Как даваме информация и подкрепа за кърмене?

  • 6 795
  • 69
  •   1
Отговори
28 септ. 2006, 21:21 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Мили мои,

Темата се роди в следствие на някои мои (и чужди) размисли за това, каква е ролята ни, когато даваме информация и подкрепа за кърмене – независимо дали се явяваме някакъв вид консултант по кърмене, или просто искаме да помогнем с мнение или съвет.

Как да се намери златната среда между чистия фанатизъм Simple Smile тоест пълната и безпрекословна увереност в това, че кърменето е най-добрият вариант за хранене на бебето, и това, че срещу вас може да седи майката на същото това бебе, която е възрастен, умен човек със свои представи за живота, свой опит и свое мнение, което може съвсем да не съвпада с вашите представи, опит и мнение?

Накратко: как да дадете на събеседницата си вашата гледна точка, без да я обидите или да й навредите, как да й дадете информацията, която тя търси, без да я отблъснете? Как да дадете информация, вместо да наложите мнение, как да осъществите контакт с майката по такъв начин, че да й помогнете, без да се дразните взаимно?

Вече сте разбрали, че тази тема е място, където се опитвам да изложа някои размисли. Ще се радвам на коментарите и предложенията ви, но много ви моля да не се превръща в поредната брутална батална тема за фанатизма при кърменето – това сме обсъждали и ще обсъждаме в други теми.

И така, към вас се объща (или вие прочитате тема) майка, за която не знаете нищо. Може да ви е казала няколко изречения, ако я видите на живо или се чуете по телефона, или да е написала един-два реда с вълнуващи я въпроси.

Ако е телефонен разговор или среща на живо – дали й изсипвате всичката информация, която имате на главата, без да помислите какво именно търси, има ли възможност да говори в момента, дали изобщо ще запомни нещо... Дава ли това резултат и дали е най-правилния подход? Дори да й дадете най-точната и правилна информация – дали ще има някаква полза?

Ако майката е ваша позната – по-настойчиви ли сте, очаквате ли от тях задължително да кърмят и засипвате ли ги с тонове информация и съвети – искани или непоискани?


Първо: Може майката да ви потърси и обикновено тогава има време да говори. Но всичко се случва. Понякога детето се разплаква точно в този момент и има нужда от внимание, или по-голямото дете се нуждае от мама точно сега. Не забравяйте да поздравите майката, даже бебето да “празнува” едва седмични рождени дни Wink и да запомните и похвалите името! Да й дадете ваш телефон (или координати на хора, които могат да помогнат, ако нещо се случи – винаги едно на ум, дори всичко сега да е наред) за всеки случай. После обезателно попитате майката дали й е удобно да говори точно сега, ако не – да се чуете/видите по-късно. Ако чувате, че бебето плаче силно или че майката явно ви слуша невнимателно, вероятно е най-добре да се разберете да се чуете/видите по-късно, ако сега не е удобно.


Второ: необходимо е да получите определена информация за майката, даже само за това, приблизително да разберете кое съвсем няма да е подходящо за нея... Неутрални въпроси от типа на възрастта на майката, има ли други деца, има ли кой да й помага (само не ги задавайте с тон на следовател! говорете с майката все едно е просто нова позната, от която се интересувате) ще ви помогнат да намерите някаква опора за по-нататъшния разговор.

Трето: вашите граници минават там, където ги е начертала майката. Не давайте съвети, които не са ви искали, не й казвайте, че всичко направено до момента е неправилно и в никой случай не критикувайте неин въпрос или нейно решение! Внимателно се вслушайте във въпроса на майката. Какво иска тя? Да получи информация? Подкрепа? Одобрение? Къде слага границата? В такива разговори трябва повече да слушате, отколкото да говорите, примерно 60:40. Уважителните и заинтересованите ви въпроси ще помогнат на майката повече, отколкото пламенната ви реч за кърменето, изпълнена с патос. Със сигурност.
Излишната самоувереност се явява голяма пречка при работата с хора. Вашата цел е да помогнете, а не да направлявате. Да подкрепите, а не да критикувате. Майката си има достатъчно критици и без вас.

Ще кажете: а как да я подкрепя, ако тя например иска да спи отделно, а вие сте привърженици на съвместния сън; или иска да дава биберон-залъгалка, или иска през нощта да дава шише с изцедено мляко? Отговорът е: подкрепете я при всички положения. Работата е там, че ако тя не почувства вашата подкрепа, просто ще си пусне покрай ушите всичко, което й кажете и повече няма да се обърне към вас. И ще постъпи правилно. Защо са й още критики?
Да подкрепяте майката не е популизъм. Това е единственото, което може да й позволи да се проникне с доверие към вас и да започне да се вслушва във вашите думи и в тази информация, която й давате.

Да подкрепите не означава да се съгласите. Можете да приемете нейните чувства (“Ужасно тежко е да кърмиш през нощта, неудобно ти е да спиш с бебето, да, разбирам...”), а после да предложите решение, за което може би тя не се е сетила, в такъв формат: “Някои майки откриват, че много им помага...” и тъй нататък. Може и да не предлагате никакво решение. Звучи абсурдно, но често майките, които имат някакъв проблем, вече имат подсъзнателно готово решение. И това решение винаги ще е оптимално за нея, защото тя е решила така! Ако сте заети с пламенно убеждение, никога няма да разберете как тя сама би могла да реши своя проблем и ще загубите контакта с майката. Но по-страшно е, че тя може да загуби контакт със себе си, със своите чувства или с майчинския си инстинкт. Помнете, че вие не знаете и никога няма да знаете ситуацията отвътре така, както я знае самата майка. Тя по-добре от вас знае възможностите си, обстоятелствата си и бебето си. Да й оказвате натиск даже в посока най-правилното от гледна точка на науката за кърменето решение понякога означава...да не уцелите. Пълен провал. Често се случва и трябва да се стараем да не се допуска.

Избягвайте да говорите с категоричен тон. Вие се опитвате да помогнете, предоставяйки информация или оказвайки подкрепа. Не сте възпитателка на майката. Не я поставяйте в нелепата ситуация да се чувства обидена или унижена, защото се държите с нея като че не разбира нищо за собственото си дете (дори да не кърми по най-правилния според вас начин). Категоричният тон от типа: “Това се прави така и така. Направи еди какво си и в никакъв случай не прави еди що си” само ще накара майката да се почувства като на разпит и пред изпит и ще я накара да загуби доверие в думите ви; а също най-вероятно  няма да ги вземе предвид и ще постъпи така, както я е посъветвал някой по-малко настъпателен, независимо какво точно е казал и дали е акуратно.

Винаги се вслушвайте в конкретната майка, не бива да се подхожда с един аршин всеки път. Ако майката ви помисли за фанатичка на тема кърмене, който изобщо не разбира живота й и нуждите й, спокойно ще се върне към своя Спок от 82-ва година, дори да сте й дали най-вярната и прекрасна информация. Ако ви счете за човек, който не само разбира какво говори, но и разбира чувствата й, желанията й и нуждите й, ще се върне при вас още много пъти по различни поводи (повярвайте на опита ми). А Спок... Спок е просто книга. Не се явява конкурент на живия контакт и опита от майка за майка.

Телефонните разговори и тези на живо далеч не винаги са ефективни. Винаги е добре да насочите майката къде може да намери още информация. Към форума за кърмене, към правилна книга, към конкретен сайт с информация, която може да й е от полза... Тогава майката ще има възможност да почете, да премисли нещата, да състави собствено мнение по различни въпроси. Тогава и разговорът ще се превърне в истинска беседа, а не в лекция. Ако майката няма възможност, а вие можете – разпечатайте й няколко конкретни статии по въпросите, които я вълнуват най-много, без да я претрупвате с информация; но все пак – когато й ги давате, не го правете по начин, който да остави у нея впечатление, че написаното там е единственият правилен начин, по който нещата се правят. Вместо 'Прочети тези, за да знаеш как е правилно да се кърми' пробвайте с 'Погледни тези материали за нещата, за които говорихме - сигурно ще са ти интересни. После можем да поговорим пак.'


Да кажем, майката иска да отбие детето по някакви причини. На вас може да ви изглеждат като прищявка – може да каже, че й се пие, пуши, излиза с приятели... Ако щете – че й е омръзнало детето да я търси за сукане. Не сте вие хората, които да решат дали това е прищявка. Понякога под такива причини могат да лежат много по-дълбоки и скрити притеснения, които майката да не осъзнава или да не иска да изтъква. Може под семплото ‘не искам да е все залепен до мен’ да се крие невъзможността на майката да излиза и да общува с приятели (и да не е стигнала сама до разрешение на този проблем) или да има някакви семейни проблеми с далечна или не толкова далечна връзка с кърменето. Не прибързвайте с осъждането и раздаването на готови решения.

Ако не общувате и не подкрепяте човека, а само пропагандирате естественото хранене (или за живота на село, за разделно хранене, за комунизма, няма значение), вие не помагате, а сте идеолог, тоест човек, който служи на идеята, а не на хората.

Трябва да се вслушвате повече. И пак да се вслушвате. И да отразявате заедно с майката нейните чувства. Защо иска да отбие майката? Какво стои в основата на въпроса й? Както иска да получи? Информация как да отбие или подкрепа на съмненията си дали отбиването е необходимо? Често ще откриете, че е второто...

“Защо” трябва да питате себе си, а не майката. Майката попитайте “Какво” и “Как”. “Какво е главното в решението ти да отбиеш?”, а не “Защо отбиваш?” Ако питате “защо”, майката инстинктивно ще започне да се защитава и оправдава, а това не е което искате в общуването си с нея. Вместо това пробвайте с “Можем ли да обсъдим причините за отбиването?” – звучи много по-неагресивно от “Защо си решила да отбиваш?”
След като разберете повече за чувствата й, вече можете да се запитате ‘Защо’ иска да отбие всъщност.

Избягвайте да питате въпроси, които предполагат само един (вероятно – правилен) отговор. Не “На поискване ли кърмиш”, а “Как кърмиш” – сами виждате разликата...
Не “Нали знаеш, че бебето трябва да суче поне 8 пъти в денонощие”, а “Колко често го кърмиш?” Ако майката очаква, че може да даде само еднозначен отговор, може да почувства нужда да се оправдава без нужда или че не оправдава очакванията ви. А единствено правилно решение, уверявам ви, няма.


Това са мои лични наблюдения и размисли плюс мнения по темата от един руски форум. Ще ми е интересно да обсъдим заедно това, как общуваме с другите за кърменето, как поднасяме информация и подкрепа, когато (ако) ни поискат такава.

Последна редакция: чт, 28 сеп 2006, 21:31 от Бу

# 1 28 септ. 2006, 22:22 ч.
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
Просто нямам какво да добавя.
Бу, написала си го просто, ясно и много човешки!  Hug
Всичко това е така и е добре да се прочете внимателно от всички яростни привърженички на кърменето, развяващи цици и пропагандни стикери с настървението на революционери.  Mr. Green
Много е важно да проумеем, че понякога НЕ НИ ИСКАТ МНЕНИЕТО!  Peace
Иначе аз засега търпя пълен провал по отношение убеждаването.  Tired Явно не ме бива в тая работа... Оставям я на вас!  Peace   

# 2 29 септ. 2006, 06:46 ч.
  • Мнения: 2 959
Бу, добре си го систематизирала и написала. Явно не Си случайно на сегашното Си място. Имаш опит и умееш да работиш с хора. Peace

# 3 29 септ. 2006, 07:41 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Винаги съм казвала, че именно писането във форума, заедно с многото спорове по темата, са ми помогнали да се науча да приказвам по-внимателно и да си формулирам мисълта по-акуратно.
Сега остава и ти да узрееш Wink

# 4 29 септ. 2006, 08:23 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Да напомня, че темата е за това, как да се дава информация и подкрепа по един тактичен начин, който да даде (по-добър) резултат - и тези правила са приложими не само за кърмене, но и за повиване, грижи за детето, отглеждане на домати...каквото там.

