичното чувство за притежание. В днешни времена е и своеобразна защита от заболявания
. Другото според мен е разкрепостеното, отворено семейство със всичките си плюсове и минуси . Въпрос на оцеляване - лично и на потомството.Може би нормалната ревност, не болезнената, патологичната, е своеобразна деклереция, нещо като маркиране на границите.
Извинете, но не смятам, че е глупост .
Човек обича и част от обичта е неособенно логичното чувство за притежание. В днешни времена е и своеобразна защита от заболявания. Другото според мен е разкрепостеното, отворено семейство със всичките си плюсове и минуси . Въпрос на оцеляване - лично и на потомството.
Може би нормалната ревност, не болезнената, патологичната, е своеобразна деклереция, нещо като маркиране на границите.
.Човек обича и част от обичта е неособенно логичното чувство за притежание. В днешни времена е и своеобразна защита от заболявания
. Другото според мен е разкрепостеното, отворено семейство със всичките си плюсове и минуси . Въпрос на оцеляване - лично и на потомството.Може би нормалната ревност, не болезнената, патологичната, е своеобразна деклереция, нещо като маркиране на границите.
Просто гласно или не се разбирате, че всеки е с другия по собствено желание и ако това се промени ще си каже. Доверието също е час от любовта и тогава ревността е излишна.
От седмица не съм пипал компютър и сега отварям и - хубава тема!!!
Ревност? Какво е това? Няма такова нещо!
Незнам що за чувство е това, напълно непознато ми е. Питах и жена ми и тя каза че незнае за какво става дума.
Как само мога да лъжа!!!
Болезнено ревнив съм. Опасно е за разни пичлемета да се задяват с жена ми. Дори и тя да няма нищо против. Ако иска нещо да направи с някой друг, нека да ми каже, това слага край на всичко и можем съвсем цивилизовано да се разберем. Обратното е опасно и за нея. Залога е много висок.
Жена ми е пет пъти по-ревнива от мен. Това не я прави по-лоша. Ако имах избор пак да си избирам за коя да се оженя, пак бих избрал нея.
Ревност? Какво е това? Няма такова нещо!
Незнам що за чувство е това, напълно непознато ми е. Питах и жена ми и тя каза че незнае за какво става дума.
Как само мога да лъжа!!!
Болезнено ревнив съм. Опасно е за разни пичлемета да се задяват с жена ми. Дори и тя да няма нищо против. Ако иска нещо да направи с някой друг, нека да ми каже, това слага край на всичко и можем съвсем цивилизовано да се разберем. Обратното е опасно и за нея. Залога е много висок.
Жена ми е пет пъти по-ревнива от мен. Това не я прави по-лоша. Ако имах избор пак да си избирам за коя да се оженя, пак бих избрал нея.
Не ми е давал повод да ревнувам,или поне не сериозен.
Не му роавя в телефона,не задавам много въпроси,но той сам си казва къде и с кого е ходил ако се случи да закъснее.
Излиза сам с колеги и приятели,аз също го правя,но това не е повод да го ревнувам.До колкото знам и той не ме ревнува
Не му роавя в телефона,не задавам много въпроси,но той сам си казва къде и с кого е ходил ако се случи да закъснее.
Излиза сам с колеги и приятели,аз също го правя,но това не е повод да го ревнувам.До колкото знам и той не ме ревнува
Ние с моята половинка сме заедно от 6години и половиналВ началото много ревнувах,до толкова че в един момент почувствах че измъчвам и него и себе си.Костваше ми много усилия да задуша ревността си (аз ревнувах от определени индивиди,който явно ме провокираха).Може да не повярвате,но успях.Спасих връзката ни,сега сме щастливо женени и до ден днешен не допускам това коварно чувство до себе си 
Има спасение от ревността.
Има спасение от ревността. 
Ревност ли? Мъжът ми много ме ревнува,но не така че да ме измъчва. Преди години е бил много лъган и в началото на нашата връзка беше ужас. С напредване на времето разбра (с моя помощ),че си го обичам и друг и не искам. И така сега след 5 години няма ревност. Е може би малко за разпалване на огъня.
А аз съм много ревнива, но не искам той да знае.Мисля че това е голяма слабост.
А аз съм много ревнива, но не искам той да знае.Мисля че това е голяма слабост.
Не се ревнуваме! Слава Богу, че се отървах от това подтискащо чувство. Дано не ми се случва да го изпитвам никога повече 
Добре и че нямам ревнив мъж 
Щото и от другата страна да си- пак е подтискащо... Не бих понесла да ми държи сметка непрекъснато къде ходя и какво правя или да ми налага някакви ограничения. При нас всеки е свободен да прави каквото реши и да действа според съвестта си
Добре и че нямам ревнив мъж Щото и от другата страна да си- пак е подтискащо... Не бих понесла да ми държи сметка непрекъснато къде ходя и какво правя или да ми налага някакви ограничения. При нас всеки е свободен да прави каквото реши и да действа според съвестта си 
Никога не показвам, че ревнувам. Не му правя проверки или случайни засечки.
Ако зная,че е с приятели в някое заведение, няма нещо което да не накара да отида там, ако не съм поканена от него.
Той ме ревнува, но никога не го показва, защото аз съм човек, на който неможе да се казва какво да прави - не търпя критика или забележка.И изпитвам жизнено важна необходимост да се чувствам свободна.Да усещам, че съм свободна.
А ревността ограничава и задушава.
Ако зная,че е с приятели в някое заведение, няма нещо което да не накара да отида там, ако не съм поканена от него.
Той ме ревнува, но никога не го показва, защото аз съм човек, на който неможе да се казва какво да прави - не търпя критика или забележка.И изпитвам жизнено важна необходимост да се чувствам свободна.Да усещам, че съм свободна.
А ревността ограничава и задушава.
Ревността ли?! Сериозна работа - умиране има отърване няма ...
Аз съм оперирана от подобни чувства, но ... съм била обект на ревност и трябва да си призная, че точно това уби всичко във връзката ни ... бавно и методично ... И няма такива филми - дето ревнивия разбира, че нямало смисъл ..., като се опитваш да обясниш и т.н. излиза че се оправдаваш - значи - има за каквооо 
Аз съм оперирана от подобни чувства, но ... съм била обект на ревност и трябва да си призная, че точно това уби всичко във връзката ни ... бавно и методично ... И няма такива филми - дето ревнивия разбира, че нямало смисъл ..., като се опитваш да обясниш и т.н. излиза че се оправдаваш
- значи - има за каквооо Извинете, но не смятам, че е глупост .
Човек обича и част от обичта е неособенно логичното чувство за притежание.
Съгласна! Според мен, не може да обичаш някого и да не го ревнуваш - всичко обаче трябва да бъде с мярка и да не се стига до крайност - колкото и клишарско да звучи!
А това с пълната толерантност - не го вярвам - няма нито логика, нито човешки чувства! Мое лично мнение - извинете ме, ако съм обидила някого!
.Човек обича и част от обичта е неособенно логичното чувство за притежание.
Съгласна! Според мен, не може да обичаш някого и да не го ревнуваш - всичко обаче трябва да бъде с мярка и да не се стига до крайност - колкото и клишарско да звучи!
А това с пълната толерантност - не го вярвам - няма нито логика, нито човешки чувства! Мое лично мнение - извинете ме, ако съм обидила някого!
Ревност!
