Моля за съвет!!!! памперс през ноща

Аз махнах нощният памперс около 3,6 год.
Но няколко седмици преди това сутрин се будеше
със сух памперс.Така реших че е време,за махане.
Според мен,детето само ще ти покаже кога да го махнеш.
Лекарят ми ,ми каза че до 4 год е нормално да са с памперс.
Аз ми се вижда много това,но тук (Гърция) много не си дават зор.
Както и за бибероните,може да се види дете на над 5 год,с памперс и биберон в устата.

А пие ли много вода през нощта? Може това да е причината?
Мога да ти кажа как процедирах с каката - вдигах я през нощта да пишка и така издържаше до сутринта. Като ми го казаха ми се стори абсурдно да будя детето, но аз използвах като се размърда или започне много да се върти, слагам я на гърнето, тя почти спейки се изпишква и пак я слагам, почти не се събуждаше и не беше проблем.май даже около 12-1.00 ч. я вдигах и спокойно издържаше до сутринта.Или ако много рано се рзабуди, към 5-6 сутринта, пак я слагам на гърнето и после спокойн си доспива. Но мисля, че с едно междинно изпишкване не би трябва;ло да има проблем, ти сама ще го усетиш кога започва да се върти или да не спи толкова дълбоко.Аз обикновено винаги я чувам. Не помня кога точно го махнахме нощният, но не е било преди 2,5г.

Благодаря ви за мненията!Не не пие вода нощем  ще го пробвам и аз така да го вдигам нощем пък ще видим до къде ще я докараме!

През деня без памперс ли е? Ако да, няколко часа преди лягане не му давай много течности, а ако иска да пие нещо (особено през нощта), веднага след това го води до тоалетната или на гърнето да се изпишка.

Според мен трябва да ограничите течностите след 17ч., преди сън да се изпишка детето, но лекар ми е казвал, понеже синът ми до 10год се напишкваше, че детето не трябва да се буди през нощта!
Не помня обясненията, но един вид се създавал навик да пишка в определено време и после, когато престанеш да го вдигаш ще се напишква!
Според мен не насилвай нещата, когато започне детето да се събужда със сух памперс сутрин това е знак, че можеш да предприемеш нещо.Не се притеснявай, не всички деца още на годинката остават сухи през нощта, познавам такива, но ние не сме от тях.
Казах ти за сина ми, ето и дъщеря ми е така, ще стане на 3, а още спи през нощта с памперс и следобяд също.
Вече замислям да махна следобедния, понеже напоследък се събужда суха.

Ами при нас нямаше проблем след като спрях да я вдигам през нощта, не се е напишквала(или поне не системно, щом не помня)   Но, наистина, всяко дете си е различно, то само ще си покаже  
Но определено не съм я ограничавала с течностите.Ако детето е жадно, как няма да му дадеш да пие вода? Е, избягвала съм например да и давам диня вечер, но за пиене на вода никога.

Изпишквай го през нощта. В началото няколко пъти, после разреждаш. Така сама ще усетиш кога да го изпишкваш. Аз, дори сега го вдигам по някога, когато се е наливал с течности вечер. Ето снощи яде супа, плодове, пи доста вода ... по някое време през нощта усетих, че се върти, но пак заспах и естествено се беше напишкал  

Не искам да навлизам в спорове, но това с ограничаването на течностите е пълна глупост. Вие ограничавате ли ги преди сън, не ставате ли до тоалетна през нощта ... никога не ми е минавала през ума подобна мисъл  

Според мен изпишкването на полуспящо дете през нощта може да спести някой друг памперс, но не виждам как така детето само ще се научи да се контролира или да издържа до сутринта.
На твое място бих оставила нощния памперс, по-скоро се опитай да разбереш дали пишка по време на сън или рано сутрин.

И двете ми деца късно махнаха памперсите но много лесно от раз според мен детето само си показва кога е готово

Ами през деня спи без памперс даже като му се допишка се събужда и става да пишка.Е имало е инциденти но много рядко.Ще го изчакам още малко и ще видя какво ще предприема.Благодаря на всички

Моя спря нощните памперси на 3г. и 7-8м.

Запис да следя, че и на нас ни предстои. Аз лично от опита си с дневния памперс, шишетата, бибероните, ходенето, говоренето, храненето и всичко останало съм стигнала до извода, че няма смисъл да се насилва детето за нещо за което не е готово. Ако не е готово така или иначе нещото няма да стане. Само майката се тормози и се изнервя излишно и детето се стресира. А като е готово всичко си става естествено от самосебе си, без почти никакви усилия и нерви.

Moeto dete e na 4 godini i pochti 2 meseca.
Spi s pampers,pie i qde kolkoto iska.
Ponqkoga, dosta chesto e suh,no ne vinagi.
Reshih,che e mnogo po-vajno az i toi da se naspivame i da bydel spokoini,otkolkoto da se bezpokoim kak bi izglejdal v ochite na nqkoi drug fakta,che deteto spi s pampers na tazi vyzrast,da go budq ot strah da ne namokri skypiq matrak i da go dyrja jadno.

Dokato stane vreme da spi s gadjeta vse nqkoq vecher shte poiska da legne da spi bez pampers i da si ponese otgovornostta ot tova reshenie.
Nqkoi deca, pri tova zdravi se napikavat do puberteta i sled tova izrastvat noshnoto napikavane.
E, ne pechelqt Olimpiadata koi nai-rano shte svali pampersa v bg-mamma,no rastat spokoini i bez chuvstvo na strah ot provala,che nqma da grabnat shampionskata kupa.

Bih se pritesnila edinstveno,ako nqmam pari za pampersi,no dori i togava bih namerila variant,v koito deteto da ne se chuvstva vinovno.

Между година и половина и двегодишна възраст махнахме памперсите на децата. През деня още от раждането съм ги държала на пелени, а не с памперси. Дневни памперси съм им слагала само по време на път или други екстрени ситуации. Определено смятам /а и не само аз/, че факта, че съм ги гледала с пелени е решаващ толкова рано да се откажат от напикаване.

Да събуждаш детето си през нощта един път или няколко пъти, за да се изпишка (и да се научи да бъде сухо нощем!) на мен ми се струва кошунствено, неправилно, вредно и глупаво.
Детето ще започне да остава сухо нощем, когато е готово за това, а не когато ние решим, че трябва да му махнем пелената.

Да си призная честно нито махането на биберона нито тази на памперса съм  възприемала като някакво препятствие. На година и 8 месеца слагах памперс само като спи (обед и вечер). На 2 год. и 3 месеца махнах дневния, защото забелязах, че е винаги сух. След още 2 месеца спрях да слагам и вечер, отново поради същата причина. Винаги изпишквах преди лягане и когато детето беше готово си показа само. 

Това е и моето мнение, става дума за физиологични нужди, за които всеки сам се регулира, ще му дойде времето, щом дневния е махнал, и нощния ще махне. А и студент с памперс не съм виждала!
И пак типичните за тези теми реакции, момичето задава конкретен въпрос, а се почва "Мойто гардже на 1г беше без памперс!" После се чудим защо някои си мислят, че децата им са нещо не у ред!

Нямате проблеми 
Ще му дойде времето, спокойно 

   При моя син се получи така , че след като махнахме дневния памперс на 2,5 години не искаше да му слагам памперс през нощта .
   Твърдеше , че е голямо момче и не го иска . Оставихме го , но  се напикаваше през нощта . Започнахме да го будим , в началото
   по едно и също време , след това по различно . Имаше случаи ,когато сам се будеше . Тази пролет решихме да не го будим повече,
   за да видим дали ще издържи до сутрината . Е , успяхме - вече не се налага да го будим , понякога  става сам и отива до тоалетната,
   друг път идва да ни повика , но по-често спи до сутринта .