Това са по-скоро методи за ефективно общуване и по-добра комуникация.

Не е за това кой как говори екстремно за едикакво си... Това - друг път в друга тема.

Иначе казано: от опит научих, че 'Направи това и това' повече или по-малко настройва човека в режим на отбрана, докато по-неагресивното 'Защо не опиташ да направиш едикакво си' действа по-неутрално и оставя решението в ръцете на самия питащ.

Ако говорим конкретно за кърмене - зависи от това, доколко майката е запозната с по-различните материали от тези, достъпни обичайно, и доколко е готова да им се довери. Ако майката твърдо вярва на (примерно) неща, казани от свекърва й (но не акуратни) и няма представа за елементарни принципи, че колкото повече кърми, толкова повече мляко ще има, да се даде информация е доста по-сложно, защото тук вече става дума не само за внимателно предаване на своята гледна точка, но и на даване на много, доста различна по характер информация. От друга страна - ако майката е чела/чула нещо повече - дори да не го прилага на практика - е много по-лесно да се каже мнение/информация, а на нея самата също й е много по-лесно да вземе решение.

# 5 29 септ. 2006, 08:42 ч.
  • София
  • Мнения: 2 493
Благодаря Бу.
Аз непоискани съвети отдавна недавам. Ако се запозная с някоя бъдеща майка й казвам, че ако има желание да кърми, то мога да й разкажа някои неща, както и да я насоча да прочете това онова ако я интересува и толкова. Някои ме питат после други не проявяват никаква заинтересованост... Въпрос на избор и на желание.

Искам да ви попитам как се чуствате, когато някой ви пита за някакъв проблем с кърменето. Вие обяснявате, пращате линкове (или принтирате статии ако не ползва нет), насочвате го към книга, която да прочете и въпреки това човека не прави нищо, ама нищо от това, което сте го посъветвали. А постъпва точно както е смятал да постъпи преди да ме попита и се случва точно това, което аз казвам, че ще се случи ако постъпи така (освен това си мисля, че не е прочел и една буква от това, което съм дала)... Явно мнението (в случая моето) няма особена стойност и аз малко се ядосвам, че ми губят така времето... Знам че не съм много права... а и може би не съм била достатъчно убедителна, но се дразня когато постъпват така с мен.

# 6 29 септ. 2006, 09:32 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Да не забравяме, че има и майки които те търсят с конкретния въпрос "Какво да направя?". Тогава просто отговарям с изречения от типа "Аз направих това и това и се получи това и това..." или "Според моите познания ако направиш това вероятността да се случи това и това е много голяма...". След прочитането на Leaders Handbook се опитвам да страня от даването на съвети, но не винаги се получава. Просто има майки, които търсейки те, очакават от теб да им дадеш готово решение на проблема. Тогава освен с напътствия и съвети, трудно се действа по друг начин.

# 7 29 септ. 2006, 10:30 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Цитат на: Yanche в пт, 29 сеп 2006, 08:42
Искам да ви попитам как се чуствате, когато някой ви пита за някакъв проблем с кърменето. Вие обяснявате, пращате линкове (или принтирате статии ако не ползва нет), насочвате го към книга, която да прочете и въпреки това човека не прави нищо, ама нищо от това, което сте го посъветвали. А постъпва точно както е смятал да постъпи преди да ме попита и се случва точно това, което аз казвам, че ще се случи ако постъпи така (освен това си мисля, че не е прочел и една буква от това, което съм дала)... Явно мнението (в случая моето) няма особена стойност и аз малко се ядосвам, че ми губят така времето... Знам че не съм много права... а и може би не съм била достатъчно убедителна, но се дразня когато постъпват така с мен.

Често се случва. Много често майката всъщност има вече готово решение за проблема си. Затова трябва много внимателно да се подходи, да се отразят заедно с нея чувствата й. Понякога майката има нужда само от вашето одобрение (колкото и смешно да ви се вижда). За съжаление не винаги това, което й се иска да одобрите, съвпада с вашето мнение, но въпреки това - добре е да се окаже подкрепа на майката, и след това да се изложи вашата гледна точка.
А че винаги ще има случаи, в които се е оказало 'напразно' - няма спор. Но може би майката, която е постъпила както е решила, ще запази доброто чувство за вас (понеже сте й оказали подкрепа) и после ще се върне пак по друг повод.

# 8 29 септ. 2006, 10:31 ч.
Здравей, Бу и всички останали!
Прегледах темата и ми сте струва интересно всички да се замислят за начина на даване на информация. Да, всичко което е писано е по-скоро от сферата на комуникацията чрез психолочгически подход. Няма да коментирам, защото е ОК казано.
Искам да добавя моето виждане, респективно как аз постъпвам в това отношение - не давам съвети. Само споделям от личен опит: "При такава и такава ситуация - постъпих така"; "преминахме през еди какво си и се получи еди какво си", "пробвах това и се случи ..."  Моите знания са базирани на доста четене, но са потвърдени само от собсвения ми опит и до там стигам в съветите. А и според мен това е най-добрата тактика. По същия  начин, когато искам мнение всъщност искам споделен опит, а не теоретизация на моя проблем. По този начин лично преживяното се възприема от "другия" като възможност за размисъл и САМОСТОЯТЕЛЕН избор.

# 9 29 септ. 2006, 10:36 ч.
  • Мнения: 619
Завързвам разговор с майката по други въпроси и по някое време стигаме до храненето,споделяме коя как храни детето си и другата майка винаги започва да ме разпитва учудено за начина,който аз съм избрала.Но не я осъждам,защото тя е избрала как да се грижи за детето си-ако реши да направи промяна-добре.А има и други майки,както каза Джейд-те искат да им кажеш веднага какво да правят-тогава казвам аз как съм постъпила и обикновено майката прави същото.

# 10 29 септ. 2006, 10:40 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Цитат на: Ивa&Ави в пт, 29 сеп 2006, 10:36
Завързвам разговор с майката по други въпроси и по някое време стигаме до храненето

Това ме подсети да ви питам: водите ли умишлено разговора към кърменето, ако майката не е потърсила мнението ви или не е поискала информация?

Няма да забравя Ассинка как гонеше една бременна мама, за да й даде брошури (лека агитация, мисля, че вербална такава нямаше).

# 11 29 септ. 2006, 10:54 ч.
  • Мнения: 619
Цитат на: Бу в пт, 29 сеп 2006, 10:40
водите ли умишлено разговора към кърменето, ако майката не е потърсила мнението ви или не е поискала информация?
Да си призная честно-понякога да.

# 12 29 септ. 2006, 11:37 ч.
  • Мнения: 3 521
Прекрасна тема Бу,  bouquet ...както винаги, де.

# 13 29 септ. 2006, 12:15 ч.
  • Мнения: 532
Много добре написано Бу,благодаря   bouquet
Прекрасно ми показва колко много греша в подхода си.Говоря с такъв ентусизъм за кърменето, може би чак плаша майчетата.
Раздавам брошури също на непознати,понякога без да кажа нищо повече от това,че е полезна информация,която би могла да им послужи.насочвам ги към сайта.Друг път ги уверявам,че ако следват указанията,ще кърмят толкова дълго,колкото те и бебо искат.
Съвсем умишлено насочвам разговора към кърмене,сигурна съм ставам и досадна.Давала съм  неискани съвети(като се сетя как се дразнех на такива веднала след като родих...).
Въобще май хич ме няма  Embarassed
Надявам се обаче,че ще се ошлайфам с времето... newsm78
 hopefully
И тъй..признах си

# 14 29 септ. 2006, 12:21 ч.
  • София
  • Мнения: 1 750
От краткия ми опит, за себе си съм установила няколко принципа:
- да не правя непожелано добро; - да говоря от собствен опит; - да не налагам мнението си. Предпочитам да ме попитат за кърменето и тогава да говоря от мое име и от собствен опит, а ако нямам достатъчно знания по въпроса препоръчвам форума. Назидателното говорене от типа "трябва" само отблъсква. Така че, май формулата "со кротце, со благо..." върши повече работа Wink
Тук искам да кажа, че подходът на Hedra при даването на съвети ми допада много.

Yanche, и аз съм си задавала този въпрос - защо първо искат информация, а след като им дадеш такава и ги насочиш към книги, статии, форума, пак си правят каквото си знаят и не мърдат и крачка напред.... Причината според мен е в семейството - имам предвид, че за повечето млади майки мнението на техните майки, лели и т.н. роднини от женски пол е определящо. А като се включи и някой педиатър, който бърза да препоръчва АМ, ето ти основата на проблема.

# 15 29 септ. 2006, 13:55 ч.
  • София
  • Мнения: 2 493
Tatalina, за конкретния случай, който споменах определено нямаше натиск от никави страни, а просто според мен нежелание да се чете и чакане всичко сдъфкано и наготово... Аз бях казала в общи линии и за повече инфо посочила въпросните източници и дотам. Самата тя не е доволна от педиатъра си и не го слуша особено... Ама както и да е. Ще гледам да не се впрягам толкова много.

А и иначе и аз обянсявам, че АЗ така съм постъпила, а не че така ТРЯБВА и т.н...

# 16 29 септ. 2006, 13:56 ч.
  • Мнения: 127
И аз като Зъхи претърпях почти пълен неуспех в малкото случаи, в които се опитах да защитавам кърменето (споделяйки само личен опит за преодоляване на проблеми и информирайки за наличието на този форум!). Успях само веднъж, и то защото майката се върна сравнително скоро на работа, а и аз й бях разказала за форума още по време на бременността. В другите два случая, макар да действах "со кротце, со благо", не се получи  Embarassed А в единия случай имах и пълната подкрепа на таткото (а може би това се оказа и решаващият ми минус в период на следродилна депресия  ooooh!)

# 17 29 септ. 2006, 17:44 ч.
  • Мнения: 1 547
Съгласна съм с написаното, но, Бу, до тези мисли се достига само след повече от една година кърмачески стаж. В това съм убедена.

Нещо друго - колкото повече време минава, толкова по-малко ми пука за начинаещите кърмачки около мен. И изобщо. Не одобрявам нежеланието да се търси информация, да се съгласяваш с всяка тъпотия (рязка съм, но е така), която ти е казала по-възрастна дама от семейството (няма да визирам тъща или свекърва  Mr. Green), всяка още по-голяма глупост, която ти е казал педиатъра.

Животът ми дотук ме е научил да подлагам на съмнение всяко нещо, което някой ми е казал (посъветвал). Става дума за сериозни неща, а не че днес ще вали дъжд. Не съм мнителна, но когато става дума за здравето - на детето ми, моето, на семейството ми - съм много отговорна и съм била свидетел на фатални грешки. Затова, когато се съмнявам в нещо, проверявам. И недоумявам как все още има толкова много млади жени и мъже, които не мислят и се доверяват сляпо, търсейки умишлено авторитети.

Иначе от много време ми се обаждат по телефона момичета, току що станали майки (мои приятелки знаят, че давам акъл при поискване и помагам на база прочетено и собствен опит) и мога да кажа, че се получава невероятно добре. Но определено момичетата, които ми се обаждат, вече имат натрупана информация (открили са форума и топлата вода  Mr. Green) и искат просто да сверят това, което правят и евентуално да поискат съвет как да подобрят нещата и да избегнат бъдещи проблеми. В тези случаи консултирането на тема кърмене е удоволствие.

Давала съм и акъл на живо (с Вивчо в Майчин дом) и тогава сърцето ми се късаше, но момичето поиска помощ и поговорихме с нея. Попита ни кои сме, какви сме. Изобщо адекватна реакция и поведение.

Чакам с нетърпение да бъда научена как да се справям още по-добре в тези ситуации.

Така че смятам, че успявам да споделям опита си без да налагам модели на поведение. Просто, както се казва в моята професия "споделям най-добри практики".

