Работа, CV-та, HR-и, съвети - 90

  • 30 959
  • 837
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 436
Политика на фирмата ( и на предишната). Обикновено тази информация я получаваме публикувана в тиймс още преди да сме видяли новия колега на живо. Плюс къде е работил преди това( не цялото Св разбира се, но последната фирма и една две други, където е бил по- дълго). Тук масово в Св - то си пишат с кой живеят, деца и т.н. По закон никой няма право да те пита( и не те), но обикновено св- то започва точно така- кратко представяне, ключови умения.
Аз нямам деца, съответно на представянето казвам живея с гаджето ми и котарака ни. Не живея с престъпник от подземния свят, че да го крия, нормален човек с нормална професия.
Тук всяка година в големите фирми има ден, в който да заведеш семейството си, да видят къде работиш. По желание е, доста от колегите го виждат, като чудесна възможност партньорът, особено ако работи в съвсем различна сфера, да види каква е работата.

# 31
  • Мнения: 1 467
ОК, но наистина не разбирам, защо ви интересува изброените лични подробности ?
сравнително малко хора дълбоко се вълнуват какво правят другите в личния си живот
Както се каза многократно - такива въпроси в стандартния случай се задават повече от любезност или желание да се разменят две думи в неангажиращ разговор. Ако някой реагира остро на такива въроси, изглежда странно. В случай че те разпитват и клюкарят, е друго. Просто казваш нещо неутрално и толкова, не си в съдебна зала и нямаш задължение да казваш истината, цялата истина и нищо друго освен истината.

# 32
  • Мнения: 29 502
Скрит текст:
ОК, но наистина не разбирам, защо ви интересува изброените лични подробности ? Мен ме интересува, какъв е професионалният път на колегите, какво образование имат и какви професионални качества, защото ще работя с тези хора.

Защото не сме роботи. Хора сме и е нормално да те питам: “Как си? Как изкара уикенда? Почина ли си?” По този начин си комуникираме, социализираме се. Не става въпрос целия ден да изкараме в излишни приказки. Приемам хората като теб и уважавам желанието ти, но на мен ми е странно и не го намирам за съвсем нормално. Ако си ми колежка, наистина няма да говоря с теб, за да не те притеснявам и да се чувстваш добре.

Точно.
Ако някой не иска да споделя, нямам против, не говоря с него и сме на "Добър ден и довиждане".

За мен това са нормални колегиални отношения. Да си мълчим по цял ден ми е доста подтискащо. Не говоря с всички и постоянно, разбира се, но все пак по няколко изречения с хора, които ти допадат, не мисля, че е навлизане в личното пространство. Който го смята за такова, не говори. Но да не се сърди, ако го намират за темерут.

# 33
  • Мнения: 152
Ако говорим за среда с възпитани хора, разбира се, няма проблем. Обаче, масово, това, което аз съм видяла, а уж работя на места, където би трябвало хората да са на ниво е, че се минават границите. Моята причина да сложа границите на личния си живот е, че все още нямам дете, както написах и в първия си пост по темата или по-точно това, че попадам на колеги, които не се съобразяват. В друга фирма съм имала въпрос, защо не искам да работя overtime или от вкъщи, след като не нямам дете, както и изказването, че за този или онзи от екипа е ясно, защото са с деца, но на мен, какво ми пречи? Аз смятам, че това, че нямам дете, не означава, че нямам близки, които обичам и за които отделям време. Това е причината. Отстрани за някой може да изгледа "ненормално", както беше написано тук или "темерутско", както също беше написано, но това е.

# 34
  • Мнения: 1 467
Масово, колко да е масово. Стана ми любопитно в каква сфера работиш. Прости хора има навсякъде, но все пак.

# 35
  • Мнения: 3 668
Аз също нямам дете и те разбирам перфектно. Не са ми приятни тези въпроси, свързани с децата, но ако някой се опита да се държи невъзпитано, го поставям на мястото му. И въпреки, че нямам дете все още и тази тема за мен не е приятна, аз съм социална, общувам с колегите си, смеем се, излизаме след работа. Имам две по-близки колежки и те не са си позволявали да ме питат защо нямаме деца, искаме ли? Мисля, че е логично - или не искаме, или не става. Няма какво да се обсъжда. Дори най-добрата ми приятелка не ме е питала: Какво става, имаш ли проблеми, всичко наред ли е? Не знам, може би съм обградена от по-възпитани и деликатни хора. Нямам друго обяснение. Но не всички, които разговарят с теб от любезност, са долни клюкари.

# 36
  • Мнения: 152
Аз също нямам дете и те разбирам перфектно. Не са ми приятни тези въпроси, свързани с децата, но ако някой се опита да се държи невъзпитано, го поставям на мястото му. И въпреки, че нямам дете все още и тази тема за мен не е приятна, аз съм социална, общувам с колегите си, смеем се, излизаме след работа. Имам две по-близки колежки и те не са си позволявали да ме питат защо нямаме деца, искаме ли? Мисля, че е логично - или не искаме, или не става. Няма какво да се обсъжда. Дори най-добрата ми приятелка не ме е питала: Какво става, имаш ли проблеми, всичко наред ли е? Не знам, може би съм обградена от по-възпитани и деликатни хора. Нямам друго обяснение. Но не всички, които разговарят с теб от любезност, са долни клюкари.