При нас схемата беше такава - първо през деня си махна памперса, после спря да спи наобед с памперс и някъде преди половин година почна да се буд суха сутрин и махнахме и нощния. Опитвах да я вдигам веднъж-два пъти, ама нямаше за какво.
Няма нужда от приснения и от драми, съвсем си ти е нормално детенцето.
А това, че някои са ги махнали до годинка... Ми някои и са си захранвали децата на 40тия ден
Няма лошо - разни хора, разни идеали

Ние сме още с нощен памперс - ами сутрин е мокър и няма да го махам, въпреки че тя иска да спи без памперс. Не бих лишавала детето от течности вечер, както и не бих го будила нощем да пишка /тя не че ще се съгласи, де - моето е дзвер и ако сама не е решила да пишка, никой не може да я накара/. Когато му дойде времето, ще го махне 

Нямате проблем, спри да се притесняваш. Познавам много деца, които са на 6-7г и още са с памперс за през нощта. Ще отмине. Моят син беше до 3г с памперс нон стоп 

Ето темата, посветена на нощното напикаване. По- добре първо я изчети.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=99824.0

То няма нищо общо нито с махането на дневния памперс, нито с отказване от биберони и колички. Това е самостоятелен проблем, с който е добре да се запознаеш, нищо, че детето ти е още малко. Конкретно кой кога е махнал нощен памперс въобще не бива да те интересува. Тук нещата не опират да обучение, никак.

Благодаря Judy ще прегледам темата  Май се притеснявам повече от колкото трябва

Моето дете - на 3,6 г., също е с памперс през нощта. Случвало се е за 3-4 нощи да остане съвсем суха, и на 5-тата се напишква. Говорила съм с нея, дали усеща, че й се пишка през нощта - не усеща - значи, няма никаква нужда да се напъвам да махам памперса още. Иначе понякога иска да спи без пампрес, и сме пробвали, но не спя спокойно и само проверявам дали не се е напишкала. Случва се и през деня да забрави, че й се пишка, и да изпусне няколко капчици, преди да каже, което все още ми се струва за нормално. Или не е?

И моя е на 3,3г.-изобщо не ми е хрумвало да му махам памперса през нощта,при положение,че си пишка...когато е готов,ще го махнем!Течности,особено вода не ограничавам никога!То ще е жадно,а аз ще му кажа не,че ще се напишкаш довечера...!

И аз прилагам вдигането за пишкане през нощта и за момента има ефект - детето се сухо и до сутринта спи спокойно. Иначе  се разбужда , вика ме, ако се е напишкала трябва да сменяме чаршафи, ако е с памперс пак се разбужда, така ,че варианта с вдигането под час за мен е работещ.

Големият ми син до скоро се напишкваше нощем. С вдигането нощем работеше, но на мен ми беше много трудно ставането. Не е до течности....и аз незнам до какво е.
Малкия пък от две годишен да се е изпуснал 2-3 пъти нощем и то се будеше веднага, а батко му мокър до кости, но спи като пън.

Той работи, но не за да се нучи да овладява физиологичните си нужди, а само за да не сменяш чаршафи.

Напълно нормално е!
Обикновено усещат, че им се пишка, но не желаят да спрат играта. И когато леко си намокрят бельото сигнализират, че им се пишка.

Добре де, не ви ли притеснява запаряването... особено при момчетата  Памперс до 3г примерно бих преглътнала, ма 4-5  Ще чакате да стане и да ви каже "Мамо, махни го, вече не ми е удобен!?"

Синьт ми все още е с нощен памперс.Вьпреки,че не го иска и е голяма борба да го сложим ,сутрин винаги е мокьр.Пие много течности,не сьм и не бих го ограничила.Когато е готов,тогава ще го махна.

Имам две деца. И двете спяха нощем с памперс до точно пет години.
С първото имах някои притеснения и опитах много неща, но нищо не ставаше и го оставих сам да се откаже. С второто бях спокойна и изобщо не съм я тормозила.
Не се препоръчва нощното събуждане по няколко причини - първата най-важна за мен е, че се нарушава съня на детето и е възможно да се появи нервност заради лошия сън; втората е, че така се изгражда навик пикочният мехур да не задържа до сутринта, а да се изпразва по-рано, което не е целта все пак; трето - най-много да си спестите един памперс, макар че не е гаранция, няма да се научи детето, няма да има желания ефект.
Течности - аз не бих си лишила децата от вода, който иска да пробва, но не това е причината и не съм сигурна в ефекта, който се цели.
До пет години е нормално, чувала съм го от много места, след това вече може да се мисли за проблем.

Синът ми махна дневния памперс на две години и два месеца. Но още спи с памперс. Според мен нито буденето, нито махането му през през нощта помага / това не съм го пробвала, но в детската се опитаха и да го будят, и спи без памперс, без никакъв ефект, после се отказаха от буденето, осъзнаха, че го разстройват и му пречат на съня/. А лишаването от течности  въобще не означава, че детето се е научило да се контролира.

Моят син спа с памперс нощем до  четири и половина, сух памперс за това време не видях, но и големите почнаха да му стискат и го махнахме, първите нощи имаше 2-3 инцидента, въпреки, че го изпишквах...после  го дигах да пишка към 1 като лягах и нямаше произшествия, 3 месеца по-късно на морето и след това при баба му стана ясно, че няма нужда вече и да го будим и си спи вече съвсем сух и спокоен.

По принцип аз не намирам проблем когато човек има нужда нощем да пишка ако разбира се не е повече от 1-2 пъти. И аз и мъжът ми и много други възръстни стават нощем да пишкат....не виждам защо от децата се очаква друго....
Така че пробвайте докато още е топло - буди детето за начало....пък после - или ще спре да се напишква или само ще си създаде навика да става и да ходи до тоалетна/гърне.

Аз сигурно съм от по-старомодните, но не си представям детето ми да говори разбираемо, да ходи добре, да се развива нормално и да е с памперси, все едно е малко бебе, пък било и само за през нощта. Това за 5-годишната възраст просто ми изглежда абсурдно. Преди време дори памперс на 2-годишна възраст ми изглеждаше странно, но като видях, че повечето родители учат децата на гърне между 2 и 3, реших да не коментирам. Но все имам чувствтото, че усвояването на тези хигиенни навици става по-трудно с всеки изминал месец (след като детето проходи, все пак трябва да може да се придвижи до гърнето). Като е бебче, то не е свикнало, че е нормално да е мокро, дори не му прави особено впечатление, че го слагаш на гърне, но след време като проходи, знае къде да отиде като му се пишка и така се е научило неусетно, все едно да го научиш да яде твърди храни - не чакаш само да ти ги поиска, защото може и до 5 години да чакаш. Но след като 2-3 години се подмокря системно в памперс, как да му обясниш после, че всъщност това не е нормалния начин, ами трябва да пишка в тоалетна/гърне?

Не си със старомодни разбирания. Просто не  правиш разлика между дневен памперс и нощно напикаване. Последното, както писах, няма нищо общо с първото и не се научава. Въпрос на специфика на организма е. Затова дадох линк към темата за нощното напикаване, за да се информират хората, които също не правят тази разлика. Нека не ти изглежда абсурдно, що се касае до нощното напикаване то може да  споходи човек и до пълнолетието му, независимо от усилията- негови, родителски и лекарски.