Но, искам да ви дам един непоискан съвет, момичета: Съмнявайте се! Винаги търсете алтернативна информация! Не се доверявайте сляпо! Когато знаете повече, винаги може да се противопоставите, да оспорите нечие решение. Да, трудно е, по-трудно е, но така поне знаете, че държите нещата в своите ръце.  Peace

# 18 29 септ. 2006, 18:26 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Цитат на: Смърфиета в пт, 29 сеп 2006, 17:44
Съмнявайте се! Винаги търсете алтернативна информация! Не се доверявайте сляпо! Когато знаете повече, винаги може да се противопоставите, да оспорите нечие решение. Да, трудно е, по-трудно е, но така поне знаете, че държите нещата в своите ръце.  Peace
Ей това послание според мен трябва да стои преди всяка кърмаческа "пропаганда".
Браво, Смърфи, чудесно си го написала.

# 19 30 септ. 2006, 10:48 ч.
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
На мен ми се иска да добавя още едно нещо конкретно по повод говоренето с майките, което съм срещала на някои места и според мен е много важно:
Похвалата. За всяко дребно нещо, което майката е направила правилно - винаги има поне едно, от което може да се тръгне. Дори да няма (което е практически невъзможно), тогава може да се похвали желанието да узнае повече за това как да се грижи по-добре за детето си. Според мен да се започне разговора с нещо положително и с похвала на майката за това колко добре се справя и какви умения да се грижи за бебето вече са й станали привични (да различава плача, да вярва на интуицията си, която я кара да потърси повече инфо и т.н.) създава добра база за приемане на информацията по-нататък.
И още едно - нека не отричаме това, което майката казва. По-добре е да се приеме и уважи това, което майката смята за обективна реалност (за да може тя да разбере, че нейната собствена преценка е важна и се взима под внимание), а ако мислим друго, да й дадем средствата, за да промени мнението си сама (очевидно много те притеснява възможността бебето да не получава достатъчно кърма. обикновено се счита, че бебето получава достатъчно мляко, ако...мислиш ли, че това отговаря на вашата ситуация?).

# 20 30 септ. 2006, 14:51 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Цитат на: hedra в сб, 30 сеп 2006, 10:48
Похвалата. За всяко дребно нещо, което майката е направила правилно ...

Това, което хедра пише, е съвсем така. Обърнете особено внимание на примерната фраза, на деликатния начин, по който тя предлага информация. Дава много по-добър ефект от семплото 'Направи това, за да стане онова'.
С една забележка: не се увличайте в раздаване на оценки 'правилно' и 'неправилно', 'редно' и 'нередно' - вие не съдите майката, а и не бихте могли. Въздържайте се от оценки - както 'неправилно', така и от 'правилно' - защото тогава означава, че другото е неправилно.

# 21 30 септ. 2006, 22:41 ч.
  • София
  • Мнения: 4 381
Страхотна тема, Бу! Поздравления   bouquet
До повечето изводи съм стигнала и от собствен опит. Имала съм случаи, в които не успях да "убедя" майката да кърми. Трудно е да прецениш подхода към отделната майка.
Но както с всяко нещо, практиката учи. Скоро си четох разни писания от преди година и повече - вече звуча определено по-добре. Има още какво да се желае и работя по въпроса. Тази тема също ще ми бъде полезна да открия грешките си в общуването и даването на инфо за кърменето, както и да задобрея повече

# 22 1 окт. 2006, 01:12 ч.
  • Madrid
  • Мнения: 514
А колко пъти ми се е случвало да ме питат:"как кърмиш толкова дълго?","ама ти имаш кърма,аз нямах","ама защо така мъчиш детето без вода,натоварваш му коремчето и това кърмене на поискване".И всичко това от  майки,които са кърмили по месец!Казвам им,че те явно не желаят да разберат защо всъшност имам кърма и,че всяка майка има мляко за бебето си,стига да има повече информация за това,но...Накрая съм изнервена,честно!Хем ме питат,хем ми изтъкват някакве стари и необосновани реплики #Cussing out
Та така,често спирам да коментирам,имам чувството,че просто не осъзнават ползата от кърменето и нямат желание,това е!

# 23 1 окт. 2006, 01:42 ч.
  • Мнения: 1 559
Много полезна тема. Браво, Бу!  bouquet
Аз  съм осмислила и променила доста неща в поведението си с цел да го насоча към стратегията "со кротце со благо" Wink  Фанатизмът отблъсква, а и никой не обича да бъде поучаван или да се чувства критикуван и нападан за решенията си -  (тогава следват оправдания, заемане на защитна позиция и целенасоченото избягване на разговори поне по темата с "нападателя") - решения, които е взел със знанията, които има в момента, и спрямо житейската ситуация  и ред обстоятелства в същия този момент.
В началото на нашето кърмене бях неимоверно щастлива и горда, че се кърмим, въпреки някои препятствия и редица спъващи нормалния старт на кърменето фактори. Сигурно това беше причината да бъда по-рязка и непримирима в даването на съвети - беше ме яд, че има майки, които не искат да направят никакви усилия, а не знаят какво изпускат, мъчно ми беше, че никога няма да споделят с бебетата си тази първична радост и нежност, която изживявахме (и и изживяваме Mr. Green) ние.  Беше ми нужно време, за да успея да реагирам по-сдържано, а не да се хвърлям емоционално,  да започна да гледам на майката - търсеща съвет или просто споделяща, за да получи подкрепа - като на човек с различни възгледи, чувства, преживявания, чиито проблем не е комплексен (а може би таи в основата си много други фактори, за които вероятно никога няма и да узная) и за него няма готови рецепти и предписания (въпреки правилата за успешно кърмене - които просто не винаги са приложими, няма как да бъдат налагани, а и моментът с даването на информация - как, каква и до къде да стигне тя -  е доста деликатен).
     Един разговор с Хедра много ми помогна да събера мислите си. Някои от изводите : водещо при разговора с майката е  вслушването (това, за което и Бу пише), внимателно и съсредоточено слушане. често майката вече има готово решение, за което по-скоро иска да получи подкрепа и разбиране, отколкото то да бъде обсъждано и нищено. Разговорите за кърменето с цел даване на информация и подкрепа на майката наподобяват психотерапия - добре е да се използва принципа на "ехото" - опит да се доразвие казаното от майката, задаване на въпросите "как? какво? кога?" ("как те накара да се почувстваш това? " "какво те доведе до това решение?") с цел да се вникне по-добре в конкретната ситуация и да се разберат подробности.
   С Хедра коментирахме следния  случай: една майка питаше как да си спре кърмата и колкото различни хора бяха отговорили на темата й, толкова бяха и различните отговори. Действително готови решения няма, но си давам сметка,че идеята ми да разуча причините склонили я към подобно решение, не беше добра. По-уместно би било да се даде информация по въпроса, който майката задава, както направи Хедра Heart Eyes, а след това да се опитаме да продължим диалога с майката като не навлизаме, поне не открито и агресивно, в личното й пространство.
    Все пак съм постигнала известна смиреност - вече не съизмервам начините по които срещнатите мами си гледат и кърмят или не кърмят бебетата си с моят начин  и ако давам съвет, го правя предпазливо и внимателно, казвайки как бих реагирала аз, "тъй като съм чела, че...  и СЗО препоръчва дъра бъра..." или пък започвайки с нещо от сорта:"как ти се струва идеята...?"  или "може да се окаже по-удобно/ удачно/подходящо"...
   Забелязвам значителен напредък при себе си - вече не съдя кое е "правилно" и кое не е. Отбягвам да коментирам допуснатите грешки и наблягам на похвалите - нещо, което ми прави впечателние, че Хедра щедро раздава в разговорите си с мамите, и това определено има благотворен ефект и ги предразполага контактът да продължи Grinning
     Убедена съм ,че въпреки промяната за доста познати и най-вече за доста мами, с който съм говорила, си оставам "сектантка". Ама какво да се прави, ще работя по въпроса, пък дано да отбелязвам напредък Wink Поздравления за Бу и Хедра, които са самата деликатност и винаги успяват да дадат съвет без да накарат човека отсреща да се почувства виновен или нападан  bouquet


Последна редакция: нд, 01 окт 2006, 01:47 от MammaEli

# 24 1 окт. 2006, 15:43 ч.
  • София
  • Мнения: 3 390
Много ми хареса темата!  bouquet
Аз лично нямам голям успех в агитирането, което ме изнервя и огорчава, защото виждам как децата на мои приятелки не са кърмени.
Единствения успех, който имам досега е, че успях да обясня с прости думички и да ме разберат и повярват майка ми и баба ми по отношение на дългото кърмене, захранването и връзката между двете.
Много ми се иска да мога да говоря по-убедително и да има ефект! Thinking

# 25 1 окт. 2006, 18:14 ч.
  • Мнения: 3 161
Чудесна тема. Имаме нужда да се подготвим в тази насока, защото наистина е важно как ще поднесем това, което знаем.

Нямам време да я чета подробно сега, но се разписвам и ако ми хрумне нещо от личния ми опит, ще добавя.

# 26 1 окт. 2006, 22:42 ч.
  • Мнения: 1 866
Поздравявам ви за тази тема! Аз съм от "другите"  Grinning, но си позволявам да се включа, за да се опитам да ви кажа как изглеждат нещата от другата страна. За да бъда по-ясна ще се опитам да ви дам примери. И така ето съветите, които бих ви дала :

- не демонстрирайте превъзходство и не се дръжте като начални учителки :

"...за конкретния случай, който споменах определено нямаше натиск от никави страни, а просто според мен нежелание да се чете и чакане всичко сдъфкано и наготово... Аз бях казала в общи линии и за повече инфо посочила въпросните източници и дотам." В този цитат особено отблъскващо е безличният начин по който се коментират други майки.
 
- не повтаряйте до припадък, че майчиното мляко било най-доброто за детето - това всяка средноинтилигентна жена го знае и повтарянето на този факт в момент, в който майката не успява да  даде безценното мляко, неминуемо я води до чувството за вина,

- не съжалявайте непрекъснато майките, които не кърмят, нито пък техните деца - те също са щастливи и ще израстнат здрави, даже и без кърма, колкото и да не ви се вярва. Примери много, между които аз, майка ми, 82-годишната ми баба, която онзи ден ходила да си обере сама крушите Grinning

- ако искате да давате съвети по каквато и да е тема, добре ще е да се научите да контролирате емоциите си. Представете си един психолог, който изживява всичко, което споделят пациентите му. Това би било катастрофа. Ето това имам предвид :

"Аз лично нямам голям успех в агитирането, което ме изнервя и огорчава, защото виждам как децата на мои приятелки не са кърмени."
"...беше ме яд, че има майки, които не искат да направят никакви усилия, а не знаят какво изпускат, мъчно ми беше, че никога няма да споделят с бебетата си тази първична радост и нежност, която изживявахме (и и изживяваме Mr. Green) ние."

Ако толкова силно изживявате нещата значи по-добре да се въздържате да "помагате". Отрицателните ви емоции няма как да не се прехвърлят към обекта на съветите ви.

- не драматизирайте, откажете се от поучителния тон изпълнен с патос. Наскоро една от вас, за да покаже че непременно трябва да се кърми, се изказа с нещо като : в момента в който се родят децата, свършва лесното! или нещо от рода...(да ме поправи ако се познае). Такива изказвания предизвикват искрено учудване у мен. Аз, както и много други майки, не се изживявам като героиня затова, че съм родила и отглеждам децата си. Не виждам защо трябва непременно отглеждането на децата да иска жертви и да бъде трудно.

- съобразявайте се към кого се обръщате : едно е да говориш с едно младо 18-19-20 годишно майче и съвсем друго с една 30 годишна жена. 20-годишното майче може и да се прехласне от възторг от някоя компетентна кърмачка и да тръгне да изпълнява всичко което тя каже. 30-годишната жена, особено например тази, за която досега професионалното израстване е заемало голяма част от живота й, ще ви сметне за жени, които си нямат друга работа освен да дърдорят за кърмене и да се изживяват като най-добрите майки. И просто няма въобще да ви обърне внимание, ако не покажете, че уважавате нейното мнение. За мен феноменът със свекървите е подобен (защото имаше упреци и затова). Някои жени просто са прекалено млади или се чувстват неуверени и затова слушат майки и свекърви, а не защото са по-глупави от другите. Въпрос на житейски опит е.