От 5 г съм с ПАРАНОИК имам дъщеря на 3 г .Прака ми с този мъж е истински ужас.Дори вчера ми дигна луд скандал защо съм се сабавила с 30 мин. в университета а не съм се прибрала веднага след испита.На мен ми е забранено всичко!Остана ми само една приятелка и тя вече не иска да ме слуша.Дори когато бях бременна с моята принцеса не спираше да ми дига скандали.
РЕВНОС!!! БЯГАИТЕ!!! Отваряите очите си това е страшна болест и няма лек
От 5 г съм с ПАРАНОИК имам дъщеря на 3 г .Прака ми с този мъж е истински ужас.Дори вчера ми дигна луд скандал защо съм се сабавила с 30 мин. в университета а не съм се прибрала веднага след испита.На мен ми е забранено всичко!Остана ми само една приятелка и тя вече не иска да ме слуша.Дори когато бях бременна с моята принцеса не спираше да ми дига скандали.
РЕВНОС!!! БЯГАИТЕ!!! Отваряите очите си това е страшна болест и няма лек
Ревност!
От 5 г съм с ПАРАНОИК имам дъщеря на 3 г .Прака ми с този мъж е истински ужас.Дори вчера ми дигна луд скандал защо съм се сабавила с 30 мин. в университета а не съм се прибрала веднага след испита.На мен ми е забранено всичко!Остана ми само една приятелка и тя вече не иска да ме слуша.Дори когато бях бременна с моята принцеса не спираше да ми дига скандали.
РЕВНОС!!! БЯГАИТЕ!!! Отваряите очите си това е страшна болест и няма лек
От 5 г съм с ПАРАНОИК имам дъщеря на 3 г .Прака ми с този мъж е истински ужас.Дори вчера ми дигна луд скандал защо съм се сабавила с 30 мин. в университета а не съм се прибрала веднага след испита.На мен ми е забранено всичко!Остана ми само една приятелка и тя вече не иска да ме слуша.Дори когато бях бременна с моята принцеса не спираше да ми дига скандали.
РЕВНОС!!! БЯГАИТЕ!!! Отваряите очите си това е страшна болест и няма лек
Наистина е много неприятно, и аз познавам такъв мъж (вече е пенсионер, а положението се влошава все повече). Не се търпи!
Ревнувам . Мисля , че е чуство на несигурност в моята значимост , а не толкова вина на партньора ми. Странното е , че съм на периоди - просто нещо се случва и отключва ревността ми. Тогава се започва голямото разследване - телефони, електронни пощи , кой кой е и т.н. А после ... после просто ми минава . Ей така ! Рязко . Минава ми. Той никога не ревнува. Той никога не ме разпитва . Той никога не се унижава , нито би унижил мен така. Аз пък си приспивам демоните до следващият път , когато пак се появявя тъпото чуство - чуството че ме лъжат.
а аз да си призная наскоро открих, че съм много ревнива 
опитвам се да го преодолея и се извинявам със следродова депресия...и тайно се надявам да е временно явление
Да знаете ужасно е да се съмняваш в човека когото обичаш....
а тои колкото повече се стреми да ти докаже лубовта си - толкова повече издънки прави....и всичко отначало...
Страхувам се да не презакам всичко....
бяхме приятели 6 години...гаджета 1 година..и сме семейство от 9месеца
опитвам се да го преодолея и се извинявам със следродова депресия...и тайно се надявам да е временно явление
Да знаете ужасно е да се съмняваш в човека когото обичаш....
а тои колкото повече се стреми да ти докаже лубовта си - толкова повече издънки прави....и всичко отначало...Страхувам се да не презакам всичко....
бяхме приятели 6 години...гаджета 1 година..и сме семейство от 9месеца
По принцип не ревнувам, рядко ми се случва да изпитам подобно чувство. Иначе съм любопитна понякога - да направя проверка, но не просто така, а задължителна съм провокирана от нещо. А мъжът ми е болезнено ревнив, даже толкова е зле, че като започне да ми ги говори едни, по-скоро ми става смешно, че умен човек като него си мисли простотии и допуска да обсебят съзнанието му. Ако знаеше само, че няма никакви поводи да ме ревнува, колко по-леко щеше да му бъде... Ама като иска, да си трови нервите. Страшна болест е ревността!
Много съм ревнива и е отвратително
За мен ревността е като натрапливата невроза,важното е да "плениш" още първата мисъл ,която ти хрумне.Тоест да не я оставяш да се развихри във въображението ти,да се отрази на настроението ти и да предизвика кофти действия.Не съм имала поводи за ревност,но и аз не съм давала такива.Поставила съм си за цел, да не се съмнявам в човека до мен.Че как се живее иначе?
Ами не ревнувам, защото мразя мен да ревнуват и да следят. Всеки път, когато си помисля да го изревнувам, си казвам "ами, ако ти си на неговото място?!"Тази стратегия ми помага в семейните отношения. И да го ревнувам, и да не го ревнувам, той, ако иска, ще ми изневери.
И аз така. "Хайде да не се следим, че ще се хванем"
Понякога се случва да ревнувам ,но в границите на нормалното 
Понякога ревнувам, понякога и той ревнува....без крайности.
Но не винаги е било така.....в началото той беше болезнено ревнив
....крайно неприятно - просто поставих ултиматум - или се контролираш, или край! 
Сигурна съм, и сега - три години след началото - все още ме ревнува, но не го показва....то и аз съм ревнива от време на време.....някак не мога да повярвам, че има хора оперирани от това чувство .
Но не винаги е било така.....в началото той беше болезнено ревнив
....крайно неприятно - просто поставих ултиматум - или се контролираш, или край! Сигурна съм, и сега - три години след началото - все още ме ревнува, но не го показва
....то и аз съм ревнива от време на време.....някак не мога да повярвам, че има хора оперирани от това чувство . "Не ревнува този, който обича, а този, който иска да бъде обичан!"
Много, ама много ми допадна тази мисъл!
Аз съм либерална- не чета пощата на мъжа ми, не му ровя по джобовете, не му пипам телефона.Намирам го за много неуважително и тъпо.
Според мен ревнуват предимно хора, които се страхуват,че ще бъдат изоставени или такива, с много ниско самочувстие,такива, на които като деца им е липсвало внимание и обич от страна на родителите.
Струва ми се,че колкото повече се стремиш да вържеш някого за себе си и да го направип зависим-физически или емоционално, толкова повече отдалечаваш този човек от теб и го провокираш да търси начин да избяга от този досаден контрол.
И аз съм на същото мнение.
Според мен ревнуват предимно хора, които се страхуват,че ще бъдат изоставени или такива, с много ниско самочувстие,такива, на които като деца им е липсвало внимание и обич от страна на родителите.
Струва ми се,че колкото повече се стремиш да вържеш някого за себе си и да го направип зависим-физически или емоционално, толкова повече отдалечаваш този човек от теб и го провокираш да търси начин да избяга от този досаден контрол.
И аз съм на същото мнение.
За мен има два вида ревност:
1. Ревност от страх - това са тези, които се страхуват, че ще бъдат изоставени от половинките си и от този тип ревност произлизат скандалите и провалите в отношенията им.
2. Ревност от обич - това са тези, които много силно обичат и искат човекът, когото обичат винаги да е до тях, с тях. Аз съм от този тип. Да, ревнувам мъжа си от всички (колеги, приятели, роднини). Вместо да е стях искам винаги да е с мен. И не, защото ще направи нещо нередно, когато е с тях, а просто, защото искам да сме постоянно заедно. Давам си сметка, обаче, че той има нужда от тези срещи без мен, така че аз си ревнувам, но не правя сцени. Т.е. обичам си го, ревнувам си го, но не го спирам, когато иска да е някъде по мъжки, да речем.