Victory - напротив, на подходящата възръст става почти от раз...при едно малко дете изисква много повече усилия, факт е че чисто физиологически тялото озрява и може да задържа ако и пиш именно към 2-3 години, като ест е важен и психологически как е момента за детето.

Именно!

Judy, моля, стига навира тая тема за напикаването...само вкарваш излишни мисли в главите на майките  Факт е, че има и такива случаи, знаем, но тук става въпрос за нещо различно 

"Здравейте.Синът ми е на 3 години и 2 месеца и още е с памперс през ноща.Незнам как да го махна пробвах няколко пъти но той се напишква.Вече взех да се притяснявам да нямаме проблем.Досега не сме имали сух памперс на сутринта.Незнам какво да правя  Ще съм благодарна да споделите как успяхте с вашите дечица."

Кое е различното? Дете, което се изпуска нощем, но няма проблеми през деня си е чисто нощно напикаване. И как ще го "научите" да не се напикава, докато спи? Би ми било изключително интересно да науча, че вече има такива лечители. Знаете ли на колко хора ще се решат проблемите! Сигурно и за Спина бифида ще да е намерила някоя баба лек по селата.
Бих сложила засмяно емотиконче, ако не бе тъжно. Ако не сте били самите вие такова дете или нямате такова едва ли може да се разчита на емпатия. Това- защото се съмнявам да сте открили разрешение на този иначе често срещан проблем, който се превръща в тежък такъв за децата на по- голяма възраст. Особено като се изстъпани някой недоразбрал и започне да пита "Ама вие този тийн как не го научихте да ползва гърнето нощем?". Той, тийнът, и на училище ходи, примерно, по състезания и лагери и се чуди какво да прави именно поради наличието на този проблем. И да го дигате по 3 пъти на нощ и да го оставяте жаден от обяд до вечерта- проблемът няма да го решите. Ужас е, наистина. Чувала съм го от баби. Затова препоръчах на Виктори темата. Поне там пишат хора или изстрадали и/или запознати с проблема.
В темата има страници и линкове, каквито тук е безсмислено да се препечатват, цитират и преповтарят отново и отново. Мисълта и информацията никога не са излишни.

За научаването на гърнето има теми бол, тук жената пита за нощните проблеми. Страдащите от този проблем, дори в тийнейджърска възраст, отдавна са загърбили изпускането през деня. И е добре жената /авторката/ да се запознае от рано, т.к. е често срещано нещо, поне да не се притеснява излишно. Децата се лишават от благините на дневния памперс нейде между 1-2 години средно, но нощният понякога ги съпътства до 18 години /лично познат случай, роднина, както и други/.

да, ама става все още въпрос за едно доста малко дете, освен това - пробвах няколко пъти - нищо не значи...ето при нас трябваха 2-3 месеца например докато проможе да спи цяла нощ спокойно....общо взето да пробва с постоянстви 1месец поне...ако всяка нощ въпреки 1-2 будения детето се изпуска, може би тогава е редно да ес говори за проблем и т.н., ако спре да се напишква, ако се ограничи буденето до 1 път нощем....чак за драми и нощни напикавания надали иде реч...
(аз както писах също задължително ставам да пишкам нощем, не бих причислила това към нощно напикаване по никой начин ) въпроса е ако има нужда от такова ставане детето някак да дорасне момента когато само усеща, разбужда се и става...до тогава или памперс или помощ от родител просто му трябват.


Може би го вдига рано или изчаква повече и за това стават фалове(примерно).


От течности никога не бих лишавала детето, той и нощем понякога се буди да пие.

Angel_Dust, а защо реши, че точно с буденето е най-удачният вариант?

Не разбирам нещо. Защо ви притеснява терминът "нощно напикаване"? Той е първо съвсем удачен- иде реч за напикаване през нощта, независимо от възрастта, когато през деня детето отдавна и стабилно има други навици. Второ- това не е диагноза, не е наименование на общо заболяване. За да се напикава нощем един човек причините могат да са изключително разнообразни- от физиологична особеност на организма до психически проблем /временен или с по- траен ефект/, както и недостигната степен на зрялост /също се упомена/. И човекът ще "узрее", ще му се затвори прешлен, ще му се реши психическият дискомфорт, като биде събуден нощем или какво? С буденето се предотвратява единствено мокрият чаршаф, нищо повече, т.е. то си е равносилно на памперса.
А е добре един родител да е запознат колкото се може по- рано с това, а не да се чуди какво е сторил и що не е, ако детето му продължи да се изпуска след 4 годишната си възраст, да речем.
Към авторката- нощният памперс е удачно да се махне едва когато поне месец бъде сух всяка вечер /редица лекари съм питала и редица статии съм чела, като бивше напикаващо се дете, човек с роднини с такъв проблем и едно дете, което се напикаваше нощем до 4 години/. Принципно най- често няколко месеца след махането на дневния се маха и нощния, но то е не защото трябва да се махне, а защото детето спира да се напикава, докато спи.

за нас беше...така че нищо не съм решила - просто предложение.
за мен будене е по-добре от напикано дете спящо мокро или будещо се ревящо и стресирано, чесе е напишкало, смяна дрехи, чаршафи, разбуждане и т.н.
Просто според мен каквото и да е с някакви бегли единични проби, надали ще стане.... трябва и мъничко поне постоянство в опитите.

Джуди, ами моето дете "узря" с будене нощем....така и така пък не може и вечно с памперси да спят нали....до кога е нормално да се чака? до 20 години?
ако е на психологична основа обаче...тогава е по-друго според мен....

Дошло му е времето. Като на моето, само че моето "узря" без такова будене. Просто изчакахме.
Какво значи да се "чака" и колко, питаш? Затова препоръчах темата, има много писано в нея по въпроса и всеки може да избере начин- лекуване традиционно /след изследвания, ако се установи конкретна причина, често не се установява/, хомеопатия, просто чакане и оставяне на детето. Там има и будене и небудене и вода и безводен режим- всякакви идеи.
Когато детето е с памперс през нощта не се буди, най- често си стои до сутринта, т.к. не усеща нито мокрене, нито друг дискомфорт. По мое време нямаше памперси и пак съм се събуждала /не само аз, водила съм разговори с много хора, т.к. проблемът ме касаеше лично/ мокра чак на сутринта. Будили са ме с години- нищо от това. Накрая са установили безсмислието на начинанието и са ме оставили. След година проблемът се е решил от самосебе си.
Честа друга причина за нощното изпускане е темпераментът на децата- има много активни през деня деца, които нощем имат изключително дълбок сън. С течение на времето сами започват да се регулират. До 20 години нямам близък или познат да е останал, но има такива до пубертета, чиито майки са ги вдигали неотлъчно всяка вечер. Без резултат. Когато мен ме будеха това бе изключително неприятно и напълно безсмислено. Понякога, въпреки насилствената намеса в съня ми, пак съм се напикавала.

аз чаках четири и половина години Джуди и сух памперс не видях.... естествено, когато памперса му почне да стяга и да няма по-големи номера...няма за къде да се чака....става мъчение и това...
иначе ако до сега спеше с памперс гаранция още щеше да си пикае спокойно в него, ако знае, че мокро няма...
при нас просто явно това е трябвало именно , за да станат нещата....


всъщност не ми е за цел да споря с теб...просто споделих опит...

Четири и половина години не са нещо особено. Както писах няколко пъти някои имат този проблем до края на пубертета. И с будене и без будене. Който както си е решил. За мен, като бивш обект на будене, това бе лоша и неработеща идея.