- съобразявайте се и с начина на живот и семейното положение на жената. Например не може да обясняваш на една жена с друго малко дете, че трябва да кърми през час, да се цеди в останалото време, да се разхожда по цял ден гола до кръста, да зареже всякаква друга работа, да спи с бебето и да се отдаде изцяло на кърменето. Този съвет звучи нелепо в този случай. Не разбирам какво трябва да се направи с другото дете? То само ли ще започне да се отглежда? Въобще пък няма да коментирам за психологическите последици за него да гледа майка му как изцяло се е отдала на бебето и няма вече минутка за него. Една майка пък на този съвет възкликна :”Ами как да се разхождам гола до кръста? Аз живея със свекърите си?”.

- не надценявайте излишно кърменето, защото е възможно накрая да не ви взимат въобще насериозно. До скоро върлува този гаден вирус с повръщането и разстройството. Чух доста кърмещи майки във форума и извън него да казват съвсем уверено : “Добре че имах кърма, иначе щяхме да влезем в болница!” Замислете се! Повечето майки не кърмят едногодишните си деца и това не им пречи да изкарат вируса без да влизат в болница. Миналата година дъщеря ми го изкара този вирус само с вода и хомеопатия. Без кърма. В къщи. Не знам дали има нужда да добавям, че на съседката кърменото дете беше в болница за същото.   
 
Накрая бих казала, че не е зле кърменето да се представя :
- не като героизъм, а като нещо което повечето майки могат да дадат на детето си,
- не като  абсолютно задължително за доброто развитие на детето, а като възможност за едно по-пълноценно хранене
- не като признак на интелигентност, упоритост и жертвоготовност на майката, а като желание за един по-природосъобразен начин на живот.

И не бъдете максималисти! Насърчавайте еднакво майката, която иска да кърми месец и тази която иска да кърми година. При всички случаи даже и 10 дни кърмене е по-добре от нищо. Какво ви коства да я похвалите? Аз сега кърмя само по 2 пъти на ден. И май бебето не успява да дръпне повече от 30 грама. Но дори и не смея да се допитам тук как да направя така, че да увелича поне малко кърмата и да продължа още малко това удоволствие, което изпитвам сутрин и вечер като си гушна бебчето. Дъщеря ми я кърмих до 3-я месец, но удоволствие така и не изпитах – само стрес и сълзи имаше. Синът ми получи много по-малко кърма, но я получи с много любов. За мен това е най-доброто, което можах да направя, дори и на вас да ви се вижда нищо. Всеки си има собствен вътрешен свят и добрият съветник по кърмене според мен просто трябва да бъде чувствителен и да обича и уважава жените такива каквито са. Аз продължавам да кърмя по малко, въпреки че исках да спра, защото не намирах смисъл. И това благодарение на една гастроентероложка и на педито, които ме насърчиха и ми казаха : “Не се притеснявай, че нямаш вече кърма. И 10 грама да имаш, давай ги, полезни са за детето.”

Много отдавна исках да кажа всичко това, но не се осмелявах да пусна тема. Много съм благодарна на Бу, че я пусна. И не ми се сърдете, ако съм прозвучала грубо някъде. Не ми беше това целта.   bouquet

Последна редакция: нд, 01 окт 2006, 23:12 от lala

# 27 2 окт. 2006, 07:34 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Лала, много ти благодаря за отговора.
Точно това имах предвид, като пуснах темата. Ясно е, че прекаленото 'коване' не винаги води до безусловно прегръщане на идеята, а понякога - точно обратното...

(а ти все пак питай с една тема. или на лични, ако предпочиташ)

# 28 2 окт. 2006, 08:17 ч.
  • София
  • Мнения: 2 493
лала, благодаря за мнението от "другата" страна. На мен ми беше много полезно. И понеже виждам един мой цитат, който си коментирала
Цитат
"...за конкретния случай, който споменах определено нямаше натиск от никави страни, а просто според мен нежелание да се чете и чакане всичко сдъфкано и наготово... Аз бях казала в общи линии и за повече инфо посочила въпросните източници и дотам." В този цитат особено отблъскващо е безличният начин по който се коментират други майки.

Искам да знам кое точно му е отблъскващо безличното отношение? Наистина немога да разбера и не се заяждам а искам да ми обясниш за да внимавам друг път. А случая наистина беше такъв както съм го описала...

# 29 2 окт. 2006, 09:29 ч.
  • Мнения: 1 547
Цитат на: lala в нд, 01 окт 2006, 22:42

- не драматизирайте, откажете се от поучителния тон изпълнен с патос. Наскоро една от вас, за да покаже че непременно трябва да се кърми, се изказа с нещо като : в момента в който се родят децата, свършва лесното! или нещо от рода...(да ме поправи ако се познае). Такива изказвания предизвикват искрено учудване у мен. Аз, както и много други майки, не се изживявам като героиня затова, че съм родила и отглеждам децата си. Не виждам защо трябва непременно отглеждането на децата да иска жертви и да бъде трудно.


Lala, благодаря! Благодаря за темата, за съветите. Част от тях наистина са много на място.
Тъй като се разпознах, реших, че искам да ти отговоря. Нямам за цел да предизвиквам полемика, но не съм съгласна думите ми да бъдат вадени от контекста. Че лесното свършва с разждането на детето продължавам да съм абсолютно съгласна. Но това по никакъв начин не съм го казала във връзка с непременното кърмене или кърменето на всяка цена (ще си постна цялото мнение по-долу). И ще ти кажа защо мисля така. Случи ми се прекрасно дете. Много лесно бебе. Мило, кротко, почти безпроблемно. Преди да се роди, бях взела решение, че ще го кърмя, без да определям цена - на всяка цена, при всички случаи и пр. Бях чела, че е възможно в началото да има трудности. И, слава богу, бях попаднала на правилното място, където имаше хора с познания и желание да ми помогнат да преодолея тези трудности. Затова казвам, че желанието е нещо много много важно, за да е успешно едно начинание. Възможностите също. И просто не одобрявам факта, че много майки се отказват заради (според мен) несериозни причини. Съвсем наскоро една жена на 31 години с дете на 2 години и половина ми каза, че го е кърмила 3 месеца, защото кърмата и се развалила, станала вода и синът и бил непрекъснато гладен. Това, нали ти е ясно, че са пълни небивалици? И познай кой компетентно и ги е казал - свекърва и. Друг е въпросът защо тя не е потърсила информация и дори педиатърът не и е обяснил, че всъщност това е цветът на кърмата  Crazy

Аз, всъщност, за момента съм майка орлица. Много се старая да науча детето ми да бъде самостоятелно и понякога фактът, че продължавам да кърмя предизвиква учудване и у мен.

И сега по повод лесното - да, безумно съм учудена, че има страшно много жени, които отказват по всякакъв начин да приемат, че появата не детето им е променила живота. Че нещата вече няма да бъдат същите. Че, поне докато детето не навърши 1 годинка, спането до 12 ч по обяд ще бъде мечтание. Че ежедневното ходене по кръчми просто приключва. Защото приоритетите ти стават други. Защото си създал живот и си отговорен за него докато не стане достатъчно самостоятелен, за да се гледа сам, а ти знаеш, че това не е бърз процес.
Не ми се пише повече, но, за да не бъда голословна, само ще ти кажа, че за момента моята любимка - фаворит оставя 4 месечното си бебе *(момченце) да спи сам в апартамента им и отива на кръчма. Това нормално ли е според теб?? Аз бях ужасена. Въпросната е на 23 години. И, конкретно за нея си мисля, че малко е избързала. Трябвало е поне още година да походи по кръчми да и мине мерака.
Ето затова говоря. Че нещата просто се променят и колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре.


Връщам се към старата тема:

Цитат на: Смърфиета в пн, 04 сеп 2006, 22:56
lala, приеми извиненията ми!   bouquet Не исках да кажа това. Нямам предвид, че не се съобразяваш с нуждите на децата си. Също съм и против кърменето на всяка цена. Но определено съм ЗА достъпа до всякаква информация за кърменето и въобще храненето на децата по принцип и на база на тази информация вземане на, да го наречем, уместното решение в случая. И не се борим! Искаме просто да покажем на обществото, на жените, на бъдещите майки, на татковците, на семействата, че кърменето е най-добрият старт и че се нуждае от подкрепа именно защото поне в началото отнема цялото време и внимание на майката. Нищо повече. Толерантна съм към всякакви мнения, стига да са обосновани и да почиват на достатъчна по обем информация. И до ден днешен подлагам всяка препоръка от лекар на съмнение и първо изчитам каквото намеря, след което вземам решение.

И още нещо. Уважаваме индивидуалните различия. Расовите също. Не уважаваме масовите причини за отказ и впоследствие отхвърляне на кърменето. Не уважаваме търсенето на лесното. Защото лесното свършва след като се роди детето. Това е.

# 30 2 окт. 2006, 12:38 ч.
  • Мнения: 289
Момичета, честно казано се възхищавам на желанието ви да помагате със съвети и информация на други майки. Аз определено нямам желание за това.. опитът ми досега определено показва, че е по-лесно да вземаш от хората, отколкото да им даваш - съвети, опит, информация, каквото и да било! Странно, но е така. Като прибавим и това, че всички знания, които имаме, изискват от нас някакви усилия, изискват да отделим време за тях, понякога и средства, всичко това ме е накарало отдавна да започна да мисля като "егоист", въпреки че по природа не съм, но, използвам времето си, за да разширявам моите знания, вместо да го губя, като убеждавам някого в нещо.. 
Конкретно, аз кърмя вече 6 месеца моето бебе, гледам го заедно с моя съученичка от гимназията, нейното е с 20 дни по-голямо. Ние едва сега започваме да опитваме пюренца, а те вече минаха през всички АМ, и вече се хранят с кисело мляко, прясно с натрошени бисквитки, и са много горди, че така ни изпреварват! И всеки път, когато тя ми каже: "Уф, ама ти с това кърмене не можеш да мръднеш от къщи, можеше да ходиме някъде на кафе иначе!", или "Ама как така нищо не му даваш да яде? Аз моето го гледам по книга!"  определено ме кара да не изпитвам вина за това, че съм оставила всички около мен да се развиват както намерят за добре

# 31 2 окт. 2006, 13:06 ч.
  • Мнения: 1 866
Цитат на: Yanche в пн, 02 окт 2006, 08:17
лала, благодаря за мнението от "другата" страна. На мен ми беше много полезно. И понеже виждам един мой цитат, който си коментирала
Цитат
"...за конкретния случай, който споменах определено нямаше натиск от никави страни, а просто според мен нежелание да се чете и чакане всичко сдъфкано и наготово... Аз бях казала в общи линии и за повече инфо посочила въпросните източници и дотам." В този цитат особено отблъскващо е безличният начин по който се коментират други майки.

Искам да знам кое точно му е отблъскващо безличното отношение? Наистина немога да разбера и не се заяждам а искам да ми обясниш за да внимавам друг път. А случая наистина беше такъв както съм го описала...