Но честно казано нито аз съм давала повод да ме ревнува, нито мъжът ми, ми е давал поводи да изпитвам онази другата, гадна ревност от страх. А е имало случаи, когато сме контактували със стари гаджета - в тези моменти доверието и разума са надделявали. Нямаме навика да си ровим по чанти, ел.пощи или джиесеми, защото смятаме, че това е излишно.
1. Ревност от страх - това са тези, които се страхуват, че ще бъдат изоставени от половинките си и от този тип ревност произлизат скандалите и провалите в отношенията им.
2. Ревност от обич - това са тези, които много силно обичат и искат човекът, когото обичат винаги да е до тях, с тях. Аз съм от този тип. Да, ревнувам мъжа си от всички (колеги, приятели, роднини). Вместо да е стях искам винаги да е с мен. И не, защото ще направи нещо нередно, когато е с тях, а просто, защото искам да сме постоянно заедно. Давам си сметка, обаче, че той има нужда от тези срещи без мен, така че аз си ревнувам, но не правя сцени. Т.е. обичам си го, ревнувам си го, но не го спирам, когато иска да е някъде по мъжки, да речем.
Но честно казано нито аз съм давала повод да ме ревнува, нито мъжът ми, ми е давал поводи да изпитвам онази другата, гадна ревност от страх. А е имало случаи, когато сме контактували със стари гаджета - в тези моменти доверието и разума са надделявали. Нямаме навика да си ровим по чанти, ел.пощи или джиесеми, защото смятаме, че това е излишно.
Това не е ревност, а егоизъм!!! Неможе един човек да е постоянно с теб, да обръща само на теб внимание...
Ревнива съм, но не изпадам в крайности. Приятелят ми е малко по-тежък случай, такива филми може да съчини, че да се чудиш откъде ти е дошло Но това беше в началото, сега или се убеди (поне отчасти), че съм си само с него и искам да бъда само с него, или просто е решил да не ме тормози повече.
Но ревността може да бъде страшна - неовладяемата ревност. Иначе една известна доза има като че ли у повечето хора, без тя да им вреди наистина на отношенията.
Но това беше в началото, сега или се убеди (поне отчасти), че съм си само с него и искам да бъда само с него, или просто е решил да не ме тормози повече.Но ревността може да бъде страшна - неовладяемата ревност. Иначе една известна доза има като че ли у повечето хора, без тя да им вреди наистина на отношенията.
"Не ревнува този, който обича, а този, който иска да бъде обичан!"
Много, ама много ми допадна тази мисъл!
Радвам се, че ти допада.
За сажаление или не - това е моята истина за ревността 
"Не ревнува този, който обича, а този, който иска да бъде обичан!"
...разбрах го от личен опит...
...разбрах го от личен опит...
Но не знам дали в 100 процента от случаите е така.
Ревността е губене на време 
Ако беше само на време - щеше да е екстра. Губят се много по-сериозни неща. Уви, ревнуващите или не го разбират или твърде късно понякога.
За изневерите теми бол. Сега да си кажем мнението за ревността. Това е болест която не е подминала никой. Едни я прекарват по-леко, други по-тежко, а трети доживот немогат да се справят с нея. Жалкото е, че понякога има катастрофални последици. Как се справяте Вие с това заболяване и каква е профилактиката срещу него?
Профилактика няма. Нищо не помага. Последиците са ужасни, ако не можеш да го преодолееш. Понякога стискаш зъби и продължаваш, понякога пиеш една вода, понякога по една седмица ходиш като пиян и мислиш дали да и/му теглиш един бой. Ако чувствата са истински ще го преодолееш.
"Не ревнува този, който обича, а този, който иска да бъде обичан!"
...разбрах го от личен опит...
...разбрах го от личен опит...
Но не знам дали в 100 процента от случаите е така.
Ами не ревнувам, защото мразя мен да ревнуват и да следят. Всеки път, когато си помисля да го изревнувам, си казвам "ами, ако ти си на неговото място?!"Тази стратегия ми помага в семейните отношения. И да го ревнувам, и да не го ревнувам, той, ако иска, ще ми изневери.
Много точно казано Как се казваше ?
Да не се дебнем, че да не се гепнем.
Да не се дебнем, че да не се гепнем.
"Дай да не се дебнем, че ако се дебнем - ще се хванем"
Аз съм либерална- не чета пощата на мъжа ми, не му ровя по джобовете, не му пипам телефона.Намирам го за много неуважително и тъпо.
Според мен ревнуват предимно хора, които се страхуват,че ще бъдат изоставени или такива, с много ниско самочувстие,такива, на които като деца им е липсвало внимание и обич от страна на родителите.
Струва ми се,че колкото повече се стремиш да вържеш някого за себе си и да го направип зависим-физически или емоционално, толкова повече отдалечаваш този човек от теб и го провокираш да търси начин да избяга от този досаден контрол.
Според мен ревнуват предимно хора, които се страхуват,че ще бъдат изоставени или такива, с много ниско самочувстие,такива, на които като деца им е липсвало внимание и обич от страна на родителите.
Струва ми се,че колкото повече се стремиш да вържеш някого за себе си и да го направип зависим-физически или емоционално, толкова повече отдалечаваш този човек от теб и го провокираш да търси начин да избяга от този досаден контрол.
,а аз него не Аз пък го ревнувам без да ми е дал повод, просто ей така.
Ние с приятеля ми се ревнуваме доста май...
Той ревнува от миналото ми... (моя грешка)... а аз го ревнувам от евентуални жени около него... които могат да му завъртят главата повече...
Всичко е от страх... при него смея да твърдя, от страх да не той да не е толкова добър, колкото предишните ми, да не да не го обичам, а да обичам някой от предишните... да не да му кажа чао, защото ... и защото ... и т.н.
Мен ме е страх да не го загубя заради друга.. да не да загуби интерес към мен, заради други, от което ще ме боли => ме е страх от болката.. страх ме е да не му е по-хубаво с приятелите, отколкото с мен и да предпочете да е с тях... даже може би глупави страхове, но факт - има ги...
Ревнувам, когато аз съм на работа, а той вкъщи и може би с някой, вместо да спи... Ревнувам, когато съм на работа и се върна, и имаме само 1 час да се видим, защото после отива на работа нощни смени той... ревността = съмнения, на желание за внимание и време, на мисълта и усещането, че той/тя иска теб = страх... човешко е да ни е страх да не загубим партньора и е странно да обичаш някого, без да те е страх от евентуална загуба на този човек в живота ти...
Понякога ревността е умерена, друг път малко над умерена, друг път голяма ... Голямата и силна ревност е болестно състояние... тя и с времето не отшумява... когато с времето градиш доверието в другия към теб самия и обич, базираща се не само на физическото привличане/химията, а обич, която расте с времето, която прераства и в силно приятелство, в партньорство извън обичайно приетите разбирания...
Поне това са моите разбирания..
За хората, които ревнуват прекалено много и силно, болезнено... за тях мисля, че единствено неприятните последици във връзките им, базиращи се на ревността на дадения човек, стига да осъзнава, че причината е в него и се преповтаря, може да им помогне да се осъзнаят и да израстнат или даже надрастнат този свой недостатък, поне малко...