Ето едно мнение, което споделям:
"Нощното напикаване е състояние, не е заболяване! Това състояние се проявява при деца, определяни често като "хипертонични"- т.е. доста подвижни, игриви, емоционални и т.н. Напикаването е проблем, който се развива по доста прост механизъм- през деня хипертоничните деца буквално се изморяват и "изчерпват", така че нощният им сън е дълбок, при което не усещат позивите за уриниране и не се събуждат- напикават се. Освен това, нервната система се развива интензивно до 10 годишна възраст, и при някои деца има необходимост от търпение.

ЗА НОЩНО НАПИКАВАНЕ КАТО ПРОБЛЕМ СЕ ГОВОРИ ЕДВА КОГАТО ДЕТЕТО СТАНЕ УЧЕНИК И ВСЕ ОЩЕ ИМА ПРОБЛЕМ С НАПИКАВАНЕТО НОЩЕМ- едва тогава се счмита, че напикаването е проблем.

Лечението- аз не знам що за родител би малтретирал детето си с лекарства, имащи странични действия и непредназначени за подобни случаи, също и с разни билки, които се употребяват за бъбреци, или мазилки...

....
Напикаването няма отношение нито към бъбреците, нито към пикочо-отзелителната система като цяло, освен ако първопричината му не е в някаква аномалия на тази система, но тогава най-често лечението с медикаменти и прочие е неуспешно.

Има редица състояния- склероза на мехурната шийка, аномалии в отношението между пикочния мехур и уретерите- ако уретерите навлизат под определен ъгъл в пикочния мехур, може да се получат т.нар. везико-уретерални рефлукси, но при тях освен напикаване има и много други усложнения, които няма да изброявам, но ще спомена само, че напикаването в този случай е последзния проблем, който прави впечатление на родителите...

Най-честата форма на нощно напикаване е тази, свързана с израстването и съзряването на нервната система, както и свързаните с психиката на детето- както писах по-горе, това са хипертонични деца, впечатлителни, които заспиват и се "отрязват" така, че в дълбочината на съня си не могат да "регистрират" позивите за уриниране по време на сън, и се напикават...

Познавам доста деца, които са имали подобен проблем, познавам и доста деца, които са лекувани с какви ли не медикаменти- включително и с психотропни, антидепресанти и други имащи отношение към нервата система- при тях се залага на един от старничните ефекти- пресъхване на устната лигавица, както и спазъм на мускулатурата на сфинктерите, което води да рядщо уриниране, запек, и в същото време прави детето пълен флегматик...антидепресанти в детската възраст могат да индуцират характеропатия и почти сигурно развитие и изява на патологичен психотип във възрастта на съзряване- пубертет или малко по-късно....

Всеки друг метод според мен е съпроводен малко или много с отнемане на време, а освен това, повече или по-малко въздейства и на детската психика.

....
Освен това, най-често напикаването продължава като явление, тогава когато детето се почувства обгрижвано. Ако го будите в определени часове, ако му слагате памперс, ако на сутринта видите че се е напикало и му се скарате, или го накарате да се почувства виновно за постъпката си- тогава ГАРАНТИРАНО проблемът освен че продължава, може и да стане по-дълбок... Личен опит- така е.За памперса нямам личен опит, освен с малкото дете, слава Богу то бе така едва до 4 години. Ако му бе неудобно и се напикаваше като по- голямо бих потърсила друго решение. /

Погрешното третиране на нощното напикаване предизвиква силно и трайно недоверие на детето към родителите и близките си- и така, напикаването може да изчезне по време на приложението на някой "бабешки" метод, без да има нищо общо с прилагането на този метод, а просто коровата функция на детето да е в състояние да отговаря на волевите изисквания така, че дори и в дълбок сън детето да може да усети позивите за уриниране и да се събуди, за да се изпишка както трябва, но за сметак на това, в неговата психика вече има промяна- дълбоко в себ еси то никога няма да се довери на хорау, които са му причинили травма, опитвайки се да излекуват всъщност тяхното притеснение, срам и прочие, неудобство, пране на дрехи, чаршафи, одеалца....

РОДИТЕЛИ, децата ли искате да лекувате, или своите страхове, или клякате пред забележките на бабите, и "компетентните" приятели, съседи, колеги и т.н.?

Помислете, и разглеждайте проблема от гледна точка на детето.

Ако в една група от 100 деца на възраст 4 години има 30 деца с нощно напикаване, то на 5 годишна възраст остават 19-20, на 6 годишна възраст около 10, на 7 годишна възраст- около 5, а до 10 годишна възраст остават най-често 0-2 деца, при които има морфологична причина за нощното напикаване, която най-често е лечима чрез хирургична интервенция.

...
Всъщност, растежа и развитието на детето е философия, която родитерлите трябва да приемат и изучат, и възпитанието е процес, в който родителите се учат, а не децата...Никой досега не е успял да "даде" възпитание на никой- човек след първата глътка въздух не може да бъде научен на нищо, напротив- той, още с първия си плач заявява директно:"Това съм Аз, и от тук нататък, ще взема от света това което искам" Всеки опит да се "даде" насила нещо на човека, рано или късно довежда до проблем... "

http://www.magicaura.com/forum/viewtopic.php?f=5&t=250&start=15

Добре де - аз това разбирам от това мнение - не трябва да слагам памперс на 3,5 г. ми дъщеря, не трябва да я будя през нощта /предполагам, освен ако сама не се събуди/, ако се е напишкала - сменям мълчаливо всичко без коментар, поне не отрицателен такъв, а нещо от рода "нищо особено не е станало"?

Защо не трябва да й слагаш памперс, ако това на нея не й пречи? На моето дете не му бе пречка, просто от един момент нататък започнах да намирам памперса сух всяка сутрин.
Има си и хора, които си поддържат идеята за отглеждане без памперс- всеки има право. Важно е детето да не се травмира и да не живее с убеждението, че е болно, виновно или че е можело да направи нещо, но не го е направило /което е невярно/. Да, сменя се мокрото /ако има/, без обвинителен тон или коментар. И да обвините детето, и да го будите, и да не пие течности след еди колко си часа- то няма да започне да се буди само от това, преди да е дошло неговото време. Това е идеята.

Добре де - това е поредното нещо, при което  при различните хора действат различни неща - при теб не е действало, при други действа, при някои спира, при други почват да се усещат и да стават сами.

Авторката никой не я кара нищо на сила - ако иска може да си опита...явно иска и опитва...но ако наистина иска да знае един метод дали ще проработи, просто трябва постоянство(защото както е писало - пробвах, ми звучи като пробвах 1-2 нощи ама не стана).

Факт - колкото и да подчертаваш, при нас проблема се реши.
Никога не съм се карала, даже много често не бих казала, че съм го и будела, общо взето си се изпишкваше почти напълно спящ.

Аз срам, притеснение, страх или каквото и да било подобно нещо не съм изпитвала никога от това, че детето ми е било с памперс или се е напишквало, нито съм имала за цел него да лекувам от нещо....

Не се чака до 20 години, аз споменах, че ги чаках моите до 5 години без да ги будя и тормозя.
За мен не е по-добре напикано и мокро дете, но и не е добре да го будя, затова ги оставих с памперс. Има памперс-гащи, които изобщо не стягат, а са си точно като гащички.

