Дългото чакане след трансфер – тема 108

Успех!

Кога ти е датата за тест?

На колко е бъдещият батко? И аз нямам търпение синът ми да стане батко.

Благодаря ти! 😊
На 4-и е тестът. Тези 12 дни ще минат мнооого бавно. 😁
А синът ми е на 1.8г.

От една страна бавно, от друга с едно малко детенце не толкова. Моят син е на 1г4м и времето лети.

Изписаха ми инжекции Пролутекс. Не знам дали не ми я поставиха какво трябва, защото сега мястото ме боли или просто са си болезнени. Ще видя как ще е като започна сама да си ги бия.

Болят си, ако се сложат по-бързо.
Супер бавно поставяне му е майката )

Здравейте, мили момичета. Имам малко по—различен въпрос към вас.
Как сте с вътрешното чувство?
Аз например при първия трансфер, нямах никакви очаквания, защото е за пръв път, и се бях оставила на течението. Като направих теста на 10-тия ден резултатът беше 50. Докторът каза, че е положителен, но имах някакво шесто чувство. Резултатът ми се стори нисък, всички около мен се радваха, аз само се рових из форумите и правих пикливи тестове. Постоянно ходих в тоалетната да гледам да не съм прокървила. В крайна сметка всички около мен ми казаха, че съм параноична и си казах… “отпусни се и се радвай на щастието”
Но… до 7ма седмица нямаше пулс и спря развитието си. Наложи се медикаментозен аборт.
.
При втория трансфер, не вложих абсолютно никакво внимание, в деня на теста се вълнувах (без да ми се иска да допускам такива емоции,, за да не бъда разочарована, но можеш ли да контролираш чувствата).. и резултатът излезна отрицателен.
.
Сега съм на трети трансфер, имам определени очаквания, които не искам да споделям.
Въпросът ми е
: при вашите трансфери вие предусещали ли сте резултатът и оказвал ли се е верен…. Нещо като майчин инстинкт.

И пак болят, като се слагат супер бавно, трябва да се масажира и мястото, за да не се образуват топчета. Аз бях с пролутекс, след трансфера ми изписаха прогестан декс. Те са по-добре и не боли, когато се поставя, пак трябва да е бавно поставянето.

Аз при първия трансфер по не се притеснявах,някак вътрешно усещах,че ще се случат нещата.И така беше успешния резултат е на 1.г и 10 м.

Сега бях супер притеснена и някак усещах,че нещата не са както трябва.Просто от деня на трансфера знаех,че не е нашия опит и така се оказа.

Определено си мисля,че всеки усеща.Да всеки се надява,но и усеща какъв ще е изхода.😊

Никакви предчувствия нямам аз. И предния път нямах.

Днес беше трансферът и вече съм във филма дали всичко е наред, защото усещам придърпване (или нещо подобно) ниско долу. Трябва да се отърва от подобни мисли!

Аз бях като вас. Усещах, че нещата са се получили, но после ме обзе страшна параноя дали се развива и дали всичко е наред. За съжаление приключих в 7ма седмица заради хематом.

ДА!
Всъщност и двата пъти си мислех, че резултатът ще е еди какъв си, но вътрешно усещах, че ще е точно обратното. И разумът ми ме подведе, но чувствата не.
При първия опит бях много положително настроена и си мислех, че ще е успешен, но дълбоко в себе си усещах, че не е.
При втория пък, за да се съхраня психически, се бях настроила за неуспех, но вътрешното ми чувство ми подсказваше успех.

Не знам кой е по-добрият вариант, май най-добре нещо неутрално по възможност, т.е. да сме еднакво подготвени и за двата сценария. Ноо лесно е да се каже, трудно да се направи.

Преминавам през първото си чакане след трансфер и чувството е странно. Първите дни бях силно убедена, че всичко се е получило, просто го чувствах, бях толкова щастлива и оптимистична… и в един момент нещо в мен превключи. Опитвам се да остана позитивна, но не мога. Утре ще получа най-сетне резултат от кръвен тест (за жалост тук се чака по няколко дни) и ще видим дали чувството ме е подвело..

Вярвам, че ще е + резултатът 😊 Чакаме утре да ни се похвалиш.

На първия ми трансфер, още преди да започнем въобще стимулация си знаех, че ще забременея. Просто вътрешно си го усещах, въпреки че ми беше за първи път и не съм имала никакви очаквания, а и доктора доста се постара да ме откаже, щото такива били статистиките. На втория транфер знаех, че няма да го бъде, дори и някакси избягвах да отида на трансфер, но и не исках да си отписвам опита. Беше биохимична. За съжаление и първия завърши трагично в 18 г.с., но там си беше доста дълга бременност и го водя за успешен (трансфера) . Мисля, че всяка една от нас си усеща вътрешно какво ще се случи. Има много примери на жени, които дори и са отписвали трансфери преди изобщо да се случат, а се оказват успешни и се раждат живи и здрави деца.

При първия опит бях супер убедена, че нещата ще се получат. Нямах никакво съмнение. Дори пресмятах месеците и правех планове. Не бях казала на никой от близките си. Паднах от високо, основно защото се смятам за много интуитивен човек. Е, както писах по-горе, дори не стигнах до трансфер.
Сега при втория в началото по-скоро бях решила каквото стане, без планове и много надежди, проучвателен. След пункцията адски много се вълнувах дали изобщо ще има оплождане. Когато се обадиха много се зарадвах. И настана дългото чакане с много смесени чувства. Един ден мисля/чувствам в едната крайност, друг в другата.
Като ви чета и при вас май е така.
При този опит споделих с най най-близки 2-3 човека. Отчитам им се редовно и това някак ми помага. Те са деликатни и не ме разпитват. Две от приятелките ми са минали по този път, и двете дори два пъти успешно и то от първия опит. Много позитивно ми влияят и макар аз да съм по-скоро песимист, те някак винаги ми вдъхват кураж и положителни мисли, за което съм им страшно благодарна. По средата на стимулацията като видях че естрадиола ми пада вместо да се покачва и стойността е направо смешна около 100 директно се бях отказала (казах на ММ че пак сме хвърлили едни пари на вятъра), но все пак отидох на преглед ей така да се видя с доктора. Моите хора казаха категорично - не се шашкай всичко ще е наред. Отивам на прегледа и на доктора този естрадиол изобщо не му направи впечатление, каза нормално сега ще го вдигнем и така и стана.
Пожелавам на всеки такива приятели, кураж и винаги да има поне малко надежда, за да поддържа пламъчето.