Как даваме информация и подкрепа за кърмене?

Бу, ще да ме прощаваш, но аз говоря за кърмене свободно само по време на срещите на ЛЛ. Толкоз. Иначе всички знаят, че кърмя. Кърмя навсякъде, където и когато има нужда, когато ме питат за кърмене казвам, че мога да ги свържа с подходящите хора и дотам от мен. Съвети не давам и не приемам. Всеки си гледа детето както иска. Защото в Сопот освен мен няма друга майка, която да си кърми детето на поискване. И има .... 10 сигурно, които са кърмени до годинка. Щото моята падиатърка ми каза, че от 150бебета при нея кърмим след третия месец 2 майки. И аз в началото обяснявах как кърмя, защо го правя, колко е полезна кърмата.......... Но няма полза. И на мен се опитват да ми кажа да си отбия сега бебето, защото не се отбивало през лятото, а пък на есен той щял да бъде вече много голям. Айде бе, аз ще се опитвам да бъда тактична и да не се натрапвам, пък на мен всеки може да ми досажда.


И по назад в темата прочетох мнение, че всички здравомислещи майки знаели колко е полезна кърмата, по-полезна от АМ. Дръжки, знаят, елате да видите и чуете. По някои географски ширини АМ е по-полезно и добро от кърмата. Пък след 6тия месец децата ходят на детска кухня и ядат супа от кренвирши и кайма със зеле. И след като ядат всичко на 6месеца те нямат нужда ни от кърма, ни от адаптирано мляко вече. Пък вие ми говорете за кърмене на поискване, късно захранване и кърмене след годинката.

Актуална я... Ние продължаваме "борбата" на "тихия" фронт...
Онзи ден пак се занимавах, пардон, вчера беше... Та занимавах се с едно бебе на 4 месеца и киселото му мляко... Ама не им увират главите... Нито на майка му, нито на баба му на това бебе... Хем съм човек с позиции пред тях... Ама на, едно си баба знае, едно си баба бае...
Накрая не им издържах дюдюкания и ги отрязах... "Не моя да ва трая с т`ва кисело мляко - или са спирайти, или бебето ще е бъкано с алергии като порастне"...
Та така... Понякога и нервата не издържа...

Май става въпрос за 2 различни неща. Едното е как говорим за кърменето и е насочено към мотивацията за кърмене, т.е. към широк кръг хора с различни нагласи и и виждания, а другото  е как поднасяме информация за преодоляване на проблеми, така че да може майката, която вече е направила избор, но има трудности, да се почувства не само окуражена, но и имаща контрол над ситуацията.
Първото е описано добре в другата адски полезна статия, която засяга повече начините за това как говорим за кърменето - Внимавай как говориш. В нея има точно същото - изхождане от позицията, че кърменето е нормалният начин за хранене и развитие, т.е. не трябва да се разглежда като предимство, а като норма. Съответно всичко друго автоматично започва да изглежда като риск, без да е нужно да се прави пряка конфронтация.
Но съм убедена, че има място и за двата подхода - кой както се чувства удобно
Иначе има 2 неща, които мен лично много ме дразнят като подход, а изключително често се срещат из форумите в опит да бъде постигната някаква толерантност. Едното е, че всяка майка има право да избира как да храни детето си. Реално няма такъв избор, нито има право на това - защото никой не уважава правото на глас на бебето в ситуацията (а здравото бебе прави един-единствен избор и въобще не знае, нито го е грижа за алтернативите), ако твърдим, че единствено майката избира. Другият е, че чисто природно погледнато, природата не дава право на избор - независимо какво си решила, ако всичко в тялото ти е нормално, то ще започне да произвежда мляко за бебето ти и ще трябва да му пречиш, за да наложиш собствения си `избор`. Другата безумна фраза е, че всяка майка знае кое е най-добро за нейното бебе - от това се изприщвам в синьо! Защото май не познавам никой, който да взима напълно информирано решение по въпросите не само за храненето, а и за всичко останало около детето, че да има какъвто и да е смисъл в тази фраза. Така че по отношение на тези двете неща аз лично не смятам да спазвам политическа коректност

Ама ей туй в червеното важи само за някои хора. Т.е. няма никакъв начин за даване на информация на хора, убедени, че кърменето не си струва усилията. Можеш да помогнеш само на някой, който иска да му бъде помогнато.

Добра тема!

Защитите на личността са сложно нещо и атакуването им директно може да е опасно. Съветването е още по сложна материя. Съгласна съм, че споделянето на информация или задаването на въпроси е много по добра алтернатива.  Например: "Кое те кара да спреш да кърмиш" - отваря възможност човек да помисли за причините, или " Има много научна литература, където кърменето е най добрата грижа за твоето бебе, с кое АМ или пюрето е по доброто според теб..." и много други.
Съветването има за цел да отвори пространство в другия за нещо ново, което той по много причини явно отрича и избягва. Директното :" едното е лошо, а другото добро" включва всички защитни механизми на личността, провокира в него зависимост и несигурност и не дава добри резултати.

А за емоциите, които съпътстват този, който е решил да съветва и да се грижи за хората - да, трудно и тежко е!!! Важно е , обаче всеки да е наясно със себе си и с мотивите си - не бива да се съветва с мотивацията да се покажем колко сме съвременни или да контролираме другия и да му се налага начин на живот, пък дори и той да е наистина здравословен. Има още много погрешни мотиви. Ако сме решили да съветваме е добре да познаваме слабостите си и областите, в които се проваляме.
Уважението към другия е важно. Дори виждайки го как бърка, трябва да умеем да контролираме себе си.