Ами въпрос на психология е. Как да ти го обясня? Мен ме отблъсква подобен начин на изказване, така го чувствам. Мисля, че така би звучало доста по-добре " Според мен по някакви причини тази майка няма желание да чете и предпочита някой направо да й обясни какво точно да прави. Аз й обясних най-общо нещата и й дадох източници за по-подробна информация, но явно в случая това не беше най-добрият метод, за да я накарам да се заинтересува повече от кърменето." Аз го казах - според мен съветникът по кърмене трябва да обича жените и да ги приема такива каквито са, без да ги съди. В крайна сметка не всички жени обичат да четат, някои пък нямат време, трети може и въобще да не знаят да четат. Нали все пак кърменето не би трябвало да е резервирано само за един определен елит? Пък и четенето и желанието определено не дава гаранция за успех. Аз съм типичния пример. Мисля, че няма един единствен подход, за да убедиш някой да кърми и да му помогнеш да го направи успешно. Към всяка жена е нужен различен подход, мисля, че това е повече от очевидно. Затова и е изключително важно повече да се слуша, отколкото да се говори и да се определи точно кой стои насреща ви. Аз не съм психолог, нито пък имам претенции, че разбирам от психология. Маркетингов специалист съм, но първото нещо което научих в професията си е да се адаптирам към слушателя. Когато съм правила маркетингови анализи, ми се е налагало всеки път да променям целия си речник в зависимост от това кой поръчва проучването. С моята пряка началничка, която е маркетингов специалист, си говорим с всичкия речник на маркетинга, но със собственичката на фирмата, която е финансист, се концентрирам повече върху цифрите и ако тя поиска да знае повече за методите ми на проучване, започвам да й рисувам картинки и да обяснявам възможно най-просто. В никакъв случай не я пращам да чете, за да разбере проучването ми и това не само защото ми е шеф. И най-вече не я подценявам, защото не разбира от материята, която аз владея. Тя е много по-добра от мен в други области - например във финансите и в кърменето, защото е кърмила и 7-те си деца.  Grinning

# 32 2 окт. 2006, 13:54 ч.
  • Мнения: 6 243
Вероятно ако човек е специалист по лактация и лалече лидер, всичко това би било не само добро пожелание, ами направо жизнено важно.

За такива като мен - прости, ама много прости кърмачки, нещата са далеч по-лесни:

Давам информация за кърменето ако ми я искат. Не се обаждам без да са ме питали. Ако ме попитат - отговарям просто, кратко и препоръчвам откъде може да се набави повече информация. Оставям вратата отворена, ако майката иска да ме потърси пак - давам й да разбере, че съм на разположение.

В повечето пъти нямам време "да отразявам" чуствата на майката. И аз имам ангажименти, деца, работа и приемам, че ако някой търси мнението ми, го търси като такова. Като факти, данни, личен опит.

Това не значи, че съм груба или безцеремонна, а просто лаконична. Друг е въпросът, че ако някой има нужда от оправдание, за да прави нещата по начин, който не намирам за адекватен, няма да го получи.

# 33 2 окт. 2006, 14:10 ч.
  • София
  • Мнения: 2 493
lala, благодаря ти още веднъж за вниманието. Аз малко имам проблем с обличането на мислите ми с правилните думи, затова понякога се случват такива изказвания, които дразнят хората.
А иначе Сладка хапка най-точно изразява това което ми се иска и аз да кажа.

# 34 2 окт. 2006, 14:18 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Разбира се, *правилният* изказ е особено важен за консултанти по лактация и ла лече лига лидери, но си мисля, че засяга всъщност всеки, който дава информация.
Не за друго, но добро обличане на мислите в думи прави повече впечатление и оказва повече влияние. Си мисля.

# 35 2 окт. 2006, 15:19 ч.
  • Мнения: 1 559
    Лала, благодаря и аз за отговора и за  "отрезвяващите" ти забележки Wink
    Включвам се, понеже видях, че си ме цитирала - а така извадени от контекста думите ми действително звучат все едно съм се изкарала месия, който ще спасява света и ще помогне на "невежите" да достигнат до "прозрение" Confused, а уверявам те, не се чувствам така и не бих искала да звуча така Rolling Eyes За това конкретно става дума: "...беше ме яд, че има майки, които не искат да направят никакви усилия, а не знаят какво изпускат, мъчно ми беше, че никога няма да споделят с бебетата си тази първична радост и нежност, която изживявахме (и и изживяваме ) ние."  За пояснение давам контекста, в който съм казала това - цитат,който се намира непосредствено преди посочения: "В началото на нашето кърмене бях неимоверно щастлива и горда, че се кърмим, въпреки някои препятствия и редица спъващи нормалния старт на кърменето фактори. Сигурно това беше причината да бъда по-рязка и непримирима в даването на съвети..."  
    И друг път сме нищили темата за героизма, упоритостта, жертвоготовността и борбата, която се налага на майката да води, за да кърми. Не ми е трудно да си представя, че мамите с по-малък стаж в кърменето, на които до скоро им се е налагало да се ровят сами за информация и да влизат в противоречия с "вещи" медицински лица например, са може би по-склонни  да внасят нотка на категоричност в съветите си. Идеята ми е,че ако на тях действително им е коствало доста усилия, за да започнат успешно един иначе естествен процес, и тези усилия са довели до удовлетворение, на тях им се иска да бъдат полезни и на други мами със своя опит. Но тъй като до скоро те са били в позицията на "защитаващи" се, като че ли несъзнателно реагират доста крайно. Ако една майка кърми година- две- три и кърменето се е превърнало в нея за ежедневие, нещо приятно, но не и специално или героично, по-вероятно е тя да подходи към майка, която има желание да кърми, и се нуждае от подкрепа или съвет, с разбиране - с идеята, че кърменето не трябва да е на всяка цена, а би трябвало да носи положителни емоции на майката, че то не е геройство и не изисква определени "жертви", а майката е тази, която определя до къде могат да стигнат усилията й, какви компромиси й е възможно да направи, до колко положението, в което се намира, й позволява да извърши една или друга от иначе "правилните" препоръки.  Човек прави личните си избори  въз основа на жизнената ситуация, в която се намира, и според своите приоритети, нагласи, знания и световъзприятие -  затова за доста неща, сред които и кърменето, не мисля, че е допустимо да присъстват категории като вина, вменявана от другите.
    Впуснах се в дългичко словоизлияние, тъй като не бих искала в думите ми да се влага смисъл, който не съм имала предвид.  Цитатът, който Лала е дала, е измъкнат от контекста и както е видно, е в минало време - т.е. показва начина, по който съм се държала в миналото (като новоизлюпена кърмачка) и който доста съм променила (и е с тенденция да се усъвършенства, винаги има какво да науча).  За да върна цитираните ми думи в присъщия им контекст и
за да не бъда разбрана погрешно, ще довърша цитата, който Лала е дала, с поясненията, който следват непосредсвено след него:

"Беше ми нужно време, за да успея да реагирам по-сдържано, а не да се хвърлям емоционално,  да започна да гледам на майката - търсеща съвет или просто споделяща, за да получи подкрепа - като на човек с различни възгледи, чувства, преживявания, чиито проблем не е комплексен (а може би таи в основата си много други фактори, за които вероятно никога няма и да узная) и за него няма готови рецепти и предписания (въпреки правилата за успешно кърмене - които просто не винаги са приложими, няма как да бъдат налагани, а и моментът с даването на информация - как, каква и до къде да стигне тя -  е доста деликатен)."



  

# 36 2 окт. 2006, 15:43 ч.
  • Мнения: 1 866
МамаЕли, аз разбрах, че е било в минало време. И не съм ползвала цитата, за да те упрекна в нещо. И въобще не съм имала с цел да упрекна някой, затова и не съм слагала имената на никой, използвах цитатите просто като пример, без да искам да правя изводи за конкретния автор.

Смърфиета, вече за 4-ти път пиша този постинг и все не мога да го публикувам. За драматизма исках да кажа, че напоследък се набива в очи някакво внушение като "Ако кърмиш си добра майка (в противен случай търсиш лесното и си калпазанка Grinning), а кърменето е равно на себеотдаване, саможертва, болка... Просто не звучи добре като реклама. Като раждах в родилния дом станах свидетел на следния разговор: "Кърмиш ли го?" - "Ооо, взех хапче, то знаеш ли каква мъка било кърменето!" Тази родилка може и да е чела прекалено много за трудностите, които съпровождат кърменето.

Смърфиета, може би примерът който съм дала не е бил много точен. Признавам, че не бях препрочела темата, но ми беше останало едно такова впечатление за лесно-трудно и саможертвата. Иначе да не си помислиш само, че нарочно искам да ти припомня нещо, аз веднага приех извинението ти още тогава и даже бях забравила вече за какво точно ставаше въпрос.  bouquet

# 37 2 окт. 2006, 16:45 ч.
  • Мнения: 1 559
  Сега си припомних една много хубава статия от библиотеката - "Внимавай какво говориш!" Давам линк за тези, които също биха искали да я (пре)прочетат:  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=76555.0
    Ето една част от нея:

"Да подкрепяш родителите означава да ги подкрепяш в каквото и решение да вземат; не се втурваш след раждането да обясняваш, че правят ужасна грешка и лишават и себе си, и детето.
Обаче, ако жената обяви на доктора, по средата на рутинния профилактичен преглед, че е започнала да пуши преди няколко дни, лекарят ще се увери, че тя разбира рисковете, обосновавайки се, че сега е времето, когато най-лесно може да промени решението си. Лицемерно и безотговорно е да се заема ясна позиция по въпроса за пушенето, а „да се оставят родителите сами да решат” за кърменето, без първо да се види дали имат достатъчно информация по въпроса. Всеки сам трябва да взима решенията в живота си. Но това не означава, че неговите или нейните източници на информация трябва да са неми, или пък че на родителите, които избират да хранят с бутилка, трябва да бъде отказвана информация, която би довела до различно решение със следващото им дете.

# 38 2 окт. 2006, 22:06 ч.
  • Мнения: 3 161
Цитат на: Yanche в пн, 02 окт 2006, 14:10
lala, благодаря ти още веднъж за вниманието. Аз малко имам проблем с обличането на мислите ми с правилните думи, затова понякога се случват такива изказвания, които дразнят хората.

Yanche, за мен пък в изказването ти изобщо няма проблем - казвам го не като кърмачка, а като лингвист: "...за конкретния случай, който споменах определено нямаше натиск от никави страни, а просто според мен нежелание да се чете и чакане всичко сдъвкано и наготово... "

Не е тук мястото за лингвистичен анализ, но в безличната форма има опит да избегнеш директна конфронтация и даване на оценка на майката, а в това не виждам нищо отблъскващо. Хората са различни - за това съм напълно съгласна с Лала - и това, което ще отблъсне един, ще помогне и привлече друг. Така че няма готови рецепти.

Ще дам пример от личния си опит на начинаеща майка. Връщам се от РД с препълнени гърди, но по някаква неизвестна на мен причина млякото намалява, бебето е гладно, особено следобед и вечер, и се стига до неизбежната в такива случаи кутия Фризолак (една позната услужливо ми е обяснила да си купя още преди раждането). Обажда ми се в този момент моята добра приятелка, която живее в Германия и с назидателен и много компетентен тон ми се накарва, обяснява ми кое как се прави, до какво води даването на адапте, как трябва да го махна веднага и т.н. Това в продължение на половин час, аз кимам с досада, дразня се ужасно, но все пак опитвам това, което ме е посъветвала, и това слага началото на една дълга кърмаческа кариера. Както и на порива за "пропагандиране" на кърменето - макар и лошо поднесена, намесата й беше съвсем адекватна и без нея отдавна да съм в "другия отбор".

В същото време приятелка в България, психолог по образование и много деликатен човек (която впрочем роди в Англия, кърми както са й казали там - т.е. "правилно" според нашите критерии) ми се бажда, даже се виждаме около 10-я ден (първата, която видя бебето от приятелките), аз споделям, че не го разбирам това кърмене и ми трябва литература по въпроса, тя ми носи такава (What to expect the first year) и споменава бегло за принципа на търсенето и предлагането (много ценен впрочем - продължавам да го проутвам на познатите майки), но се опасява да не навлезе в личното ми пространство твърде агресивно. Само че не отчита, че у нас самата среда е достатъчно агресивна и саботира успешното кърмене още от родилния дом, и ако няма контра на това, каузата е загубена - поредната майка, на която кърмата не достига или е нехранителна.

Така че това, което аз правя, е горе-долу следното. Не се притеснявам да прозвуча агресивно. Казвам, че съм кърмила 2.5 г (което само по себе си си е екстремизъм за много хора, но за мен е просто факт), че консултирам майки по интернет (някои майки са по-склонни да се доверят на авторитет, отколкото на друга като тях; затова и при тях думата на педиатъра тежи много повече от думата на успешно кърмила майка). Но го правя веднъж. Ако хване, ако има интерес - продължавам. Ако не - продължавам контакта с въпросната майка, но избягвам много да говоря за кърменето, за да не се стига до конфликт на мнения. Толкова.