Също смятам, че ревността в по-големи количества трови връзката, още повече, че и аз като други съм била ревнувана и са ми се задавали въпроси като "намери ли си друг!" иронично, и съм била и следена къде съм и т.н., а фактически да е няма за какво... Също ревността предизвиква скандали...караници... но те достигат даден предел и след това (пак зависи и от хората) се стига до момент, в който и двмата застават уморени и открити един пред друг (може и сълзливи) и си казват спокойно (уморено и с болка) всичко онова, което не са или са, но което им е вътре в тях... т.е. просто стигат до момент, в който се отварят един към друг и стоят истински един с/у друг... с думи, диктувани от сърце... след което настъпва фаза на разцъфтяване.. след преоткриването им един на друг и откриването на грешките им и страховете им... стават по-близки ... Осъзнават и какво са един за друг, когато се стигне този момент..Така се случи и с нас до този момент.. от тогава нататък, да чукна на дърво, всичко е 10 точки... и се надявам така да вървим и занапред...
В други случаи просто следва раздяла...
А в моя случай гледам да не показвам толкова много ревността си от липса на време за нас двамата и от евентуални други хора, намесващи се или възможност да се намесят в нашите отношения...
Той ревнува от миналото ми... (моя грешка)... а аз го ревнувам от евентуални жени около него... които могат да му завъртят главата повече...
Всичко е от страх... при него смея да твърдя, от страх да не той да не е толкова добър, колкото предишните ми, да не да не го обичам, а да обичам някой от предишните... да не да му кажа чао, защото ... и защото ... и т.н.
Мен ме е страх да не го загубя заради друга.. да не да загуби интерес към мен, заради други, от което ще ме боли => ме е страх от болката.. страх ме е да не му е по-хубаво с приятелите, отколкото с мен и да предпочете да е с тях... даже може би глупави страхове, но факт - има ги...
Ревнувам, когато аз съм на работа, а той вкъщи и може би с някой, вместо да спи... Ревнувам, когато съм на работа и се върна, и имаме само 1 час да се видим, защото после отива на работа нощни смени той... ревността = съмнения, на желание за внимание и време, на мисълта и усещането, че той/тя иска теб = страх... човешко е да ни е страх да не загубим партньора и е странно да обичаш някого, без да те е страх от евентуална загуба на този човек в живота ти...
Понякога ревността е умерена, друг път малко над умерена, друг път голяма ... Голямата и силна ревност е болестно състояние... тя и с времето не отшумява... когато с времето градиш доверието в другия към теб самия и обич, базираща се не само на физическото привличане/химията, а обич, която расте с времето, която прераства и в силно приятелство, в партньорство извън обичайно приетите разбирания...
Поне това са моите разбирания..
За хората, които ревнуват прекалено много и силно, болезнено... за тях мисля, че единствено неприятните последици във връзките им, базиращи се на ревността на дадения човек, стига да осъзнава, че причината е в него и се преповтаря, може да им помогне да се осъзнаят и да израстнат или даже надрастнат този свой недостатък, поне малко...
Също смятам, че ревността в по-големи количества трови връзката, още повече, че и аз като други съм била ревнувана и са ми се задавали въпроси като "намери ли си друг!" иронично, и съм била и следена къде съм и т.н., а фактически да е няма за какво... Също ревността предизвиква скандали...караници... но те достигат даден предел и след това (пак зависи и от хората) се стига до момент, в който и двмата застават уморени и открити един пред друг (може и сълзливи) и си казват спокойно (уморено и с болка) всичко онова, което не са или са, но което им е вътре в тях... т.е. просто стигат до момент, в който се отварят един към друг и стоят истински един с/у друг... с думи, диктувани от сърце... след което настъпва фаза на разцъфтяване.. след преоткриването им един на друг и откриването на грешките им и страховете им... стават по-близки ... Осъзнават и какво са един за друг, когато се стигне този момент..Така се случи и с нас до този момент.. от тогава нататък, да чукна на дърво, всичко е 10 точки... и се надявам така да вървим и занапред...
В други случаи просто следва раздяла...
А в моя случай гледам да не показвам толкова много ревността си от липса на време за нас двамата и от евентуални други хора, намесващи се или възможност да се намесят в нашите отношения...
Аз пък го ревнувам без да ми е дал повод, просто ей така.
е правилото отдолу не важи ли за теб то м/у другото си е самата истина е аиде сега и аз съм като теб но ми хареса как си го написала
:
е как да не те ревнуват с тая твоя убост неземна?
и аз на мястото на жена ти не само, че ще те следя , но и ще разгонвам пиленцата редовно
и аз на мястото на жена ти не само, че ще те следя , но и ще разгонвам пиленцата редовно
как я кажи
Ами не ревнувам, защото мразя мен да ревнуват и да следят. Всеки път, когато си помисля да го изревнувам, си казвам "ами, ако ти си на неговото място?!"Тази стратегия ми помага в семейните отношения. И да го ревнувам, и да не го ревнувам, той, ако иска, ще ми изневери.
Bravo na entusiast - mai nai-mnogo sam saglasna s tvoeto mnenie. Az sa6to sam bolezneno revniva i use6tam 4e tova nqkoi den 6te e pri4ina za prekratqvane na vrazkata mi s moq priqtel, no ne moga da se promenq i tova 6te me dovar6i - no 20 godini jivot mai mi stigat Moga da kaja 4e revnostta e neizle4ima bolest ot koqto stradam i az i sam ubedena 4e samo samouverenite i naivni hora ne revnuvat! znam 4e ni6to novo i interesno ne sam kazala, ama prosto iskah da spodelq za bolkata si 
Moga da kaja 4e revnostta e neizle4ima bolest ot koqto stradam i az i sam ubedena 4e samo samouverenite i naivni hora ne revnuvat! znam 4e ni6to novo i interesno ne sam kazala, ama prosto iskah da spodelq za bolkata si Moga da kaja 4e revnostta e neizle4ima bolest ot koqto stradam i az i sam ubedena 4e samo samouverenite i naivni hora ne revnuvat!
1. Лечима е, аз се излекувах- израстнах я.
2. Самоуверена съм, но в никакъв случай- наивна (изобщо връзката на наивността с ревността не я схващам)... И обратно- неуверените и несигурните ревнуват.
Болезнената ревност наистина е пагубна за връзката... пречи да изживееш пълноценно много красиви моменти... разяжда те отвътре и те прави нещастен и самотен. Надживей това грозно чувство
можеш да започнеш да ревнуваш ако често (говоря всяка вечер) си сметя бельото и всяка сутрин се къпе.
А това не е ли нормално?И аз така правя.А ти?-къпеш се само в неделя и си сменяш бельото само на празник????
можеш да започнеш да ревнуваш ако често (говоря всяка вечер) си сметя бельото и всяка сутрин се къпе.
Направо се замислих за моя .
Да взема да го изревнувам ли ?Той тъй прави, не пропуска вечер без да се изкъпи. Само да не вземе мен да ме усети, че аз пък се къпя и сутрин и вечер.
За това не съм съгласна.Има мъже по-чистоплътни от други и обичат да се преобличат всеки ден.И затова не мисля,че трябва да се ревнува,защото по-вероятно ще е неоснователно.Аз също съм много ревнива,но понякога ми идва от вътре и не мога да се контролирам.След това разбирам,че не е имало повод за ревност,но кво да направя?Просто това чувство трудно го контролирам. 
Аз Не ревнувам.На принципа съм:Той ще е с мен докато иска.Нека си направим времето заедно приятно.