Въпросът е не в това на кого какво действа, а дали точно това, което смяташ, е подействало или просто не е настъпил неговият момент по естествен начин.
Затова подчертах: "напикаването може да изчезне по време на приложението на някой "бабешки" метод, без да има нищо общо с прилагането на този метод, а просто коровата функция на детето да е в състояние да отговаря на волевите изисквания така, че дори и в дълбок сън детето да може да усети позивите за уриниране и да се събуди".
На мен са прилагали разни методи и ако оправянето ми бе съвпаднало с приложението на който и да било от тях сигурно щяха да обявят, че съм се оправила заради точно този метод.
Естествено никой никого не спира да опитва каквото и да било. Затова насочих към темата- там се предлага голямо разнообразие от идеи.

Да, моето бе точно с памперс- гащи, само се оправяше- обува, събува, без проблем.
Идеята е хората да знаят и да не се притесняват излишно, както и да не тормозят децата си излишно.

Лилянa - за спора ли си спориш или какво?
миже да си ги чакаш и до 60 ако това на никой не пречи...когато обаче на детето му пречи за мен е жестоко леко...
мокро дете зимата - не благодаря...дори и да проспи мокротата си, най-вероятно системно мокро дете значи системно боледуване...това ако не се буди, ако се буди ...е пак има прекъсване на съня каква е разликата(освен, че  моят почна да се буди с рев , че е мокър, а аз да го успокоявам  и сменям по половин час)... да в такъв случай предпочитам 30 секунди изпишкване, пред сълзи и чакане за смяна на чаршафи, пижами, често и одеало и т.н.
Памперс гащите и стягат и пропускат на кръста при това(поне тези, които сме пробвали).


Judy - да на 100% съм сигурна, че точно това подейства...остава и факта, че детето се чувстваше по-добре и по-спокойно така.

Нито са му стягали, нито са му пропускали гащите на моя. Нашите бяха на "Либеро", нито веднъж не са пропуснали. Не знам другите как са. От "памперс" по- не бяхме доволни, късаха се лесно. Защо да е мокро детето? Съвсем сухо си остава.
По мое време се поставяха мушами /който е минал по пътя знае/, защото нямаше други облекчения. Слава Богу аз се оттървах в І клас, но мои близки са си откарали до средното училище. На един лагер не можеха да идат. С мушамата- не става.
Нали затова пиша и давам линкове- проблемът отшумява с възрастта: "Ако в една група от 100 деца на възраст 4 години има 30 деца с нощно напикаване, то на 5 годишна възраст остават 19-20, на 6 годишна възраст около 10, на 7 годишна възраст- около 5, а до 10 годишна възраст остават най-често 0-2 деца, при които има морфологична причина за нощното напикаване, която най-често е лечима чрез хирургична интервенция. ". На 60- може и да се напикава някой, ако има, да речем, някоя ранна деменция или друго заболяване.

И либеро сме пробвали и Хъджис и Памперс...стягаха му на краката, чувстваше се зле като "бебе", пишката той не иска да му е надолу, а нагоре, вероятно и за това ставаше опишкването, защото памперс гащите са по-тънки горе.
И пак...защо всичко винаги си свеждате само до вашите деца - твоето е било сухо, моето беше мокро..всеки път на първото пикване с тези "гащи".

Аз също слагам, но заради написаното в цитираното от теб мнение:
от това разбирам, че не трябва.
Макар че, аз все пак предпочитам да й слагам пампрес - по-точно Либеро гащички - не пропускат и не й мокрят.

Няма памперс-гащи, които да успеят да попият веднага големите количества урина, които изпишква едно 3, 4 или 5 годишно момче.
Резултатът е мокър кръст със сигурност.
Ползвам Либеро и Памперс, пропускат много често, защото обикновено при разбуждането си синът ми се изпишква, след като цяла нощ е бил сух. Количеството урина си е голямо, струята силна и пелената няма как да попие всичко от раз.
Пишката му си стои надолу, всъщност накъде стои е без значение.

Правя. Предният ми пост се отнася и за през нощта

И като правиш, твърдиш, че напикаването през нощта може да се регулира? И че стига да се положат достатъчно усилия то може да се справи с него всеки, когато детето му е на 2-3 години? Така ли да те разбирам, Виктори? Сподели начина. В здравния форум и по света много хора очакват това разрешение.

Olive , точно за пампите съм писала пояснение /личи със синьо/- нямам личен опит с тях, т.к. съм друга възрастова група, от тези, с мушамите. Обаче памперс-гащичките си ги ползвах за моето дете, както споделих и то нито се е мокрило, нито се е налагало да го правя нещо специално. В ДГ такива атрибути се ползват точно от децата, които се напикават на обяд- слагат си памперси или гащички и който каквото му е удобно и никой не го прави на въпрос. Учителките са виждали много деца и знаят твърде добре, че това не зависи от тяхната воля, нито от тази на родителите им. Гащичките се обуват по- лесно, затова ги предпочитат пред обикновените памперси децата и родителите им. Но не е задължително.

всъщност в повечето детски градини отказват да слагат памперси или п-гащи.

Да, за съжаление. Което не е и редно.

Не съм водила статистика, кои градини са повече, ние сме посещавали две, в които самите учителки подтикват родителите да носят пампи за обеден сън, ако децата се изпускат.
Тези, които не позволяват- интересно ми е, като казвате, че били и повече, какво правят, когато децата се подмокрят, някои- редовно? Не е удобно ежедневното пране на чаршафи и за самите тях. Да не говорим за детето, но хайде, да приемем, че то не им е грижа /на градините/. За самите тях не е удобно дори.

носят се пелени за леглото за еднократна употреба и им е много удобно, като се напишка детеуто, хвърлят постелката и на другият ден нова...а чаршафите сухи.

Завивките с мушама почти никога не са сухи- от личен опит, като напикаваща се съм ползвала точно мушама за леглото, горният чаршаф се мокри, освен ако не се спи само по корем.  
А памперсите какво им пречат на тези учителки? За нашите те са си по- удобни, както и за самите деца.

ами не са се оплаквали да е мокрило одеалото....
ми било забранено, не знам си какво..големи били, глупости на търкалаци...аз съм носила и съм молила...ама всеки път са отказвали.... та първите месеци почти всеки ден си го прибирах с пижама за пране....а в къщи почти до края на първа група си спа и следобяд с памперс... факт е обаче...и не само в нашата градина и тук съм чела в теми, че почти на всякъде не дават...(за градина говорим де, не за ясла).

Забранено? От кого и защо само на тях? Не знам да има такавацентрална забрана, нашите щяха да я спазят и да има- логика не виждам.
Извинявам се за отклонението, но е и част от темата, т.к. редица деца след 3 г. са на градина и тези, които се изпускат по време на сън ги има във всяко детско заведение, да не кажа в почти всяка група, някои до края на подготвителната. И защо този дискомфорт с мушамите?
В съседния подфорум пък има тема затова, как самите учителки карали една майка да слага памперси на детето си, което се напикавало.

а не знам сестрата ли, хеи ли...вече не помня вече....не знам много се дразнех в началото....не беше проблема в самите госпожи...те просто следваха правилото в градината.

Подкрепям учителките, които отказват да слагат памперси в детската градина. Децата наистина са големи вече за такива неща. Подмокрянето не би го имало, ако детето е научено на гърне от по-ранна възраст и съответно от по-рано е научено да усеща дали му се пишка или не. Като попиташ току-що научено дете на годинка и 1-2 месеца "Има ли пиш?", то се опитва да разбере и усеща дали има пиш. Като го попиташ за пръв път на 2 и половина, след като е било с памперси досега, а междувременно се е развивало в останалите посоки, но не е мръднало откъм научаването да пишка в гърне, детето пак се замисля, но докато отново си развие естествената способност да усеща дали му се пишка (закърняла, защото никога не му се е налагало за толкова много време, през което непрестано се е развивало и е растяло), минава доста време. Така стават децата на по 3 години и се напишкват по време на следобедния сън и през нощта.