# 39 2 окт. 2006, 22:52 ч.
  • ville de Quebec
  • Мнения: 509
Честно казано, си мисля, че успехът идва не толкова от начина на поднасяне на информация, точно както е дала примери и Емем. Мисля си, че сигурно на около 80-90% успехът идва от настройката на майката и от това доколко тя иска да кърми. И, Лала, да, аз няма да го скрия, да кърмиш изисква много повече жертви, отколкото, ако не кърмиш, няма да ги изброявам, обаче са факт - това, също, определено НЕ прави майките кърмачки героини или пък повече от другите майки, просто е факт Peace

И аз ще дам пример с мене си - докато бях бременна ходих на всички възможни курсове за бременни в София. Там, относно хранене на бебето ни разправяха на всякъде "познатите истории". Бях чула само бегло за кърмене на поискване от една бременна майка-приятелка, както и за форума Кърмене и захранване. След като родих и се почнаха историите с рагади и нямане на кърма, просто влязох във форума, прочетох, каквото трябваше и така.

И аз мисля, че мнението на Yanche звучи напълно нормално, защото и на мен ми се е случвало много пъти да ми искат съвет и аз да казвам, че тук във форума може да се намери много инфо за какво и как и това на майки с достъп до интернет. Точно се съобразявам с конкретната майка, че има новородено бебе и няма време да ме слуша, казвам й две думи за какво иде реч и давам източника на инфо. Еми, получава се точно описания от Yanche случай... за съжаление, което ме кара да заключа, че майката няма желание да кърми, пак за съжаление

# 40 2 окт. 2006, 23:55 ч.
Бу,Lala, мисля, че това, което сje написалr е като генерална рамка за това, което можем да си позволи и това, което не можем. Независимо дали става дума за кърмене, захранване, възпитание и каквото още там се сблъскваме всеки ден като майки и като майки с други майки..
  bouquet

# 41 3 окт. 2006, 10:34 ч.
  • Мнения: 3 926
Ще се включа малко в страни от темата. Може би съм в такъв период в момента, но личните ми чувства са наранени. По-точно чувствам се наказана за това, което съм.
Ще се събера в черупката си и ще мисля. Основно върху фразата, че Пътят към Ада бил осеян с добри намерения. Може и да поплача, всъщност плача.
След 10 минути размисъл по време на смяна на памперс, реших, че все пак ще постна мнението.

# 42 3 окт. 2006, 12:13 ч.
  • Мнения: 422
Бу, прекрасна тема, изключително полезна!  bouquet
Лала, много ме радва твоето включване, определено трябва да се внимава когато даваме съвети Simple Smile
Аз лично когато ме питат говоря от личен опит и ако разбера, че майката има интерес  и обяснявам надълго за това, което я интересува и я насочвам къде може да намери допълнителна информация по въпроса.С по-близки приятелки съм по пряма и определено има ефект.От досегашния си опит съм видяла, че със всяка майка трябва да контактуваш по различен начин..иначе не става ..това е факт. Peace

# 43 3 окт. 2006, 14:47 ч.
  • Мнения: 748
има много хубави и верни неща изписани в тази тема, особено в постингите на lala, emem и sladka hapka.   bouquet
но на мен ми се ще да коментирам началния лайт мотив на темата, а именно "со кротце, со благо"..
от моя гледна точка (на проста кърмачка) това е стратегията с която неминуемо нещата се закучват и си остават в сферата на светските разговори.
добре е да се има предвид следната подробност: от един примерно ллл лидер или консултант по лактация хората очакват да получат съвет, а от мен в качеството ми на поредната позната мама хората очакват да ми дадат съвет. ей там става разминаването...
от там нататък, ако аз продължа на принципа "со кротце, со благо" накрая почват да ме гледат лошо, да ми ръсят едни страшно убедителни доводи в стил "това е така, защото е така", обиждат се, че не ги слушам и разбирам, а на старанието ми да вадя от 9 кладенеца вода и да цитирам кви ли не квалитетни източници дори съм получавала отговор "е, статия и аз мога да ти напиша".....  Grinning  smile3537 newsm78
или казано на кратко - хората обичат да споделят и просто им трябва слушател. освен това се чувстват полезни и важни, когато дават съвет и споделят "опита" си.... (и за нас се отнася  Laughing) много рядко (да не кажа почти никога) някой е настроен да приема съвети или дори идеи, или други гледни точки. за това са необходими съвсем различни предпоставки. трябва сам да търси.
да не говорим, че когато човек е седнал на кафенце и лафче е меко казано досадно да го товариш с последните нАучни достижения...
но нашият лайт мотив си има и бета версия - “со кротце, со благо и со яка тояга”.
така, когато в компания за пореден път беше зачекната темата и отново се сблъсках с такова поучително отношение, съвсем на майтап започнах да говоря по същия начин – празни твърдения, но казани с уверен тон и подкрепени с “така е, даа!!” в момента в който опонента си поеме въздух, за да се опита да си каже мнението.. отвратително тъпо, но познайте – о, чудо! изведнъж започнаха да ме слушат много внимателно, да се интересуват, да задават въпроси... дори по-късно техни познати и близки също проявяваха интерес и сами питаха.
оказа се, че този начин на поднасяне на информацията действа много по-бързо и ефективно отколкото интелигентен и аргументиран разговор......
предполагам защото в това има емоция и провокация и в същото време е неангажиращо, и така информацията минава между другото и се помни като дава възможност да бъде повторена при друг разговор в качеството й на странен и занимателен нов факт, с които може да се убие малко време в приказки... а така една важна цел е постигната – посланието че да се кърми дълго и успешно е напълно възможно и достъпно стига до повече хора и те след това при нужда ще могат да потърсят повече по темата.

и тук стигаме до още един въпрос, който ми се ще да зачекна. а именно идеята за недаването на непоискани съвети... ако човек няма информация за нещо и не знае, че е възможно, тогава как да попита и да поиска съвет?... и това, че не иска съвет значи ли, че този човек е взел решение, което ние трябва да уважим и подкрепим? Naughty това от една страна. от друга, не мислите ли, че тези, които търсят информация и четат по въпроса така или иначе и без наша помощ ще намерят. няма нужда да “съветваме” хора, които вече знаят и да се радваме колко добре се съгласяват с нашата гледна точка. такъв човек много по-малко се нуждае от съвет, отколкото някоя мама, която вярва на неакуратни неща, казани от свекърва й примерно. именно такива се нуждаят от информация и от друга гледна точка, за да имат свобода за избор. а след като са информирани вече избора какво да правят си е техен.
затова когато стане въпрос за кърмене вече гледам да говоря с уверен тон и кратки изречения. много по-добре се запомня и се разпространява като вирус. на принципа на клюките. след това хората сами започват да питат. вратата е отворена.
но когато разговарям с някоя мама, която е спряла да кърми й казвам само, че информация по въпроса може да се намери и това ми е помогнало да кърмя. това само за да има предвид следващия път че има възможност. там не задълбавам излишно! но винаги я подкрепям, защото не трябва да забравяме, че има нещо по-важно от това бебето да се храни с кърма, и то е бебето да се храни. няма значение какви са обстоятелствата жената да се откаже да кърми. след като не сме били там и не сме помогнали не е наша работа да съдим и квалифицираме.

има и други неща, които според мен е добре да се имат предвид.
например вярата не толкова на, колкото в авторитети. нещо, което е необходимо на някои, за да се чувстват сигурни в действията си, освобождава от отговорност, а и до голяма степен е последствие от възпитание...
разликата между това да се фокусираш върху личността или действията на човек – едното носи смисъла “ти къф си тъпак, че правиш това”, и кара човека да възприеме отбранителна позиция, още повече да се вкопчи в тезата си, защото така защитава всъщност себе си , а другото има смисъл на “ти си пич и това, което правиш може да е по-добро” като действието се разглежда като нещо отделно, а не като част от личността и дава свобода да бъде променено без човека да се чувства засегнат.
това, че в някои случаи да се скараш е много по-мотивиращо, отколкото да съчувстваш.. например в момента, в който човек е склонен да се откаже заради това, че сред наличната информация не намира решение съчувствие само би го накарало да се разкисне и да се откаже по-бързо.. пък ти после му пробутвай идеи след като вече е взел решение...
това, че типа хора, които се поддават на овикването на педито или настойчивите съвети на свекита няма да уважат един аргументиран разговор, защото се нуждаят от готово решение след като вече са се почувствали объркани и са се оставили да бъдат водени, и чак след готовото решение може да се търси вътрешна мотивация да действат и да решават сами.. и т.н, и т.н..

# 44 3 окт. 2006, 21:23 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Цитат на: Assinka в вт, 03 окт 2006, 10:34
Може би съм в такъв период в момента, но личните ми чувства са наранени. По-точно чувствам се наказана за това, което съм.

Тези чувства от прочита на темата ли дойдоха?
Аз лично не знам какъв ти е точно подходът, дали "отразяваш" чувства, дали даваш съвети/информация или директно им слагаш вилата на врата Mr. Green, но виждам резултатите, които си постигнала и на фона на тях бих заключила, че с активната си позиция и действия си от изключителна ползва на майките. bouquet

# 45 3 окт. 2006, 21:54 ч.
  • Мнения: 1 547
Цитат на: Assinka в вт, 03 окт 2006, 10:34
Ще се включа малко в страни от темата. Може би съм в такъв период в момента, но личните ми чувства са наранени. По-точно чувствам се наказана за това, което съм.
Ще се събера в черупката си и ще мисля. Основно върху фразата, че Пътят към Ада бил осеян с добри намерения. Може и да поплача, всъщност плача.
След 10 минути размисъл по време на смяна на памперс, реших, че все пак ще постна мнението.

А всъщност няма никаква нужда да плачеш. Защото си единствена, неповторима и прекрасна с начина, по който вършиш нещата. Ако ти се плаче - това е друг въпрос. Но съм сигурна, че като си спомниш всички майки и бебета, на които си помогнала, които си запалила с твоя плам, сълзите стават по-скоро умилителни. Тази тема не се отнася за теб. Ако намираш прилики, то те са по-скоро неволни. А и нали си гледала "Досиетата Х"? В началото май пишеше: Истината е някъде там  Heart Eyes

# 46 3 окт. 2006, 22:08 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
И понеже тръгна в тази посока, искам само да отбележа, че по моите скромни наблюдения не е толкова важен начинът на поднасяне на информация, а по-скоро типът поведение и методът, по който се подхожда към хората. Това за съжаление не се учи, просто някои го имат повече, други по-малко...