Но той...........ужас.От нищо прави сапунени сериали/не филм/.Проверки на телефони,разпе4атки,защо не вдигам телефона,от миналото ми,от хора със същото име като на бившия,от сина ми.....от вси4ко и вси4ки.Но забелязвам известен спад може би защото аз правя проблеми за съвсем обикновени неща...липса на помощ в домакинството от негова страна....и това май го е накарало да мисли в друга посока,знам ли.Но е факт.Но мисля,4е лек няма.На фази е,когато има сериозни неща в главата му ревноста е сведена до поносими граници.Но ако няма нищо....ела да видиш
Но той...........ужас.От нищо прави сапунени сериали/не филм/.Проверки на телефони,разпе4атки,защо не вдигам телефона,от миналото ми,от хора със същото име като на бившия,от сина ми.....от вси4ко и вси4ки.Но забелязвам известен спад може би защото аз правя проблеми за съвсем обикновени неща...липса на помощ в домакинството от негова страна....и това май го е накарало да мисли в друга посока,знам ли.Но е факт.Но мисля,4е лек няма.На фази е,когато има сериозни неща в главата му ревноста е сведена до поносими граници.Но ако няма нищо....ела да видиш
можеш да започнеш да ревнуваш ако често (говоря всяка вечер) си сметя бельото и всяка сутрин се къпе.
ако понамирисва можем да бъдем спокойни... но ползва ли вода и сапун всеки ден- значи кръшка или поне се оглежда можеш да започнеш да ревнуваш ако често (говоря всяка вечер) си сметя бельото и всяка сутрин се къпе.
ако понамирисва можем да бъдем спокойни... но ползва ли вода и сапун всеки ден- значи кръшка или поне се оглежда ЕЕЕ аз тогава сама ще го изритам при някоя друга 
можеш да започнеш да ревнуваш ако често (говоря всяка вечер) си сметя бельото и всяка сутрин се къпе.
ако понамирисва можем да бъдем спокойни... но ползва ли вода и сапун всеки ден- значи кръшка или поне се оглежда 
ако понамирисва можем да бъдем спокойни... но ползва ли вода и сапун всеки ден- значи кръшка или поне се оглежда Ха
аз така го тровя и бъзикам моя като си купи ново бельо например: "Не те е срам, женен мъж, ново бельо ще си купува"... ако понамирисва можем да бъдем спокойни... но ползва ли вода и сапун всеки ден- значи кръшка или поне се оглежда Ха
аз така го тровя и бъзикам моя като си купи ново бельо например: "Не те е срам, женен мъж, ново бельо ще си купува"... Моят онзи ден ме кара да му закърпя едни боксерки
Казах му да си купи нови и да не се излага. Що бе, вика, кво им е, само малко са се скъсали И бай Тошо е ходел с кърпени чорапи ... Поне съм спокойна, че не ги показва никъде 
И аз съм ревнивка, признавам си! Но трябва да отбележа, че с годините се старая да израствам, много мисля над поводите, които ме провокират да "откачам" от ревност. НО иска ми се да споделя, че има моменти, когато не си въобразявам и повод за ревност наистина имам. И веднага искам да ви питам за онзи тип мъже, които са особено мили и внимателни и любезни с ВСЯКА жена. Дали си въобразявам, но гаджето ми, мисля, е точно такъв. Ужасно грижовен е с мен, задоволява всичките ми капризи и затова го обичам, но когато се появи друга жена в обкръжението ни (моя приятелка, сестра ми) той започва да се чувства длъжен да обгрижва и нея и съответно вниманието му се разделя вече между двете ни. А понякога дори е изцяло в полза на другата страна!!!! 
Това е ужасно непоносимо за мен. Дори имахме случай, в който отидохме при негова колежка той да свърши някаква работа и флиртува с нея пред мен.... по принцип не е много приказлив и усещам когато се опитва да направи впечатление, и този случай беше точно такъв. Минути преди да влезем при колежката му се бяхме скарали за нещо, което той използва после като оправдание!!! Честно ли е? Искам да чуя вашето мнение.... След подобен случай мисля всяка жена ще стане подозрителна и ще подхожда с недоверие към мъжа до нея... Или греша
Това е ужасно непоносимо за мен. Дори имахме случай, в който отидохме при негова колежка той да свърши някаква работа и флиртува с нея пред мен.... по принцип не е много приказлив и усещам когато се опитва да направи впечатление, и този случай беше точно такъв. Минути преди да влезем при колежката му се бяхме скарали за нещо, което той използва после като оправдание!!! Честно ли е? Искам да чуя вашето мнение.... След подобен случай мисля всяка жена ще стане подозрителна и ще подхожда с недоверие към мъжа до нея... Или греша 
Сещате ли се дето казват че дете което е само е егоист може и да има нещо такова.щото аз сьм единствено дете обсипано с много внимание та чак ми е било досадно щото в сьщото време сьм и много самостоятелна.Та с това лирично отклонение искам да кажа че имам голяма вяра в себеси а от това добро самочувствие което все ми повтаря че мойчкия по-добра от мен няма да намери и не ревнувам.Даже сега е на рожден ден пьк аз си гледам дребната и ви занимавам с мойте си теорий
и не ревнувам.Даже сега е на рожден ден пьк аз си гледам дребната и ви занимавам с мойте си теорий И аз съм ревнивка, признавам си! Но трябва да отбележа, че с годините се старая да израствам, много мисля над поводите, които ме провокират да "откачам" от ревност. НО иска ми се да споделя, че има моменти, когато не си въобразявам и повод за ревност наистина имам. И веднага искам да ви питам за онзи тип мъже, които са особено мили и внимателни и любезни с ВСЯКА жена. Дали си въобразявам, но гаджето ми, мисля, е точно такъв. Ужасно грижовен е с мен, задоволява всичките ми капризи и затова го обичам, но когато се появи друга жена в обкръжението ни (моя приятелка, сестра ми) той започва да се чувства длъжен да обгрижва и нея и съответно вниманието му се разделя вече между двете ни. А понякога дори е изцяло в полза на другата страна!!!! Това е ужасно непоносимо за мен. Дори имахме случай, в който отидохме при негова колежка той да свърши някаква работа и флиртува с нея пред мен.... по принцип не е много приказлив и усещам когато се опитва да направи впечатление, и този случай беше точно такъв. Минути преди да влезем при колежката му се бяхме скарали за нещо, което той използва после като оправдание!!! Честно ли е? Искам да чуя вашето мнение.... След подобен случай мисля всяка жена ще стане подозрителна и ще подхожда с недоверие към мъжа до нея... Или греша
Това е ужасно непоносимо за мен. Дори имахме случай, в който отидохме при негова колежка той да свърши някаква работа и флиртува с нея пред мен.... по принцип не е много приказлив и усещам когато се опитва да направи впечатление, и този случай беше точно такъв. Минути преди да влезем при колежката му се бяхме скарали за нещо, което той използва после като оправдание!!! Честно ли е? Искам да чуя вашето мнение.... След подобен случай мисля всяка жена ще стане подозрителна и ще подхожда с недоверие към мъжа до нея... Или грешаМоят приятел е същия. Всички жени са му приятелки. Къде съм аз, аз вече не знам. Е, няма ли да ревнувате?!? Не съм го ревнувала, докато не ми даде хиляди поводи. Колкото да не е ревнив човек, когато усеща пренебрежение така или иначе почва да ревнува. Това е за мен. И тази ревност не е болезнена, а ОПРАВДАНА, защото е с повод.
