Работа, CV-та, HR-и, съвети - 91

  • 29 776
  • 742
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 595
Благодаря за новата тема Simple Smile
Аз пък да питам за self-assesment-a. За първи път ще правя, на всичко отгоре съм и нова тук. Какво съм научила, какво съм постигнала, какво планирам, такива клишета.
Да се хваля ли или да съм скромна Thinking Принципът ми е: "хвали се винаги, източникът се забравя, но информацията остава..." Нооо в този случай - не знам... То не че много ми пука де, хич не се притеснявам от уволнение, такава като мен няма да намерят хах; никакъв шанс за повишение нямам, нито пък искам; бонусите са нищо особено - една месечна (едит) заплата.

Последна редакция: сб, 10 фев 2024, 00:36 от FB680797BGM

# 16
  • Мнения: 966
На предишната ми работа много държаха на този self evaluation, а на мен ми беше много трудно в началото да се хваля. С годините обаче се научих да го правя и в дългосрочен план мисля, че ми е от полза. Особено като ходех на интервюта, за да си сменям работата. Самият процес може да промени гледната точка на човек, който не е свикнал да се изтъква и не изпитва такава нужда.

Също смятах, че нищо не ми зависи от този self evaluation, но на по-късен етап разбрах информация “от кухнята”, че това не е точно така. Най-общо казано на топ мениджмънта му се спуска таргет 25% (примерно) от служителите да получат оценка, че представянето им е below expectations. Впоследствие, стъпват на това, за да разпределят на съответните служители по-нисък процент от сумата, отпусната за увеличение на заплатите, по-нисък бонус, това остава един вид основание да бъде изключен от планове за повишение, отпускане на пари за обучение и т.н. Малко преди да си тръгна една колежка беше жестоко порязана по тази линия и го използваха за разчистване на лични сметки с нея. А тя нямаше особени основания да тръгне по късата писта за оспорване пред central HR, именно защото не беше описала в годишното си ревю всичко, което е направила и постигнала в изминалия период.

Разбира се, всичко опира и до самата компания, културата и наложените практики в нея. На много места целият процес е проформа и няма особена, да не кажа никаква тежест.

# 17
  • Мнения: 1 595
И аз мисля, че специално при нас си е проформа. HR-ите да се намират на работа и да се правим на европейци.

# 18
  • Мнения: 2 902
бонусите са нищо особено - една годишна заплата.
Ако това му викаш нищо особено... Astonished
Иначе така описано е все тая какво ще пишеш. По-доброто обикновено е да се похвалиш, но умерено.
според настроението на шефа ЧР ту участваше, ту не, но крайната дума си беше на шефа, с идеята "не сте тук да ми казвате как да си управлявам фирмата или хората"
Каро има едноличен шеф, които го раздава чорбаджия, в 99.999% от случаите нещата отиват на селски изпълнения. Просто егото не прощава, особено в България, където мнозинството "бизнесмени" не са си заработили сами успеха.
И като ги питам защо, не можели да се карат с хората, срам ги било като не е анинимно да го напишат... а говоря за ръководители на екипи и старши експерти.
Е тия хора със сигурност не е трябвало да стават ръководители. Или са страхливци, или лицемери. Аз съм давал негативен отзив за колеги, но винаги е било за неща, които нямам проблем да им кажа в очите. Може да не съм ги правил на въпрос публично, защото не е било подходящо, но винаги съм бил готов да им ги кажа 1 в 1 или в среща с мениджъра, ако се обидят.
Мениджър, които бяга от конфликтите, никога не се справя добре  Имал съм такива, много свестни хора, но винаги тарикати им се качват на главата и те не могат да се справят. Резултата накрая винаги е, че силните служители напускат, а тарикатите остават.

# 19
  • Мнения: 1 595
Ох, една месечна заплата е бонуса, не годишна Grinning

# 20
  • Мнения: 2 851
Е пак малко ли е? И при нас в момента е толкова, аз съм била на място, където е имало бонуси 2 пъти годишно при достигнати определени финансови резултати, и пак размерът беше 1 заплата, не ми е било никак зле да имам реално 14 заплати. В сегашната ми фирма се раздават на абсолютно всички служители, в тази, където взимах 14, беше за ключовите хора в компанията, имаше стимул да се доказваш и да се почувстваш оценен.
Бойко, шефът беше чужденец, имаше качества, обаче егото му беше страшно, и понеже трябваше постоянно да мисли и как да излезем много актрактивни за инвеститорите, на които се отчиташе, ни правеше луди с капризите си понякога. За мен също е проблем да си ръководител или старши в отдел и да не можеш, както се изразявам "да тропнеш с юмрук по масата", когато е необходимо, от позицията на професионалната си компетенция и ниво в йерархията. Иначе страхотни хора, но постоянно трябваше аз да ходя да размитам и да се разправям с проблемите и не беше ОК. Но масово битува разбирането, че шеф трябва да става най-компетентният или най-опитният, но такива хора често не желаят или не искат да управляват хора и да се занимават с нещата, които се очаква от един ръководител, и оттам се завърта един безкраен непродуктивен цикъл.

# 21
  • София
  • Мнения: 1 662
За мен и самооценяването, и обратната връзка трябва да са максимално обективни, но и да съдържат информация, която е доказуема и която човек може да сподели пред по-голяма аудитория. Аз доста време смятах, че трябва да бъда прекалено скромна в самооценката си, но това се промени - пиша си спокойно нещата, които считам за успех, както и тези, които смятам, че трябва да се подобрят в представянето ми и забелязвам, че това се цени повече, отколкото прекалената скромност. Разбира се, в крайна сметка мениджмънта решава, но обективната обратна връзка се цени, особено ако е подлатена с конкретни примери.