Victory - чудно защо пък има деца ранно научени, които  по някое време пак връщат памперса и почват да се напишкват по тази логика...
както и да е, ефекта от не слагането на памперс, беше при нас да си свикне детето да спи в локвичка без да се буди от мокрото
и не проблема не е  в това, че детето е почнало "късно" да се учи на гърне...има достатъчно "късно" махнали памперс, при които такъв проблем изобщо не съществува...

Можеш да подкрепяш каквото си искаш, Виктори- свободна държава сме /уж/, включително и националния ни отбор по футбол.
Аз те питах друго:


Затвърждавам окончателно мнението си, че Виктори и други хора очевидно оставате незапознати с проблема, но едни запълват тези си пропуски, а други не желаят. Което си е въпрос на личен избор, разбира се, като образованието във всяка една насока по принцип. Добре е обаче да се дава гласност. Така поне онези, които желаят да се информират, ще го направят.
Гърне решение- глупости- на гърне сме били научени аз, брат ми, цялата ми рода от нам колко месечна възраст. Факт е, че има деца, напикаващи се до 4, до 6, че и до 15 години, въпреки това. Аз- да, брат ми-не. Единият ми братовчед до пубертета, брат му- не. От три деца на друга моя леля- един само до пубертета, другите- никак. И не е имало памперси въобще. Гърне от преди да се научат да седят са ползвали. Нищо от това.
Имам лично две деца, учени еднакво, по еднакъв начин, на еднаква възраст. Едното на 2 г. спря да се подмокря нощем, другото- на четири. И хич не са захвърлили дневния си памперс на 2 години и половина.
Не бъркай гърнето с нощното напикаване. Че има грешка бе очевидно в самото начало. Е, ако желаеш въпреки това да ги месиш- добре.
Та това с гърнето е неработещо. Дай друго. Много хора чакат.

Чувала съм, че на някои им е трудно мисленето, познавам такива хора, също съм чувала и за напикаващи се деца, но не от типа "всяко второ се напикава нощем", а нещо в рамките на... 1 на 30-40 деца има някакъв проблем, и той не е от липса на навик с гърнето. Но за медицински проблем може да се говори едва след като се съберат всички факти - кога е научено детето на гърне за през деня, колко издържа нощем, дали се налива с литри вода преди лягане, дали през нощта се буди, дали през деня казва като му се пишка, разбира ли, че е мокро (при по-късно научаване на гърне, детето може от навика си досега да не прави особена разлика между това да е напикано и сухо) и много други. Но чак да го обърнем на медицински проблем...
Намирам го за работещо. Научаваш детето на 1 годинка и до втората-третата вече нямаш спомен как се слага памперс.

Victory - аз не мисля, че Джуди  говори за медицински проблем изобщо....

Иначе познавам няколко деца научени на 1 годинка на гърне и с върнат памперс изведнъж на 2-2,6 за известно време

И опитай я тази дейност. След като няма доказателства никакви, че свикването на гърне на фиксирана възраст се намира в пряка зависимост с обсъждания проблем ти защо го твърдиш? Обясни.
А проблемът може и да е медицински, което обаче не е задължително да е във всеки случай- но затова се писа. Айде да не е мислене, четене поне да е и обсъждане на прочетеното, друга информация /ако имаш- сподели, линкове дай, нещо конкретно/. Тук не зачетох някой да е дал диагноза на конкретно дете, дори и това на авторката.
Темата, към която препратих и в която има много линкове с конкретна информация, а не само баба така каза, обръща внимание на изключителното многообразие на причините, както и на редицата случаи, при които просто причината не може да бъде установена категорично.
Гърнета. Проблемът съществува  от както го има човечеството. Памперсите не са на такава възраст, все пак.

"Родителите трябва да знаят, че всяко дете с упорито, неизчезващо след 3—4-годишна възраст нощно напикаване, се нуждае от лекарски преглед. "- т.к. дори и да е малка вероятността да е налице физиологично заболяване, то тази възможност е добре да се провери.

По- често е при мъжете:
http://www.yarg95.com/bg/articles.php?id=1

Някои от вероятните причини:
http://www.lekar.bg/news-41/info-1510/%D0%9D%D0%BE%D1%89%D0%BD%D … 0%B0%D0%BD%D0%B5/
"Мерките, които родителите понякога вземат срещу нощното напикаване, могат да дадат обратен резултат. Измъкването на спящото дете от леглото (дете, което се подмокря, обикновено спи много дълбоко) и воденето му в тоалетната всяка нощ само засилва неговото убеждение, че все още е бебе. Ограничаването на течностите след 5 часа следобед обикновено веднага го кара да си мисли, че е много жадно, и почти гарантира непрекъснат спор с родителите през цялата вечер, който не е полезен нито за тях, нито за детето. Всяко дете над 5 години би дало всичко, за да се справи с проблема. То иска да бъде отзивчиво, но почти не може да контролира нервната си система и подсъзнателните си чувства, които
са причина за напикаването през нощта. " - от този линк.

Защото имам такива наблюдения. Близко до ума е.

Върху какви и колко деца имаш наблюдения?
И как ще обясниш, че еднакво гледани деца по отношение гърнето имат различни прояви във връзка с обсъждания проблем? Както и на какво се дължи нощното напикаване при деца във времената, когато памперсът е бил непознат /а те не са толкова отдавна/?

Още за причините:

http://zdrave-bg.eu/index.php?option=com_content&view=articl … 84&Itemid=126

http://www.evropea.com/nostno_napikavane_dete.html

Дай нещо, което подкрепя твоята теория.

http://intimniproblemi.com/index.php/2009/12/08/%D0%BD%D0%BE%D1% … 0%B0%D1%82%D0%B0/
"До  две годишна възраст, повечето деца са сухи през деня (тоалетната е наблизо, когато се нуждаят а пък и облеклото им е лесно за смяна). На три годишна възраст , 3 от всеки 4 деца са сухи през повечето нощи. На пет годишна възраст , повечето деца са сухи през нощта.Все пак, 1 от всеки 5 деца все още се подмокря най-малко веднъж седмично. На възраст от 10 години, около 1 на всеки 10 деца се подмокря няколко нощи в седмицата. До навършване на 15 години, само 3 от всеки 100 деца все още подмокрят леглото няколко нощи в седмицата. Тези факти и цифри показват, че при повечето деца постепенно намалява нощното напикаване и няма за какво да се притесняват в детската възраст под 5 години."

"Точните причини за нощното напикаване не са много добре установени.Ето някои възможни причини.

Вероятността едно дете да се напикава е 40%, ако единият от родителите страдал или страда от същото, и 70%, ако и с двамата родители е така.Така че често има генетичен елемент. Една от най-честите причини за нощното напикаване е че мускулите на пикочния мехур го изпразват, когато е само наполовина пълен с урина.Това е така, защото при детето се е забавило развитието на  нервите и мускулите за контрол на пикочния мехур. Други деца пък произвеждат много урина през нощта, защото механизма, който да намали производството през нощта се развива прекалено бавно. Има много малко научни доказателства в подкрепа на идеята, че нощното напикаване е психологически проблем.Някои деца се подмокрят в леглото, ако те имат страхове у дома или в училище, но по-често нощно напикаването е по-скоро причина отколкото резултат за нещастието. Родителите често си мислят, че детето им спи по-дълбоко в сравнение с другите деца. Няма научно доказателство за това. Понякога, медицинско състояние, като например инфекция на урината е причина за напикаването."