Моят приятел е същия. Всички жени са му приятелки. Къде съм аз, аз вече не знам. Е, няма ли да ревнувате?!? Не съм го ревнувала, докато не ми даде хиляди поводи. Колкото да не е ревнив човек, когато усеща пренебрежение така или иначе почва да ревнува. Това е за мен. И тази ревност не е болезнена, а ОПРАВДАНА, защото е с повод.
За мен подобно поведение би било обидно, но не повод за ревност.
но вена му неиздържа и го напусна
Обидно е, ако се касае за нещо странично! Но когато той те "обижда" по този начин заради друга жена, за мен си е чист повод за ревност...
Ако става въпрос за конкретна особа- да, но да се ревнува от всяка друга...
Вени всякакви...
мъжа ми е доста , ама прекалено много ревнив...не филми , не сериали , ами не знам какво е това неговото търпях доста годинки и си виках - след време , ще осъзнае , че наистина го обичам и ще престане...уви , нищо не се промени ...всеки път , когато си скубех веждите , къпех се , гладех си дрехите , или недай си боже си слагах червило, го правех, заради някой друг...обяснявах , че го правя заради себе си, че така се чувствам добре , че така правят всички...с кой ли не съм имала връзка - съседи , колеги , някакви случайни познати , клиенти дори...постоянното звънене по телефона , с дежурните въпроси , къде си , с кой си...ровенето в пощата , телефона...
единственото лечение , е да му сложа възглавницата на лицето , докато спи , и да седна отгоре...или просто да си тръгна...
вярно е , че накрая на другия му писва ... и аз стигнах до там, вече на знам дали го обичам , даже съм се пуснала по течението , той си говори , на мен ми е все едно / преди ме дразнеше/...питам се това ли е края на една връзка , когато спре да ти пука , какво ще бъде утре?
търпях доста годинки и си виках - след време , ще осъзнае , че наистина го обичам и ще престане...уви , нищо не се промени ...всеки път , когато си скубех веждите , къпех се , гладех си дрехите , или недай си боже си слагах червило, го правех, заради някой друг...обяснявах , че го правя заради себе си, че така се чувствам добре , че така правят всички...с кой ли не съм имала връзка - съседи , колеги , някакви случайни познати , клиенти дори...постоянното звънене по телефона , с дежурните въпроси , къде си , с кой си...ровенето в пощата , телефона...единственото лечение , е да му сложа възглавницата на лицето , докато спи , и да седна отгоре...или просто да си тръгна...
вярно е , че накрая на другия му писва ... и аз стигнах до там, вече на знам дали го обичам , даже съм се пуснала по течението , той си говори , на мен ми е все едно / преди ме дразнеше/...питам се това ли е края на една връзка , когато спре да ти пука , какво ще бъде утре?
моя МЪЖ ВЪОБЩЕ НЕ МЕ РЕВНУВА,за тая разлика аз пък него много и много си мразя тази моя черат.понякога се опитвам да я прекривам обаче нещо не ми се отдава това много,незнам ще се справя с тоя мой "проблем"някак си
Няма човек, който да не ревнува! Важното е да е в границите на поносимото. Все пак ако не ни пука дали партньорът ни хойка насам - натам, каква двойка сме тогава. Е, ако пък някой път някой се е подлъгал и е попаднал в кофти ситуация без да е вложил каквито и да е чувства /само за спорта/, в някои случаи е по-добре да не разбираме за някои неща, в името на добрите взаимоотношения. Всеки си знае чудото!
Ревнувам. Много. Но гледам да си мълча. И той мен ме ревнува, но никога не го показва, а разбирам впоследствие. Преди да го срещна никога не съм ревнувала, нямах си и на идея какво значи това. Но след една криза между нас сякаш нещо се отключи, и от тогава винаги си имах едно на ум. Добре, че напоследък нещата се стабилизират, и сякаш се чувствам по-спокойна и по-сигурна в него
действа за по-малко от14 дни.
Грам не съм ревнива. Мои приятелки даже ми се чудят и ме питат "Е добре де ами ако ти кръшне
Ами ако ми кръшне-крашне. Няма да си слагам болсет я. То в живота никога нищо не се знае - може аз първа да кръшна. А и заради някакво си кръшкане да си разваляме хубавото семейсто - никога
Ако обаче се появят чувства тогава вече става по-сложно. Но не ми се мисли предварително за неща, които могат и да не станат
Ами ако ми кръшне-крашне. Няма да си слагам болсет я. То в живота никога нищо не се знае - може аз първа да кръшна. А и заради някакво си кръшкане да си разваляме хубавото семейсто - никога
Ако обаче се появят чувства тогава вече става по-сложно. Но не ми се мисли предварително за неща, които могат и да не станат
Мъжът ми не ме ревнува. Или поне не го показва. Никога не съм имала ограничения в излизане, било то за час от денонощието; място; хора, с които съм; град, в който съм. Хода ня всякъде когато и където поискам. Има само едно желязно условие: да си нося ключ, за да не звъня да ми отваря ако се прибирампо нощИте от купон примерно. Аз пък ревнувам, малко. Но само от особено нагли женски екземпляри дето па срам си нямат и явно му се навират в ръцете и то в мое присъствие. Т.е. точка не ревност не е точното нещо, в описания случай просто действам 
Моят приятел е същия. Всички жени са му приятелки. Къде съм аз, аз вече не знам. Е, няма ли да ревнувате?!? Не съм го ревнувала, докато не ми даде хиляди поводи. Колкото да не е ревнив човек, когато усеща пренебрежение така или иначе почва да ревнува. Това е за мен. И тази ревност не е болезнена, а ОПРАВДАНА, защото е с повод.
За мен подобно поведение би било обидно, но не повод за ревност.
Нали знаеш като познаваш нечии навици и изведнъж те се променят, човек се замисля няма ли някаква причина. Ако две години си е хвърлял телефона където му падне, а сега изведнъж в тоалетната дори с него? Ако почне редовно да закъснява, казвайки, че много работи, а всъщност не е така?
Наистина не съм го ревнувала преди. А дали е била оправдана ревността - ти прецени. Оказа се, че в тоалетната е писал съобщения на една девойка, когато е "бил на работа" до 2 през нощта е бил по кръчми с нея и разбира се, че си е легнал с нея. Не са си чели вестници.
Знам какво значи думата "оправдана", затова я използвах.
Какво значи всички да са приятелки ли? Ами за мен приятел е човек, който се е доказал в годините и е бил до мен. За него "Приятелка" е тази, която познава от две седмици и какви велики "духовни" качества е показала в кръчмата, където я е черпил примерно. Колко богата душевно е и какви прекрасни качества има. Ти би ли нарекла човек, когото познаваш от вчера "приятел" и да пренебрегнеш съпруга си заради него? Аз не.
Моят приятел е същия. Всички жени са му приятелки. Къде съм аз, аз вече не знам. Е, няма ли да ревнувате?!? Не съм го ревнувала, докато не ми даде хиляди поводи. Колкото да не е ревнив човек, когато усеща пренебрежение така или иначе почва да ревнува. Това е за мен. И тази ревност не е болезнена, а ОПРАВДАНА, защото е с повод.
За мен подобно поведение би било обидно, но не повод за ревност.
Нали знаеш като познаваш нечии навици и изведнъж те се променят, човек се замисля няма ли някаква причина. Ако две години си е хвърлял телефона където му падне, а сега изведнъж в тоалетната дори с него? Ако почне редовно да закъснява, казвайки, че много работи, а всъщност не е така?
