Може би ставаме все по-скъпи, а дигитална администрация може лесно да бъде прехвърлена в по-евтини дестинации. Наблюдението ми е, че в посочените сектори масово се предлага заплата около 2хил лв чисти, което за София си е почти мизерия.
- Публикувана: 2 ян. 2024, 21:34 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2024, 23:12 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 90
Благодаря за новата тема! Чак се изненадвам какви неща споделяте за колегите си - аз никога не съм получавала такова отношение (или ако са ме обсъждали, не е стигало до мен 
). Никой не ми е задавал супер лични въпроси - не само на интервюта за работа, нито от колегите ми, споделяла съм каквото преценя в неформални разговори. Не се крия, споделям ако ме питат какво съм правила уикенда или как е била почивката, но никой не си е позволявал да ме пита за мъж, деца, финанси и т.н.
Аз не мога да коментирам за кризата - чувам за съкращения, но реално не познавам нито един съкратен. Чувах доста за VmWare, но продължават да ми излизат позиции за там в Linkedin. В моята компания наемат хора, дори малко прекомерно, защото доскоро бяхме във фрийз.
). Никой не ми е задавал супер лични въпроси - не само на интервюта за работа, нито от колегите ми, споделяла съм каквото преценя в неформални разговори. Не се крия, споделям ако ме питат какво съм правила уикенда или как е била почивката, но никой не си е позволявал да ме пита за мъж, деца, финанси и т.н. Аз не мога да коментирам за кризата - чувам за съкращения, но реално не познавам нито един съкратен. Чувах доста за VmWare, но продължават да ми излизат позиции за там в Linkedin. В моята компания наемат хора, дори малко прекомерно, защото доскоро бяхме във фрийз.
Не става дума за криене. Аз, например, не разбирам, защо някой, който на практика не ме познава ще му е супер важно да знае за личния живот на мен и семейството ми, какво сме правили през уикенда, какви са плановете ни и тн...
И аз съм била в такива фирми. Има хора, които не са чували за тактичност. Забелязала съм, че го правят тези, на които животът им е скучен и по този начин си го правят по-интересен. Много често ми се случва, когато някой ми разказва нещо лично, но не ми е близък, просто да ми минава покрай ушите.
За съкращения и аз чувам за такива, но реални познати нямам. Сякаш и обявите в jobs са по-малко.
За съкращения и аз чувам за такива, но реални познати нямам. Сякаш и обявите в jobs са по-малко.
За съкращенията и аз само слушам, съкратени приятели и познати не виждам.
Като гледам обяви има доста, вървят си. Обаче много зависи пак от фирма, сектор. При нас не се чува за съкращения, но и като цяло в нашата фирма може да има фрийзове, но рядко има премахнати хора. По-скоро спират наемането на нови.
Дори през 2020 нямаше особени промени, фрийз да- съкращения не.
Въпросът с уикенда е доста безобиден всъщност. Никой не те кара да даваш отчет, можеш да отговориш нещо съвсем базово без да изглеждаш темерут. Мисля, че много хора не правят разлика между любопитство и смол толк.
Като гледам обяви има доста, вървят си. Обаче много зависи пак от фирма, сектор. При нас не се чува за съкращения, но и като цяло в нашата фирма може да има фрийзове, но рядко има премахнати хора. По-скоро спират наемането на нови.
Дори през 2020 нямаше особени промени, фрийз да- съкращения не.
Не става дума за криене. Аз, например, не разбирам, защо някой, който на практика не ме познава ще му е супер важно да знае за личния живот на мен и семейството ми, какво сме правили през уикенда, какви са плановете ни и тн...
Въпросът с уикенда е доста безобиден всъщност. Никой не те кара да даваш отчет, можеш да отговориш нещо съвсем базово без да изглеждаш темерут. Мисля, че много хора не правят разлика между любопитство и смол толк.
Не виждам нищо лошо да се поинтересуваш по съвсем безобиден начин от колегите. Въпрос от рода на - Как изкарахте уикенда?, Как са децата?, Добре ли мина почивката? в никакъв случай не са ми груби или навлизащи в личното пространство. Пък който иска, да отговаря любезно, който иска да разказва, който не иска, да си мълчи....
Аз също не намирам тази въпроси за неприятни. Просто хората си говорят, разменят две думи. Нормален разговор. Като не искаш да казваш къде си била уикенда, казваш: “Стандартно, чистих, разходих кучето, сготвих вкусен обяд, гледах този филм”. Чак пък да се дразня от такива въпроси, не. Може би сигурно има значение кой задава тези въпроси, с какъв тон пита, в какви отношения сте като цяло. Не знам, при нас няма някакви особено клюкарки. Имаше една, но я шътнаха. Тя беше и доста токсична.
М, да, даже може да отговориш - "Добре беше, всичко нормално.", ако не ти се говори с другия. Някак не ми е ок съвсем да не се познаваме, да не знаем нищо един за друг, да не си говорим за нищо извън работата....с някои повече, с други по-малко.
