За мен има два вида ревност:
1. Ревност от страх - това са тези, които се страхуват, че ще бъдат изоставени от половинките си и от този тип ревност произлизат скандалите и провалите в отношенията им.
2. Ревност от обич - това са тези, които много силно обичат и искат човекът, когото обичат винаги да е до тях, с тях. Аз съм от този тип. Да, ревнувам мъжа си от всички (колеги, приятели, роднини). Вместо да е стях искам винаги да е с мен. И не, защото ще направи нещо нередно, когато е с тях, а просто, защото искам да сме постоянно заедно. Давам си сметка, обаче, че той има нужда от тези срещи без мен, така че аз си ревнувам, но не правя сцени. Т.е. обичам си го, ревнувам си го, но не го спирам, когато иска да е някъде по мъжки, да речем.
Но честно казано нито аз съм давала повод да ме ревнува, нито мъжът ми, ми е давал поводи да изпитвам онази другата, гадна ревност от страх. А е имало случаи, когато сме контактували със стари гаджета - в тези моменти доверието и разума са надделявали. Нямаме навика да си ровим по чанти, ел.пощи или джиесеми, защото смятаме, че това е излишно.
1. Ревност от страх - това са тези, които се страхуват, че ще бъдат изоставени от половинките си и от този тип ревност произлизат скандалите и провалите в отношенията им.
2. Ревност от обич - това са тези, които много силно обичат и искат човекът, когото обичат винаги да е до тях, с тях. Аз съм от този тип. Да, ревнувам мъжа си от всички (колеги, приятели, роднини). Вместо да е стях искам винаги да е с мен. И не, защото ще направи нещо нередно, когато е с тях, а просто, защото искам да сме постоянно заедно. Давам си сметка, обаче, че той има нужда от тези срещи без мен, така че аз си ревнувам, но не правя сцени. Т.е. обичам си го, ревнувам си го, но не го спирам, когато иска да е някъде по мъжки, да речем.
Но честно казано нито аз съм давала повод да ме ревнува, нито мъжът ми, ми е давал поводи да изпитвам онази другата, гадна ревност от страх. А е имало случаи, когато сме контактували със стари гаджета - в тези моменти доверието и разума са надделявали. Нямаме навика да си ровим по чанти, ел.пощи или джиесеми, защото смятаме, че това е излишно.
Това не е ревност, а егоизъм!!! Неможе един човек да е постоянно с теб, да обръща само на теб внимание...
Но това беше в началото, сега или се убеди (поне отчасти), че съм си само с него и искам да бъда само с него, или просто е решил да не ме тормози повече.
За сажаление или не - това е моята истина за ревността 
Много точно казано 