Давам инфото по два много различни начина, но и в двете ситуации с много добро настроение и с уважение

Ако е общ разговор с непозната бъдеща/настояща мама говоря много спокойно, много неутрално и само от личен опит. С много любов и усмихната. 
С много сигурност, че тя ще се справи.
Без никакви позовавания на институции, статистики, колкото може по-малко авторитети....Авторитетите забатачват доста индивидуалните усещания, авторитетите създават чувството за малоценност и слаба информираност у доста жени, особено в тази добре позната ситуация на първоначална обърканост и тн.  Не е това целта. Целта е тая объркана бъдеща мама/прясна кърмачка де се почувства добре, щастлива  и сигурна в новата си роля и това да е даде сили.
Оттам могат да дойдат и конкретни въпроси за конкретен проблем или съмнение. Тогава отговарям по същество ако мога. Ако не мога и казвам директно, че не съм имала такъв проблем и вметвам тактично, че еди къде си (познайте до три пъти ) може да се говори с други майки в същата ситуация. Това "същата ситуация" дебело го подчертавам, за де не я подценя, за да не си помисли, че някой ще и се кара или ще я превъзпитава и за да влезе където трябва с необходимото самочувствие.

Другата ситуация е когато говоря със съмишленички (а тук където живея  88% от жените кърмят през първите 4 месеца) и тогава естествено тонът, шегите и закачките с в друга гама.
Поздрави на всички 

Много интересни мнения, момичета, четох с удоволствие.
Нямам почти никакъв опит в контакти с бременни, водила съм точно 2 разговора в които успях да вмъкна насоки и съвети при проблеми в кърменето. Едната кърмачка ми е близка, ще я наблюдавам зорко 
Обичам да говоря за кърменето, но се чувствам като натрапница, ако мнението ми не е поискано, а лошото е, че най-често за кърмене говоря с жени, които вече са отбили. Та тогава разговорите ни най-често са "Как все още имаш кърма, моята спря изведнъж на 3тия месец". Кажете ми - какво да отговоря? Най-честата ми реакция е "Много прителки са споделяли, че и при тях се е получило така, но знаеш ли, гърдите омекват като се регулира производството на кърма. Ти по какво разбра, че нямаш мляко?" и оттам се почва "Ох, да бях знаела, как ме е яд" и т.н. Вече се чувствам виновна, че насаждам някакви комплекси и вина у познатите си, щото аз кърмя, пък те не са могли. И що не са могли? Щото не са знаели какво да правят и кого да питат. Или са питали педито, пък там е ясна картинката. Единственото ми предимство е, че имам нет вкъщи и че навреме попаднах на точните сайтове.
Та идеята ми беше - как да поднеса информацията в този случай и изобщо да давам ли информация? В повечето време от разговора успокоявам и ръся лафове, че за другия път вече ще е по-информирана, че човек не се ражда научен и прочее клишета, отщява ми се да отварям дума.
Засега толкова, че си изгубих мисълта.

извинявам се предварително, че не прочетох цялата тема - утре ще я дочета.

аз не се вписвам в графата "консултант по кърмачески въпроси", най-вече защото не искам.
с удоволствие давам съвет,почерпен от личния ми опит, ако ми го поискат, но ако не ми го поискат, си мълча по темата.
не знащото съм егоист и не искам да споделя знания, а защото не ми е приятно да ги натрапвам.

наскоро се видях с една позната, която се чувства безкрайно изнервена и изтощена от кърменето, неполучила подкрепа от близките си и съответно взела решение да отбие бебето.
изслушах я и й казах, че, ако иска, може да продължи да го кърми, без да има толкова много напрежение в това действие.
тя, обаче каза, че така или иначе никога не е чувствала кърменето като нещо, което иска да прави и го е правила насила.
няма смисъл да я убеждавам. сега се чувства много по-спокойна.
и преди бях казала веднъж, че за мен е по-добре изкуствено храненено бебе с любов, отколкото кърмено бебе с напрежение.

спи ми се, утре ще си облека мислите малко по-добре./сега са вече по пижама.... /

Да добавя нещичко и аз:) Между другото имам 2 неуспешни опита с агитация за кърмене:(
Но скоро ходих до офиса, и си взех малко литература от обученията, на които съм ходила, да си припомня това онова. Натъкнах се на нещо безкрайно полезно от курса по team leading- обучение по даване и приемане на обратна връзка, не само на работното място. Та ни учеха умните глави, че комуникацията винаги трябва да прилича на "хамбургер" от полезно пълнозърнесто хлебче, натъпкан с гаден салам и мазни сосове:) По-точно винаги трябва да започнем с похвала, за да предизвикаме дори самолюбив интерес към това, което ще кажем, и да завършим с такава, за да не обезсърчим съвсем събеседника. Иначе по средата на разговора е мястото на всички критики, които ако е възможно да бъдат конструктивни:)
Ама като се замисля аз как киснех в АГ болница Варна при приятелката ми с един топ разпечатани статии за кърменето, и как само повтарях колко е полезно и за майката, и за детето , и накрая кърменето им продължи точно 8 дни. И даже сега не спирам да я укорявам как започна със сока от моркови от 1вия месец, и как смята от другия да метне пюретата. Но в крайна сметка трябва да се самоубедя, че всеки си гледа детето, както сметне за добре. Ако ме пита някой-тогава да казвам.

Ами честно.
Казвай, че и ти не си знаела много неща, но си решила да ПОТЪРСИШ и си имала късмет да попаднеш на инфо.
Защото за момента ситуацията опира до индивидуално търсене и малко късмет да попаднеш на нужното място.

Давай надежди - със следващото дете няма да си така, ще имаш повече подкрепа и тн.
Или най-малкото - не си могла да кърмиш, защото не е имало кой да ти помогне, но ти самата можеш да помогнеш на други като разпространяваш информация за полезните места,  и в този дух....