# 22
  • Мнения: 40 920
Абе, какъв процент от хората са способни на реално самооценяване???  Познат от ИТ сферата само се оплаква от некадърни служители, които обаче са убедени (или поне го афишират), че дават всичко от себе си и заслужават бонуси и повишения. Спомнете си за "кръговете на Сократ", още той е разбрал, че не може да очаква адекватна самооценка от по-ниското ниво.

# 23
  • Мнения: 14 845
С познаване на процеса и ясни критерии за оценка съвсем спокойно се постига обективност.
Моят скромен, но доста отвъд единичен опит е, че или няма никакви критерии, или никой не им обръща внимание, или критериите са зададени по начин, който прави покриването им изключително трудно или невъзможно. Пример 1 - 8-9 месеца след назначаването ми показват три листа задачи и питат защо не ги върша. Нито са коментирано вербално, нито съм получавала нещо писмено, че тези неща се искат от мен.
Пример 2 - колежка приема онлайн поръчка, т.е.записва я в софтуера. Аз трябва да издам фактура, да намеря и опаковам стоката, да направя товарителница, да изпратя пратката и да следя взета ли е ИЛИ да издам фактура, да поръчам стоката от чужбина на език, който колежката не владее, да следя пристигането на стоката при нас, после товарителница, опаковане.... И накрая тя взима бонус за всяка такава поръчка, а на мен ми се мръщи шефът защо роптая срещу това.
Пример 3 - магазин за дрехи с цени Х, около него магазини за дрехи с цени Х/3, Х/4, Х/5. Таргет за месеца най-малко Х*5000, бонус на човек Х/2 при достигнат таргет. Таргетът никога не се достига, бонус няма и служителите са виновни за това.
Това горе са все примери за служители най-ниски ниво. Дали те са субективни, или онези по високите нива са гъ*ове?

# 24
  • Мнения: 1 595
Такива са, както ги написа, но и тези, които им се подлагат сме такива. Затова човек трябва да учи и да се развива, за да не могат да го газят разни боклуци.
Моя тъжен пример от най-младите ми години. Назначават ме на длъжност, за която кандидатствам и впоследствие разбирам, че не съм сама, а сме две. И ни се съобщава първия работен ден, че след изпитателния срок ще остане само една - по-добрата. Е, скъсах се от работа, бях по-добрата, но остана другата Grinning Не тъгувах много обаче, защото точно тогава ми се обадиха от фирма в която бях кандидатствала преди време, да ме поканят за друга по-добра позиция. И там направих супер кариера. Всяко зло за добро.

# 25
  • Мнения: X
Директно започвам да си търся работа ако ми се съобщи такова нещо и въобще нямам намерение да се доказвам, че съм по-добрата. Не бих искала да остана при такъв работодател. Пробният период е достатъчно дълъг, за да си намери човек работа преди него. Нямаше ли алтернативи в твоя случай, че си преценила да останеш и да се бориш за позицията?

# 26
  • Мнения: 1 595
Интересно ми беше, а и бях амбициозна. Тогава нямаше толкова много алтернативи, плюс нямах и опит.

# 27
  • Мнения: 335
Здравейте,

Търся съвет за един приятел. Има 20 г трудов стаж в областта на търговията на ръководителка позиция. Наскоро завърши финанси и иска да се развива в тази област / контрольор, анализатор, одит и други сходни позиции/. Много добре е с ексела, аналитичността, екипността, английски език работно ниво, общо взето има много добри качества. Готов е да започне от нулата, дори и на стаж, но да трупа опит. И тук идва трудността за гр София става въпрос. Където и да подаде CV-то си, или не му се обаждат, или ако го викнат на интервю му отказват заради липсата на опит, това се оказва сериозна пречка. Молбата ми е, дайте съвет, върху какво да наблегне, какво да направи, за да се случат нещата.

# 28
  • Мнения: 29 341
Трудна работа ще е без стаж. То и със стаж, опит и образование не е лесно, дори и за София. За контрольор, анализатор или одитор пък съвсем. Работя в тази сфера, имам образование, стаж повече от 20 г. и въпреки това  ми се обаждат на половината, дори по-малко, от обявите, по които кандидатствам. А отговарям на 90+% от изискванията им. Скоро не съм търсила активно, но преди 7-8 години беше така.

Доколкото разбирам, човекът е на 40+, трудно се сменя изцяло професия на тази възраст, обикновено става с помощ от приятел. По обява няма да е лесно. За стажанти се търсят младежи. На 40 г. се очаква човек да влезе и да почне да работи от втората седмица активно, а не да се "учи" на занаят.

# 29
  • Мнения: 14 845
За да отказват заради липсата на опит, значи кандидатства за позиции, които го изискват. На първо време да спре с тази практика. Въпреки че според мен е заради възрастта и вероятно нещо с поведението си ги притеснява наживо, но за да не го кажат директно, си измиват ръцете с липсата на опит. То се вижда още на първо ниво разлистване на сивита, че няма такъв.
После, ще се наложи да изкриви леко фактите в сивито, ако все още не е. Маха инфо за възраст, година на раждане и първите 10на години от стажа, за да създаде впечатление, че е на 30-35. Ако не друго, ще започнат да го викат повече на интервюта.
Трето, да търси изключително стажантски програми и подобията им. На редова позиция с идея да го обучават и да се развива няма да го вземат.

Общи условия

Активация на акаунт