# 47 3 окт. 2006, 23:45 ч.
  • Мнения: 35 968
много често просто обяснявам какво правя аз, давам адреса на сайта и на форума, опитвам се посоча много леко какво би могло да се промени и се старая да не съм досадна, многословна или настоятелна, защото се опасявам, че моето поведение може да настрои бременната/майката отрицателно към препоръката ми

# 48 3 окт. 2006, 23:47 ч.
  • Мнения: 3 926
НЕ съм бременна Grinning Ама пак ме разревахте. Хм, ще го обсъдя с хомеопатичката какво точно лекарство ми е дала и какви са тез чувства, бушуващи у мен Rolling Eyes
По темата - преди се дразнех, когато думите ми оставаха глас в пустиня. Сега се старая първо да разбера разорана ли е земята, за да покълнат семенцата или се сблъсквам с твърда, замръзнала почва Wink Като цяло явно имам вроден талант или Господ ме пази Wink и успявам да различа светкавично тези, които биха се обидили, тези, които биха слушали внимателно и тези, които веднага ще поемат. И разговорът потича в зависимост от събеседника, в зависимост от интелектуалното му ниво или емоционалното му състояние в момента. Напоследък забелязвам, че прокърмаческите разговори остават главно в кърмаческа среда, а "пред хората" гледам по-скоро да наблегна на ползите от късното захранване. Може би, защото вече явно попадам в групата на екстремистките с тези 14 месеца кърмене... започвам да преминавам границата на нормалното Mr. Green

# 49 3 окт. 2006, 23:53 ч.
  • Мнения: 35 968
май първо писах  Embarassed, после четох - страхотна тема!  Hug

# 50 5 окт. 2006, 02:47 ч.
  • Мнения: 4 242
Бу страхотно казано!  bouquet
Много дълго четох темата и доста мислих и обмислях къде са моите грешки при поднасянето на информация. Мисля си, че там където не съм успяла, всъщност не съм била в кондиция или  съм си имала някакви проблеми, не съм си събрала ума и поради тази причина не съм слушала внимателно отсрещната страна.
Иначе винаги действам така: много внимавам (вече) да не обидя, да не порицая, но изнасям инфото такова каквото е, дори понякога да звучи малко рязко. Обяснявам процеса и проблемите по два начина, първо по научно после с по прости думи и примери. Забелязала съм че съвременната майка иска да има доказателства, резултати от изследвания и мнения на специалисти, рядко се впечатлява просто от опита на друга майка ако ще тя да е кърмила 7 години. Често разказвам как съм постъпила аз или моя близка.
Винаги споменавам за евентуалните проблеми които биха възникнали с времето, защото съм убедена че за фазата на усилен растеж например или за кърмаческата стачка никой в България извън този форум  си няма понятие.
Преди водех разговора винаги към кърменето, понеже както аз е казала ако майката не знае че съществува друг начин (както бях аз) как ще направи избор. В такъв случай само разказвам и обяснявам че може така и така, предимства и т.н. и оставям разбира се избора на майката.
Основно правило е да се усмихвам и да съм спокойна, така показвам че съм щастлива и че за мен това е прекрасния/идеалния начин да гледам детето си, че не само ми е приятен но и успешен метода ми. Когато пък се види и доволното ми спокойно дете няма начин да не станем заразни Heart Eyes
Имам разпечатан цялата библиотека на форума и разнасям папката насам натам комуто е нужна. Факт е че не е прочетена нито веднъж от мамите (признават си), предпочитат аз да им декламирам и обяснявам наготово, но папката, папкатааааа  Joy тя е като дИкИмент, тапия,  удостоверяващ правотата на думите ми Mr. Green. А може и да ги плаши понеже си е маса четиво, ще взема да пробвам, а някоя е казала ще дохранвам с АМ ще рипвам "шът, щи дам папката да четеш" Twisted Evil да видим ефекта.
Разбира се винаги ме боли когато видя нехайство, отвръщане от природата, но тези неща не зависят от мен. Дано ставам все по сполучливо поднасяща информация занапред!

Последна редакция: чт, 05 окт 2006, 14:56 от Мери

# 51 23 окт. 2006, 13:47 ч.
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Повдигам темата с нещо добре казано, което на мен много ми харесва:

Даването на съвети

Ако дадеш съвет и той свърши работа, майката може да стане зависима от теб и да ти се обажда за всяко нещо, вместо да се научи да проучва сама, да вярва в собствената си преценка и да взема собствени решения.
Ако дадеш съвет и той не проработи, майката може да се ядоса и възмути. А ти си в позиция да поемеш вината за нейния неуспех и тя може повече да не се довери на твоята преценка.
Ако дадеш съвет, майката не го последва и се провали, тя може да се почувства несигурна за собствените си решения и да стане зависима от теб, или пък да те отхвърли.
Ако дадеш съвет и информация и окуражаваш майката да вземе сама собствено решение, ти й даваш сили (да се справи).
Слушай повече и говори по-малко.

# 52 23 окт. 2006, 20:02 ч.
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 078
Цитат на: Зъхи в чт, 28 сеп 2006, 22:22
Просто нямам какво да добавя.
Бу, написала си го просто, ясно и много човешки!  Hug
Всичко това е така и е добре да се прочете внимателно от всички яростни привърженички на кърменето, развяващи цици и пропагандни стикери с настървението на революционери.  Mr. Green
Много е важно да проумеем, че понякога НЕ НИ ИСКАТ МНЕНИЕТО!  Peace
 
Те това само искам да кажа! Hug

# 53 24 окт. 2006, 08:29 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 650
Четох, четох, размишлявах, умилявах се, ядосвах се, сам се натягах и разтягах...

Няма обаче да излея нито една от негативните си емоции... За да не става конфликт... Че напоследък във форума ме обвиняват, че само остри мнения съм поствал...

Това, което ще кажа по темата е една много стара мъдрост... Която пък съм публикувал нееднократно...
Този който ИСКА - намира начин... Този който НЕ ИСКА - намира оправдание...
И когато някой се опита да ми каже, че прекалявам с настояването си, кротко (да се учуди човек как бих могъл) му припомням горното...
Няма да ви обяснявам, как звучат лактационни съвети от мъж... Няма и да ви описвам какви очи кокорят майчетата и особено техните майки или свекърви... Обаче пък ще ви обясня как клатят невярващо глава... И как ми казват: "Остави ги тези модерни глупости"... Това е положението... Когато нещо е промивало мозъци десетки години... Ние как с една "лека" ръка да заличим последствията му...? Или със сдържани съвети...? Трудно е...
А когато виждам, че някой не иска да "попива"... Аз го зарязвам, не обратното - да чакам обекта на "облъчването" сам да се откаже и да не ми повярва... Тегля й една майна (на ум) на майката "Х" и я оставям да си дава сокчетата на 45-ия ден...
Връщам се назад и прочитам написаното от мен... Изглежда хаотично и разпокъсано... Ама в 8 сутринта, това успях да измисля...
newsm10




П.С. А принципно казано, много ме бива в убеждаването...

Последна редакция: вт, 24 окт 2006, 08:34 от Ekcnpec

# 54 11 май 2007, 13:37 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Мисля, че тази тема е все така актуална Simple Smile

# 55 11 май 2007, 15:03 ч.
  • Мнения: 1 896
Аз само искам да внеса още една гледна точка.
Не мислите ли, че като цяло именно деликатното говорене за кърменето и политическата коректност са тези, които създават образ на изкуственото хранене като на достатъчно добър, дори равностоен "избор"?
Явно доста мислещи по темата хора са на това мнение - за пример мога да дам кампанията с телевизионни реклами на кърменето в САЩ от 2003, която беше избрала стратегията да подчертае рисковете на некърменето, вместо да хвали ползите от кърменето.
Според разни бихейвиорални икономисти (щото и такава специалност, изследваща поведението на икономическите субекти, вече има), потребителите придават много по-голяма тежест на загубите, отколкото на печалбите от дадено поведение. Затова и кампаниите против тютюнопушенето например не обясняват колко по-здрави са непушачите, а направо вече лепят по цигарените кутии картинки с разядени бели дробове, емфиземи, черни зъби и недоносени бебета. Тази стратегия дава изключително добри резултати между другото и процентът на отказващите цигарите непрекъснато расте, поне в така наречения цивилизован свят.
Така че аз лично си запазвам правото да не бъда най-деликатният човек в тази област. Вие си бъдете, пък аз ще съм просто един по-различен глас, който също може да се чува чат-пат.

Последна редакция: пт, 11 май 2007, 16:20 от basilisk

# 56 11 май 2007, 15:19 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Цитат на: basilisk в пт, 11 май 2007, 15:03
Така че аз лично си запазвам правото да не бъда най-деликатният човек в тази област. Вие си бъдете, пък аз ще съм просто един по-различен глас, който също може да се чува чат-пат.
Ако ми позволите колежке, на драго сърце бих се присъединила към вас.
Защото честно казано не виждам смисъл да се спестяват фактите на хората само за да не им се създава чувство на вина при условие, че това може да лиши бебето от нещо.

# 57 11 май 2007, 15:20 ч.
  • Мнения: 6 243
Съгласна съм с Басилиск.
Добрият тон и политическата коректност са две различни неща, така че аз държа на първото, но не особено на второто.

Между другото, отказах цигарите  Wink

# 58 11 май 2007, 15:27 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Кампанията от САЩ беше само в проект, ако правилно помня (или поне тази, за която аз се сещам).
Аз мисля, че има огромна разлика от деликатно поднасяне на информация до прегазването, само и само да се каже това, което трябва според нас - както като метод на 'работа', така и като краен ефект. Говорим по-скоро за по-добри начини на поднасяне на информация, нежели за "политическа коректност".
Докато се наканя, Сладка Хапка е облякла мисълта ми в по-удачни думи.

# 59 11 май 2007, 15:54 ч.
  • Мнения: 1 896
Цитат на: Мис Бу в пт, 11 май 2007, 15:27
Кампанията от САЩ беше само в проект, ако правилно помня (или поне тази, за която аз се сещам).
Същата е - онази с бременните на родеото или каращи ролери. Направена е по поръчка на американския здравен департамент и е спряна след бурни възражения от страна на един от най-големите производители на адаптирано мляко в САЩ.
Явно и на тях им се е сторило, че действа.
Просто искам да изтъкна, че е важно некърменето да се представя като рисково поведение, каквото е. Няма вариант да се постигне промяна в сегашното положение на нещата, без да станем несимпатични на някого. А за добрия тон - не знам някой от нас да го е нарушил.
Ей на, и на Хапката не са й симпатични тия дето пишат, че от цигарите се умира бавно и мъчително, ама ги е спряла, нали? Адмирации за което. Simple Smile

# 60 11 май 2007, 16:06 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 674
Бу, ще да ме прощаваш, но аз говоря за кърмене свободно само по време на срещите на ЛЛ. Толкоз. Иначе всички знаят, че кърмя. Кърмя навсякъде, където и когато има нужда, когато ме питат за кърмене казвам, че мога да ги свържа с подходящите хора и дотам от мен. Съвети не давам и не приемам. Всеки си гледа детето както иска. Защото в Сопот освен мен няма друга майка, която да си кърми детето на поискване. И има .... 10 сигурно, които са кърмени до годинка. Щото моята падиатърка ми каза, че от 150бебета при нея кърмим след третия месец 2 майки. И аз в началото обяснявах как кърмя, защо го правя, колко е полезна кърмата.......... Но няма полза. И на мен се опитват да ми кажа да си отбия сега бебето, защото не се отбивало през лятото, а пък на есен той щял да бъде вече много голям. Айде бе, аз ще се опитвам да бъда тактична и да не се натрапвам, пък на мен всеки може да ми досажда.


И по назад в темата прочетох мнение, че всички здравомислещи майки знаели колко е полезна кърмата, по-полезна от АМ. Дръжки, знаят, елате да видите и чуете. По някои географски ширини АМ е по-полезно и добро от кърмата. Пък след 6тия месец децата ходят на детска кухня и ядат супа от кренвирши и кайма със зеле. И след като ядат всичко на 6месеца те нямат нужда ни от кърма, ни от адаптирано мляко вече. Пък вие ми говорете за кърмене на поискване, късно захранване и кърмене след годинката.

# 61 11 май 2007, 16:24 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 650
Актуална я... Ние продължаваме "борбата" на "тихия" фронт...
Онзи ден пак се занимавах, пардон, вчера беше... Та занимавах се с едно бебе на 4 месеца и киселото му мляко... Ама не им увират главите... Нито на майка му, нито на баба му на това бебе... Хем съм човек с позиции пред тях... Ама на, едно си баба знае, едно си баба бае...
Накрая не им издържах дюдюкания и ги отрязах... "Не моя да ва трая с т`ва кисело мляко - или са спирайти, или бебето ще е бъкано с алергии като порастне"...
Та така... Понякога и нервата не издържа...