Някои предложения:
"Какво можете да направите
Не се притеснявайте за нощното напикаване, ако вашето дете е до 6-годишна възраст или по просто бъдете търпеливи.

Помогнете на детето ви да не се чувства зле. Миризливите спални и многото изпрани чаршафи са досадна работа, но се опитайтте да осигурите спокойствие на детето.Важно е детето да не се чувства виновно за нещо, което не може да контролира.Нощно напикаване тревожи децата и те често се чувстват като още по-малки деца или че са мръсни.
Обяснете нощното напикаване на вашето дете.Обяснете колко нормално е това, и че със сигурност има и други деца на същата възраст със същия проблем.Обяснете му, че във времето този проблем ще изчезне, и че вие ще направите това да се случи по-бързо. Ако вие също сте се напикавали, кажете на вашето дете .

Как да обясним нощно напикаване на Вашето дете
Кажете на детето си, че е работа на бъбреците призвеждат урината, която слиза по тръби в пикочния мехур.Пикочният мехур е като балон пълен с урина.Има мускул на отвора, който го държи затворен.Когато урината напълни пикочния мехур, той изпраща съобщение към мозъка и мозъка казва на мускула да отвори балона.Кажете на детето си, че, за да може да контролира уринирането през нощта, всички части трябва да работят заедно.

Бъбреците трябва да направят само правилното количество урина. Пикочният мехур, трябва да я складира и да каже на мозъка, когато е пълен. Тогава мозъкът трябва или да каже на отвора на балона да остане затворен до сутринта, или да каже на детето да се събуди и да използва тоалетната.  

Станете практици. Измислете начини за справяне с практическите проблеми.Например , осигурете си водоустойчиви калъфи за матраци.Децата, които се напикават се страхуват да спят на гости на други деца.За да се справят с това, купете пижама, която лесно се пере или полиестерен спален чувал. Кажете на детето си да сложи сухи дрехи близо до леглото, така че на сутринта, то просто да ги облече бързо, без никой да забележи проблема.

Обмислете използването на абсорбиращи долни гащи .Те са предназначени да се носят по провисналипижама или нощница, и не изглеждаткато памперси.Товаевидно няма да реши проблема, но ще ви даде почивка и ще намали стреса.В някои аптеки продават абсорбиращо бельо , което почти не се разл;ичава от стандартното.

Направете достъпа до тоалетната да е лесен.Направете така, чедетето да стигне  лесно до тоалетната.Пижамата трябва да се сваля лесно.Осигурете нощни светлини за насочване на детето към вратата на спалнята.Осигурете гърне в спалнята, ако банята е далеч.

Насърчавайте детео да посещава тоалетната, преди да си легнете (например, около 11 часа).Това няма да попречи на напикаването,но поне ще намали количеството на урината.

Насърчавайте детето си да пие много през деня – най-малко шест напитки.Това помага за обучението на пикочния мехур да съдържа по-големи количества, както и ще предотврати прекомерната употреба през вечерта.

Да не се ограничават напитките през нощта – това не помага. Ако детето ви пие много вечер, то може да бъде, защото то не е пило достатъчно през деня, така че най-добрият подход е да се насърчи да пие течности  през деня.Логично е да се ограничават напитките с кола след обяд, защото те съдържат кофеин, който могат да затрудни контрола на пикочния мехур.

Помогнете на детето да тренира пикочния  си мехур.Обяснете му, че на пикочния мехур е като балон, и трябва да се разпъва.Това ще помогне да стане по-здрав, така че урината по-лесно да се контролира.Веднъж дневно (два пъти в събота и неделя), насърчавайте детето да пие много, а след това се опита да задържи до спукване ако е възможно.Това ще работи само ако детето разбира какво се опитва да направии не се ядосвайте, ако детето ви не може да стиска.

 

Отидете на лекар. Отидете на лекар, ако:

Проблемът ви преборва и започвате да се ядосвате на детето си Вашето дете изглежда разстроено заради напикаването или за други училищни проблеми Вашето дете е на възраст между 7 и повече.В тази възраст будилниците за нощно напикаване могат да бъдат полезни Вашето дете се помокря и през деня, или има слаб поток на урината Вашето дете има някакви други здравословни проблеми, или не расте като другите деца.  

Какво може да направи вашият лекар

Има ли нужда от изследвания? Ако детето ви изглежда здраво, с изключение на нощното напикаване, вероятно няма сериозна причина.Единственото необходимо е тест на урината. Вашият лекар ще изпрати пробата в лаборатория, за да провери за инфекция.

Алармите за нощно напикаване са подходящи за деца на възраст над 7 години.Те звънят или вибрират, когато детето започва да се подмокря.Това е най-ефективното лечение.Те събуждат детето, и създават навик на събуждане, когато е необходимо да се уринира.Дори и ако решите да купите аларма, важно е да знаете, че е добре медицинска сестра да ви покаже как да го използвате правилно.За използване на алармата се изисква много търпение и съпричастност, но си струва.Има два основни вида аларма."

Върху какви деца... ами деца с по 2 ръце, 2 крака, развиващи се нормално, без аутизъм, без синдром на Даун, с родители, които се занимават с тях... Колко? Ми не съм броила, някои са от приятелски семейства, други са деца на съседите или на родителите от детските площадки, някои са мои роднини с деца, тук включвам и своите родители, и наистина не съм броила. Просто цял живот знам, че детето се учи на гърне на 1 годинка и след това няма вече разправии с памперси. Не съм се родила с това мнение, развило се е с времето някак. Относно еднакво гледаните деца, еми няма такова нещо .Дори да са брат и сестра, родителите винаги са по-търпеливи с второто, вече са минали по определен път и с второто не си дават много зор, ако по-малкото се лигави, родителите вече знаят, че това е нормално и не настояват да го спрат, както е било с първото примерно и т.н. Въобще, обяснявам ясни неща, направо не вярвам, че ме питаш това. Колкото до миналите времена, родителите ми не са споделяли да е имало такива напикавания при мен или при други деца, дори и преди няколко години като сме обсъждали подобни въпроси, отричат да са чували за това, което ми разказваш тук. Нощното напикаване е минавало към година и половина долу-горе, но и тогава родителите много по-сериозно са гледали на ученето на гърне, защото никой не е търпял да пере по 10-20 пелени всеки ден. Та така...

Ти на някакво състезание го обърна. Ми какво да ти кажа, размърдай сивото вещество, знам че ти е трудно, но се упражнявай. И да ти дам, за какво ще го използваш? За да направиш анализ колко глупава е идеята. Дотам ще ти стигне.

Състезание за какво? Ако е за информация- жалко, че така го приемаш. Дай информация и ти, бъди полезна и конкретна.
Другото са общи приказки в стил "Така си мисля" и "Цял живот знам", защото всеки може да си мисли нещо цял живот и това не прави нещото ни по- правилно, ни по- грешно. Остана неясно на каква база ти е опитът- личен опит със собствени, колко и на каква възраст деца.
Не говорим тук за гърнета, а за друг проблем. Който е бил налице и във времената много от преди да се появят памперсите. Това се писа няколко пъти.
Ти дай информация, пък всеки ще си прецени дали и за какво ще я ползва. Ако имаш, де.
Питах за опит с напикаващи се деца, не с такива, които нямат този проблем.