Наистина не съм го ревнувала преди. А дали е била оправдана ревността - ти прецени. Оказа се, че в тоалетната е писал съобщения на една девойка, когато е "бил на работа" до 2 през нощта е бил по кръчми с нея и разбира се, че си е легнал с нея. Не са си чели вестници.
Знам какво значи думата "оправдана", затова я използвах.
Какво значи всички да са приятелки ли? Ами за мен приятел е човек, който се е доказал в годините и е бил до мен. За него "Приятелка" е тази, която познава от две седмици и какви велики "духовни" качества е показала в кръчмата, където я е черпил примерно. Колко богата душевно е и какви прекрасни качества има. Ти би ли нарекла човек, когото познаваш от вчера "приятел" и да пренебрегнеш съпруга си заради него? Аз не.
Хей,на мен това ми зву4и нагло
Събирам му нещата и го пращам при духовно извисената му "приятелка" ........ Моят приятел е същия. Всички жени са му приятелки. Къде съм аз, аз вече не знам. Е, няма ли да ревнувате?!? Не съм го ревнувала, докато не ми даде хиляди поводи. Колкото да не е ревнив човек, когато усеща пренебрежение така или иначе почва да ревнува. Това е за мен. И тази ревност не е болезнена, а ОПРАВДАНА, защото е с повод.
За мен подобно поведение би било обидно, но не повод за ревност.
Защо го търпя ли? Ами, вече не, въпреки, че имаме дете! След като толкова държи на 'свободата' и 'приятелките' си моята любов не му е нужна!
П.П.
Цитат
Какво значи всички да са приятелки ли? Ами за мен приятел е човек, който се е доказал в годините и е бил до мен. За него "Приятелка" е тази, която познава от две седмици и какви велики "духовни" качества е показала в кръчмата, където я е черпил примерно. Колко богата душевно е и какви прекрасни качества има. Ти би ли нарекла човек, когото познаваш от вчера "приятел" и да пренебрегнеш съпруга си заради него? Аз не.
При моя пък все са онеправдани - бити, изнасилвани, с душевни проблеми - все такива, дето трябва да се спасяват!!! А той е техния спасител!!! После те са му признателни и му казват (или пишат) колко го обичат и колко е велик и той е най-щастливия на света! Аз му родих дъщеря, но нито аз, нито тя го правим толкова щастлив, защото на връх Коледа не се прибра цяла нощ при нас, защото спасяваше една такава 'приятелка'
"Не ревнува този, който обича, а този, който иска да бъде обичан!"
...разбрах го от личен опит...
[/quote
]
...разбрах го от личен опит...
[/quote
]
Не съм ревнива особено, като по-малка с първите си гаджета ревнувах много, даже като се сетя какви скандали съм вихрила за няма нищо ме е срам, ама опитът учи. И според мен, когато вярваш на човека до себе си, няма място за ревност или поне да е в поносими граници. Мъжът ми е доста ревнив, общо взето се дразни от контактите ми с мъже приятели и всеки път си има някаква история измислена... Аз лично смятам, че е нормално жената да има приятели мъже и обратното - мъжете - жени. Изобщо не ревнувам от това. Няма смисъл да се тормозиш за нещо, което е само в главата ти и да си измисляш допълни тревоги. Ако някой е решил да ти изневери, твоята ревност няма да го спре . "Оти да се дебнем, кат ще се хванем!"
Аз лично смятам, че е нормално жената да има приятели мъже и обратното - мъжете - жени. Изобщо не ревнувам от това. Няма смисъл да се тормозиш за нещо, което е само в главата ти и да си измисляш допълни тревоги. Ако някой е решил да ти изневери, твоята ревност няма да го спре . "Оти да се дебнем, кат ще се хванем!" 
Абе и аз обсебвам човека до мен и считам че това не е много здравословно за брака ни. Стигна се до там, че го ревнувам и от мъже приятели. Издивявам като не си е вкъщи
Но наистина смятам, че щом има брак не трябва да се дават даже поводи за ревност!!!!! Ако половинката те задоволява емоционално и физически предполагам, че няма да има ревност.
Ама не всички мислят като мен.
Но наистина смятам, че щом има брак не трябва да се дават даже поводи за ревност!!!!! Ако половинката те задоволява емоционално и физически предполагам, че няма да има ревност.
Ама не всички мислят като мен.
A,не е вярно.Аз мисля като теб.И аз го искам все до мен-в къщи,навън,все ми е тая къде,важното е да е с мен! мъжът е джентълмен не защото се държи добре с другите жени , с тях всички се държат добре, а когато се държи добре със собствената си жена.
Разбирайте го във всяко отношение.
Разбирайте го във всяко отношение.
моят ме ревнуваше защото си чатя с други но аз го правя за забавление и няма начин 
да му изневеря 
виртуално 
а в действителност няма да стане при наличието на две 
деца до мен 
мъжът е джентълмен не защото се държи добре с другите жени , с тях всички се държат добре, а когато се държи добре със собствената си жена.
Разбирайте го във всяко отношение.
Разбирайте го във всяко отношение.
Много ми хареса тази мисъл! Браво!
Ревността само съсипва живота на двойката никаква полза от нея .Някой казват че който не ревнува той не обича за мен това са пълни глупости .Не мисля че това е начина по който ще си кажем колко се обичаме. 
Къде , къде има по приятни начини да си изразим любовта един към друг.
Къде , къде има по приятни начини да си изразим любовта един към друг.
Не съм ревнива грам-казах му от самото начало,че му имам доверие и ако изневери да си събира багажа и да ходи при другата-избрал е нея явно.Или си имаме доверие-или не,няма 6,5...Аз съм крайна в това отношение.Не може да обичаш някой,но да му нямаш доверие-това убива всичко,постоянно ти е гадно,къде е обичта,доверието-абе пълни глупости.
Здравейте ревнивци и не до толкова ревнивци!!!
Ревността наистина ти разяжда вътрешностите, мислиш че всичко е под контрол и ИЗВЕДНЪЖ само нещо малко, дори незначително на пръв поглед те вкарва в ужасния филм със заглавие "СЪМНЕНИЕ". Съмнение, което не ти дава мира дни наред. Това дали е ревност или просто стах, че ще бъдеш губещия, че ще загубиш всичко, което си желал да ти се случи и то най-после се е случило и на теб и вече си спокоен, имаш семейство, плануваш дете и накрая точно за 2-3 часа всичко се срива 
Незнам, според мене няма човек, който да обича истински и да не ревнува поне малко, то това е по присъщо на жените май Иска ти се да погледнеш в телефона на другия, но се страхуваш, че можеш да видиш неща, от които ще те заболи, искаш да разбереш с кого разговаря с по-различен глас пред теб по телефона, но се страхуваш отново как да зададеш въпроса - но все пак го задаваш - С кой разговаря току-що как ще се възприеме това питане от другата страна и хоп без да искаш си лепваш етикета "РЕВНИВЕЦ". Вече си жалък в очите й или в очите му, безпомощен си, искаш да си по-уверен в себе си, но някакви малки гадни мисли, които са се загнездили в мозъка ти те раздират Е да, това вече е РЕВНОСТ. Това е болка, която изпитваш само ти, болка, за която на никой не му пука, освен на теб Казваш си - как ще преживея ако изгубя всичко това, което имам, дали ще мога да продължа напред, да живея отново нормално, да работя, да спя, накъде ще тръгна и какво ме очаква в безкрайността
Може би Ви отегчих, но млади хора независимо дали всички изпитваме малко ревност или тя е в големи количества и ни яде като червей искам да Ви представя един цитат, може би вече сте го чели някъде:
Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой , остави го свободен! Божествената любов се отличава по това, че оставя човека свободен.