Със сигурност част от проблема е в това, как приемам тези въпроси. Случките, които описах бяха изненада за мен и все още ми влияят. Може би, заради това реших да пиша тук за това, тъй като напоследък мисля много за това как да променя поведението и настройката си по такъв начин, че да не преживявам повече такива моменти.

Последна редакция: ср, 03 яну 2024, 19:05 от Pink Butterfly

# 37
  • Мнения: 3 668
Хубаво е, че споделяш и търсиш начин да се промениш. Определено ти трябва да се настроиш към обстановката, а не те към теб. Просто ще ти е по-лесно.
Това, което мога да ти дам като съвет, защото прекрасно те разбирам по тези въпроси с детето, е че не трябва да го мислиш, не трябва това да обзема съзнанието ти. С тази настройка, че едва ли не е срамно да нямаш дете, привличаш повече негативи към себе си. Просто си живей живота, покажи че нямаш задръжки да говориш на тази тема. Това, че нямаш дете не те прави по-малко човек, жена, професионалист. Ти си интересна с други неща, можеш да разговаряш, да се забавляваш, да даваш полезни съвети. Просто на теб тази тема ти е болезнена и това излъчваш и към другите. Приеми нещата така - и да нямаш никога дете, то живота продължава, трябва ли да му се цупиш?
В отдела ни имаме две колежки (и аз, но сега съм по средата 😃) и един колега над 35 г, които нямаме деца. Никой не се държи зле, не разпитва, не коментира. Не е нещо срамно да нямаш деца.
Просто се опитай тези въпроси за деца да не те засягат. Казвай си, че всяко нещо с времето си и Господ си знае. Но пък не пречи да действаш в тази посока, ако го желаеш. Зависи на какъв етап си.

# 38
  • Мнения: 152
Благодаря Heartpulse

# 39
  • Мнения: 2 193
Ако не беше колежка, може би нямаше да имам деца. Съвсем неделикатно си ми беше записала час за рептодуктивна клиника и само ми каза: "Записала съм ти (възможно най-ранен) час за след една година и 2 месеца. Ако искаш ходи, ако искаш - недей." Така че не винаги с лошо хората влизат в личното пространство. 

# 40
  • София
  • Мнения: 3 077
Не съм попадала на така дръпнати колеги. С повечето си знаем всички работи и като напускам обикновено ме е яд, че с повечето се загубва топлата връзка, която се усеща като работим заедно. Честно казано за мен чак най-добрата приятелка да не знае за репродуктивни проблеми ми е много странно. За какво си говорите и подкрепяте всъщност, като пред нея дори не се отпускаш. А виж, тук примерно споделяш. Странно е. Допускам, че има такива хора, мен май животът не ме е срещал с много, да не кажа никак. Може би колегите не са чак нетактични според всеобщата представа за това, а просто ти си доста интровертна. Не искам да те обидя в никакъв случай.
А за щастието от родителство никога не е късно, ако някой го иска и работи по въпроса се случва. Пример Камелия, иначе и една прекрасна колежка наскоро на 40 роди след доста опити инвитро.

# 41
  • Мнения: 31 848
Не виждам нищо лошо да се поинтересуваш по съвсем безобиден начин от колегите. Въпрос от рода на - Как изкарахте уикенда?, Как са децата?, Добре ли мина почивката? в никакъв случай не са ми груби или навлизащи в личното пространство. Пък който иска, да отговаря любезно, който иска да разказва, който не иска, да си мълчи....

Едно е да попиташ ка ти мина почивката или как са децата, друго е да питаш колежка примерно защо не иска да ражда, защо не е омъжена и такива неща.
Разликата се вижда от километри.

# 42
  • Мнения: 29 502
Е, да съм писала за въпроси от този род?!?

Съфорумката приема лошо дори по-лежерни въпроси.

# 43
  • Мнения: 31 848
Аха, еми тогава проблема е в нейния телевизор.
За личните въпроси е ясно. Там съм съгласна с нея.
Ама да те питат как си и как е семейството даже е обикновена форма на учтивост.
Дет се вика питам някой как си, не че ми дреме особено Joy

# 44
  • Melmak
  • Мнения: 3 076
Аз това се чудя, питат те как мина уикенда и ти вече мислиш как очакват да им кажеш дали с детето сте ходили в парка или в Музейко. 😁😁 ми не.

Разбирам я Пинк за едно нещо - явно се е опарила веднъж от някакви злоби и яко се е жегнала. Обаче тя просто си има болна тема и за нея всеки опит за разговор е сол в раната. Така е, проблемът е в нейния телевизор.

Аз като питам как мина уикенда не очаквам кой знае какъв отговор. Ако цял ден колегата се е затворил в тях с жена си и имат секс маратон не е нужно да ми го споделя. Най-вероятно ще каже “нищо особено, вкъщи си бяхме повечето време”.
Ако са били на някакви интересни места, споделят. Имам колега постоянно ходи на някакви места из града - дегустация на шоколад и подобни. Ми защо да не разкаже?

Общи условия

Активация на акаунт