Разбира се, всяко нездраво любопиство не е ок и особено, ако разпитващия не може да осъзнае, че другия се опитва да му отклони въпросите.
Разбира се, всяко нездраво любопиство не е ок и особено, ако разпитващия не може да осъзнае, че другия се опитва да му отклони въпросите.
Аз смятам, че сравнително малко хора дълбоко се вълнуват какво правят другите в личния си живот. В много случаи, хората задават лични въпроси (под лични визирам всякакви, които не касаят работния процес), за да завържат някой кратък разговор, да поговорят с някого, не толкова защото конкретно силно се интересуват какво съм правила минута по минута през уикенда. И аз питам колегите как са изкарали отпуската, починали ли са си и не виждам нищо лошо в това, както и в това на мен да ми задават такива въпроси. А и на всеки въпрос може да се отговори сравнително неутрално, ако човек не иска да споделя прекалено много. Аз имах колежка, която приемаше нормални въпроси изключително лично и на безобиден въпрос като "как беше уикенда" се зъбеше как не иска да и навлизаме в личното пространство, но явно беше ОК да прави коментари кой до колко седи в офиса и дали имало кой да го чака вкъщи. Накрая се разкара сама, защото смяташе, че средата е токсична, но проблемът не беше в средата, а в нея.
Винаги съм смятала, че въпроси от рода на как изкара уикенда, добре ли си прекара отпуската, са част от "small talks". Семейното положение, в кой град живеем, евентуално хобита се споделят от всички на всяка опознавателна среща с нов колега. Всеки от отдела включително мениджър си казва име, къде живее( град, не точен адрес) дали живее сам, с мъж, жена, деца. Сега ако някой желае да скрие децата, няма лошо, не е като да питат имаш ли нямаш ли, що имаш, що нямаш. В момента сме 6 различни националности, бяхме седем в отдела.
Наистина ми е адски странно, чак такова криене.
Наистина ми е адски странно, чак такова криене.
Поне аз нямах предвид банални въпроси колкото да не си мълчим, ей така от елементарна любезност. Естествено че е нормално да питаш Как си? или Как изкара уикенда/празниците/отпуската? и то не защото очакваш пълен отчет, в нормална ситуация такъв даже е силно нежелателен.
Само че не за всички колеги това е нормално, те си драпат да научат нещо, любопитни са просто и не се усещат. Аз отвръщам с общи приказки и съм готова да отмина, те буквално са ме спирали да ми задават уточняващи въпроси
Ей това си е нездраво, пък ако ще някой да ме смята за темерут задето не ме кефи.
Не е до криене, а до драпане за информация дори когато ясно е показано че на човека не му се дискутира или отговаря. И после ги слушам с какви подробности се обсъжда всяко научено нещо за някого, дори най-малкото се разнищва, тия хора наистина нямат какво друго да обсъждат.
Същите са като бабичките дето седят на пейката пред блока, казвам ви.
Дъвчем го вече прекалено дълго това нещо, то ясно че няма как всички да са на едно и също мнение. Аз нямам проблем с това че някой е по-открит и споделя повече с останалите в работата. Очаквам този някой също да няма проблем с това че аз пък не съм като него.
Само че не за всички колеги това е нормално, те си драпат да научат нещо, любопитни са просто и не се усещат. Аз отвръщам с общи приказки и съм готова да отмина, те буквално са ме спирали да ми задават уточняващи въпроси
Ей това си е нездраво, пък ако ще някой да ме смята за темерут задето не ме кефи. Не е до криене, а до драпане за информация дори когато ясно е показано че на човека не му се дискутира или отговаря. И после ги слушам с какви подробности се обсъжда всяко научено нещо за някого, дори най-малкото се разнищва, тия хора наистина нямат какво друго да обсъждат.
Същите са като бабичките дето седят на пейката пред блока, казвам ви.
Дъвчем го вече прекалено дълго това нещо, то ясно че няма как всички да са на едно и също мнение. Аз нямам проблем с това че някой е по-открит и споделя повече с останалите в работата. Очаквам този някой също да няма проблем с това че аз пък не съм като него.
ОК, но наистина не разбирам, защо ви интересува изброените лични подробности ? Мен ме интересува, какъв е професионалният път на колегите, какво образование имат и какви професионални качества, защото ще работя с тези хора.
Защото не сме роботи. Хора сме и е нормално да те питам: “Как си? Как изкара уикенда? Почина ли си?” По този начин си комуникираме, социализираме се. Не става въпрос целия ден да изкараме в излишни приказки. Приемам хората като теб и уважавам желанието ти, но на мен ми е странно и не го намирам за съвсем нормално. Ако си ми колежка, наистина няма да говоря с теб, за да не те притеснявам и да се чувстваш добре.