# 62 11 май 2007, 16:26 ч.
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Май става въпрос за 2 различни неща. Едното е как говорим за кърменето и е насочено към мотивацията за кърмене, т.е. към широк кръг хора с различни нагласи и и виждания, а другото  е как поднасяме информация за преодоляване на проблеми, така че да може майката, която вече е направила избор, но има трудности, да се почувства не само окуражена, но и имаща контрол над ситуацията.
Първото е описано добре в другата адски полезна статия, която засяга повече начините за това как говорим за кърменето - Внимавай как говориш. В нея има точно същото - изхождане от позицията, че кърменето е нормалният начин за хранене и развитие, т.е. не трябва да се разглежда като предимство, а като норма. Съответно всичко друго автоматично започва да изглежда като риск, без да е нужно да се прави пряка конфронтация.
Но съм убедена, че има място и за двата подхода - кой както се чувства удобно Grinning
Иначе има 2 неща, които мен лично много ме дразнят като подход, а изключително често се срещат из форумите в опит да бъде постигната някаква толерантност. Едното е, че всяка майка има право да избира как да храни детето си. Реално няма такъв избор, нито има право на това - защото никой не уважава правото на глас на бебето в ситуацията (а здравото бебе прави един-единствен избор и въобще не знае, нито го е грижа за алтернативите), ако твърдим, че единствено майката избира. Другият е, че чисто природно погледнато, природата не дава право на избор - независимо какво си решила, ако всичко в тялото ти е нормално, то ще започне да произвежда мляко за бебето ти и ще трябва да му пречиш, за да наложиш собствения си `избор`. Другата безумна фраза е, че всяка майка знае кое е най-добро за нейното бебе - от това се изприщвам в синьо! Защото май не познавам никой, който да взима напълно информирано решение по въпросите не само за храненето, а и за всичко останало около детето, че да има какъвто и да е смисъл в тази фраза. Така че по отношение на тези двете неща аз лично не смятам да спазвам политическа коректност Laughing

# 63 11 май 2007, 17:09 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 674
Цитат на: hedra в пт, 11 май 2007, 16:26
Май става въпрос за 2 различни неща. Едното е как говорим за кърменето и е насочено към мотивацията за кърмене, т.е. към широк кръг хора с различни нагласи и и виждания, а другото  е как поднасяме информация за преодоляване на проблеми, така че да може майката, която вече е направила избор, но има трудности, да се почувства не само окуражена, но и имаща контрол над ситуацията.
Първото е описано добре в другата адски полезна статия, която засяга повече начините за това как говорим за кърменето - Внимавай как говориш. В нея има точно същото - изхождане от позицията, че кърменето е нормалният начин за хранене и развитие, т.е. не трябва да се разглежда като предимство, а като норма. Съответно всичко друго автоматично започва да изглежда като риск, без да е нужно да се прави пряка конфронтация.
Но съм убедена, че има място и за двата подхода - кой както се чувства удобно Grinning
Иначе има 2 неща, които мен лично много ме дразнят като подход, а изключително често се срещат из форумите в опит да бъде постигната някаква толерантност. Едното е, че всяка майка има право да избира как да храни детето си. Реално няма такъв избор, нито има право на това - защото никой не уважава правото на глас на бебето в ситуацията (а здравото бебе прави един-единствен избор и въобще не знае, нито го е грижа за алтернативите), ако твърдим, че единствено майката избира. Другият е, че чисто природно погледнато, природата не дава право на избор - независимо какво си решила, ако всичко в тялото ти е нормално, то ще започне да произвежда мляко за бебето ти и ще трябва да му пречиш, за да наложиш собствения си `избор`. Другата безумна фраза е, че всяка майка знае кое е най-добро за нейното бебе - от това се изприщвам в синьо! Защото май не познавам никой, който да взима напълно информирано решение по въпросите не само за храненето, а и за всичко останало около детето, че да има какъвто и да е смисъл в тази фраза. Така че по отношение на тези двете неща аз лично не смятам да спазвам политическа коректност Laughing
Ама ей туй в червеното важи само за някои хора. Т.е. няма никакъв начин за даване на информация на хора, убедени, че кърменето не си струва усилията. Можеш да помогнеш само на някой, който иска да му бъде помогнато.

# 64 11 май 2007, 17:41 ч.
  • София
  • Мнения: 958
Добра тема!

Защитите на личността са сложно нещо и атакуването им директно може да е опасно. Съветването е още по сложна материя. Съгласна съм, че споделянето на информация или задаването на въпроси е много по добра алтернатива.  Например: "Кое те кара да спреш да кърмиш" - отваря възможност човек да помисли за причините, или " Има много научна литература, където кърменето е най добрата грижа за твоето бебе, с кое АМ или пюрето е по доброто според теб..." и много други.
Съветването има за цел да отвори пространство в другия за нещо ново, което той по много причини явно отрича и избягва. Директното :" едното е лошо, а другото добро" включва всички защитни механизми на личността, провокира в него зависимост и несигурност и не дава добри резултати.

А за емоциите, които съпътстват този, който е решил да съветва и да се грижи за хората - да, трудно и тежко е!!! Важно е , обаче всеки да е наясно със себе си и с мотивите си - не бива да се съветва с мотивацията да се покажем колко сме съвременни или да контролираме другия и да му се налага начин на живот, пък дори и той да е наистина здравословен. Има още много погрешни мотиви. Ако сме решили да съветваме е добре да познаваме слабостите си и областите, в които се проваляме.
Уважението към другия е важно. Дори виждайки го как бърка, трябва да умеем да контролираме себе си.

# 65 16 май 2007, 13:15 ч.
  • Мнения: 2 051
Давам инфото по два много различни начина, но и в двете ситуации с много добро настроение и с уважение Laughing

Ако е общ разговор с непозната бъдеща/настояща мама говоря много спокойно, много неутрално и само от личен опит. С много любов и усмихната.  Heart Eyes
С много сигурност, че тя ще се справи.
Без никакви позовавания на институции, статистики, колкото може по-малко авторитети....Авторитетите забатачват доста индивидуалните усещания, авторитетите създават чувството за малоценност и слаба информираност у доста жени, особено в тази добре позната ситуация на първоначална обърканост и тн.  Не е това целта. Целта е тая объркана бъдеща мама/прясна кърмачка де се почувства добре, щастлива  и сигурна в новата си роля и това да е даде сили.
Оттам могат да дойдат и конкретни въпроси за конкретен проблем или съмнение. Тогава отговарям по същество ако мога. Ако не мога и казвам директно, че не съм имала такъв проблем и вметвам тактично, че еди къде си (познайте до три пъти Grinning) може да се говори с други майки в същата ситуация. Това "същата ситуация" дебело го подчертавам, за де не я подценя, за да не си помисли, че някой ще и се кара или ще я превъзпитава и за да влезе където трябва с необходимото самочувствие.

Другата ситуация е когато говоря със съмишленички (а тук където живея  88% от жените кърмят през първите 4 месеца) и тогава естествено тонът, шегите и закачките с в друга гама.
Поздрави на всички  Hug

# 66 17 май 2007, 00:51 ч.
  • Монреал
  • Мнения: 84
Много интересни мнения, момичета, четох с удоволствие.
Нямам почти никакъв опит в контакти с бременни, водила съм точно 2 разговора в които успях да вмъкна насоки и съвети при проблеми в кърменето. Едната кърмачка ми е близка, ще я наблюдавам зорко  Twisted Evil
Обичам да говоря за кърменето, но се чувствам като натрапница, ако мнението ми не е поискано, а лошото е, че най-често за кърмене говоря с жени, които вече са отбили. Та тогава разговорите ни най-често са "Как все още имаш кърма, моята спря изведнъж на 3тия месец". Кажете ми - какво да отговоря? Най-честата ми реакция е "Много прителки са споделяли, че и при тях се е получило така, но знаеш ли, гърдите омекват като се регулира производството на кърма. Ти по какво разбра, че нямаш мляко?" и оттам се почва "Ох, да бях знаела, как ме е яд" и т.н. Вече се чувствам виновна, че насаждам някакви комплекси и вина у познатите си, щото аз кърмя, пък те не са могли. И що не са могли? Щото не са знаели какво да правят и кого да питат. Или са питали педито, пък там е ясна картинката. Единственото ми предимство е, че имам нет вкъщи и че навреме попаднах на точните сайтове.
Та идеята ми беше - как да поднеса информацията в този случай и изобщо да давам ли информация? В повечето време от разговора успокоявам и ръся лафове, че за другия път вече ще е по-информирана, че човек не се ражда научен и прочее клишета, отщява ми се да отварям дума.
Засега толкова, че си изгубих мисълта.

# 67 17 май 2007, 02:27 ч.
  • Мнения: 3 034
извинявам се предварително, че не прочетох цялата тема - утре ще я дочета.

аз не се вписвам в графата "консултант по кърмачески въпроси", най-вече защото не искам.
с удоволствие давам съвет,почерпен от личния ми опит, ако ми го поискат, но ако не ми го поискат, си мълча по темата.
не знащото съм егоист и не искам да споделя знания, а защото не ми е приятно да ги натрапвам.

наскоро се видях с една позната, която се чувства безкрайно изнервена и изтощена от кърменето, неполучила подкрепа от близките си и съответно взела решение да отбие бебето.
изслушах я и й казах, че, ако иска, може да продължи да го кърми, без да има толкова много напрежение в това действие.
тя, обаче каза, че така или иначе никога не е чувствала кърменето като нещо, което иска да прави и го е правила насила.
няма смисъл да я убеждавам. сега се чувства много по-спокойна.
и преди бях казала веднъж, че за мен е по-добре изкуствено храненено бебе с любов, отколкото кърмено бебе с напрежение.

спи ми се, утре ще си облека мислите малко по-добре./сега са вече по пижама.... Laughing/

# 68 17 май 2007, 13:52 ч.
  • Мнения: 1 081
Да добавя нещичко и аз:) Между другото имам 2 неуспешни опита с агитация за кърмене:(
Но скоро ходих до офиса, и си взех малко литература от обученията, на които съм ходила, да си припомня това онова. Натъкнах се на нещо безкрайно полезно от курса по team leading- обучение по даване и приемане на обратна връзка, не само на работното място. Та ни учеха умните глави, че комуникацията винаги трябва да прилича на "хамбургер" от полезно пълнозърнесто хлебче, натъпкан с гаден салам и мазни сосове:) По-точно винаги трябва да започнем с похвала, за да предизвикаме дори самолюбив интерес към това, което ще кажем, и да завършим с такава, за да не обезсърчим съвсем събеседника. Иначе по средата на разговора е мястото на всички критики, които ако е възможно да бъдат конструктивни:)
Ама като се замисля аз как киснех в АГ болница Варна при приятелката ми с един топ разпечатани статии за кърменето, и как само повтарях колко е полезно и за майката, и за детето , и накрая кърменето им продължи точно 8 дни. И даже сега не спирам да я укорявам как започна със сока от моркови от 1вия месец, и как смята от другия да метне пюретата. Но в крайна сметка трябва да се самоубедя, че всеки си гледа детето, както сметне за добре. Ако ме пита някой-тогава да казвам.

Последна редакция: чт, 17 май 2007, 14:39 от desiteam

# 69 17 май 2007, 14:16 ч.
  • Мнения: 2 051
Цитат на: Laurelin в чт, 17 май 2007, 00:51
Та тогава разговорите ни най-често са "Как все още имаш кърма, моята спря изведнъж на 3тия месец". Кажете ми - какво да отговоря? Най-честата ми реакция е "Много прителки са споделяли, че и при тях се е получило така, но знаеш ли, гърдите омекват като се регулира производството на кърма. Ти по какво разбра, че нямаш мляко?" и оттам се почва "Ох, да бях знаела, как ме е яд" и т.н. Вече се чувствам виновна, че насаждам някакви комплекси и вина у познатите си, щото аз кърмя, пък те не са могли.
Та идеята ми беше - как да поднеса информацията в този случай и изобщо да давам ли информация?

Ами честно.
Казвай, че и ти не си знаела много неща, но си решила да ПОТЪРСИШ и си имала късмет да попаднеш на инфо.
Защото за момента ситуацията опира до индивидуално търсене и малко късмет да попаднеш на нужното място.

Давай надежди - със следващото дете няма да си така, ще имаш повече подкрепа и тн.
Или най-малкото - не си могла да кърмиш, защото не е имало кой да ти помогне, но ти самата можеш да помогнеш на други като разпространяваш информация за полезните места,  и в този дух....

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата