Ходите ли на море с друго семейство?

Сефте ходихме Февруари на Узана с приятелско семейство.В последствие техни приятели се включиха също и в крайна сметка бяхме 4-5 семейства с деца. На мен ми хареса, но може би,защото бяхме на планина. На море не си го представям. С удоволствие бих отишла с близки приятели/ семейства на вила/къща  в планина пак. Децата на чист въздух да играят, или да ходим по еко пътеки. На който му кефне пък да отиде като иска с кола и до някоя близка дестинация да разгледа... никого не обвързвам с графика на моето дете.

Ходили сме и сами с големия ми син- не сме имали никакъв проблем, ние не сме много активни и ни беше добре да не се съобразяваме с други.
Ходихме веднъж със семейството на моя близка-не се получи съвсем, аз бях малко буфер между двамата мъже-единият обича палатки, скари, да си пийва по домашно...моят мъж обича all inclusive, фрапета...не си допаднаха много и не сме опитвали пак.
Много години ходихме на море с фитнес лагера на мъжа ми- много семейства, но всички са определен типаж, който не допада на мен. За 7-8 години не намерих обща приказка с никой, макар някои да имат деца. Просто са от тези, които говорят за яхти, за фитнеси, за козметици Водят баби, които гледат децата през това време, пък и с бабите нямам общи теми.
От две години ходим с наши си приятели-те живеят близо до нас, децата ни са много близки, две са в една група в детската градина. Пасват ни на мързела, обичат да дат в заведения, 90% от дните стоим на басейна, не на плажа....ДЕцата ни се разбират и много рядко има драми. Много ни е добре, мъжете си пасват, а аз с моята приятелка си имаме общи теми, познати...има за какво да си говорим, да правим планове.
Точно вчера се върнахме от общо море и отново си прекарахме хубаво, лежерно и децата си създадоха общи спомени.
Та много зависи от компанията. Честно да ви кажа, предпочитам да сме си само ние, ако хората, с които сме, не са "нашите". Не съжалявайте...а и много години напред ви предстоят, покрай децата ще намерите близки хора или пък ваши близки ще се сдобият с деца и ще планувате нещо заедно.
Другият месец ще пътуваме в чужбина с децата, на малко културен туризъм. В града имаме доста познати...обаче обмисляме да се видим само с някои от тях и то за малко последните два дни от престоя. Искаме спокойно да обиколим всички забележителности, които плануваме за децата. Това пътуване ще ни е посветено на децата, на забавления за тях и музеи, които ще са им интересни. Не искам да се съобразявам с никого.

Не ходим с други хора по почивки. Но аз по принцип съм малко саможив човек и не изпитвам такава потребност. Не съм склонна да трябва все да се съобразявам с някой, само за да има детето с кого да играе. И то я играе, я не...

Веднъж и няма да повторя.

Ходим сами ние. С приятели само на ресторант, за малко, дори и тогава ме натоварват.

Не.

Когато бях малка, винаги сме ходили сами. Ние с сестра ми бяхме много срамежливи, но мама е доста контактна и винаги ни намираше другарчета, по много🤣🤣. Така и на нас ни беше по интересно, с нови приятелчета..

На море сме ходили винаги сами. И ни е било чудесно. Не мисля, че на детето му е липсвала компания.
Иначе за уикенд само сме ходили два пъти с различно приятелско семейство. Единият път децата си играха много и им беше забавно. Другият път даже не си говориха.
Има различни семейства. Когато са сходни, се получава добре. Ама когато са различни, е едно изчакване и губене на време да се чудим сега какво да правим, което на мен не ми допада.

Вече ходим само сами. То големи разправии ама кой хотел, ама на кое място, единия искал по чукари да броди, другия само спа му трябвало, трети тръгва с домашен любимец..... Докато тръгнем ми е писнало. За уикенд можем да се навием с някои не много претенциозните, но по седмица или две сме си сами.

Аз се сещам как отидохме две двойки на екскурзия в чужбина. Приятелката ми каза, че искала там и там да иде без значение ние какво искаме. Изостави даже мъжа си с нас и хукна сама да си разглежда каквото иска, а ние тримата пихме кафе и се наслаждавахме на атмосферата. На друга екскурзия същата приятелка ме изостави сама в едно планиско градче в някакво убито кафене и хукна да си обикаля сама в дъжда из улиците... на една трета екскурзия искаше да ме остави сама на центъра на Копенхаген, насред шумен протест на разни мигранти, за да влезе в музей.. принудих се да влязя и аз в музея, въпреки че не исках.. общо взето нула толеранс, че сме заедно, дори не се обсъждаше какво искам аз. Не съм и пробвала да предлагам да ходим някъде за повече от 5 дена... Излишно е да казвам, че не ходим заедно вече никъде.

Пак много си издържала

И аз имам едно съвместно ходене на море с друга двойка и от тогава съм "мерси". То не бяха стойки, фасони, капризи, напрежение ... Точно от страна на моята приятелка.
И от тогава знам, че ако искаш да видиш някого в истинската му светлина, трябва да прекараш с него 1 седмица заедно - лъсват всички характеропатии.

Ходихме почти 10г. с едно приятелско семейство, после се разминахме нещо. Беше ок за мъжа и за детето, защото си имаха компания. Последните две години сме сами, на мен ми е ок, но на мъжа и детето им е скучно и двамата искат компания. Предпочитат да идат на по кофти място примерно, но да са с компания. Аз съм ок да сме сами, даже ми е по добре определено.

Ходили сме дълги години сами на море само с децата. В последните 4 години ходим  на две почивки на море с различни компании, ходим и сами с малкия син. Харесват ми и двата варианта. С едната компания сме 3 семейства на бунгала на брега на морето- предварително пазаруваме общо, там си готвим заедно, правим барбекю, на плажа чадърите ни са на едно място, но кой когато отиде. През деня всеки си е на свободен режим, но в къмпинга няма къде другаде да си освен на плажа или пред бунгалото, така че пак сме почти непрекъснато всички. Винаги трябва съобразяване и компромиси, но засега ни харесва този начин на почивка. Тепърва ни предстои за тази година. Надявам се да не се разочароваме.
    С другото семейство ходим на ол инклузив хотел пак в България. Такъв тип почивка също е подходящ за компания, мисля. Ня обяд и на вечеря сме заедно, на плажа също( хотела осигурява чадъри и шезлонги за всяка стая), но през останалото време всеки прави, каквото си реши.Няма спорове кога ще излезем на вечеря, в кой ресторант да отидем, как да се дели сметката. Инклузивът решава тези въпроси и е удобно. Винаги се забавляваме.

Различно и сами ходим и с приятели. Обикновено като сме сами гледаме да е в хотел с анимация, така има с кой да се забавлява и играе и не слушам само мънканици как е скучно. Преди 2 седмици бяхме сами за седмица с децата (9г и 2г), септември ще ходим с приятели с дете на 9г.

Не мерси.
Аз не съм лесен характер, нито обичам да се съобразявам или да се съобразяват с мен.

Детето ми се забавлява добре с нас, ние си почиваме доколкото е възможно. Тази година ще се върнем на българското черноморие за кратко. Най-важното за мен е детето да прекара няколко дни с вуйчо и дядо си, които не е виждала отдавна на живо. И да си практикува езика най-вече. Букнах ни семеен хотел, за да си пием кафето сутрин, докато детето играе на тревиста площадка, после да отидем на плаж, и следобяд на мини екскурзии в околността.