На всички желая от сърце да обичат и да бъдат обичани истински!!!!!!!!
Ревността наистина ти разяжда вътрешностите, мислиш че всичко е под контрол
и ИЗВЕДНЪЖ само нещо малко, дори незначително на пръв поглед те вкарва в ужасния филм със заглавие "СЪМНЕНИЕ". Съмнение, което не ти дава мира дни наред. Това дали е ревност или просто стах, че ще бъдеш губещия, че ще загубиш всичко, което си желал да ти се случи и то най-после се е случило и на теб и вече си спокоен, имаш семейство, плануваш дете и накрая точно за 2-3 часа всичко се срива Незнам, според мене няма човек, който да обича истински и да не ревнува поне малко, то това е по присъщо на жените май
Иска ти се да погледнеш в телефона на другия, но се страхуваш, че можеш да видиш неща, от които ще те заболи, искаш да разбереш с кого разговаря с по-различен глас пред теб по телефона, но се страхуваш отново как да зададеш въпроса - но все пак го задаваш - С кой разговаря току-що как ще се възприеме това питане от другата страна и хоп без да искаш си лепваш етикета "РЕВНИВЕЦ". Вече си жалък в очите й или в очите му, безпомощен си, искаш да си по-уверен в себе си, но някакви малки гадни мисли, които са се загнездили в мозъка ти те раздират Е да, това вече е РЕВНОСТ. Това е болка, която изпитваш само ти, болка, за която на никой не му пука, освен на теб Казваш си - как ще преживея ако изгубя всичко това, което имам, дали ще мога да продължа напред, да живея отново нормално, да работя, да спя, накъде ще тръгна и какво ме очаква в безкрайността Може би Ви отегчих, но млади хора независимо дали всички изпитваме малко ревност или тя е в големи количества и ни яде като червей искам да Ви представя един цитат, може би вече сте го чели някъде:
Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой , остави го свободен! Божествената любов се отличава по това, че оставя човека свободен.
На всички желая от сърце да обичат и да бъдат обичани истински!!!!!!!!
Vseki malko ili mnogo revnuva naistina nee mnogo hubavo da revnuva6 li4no az mnogo revnuvam isega kato se zamislq trebva da spra za6toto ne e tva na4ina da zadurji6 polovinkatasi do sebesi trqbva mu prostranstvo ako te obi4a 6te bide s teb ako ili ne tova e pisanio trebva dasi imame doverie
Розов Пухчо: Моля, пишете на кирилица...!
Розов Пухчо: Моля, пишете на кирилица...!
леле,аз съм си направо болна значи в такива филми влизам понякога,че съм се чудела дали няма да се много странното е,че при мен това е на приливи и отливи-3-4 дни и после ми минава,ама пък и той-много мил с жените(той си е добричък по принцип) ,а и мен това ме дразни малко.В повечето случаи го ползват за такси(безплатно)-е как да не се нервя
в такива филми влизам понякога,че съм се чудела дали няма да се много странното е,че при мен това е на приливи и отливи-3-4 дни и после ми минава,ама пък и той-много мил с жените(той си е добричък по принцип) ,а и мен това ме дразни малко.В повечето случаи го ползват за такси(безплатно)-е как да не се нервя 
не го ревнувам.станала съм много либерална.не смятам,че като го ограничавам ще спечеля нещо. а и не го ревнувам 1во ,защото му имам доверие и 2ро защото той е безумно ревнив и аз гледам да несъм като него,за да има баланс.иначе сме загинали. в началото на връзката ни досста го ревнувах.бях малка и неразбирах много неща.постепенно се научих на баланс.нито му ровя в тел или каквото и да било.не му досаждам през деня с непрекъснато званене по тел и т.н.знам,че като се прбере си е изцялоой и на детето.затова през деня като е на работа има свободата да прави каквото иска. 
в началото на връзката ни досста го ревнувах.бях малка и неразбирах много неща.постепенно се научих на баланс.нито му ровя в тел или каквото и да било.не му досаждам през деня с непрекъснато званене по тел и т.н.знам,че като се прбере си е изцялоой и на детето.затова през деня като е на работа има свободата да прави каквото иска.
Ами аз съм си скорпион - ревнувам го - здравословна ревност , въпреки, че колко точно е това ми е трудно да обясня. Ревнувам го, когато сме дълго време разделени. Командировките ми извън страната напоследък край нямат. Докато си бях вкъщи с детето май най-вече аз го ревнувах - какво ли прави той докато аз се мотам из парковете, готвя, чистя, скучна ли съм му в ролята на домакиня , щото на парка с детето не играя футбол по токчета и с грим Сега като тръгнах на робота пак, май е обратното - все натокана съм била . С и без повод напоследък ме ревнува (но без скандали и т.н. ) даже повечето пъти ми харесва - 12 години и още ме обича толкова, че да си изтрие клавиатурата на мобилния от смси до мен, докато съм в командировка
Аз лично смятам, че съвсем без ревност не може да има любов.
, въпреки, че колко точно е това ми е трудно да обясня. Ревнувам го, когато сме дълго време разделени. Командировките ми извън страната напоследък край нямат. Докато си бях вкъщи с детето май най-вече аз го ревнувах - какво ли прави той докато аз се мотам из парковете, готвя, чистя, скучна ли съм му в ролята на домакиня , щото на парка с детето не играя футбол по токчета и с грим Сега като тръгнах на робота пак, май е обратното - все натокана съм била . С и без повод напоследък ме ревнува (но без скандали и т.н. ) даже повечето пъти ми харесва - 12 години и още ме обича толкова, че да си изтрие клавиатурата на мобилния от смси до мен, докато съм в командировка Аз лично смятам, че съвсем без ревност не може да има любов.
Ами аз съм си скорпион - ревнувам го - здравословна ревност , въпреки, че колко точно е това ми е трудно да обясня. Ревнувам го, когато сме дълго време разделени. Командировките ми извън страната напоследък край нямат. Докато си бях вкъщи с детето май най-вече аз го ревнувах - какво ли прави той докато аз се мотам из парковете, готвя, чистя, скучна ли съм му в ролята на домакиня , щото на парка с детето не играя футбол по токчета и с грим Сега като тръгнах на робота пак, май е обратното - все натокана съм била . С и без повод напоследък ме ревнува (но без скандали и т.н. ) даже повечето пъти ми харесва - 12 години и още ме обича толкова, че да си изтрие клавиатурата на мобилния от смси до мен, докато съм в командировка
Аз лично смятам, че съвсем без ревност не може да има любов.
, въпреки, че колко точно е това ми е трудно да обясня. Ревнувам го, когато сме дълго време разделени. Командировките ми извън страната напоследък край нямат. Докато си бях вкъщи с детето май най-вече аз го ревнувах - какво ли прави той докато аз се мотам из парковете, готвя, чистя, скучна ли съм му в ролята на домакиня , щото на парка с детето не играя футбол по токчета и с грим Сега като тръгнах на робота пак, май е обратното - все натокана съм била . С и без повод напоследък ме ревнува (но без скандали и т.н. ) даже повечето пъти ми харесва - 12 години и още ме обича толкова, че да си изтрие клавиатурата на мобилния от смси до мен, докато съм в командировка Аз лично смятам, че съвсем без ревност не може да има любов.
точно за това говориме,моичкия също е скорпион,а ревността е присъща за тази зодия.нищо лошо.а аз съм рибе и затова се опитвам да намеря баланса някъде там.....