Еми то не е толкова лесно да се стигне до този проблем. Точно това казвам, ако детето се научи рано, няма да се напикава нощем (редовно, сега веднъж може да се случи в по-късна възраст).

Ще изчакам търпеливо и ще прочета нещо за конкретния проблем, споделено ако ще и от личен опит, свързан с него, ако ще и да е линк или друг източник на информация, потвърждаващ теорията ти.     Съмнявам се, че ще си остана с чакането, обаче.
Ако детето "се научи рано" /както съм научена аз, съпругът ми, сестра му, братовчедите ми, моите собствени деца, деца от моята група в градините, които съм посещавала и една камара друг народ/ няма доказателства, че проблемът няма да е наличен. Ако представиш такива- добре. Ако не- то си остава чисто твое субективно немотивирано и недоказано мнение. Пак- добре.
Иначе по отношение проблемите с футбола и атомната енергия, да речем, и аз имам виждания.  

хаххаах, да бе.... от моето поколения всички са учени на гърне от 6 месечни още...доста деца се понапикаваха.

Толкова са ги научили.

а да, ама разбира се...ето къде бил проблема.
ок - кажи - практично стъпка по стъпка - как се учи дете да не пишка нощем.

то май почваш да си противоречиш - хем научените на 1 годинка на гърне, не се напишкавли, хем научените още от 6 месеца на гърне, не били научени и за това се напишквали нощем

Е аз от вчера това питам, ама - на.  
Съмнявам се, че някоя майка на дете с подобен проблем ще се върже на подобни теории, слава Богу има информация по въпроса доста вече.

Това ще разбера след известно време , след като започна да я вдигам в по- късен час и ако до тогава не се е напишквала постепенно ще спра да я вдигам .
При баткото това до скоро работеше - отначало го вдигах около 23,30ч  и в един момент спрях да го вдигам и той си издържаше до сутринта или сам ставаше. Но напоследък пак започна да се напишква ( май емоционално се натовари нещо) и започвам пак да го вдигам. В крайна сметка дори и да ми е трудно ставнето нощем , щом е за децата си заслужава усилията. Предпочитам децата ми да са със самочувствие, че са останали сухички независимо какво ще ми коства на мен. Вярвам, че постепенно ще свикнат да издържат до сутринта или да се събуждат сами и проблема ще се реши.

Judy, поздравления за труда, който си положила до събереш и синтезираш информация в предишния си по-дълъг пост   !

Благодаря, Нансен, информация имам по темата в големи количества, поради личните си притеснения по нея.

Може би аз разсъждавам грешно, но ето как го виждам - вдигайки едно дете  да пишка нощем сменяш само местоположението на пишкане - т.е. не се напишква в памперса, а в без да осъзнава какво и защо се изпишква в просница на гърнето, а когато почне да издържа до сутринта, просто е стиганло до момента да се контролира само. И този контрол е щял да се получи дори и да си беше пишкало в памперса. Дъщеря ти е на 3 години и няма как напишкването в памперса да й се отрази на самочувствието, ако ти не й го натякваш като проблем или като нещо лошо, което е направила.
Колкото до момченце на 9 години, което се напиква нощем мисля, че има нужда от по-сериозно внимание от вдигане през нощта.

Виктъри, ама си пишеш май от любов към спора и към писането. Аз започнах да слагам дъщеря ми на гърне след сън веднага щом започна да седи стабилно около 5 месеца, към година и нещо се изпишкваше почти всеки път като я сложех, но само защо знаех горе-долу кога пишка. Тогава реших да махам дневния памперс. Почнах да я подпитвам пишка ли й се, да я слагам честичко на гърнето, тя почна да се изнервя, да отказва да сяда изобщо и да се напишква. Престанах да я мъча почти моментално. Малко преди да стане на 2 се отказа от него съвсем естествено и лесно. След около година спря да се напишква като спи наобед и се будеше със сух памперс, махнахме и него и на около 3 и половина почна да се буди суха и сутрин и махна и нощния. Слагането на гърне няма нищо общо с махането на памперса.

Виктори, не дърпай Дявола за опашката и си толкова напориста в спора просто защото не си се сблъсквала с проблема - не ти го пожелавам.
Джуди  за линковете.
Съпругът ми се е напикавал до 14 годишен. Аз не съм имала проблем. Да, но голямото ми дете също се напикава нощем. За малкото все още ми е рано да знам...През октомври ще ходим на преглед при д-р Момчилов, че са с хипоспадия и двамата(слава богу лека форма), а на големия му откриха и хидроцеле. При първият преглед въобще не ми остана и време да спомена за нощното напикаване, но сега ще питам...
И жаден съм го държала и го будех  Ефектът е никакъв. Той е точно от тези будни и енергични деца, за които е писал а и Джуди - денем не се спира, а нощем спи като пън. И в градината е имал инциденти следобед в началото - тогава го отдадохме на стреса от смяна на обстановката - в яслата не е имал проблеми и спеше следобед без памперс. Та и госпожата се е мъчила да го буди - безрезултатно...

Джуди, поздравления за търпението ти да отговориш на всички глупости, написани от Виктори  

За протокола братовчедка ми се напикаваше до 5-6клас. Научена беше на гърне на 1 годинка. Навремето нямаше памперси и естествено всички се опитваха да махнат нощните й напикавания всячески, но без успех. Водили са я на лекар и не й беше открито някакво заболяване.
Сега като голяма казва, че й е било много срамно и се чувствала много виновна като се напишка.

Знаеш ли, аз не чувствам срам. Никога не съм чувствала. Дори напоследък взех да се замислям, че почти не срещам човек, който да обсъжда проблема в първо лице, а често се говори за близки. Замислих се, в тази връзка, и за моите деца, по- точно за второто, което до скоро бе с този проблем /реши се последните три месеца, слава Богу, по съвсем естествен път/.
Възприех подхода на моите родители- говори се, не се крие, то няма и как, т.к. ако се мълчи, детето остава с убеждението, че прави нещо нередно, а положението не зависи от него въобще. Разяснява се точно това- нещата се оправят с времето и не се акцентира повече. Не се закача детето, не се трови с лекарства, смисъл няма никакъв, аз отказах будения и ограничения- пак по такава причина. Ползването на памперс, докато детето се чувства по- добре с него бе също част от моята стратегия. Ако самото то ми бе казало, че не иска, щях да ползвам пелена, от тези, за еднократната употреба, но самото дете осъзнава, че памперсът го кара да се чувства комфортно. Докато не спря от самосебе си да се изпуска нощем. Сега имам у нас един пакет гащички, от които е ползван само един брой, който хвърлихме, т.к. се скъса. Вече не слагаме нищо.
И с двете деца съм споделяла, че самата аз съм се напикавала. Баща им- също. Стараем се да споделим, да говорим, да разберат, че това е често срещано явление, непредотвратимо и непреодолимо по друг начин, освен с времето.
Подходът и към двете ми деца е бил еднакъв, просто те спряха да се подмокрят по време на сън по различно време- на 2 г. и на 4 г. Нормално-  по- късно спря именно по- буйното дете, което разходва повече енергия и, съответно, спи по- дълбоко.

Джуди, благодаря за отговора!
Предполагам, че при братовчедка ми срамът е бил насаден от държанието народителите й и баба ни, която ни гледаше. Сега се сетих, че и майка ми се е напишквала до късна възраст. Моето дете още е с нощен памперс, който остава сух в 70-80% от нощите. Не съм правила нищо досега, чакам сама да спре. Обикновено се напишква нощем, когато пие много вода точно преди да легне или през нощта.