Как даваме информация и подкрепа за кърмене?

Tatalina, за конкретния случай, който споменах определено нямаше натиск от никави страни, а просто според мен нежелание да се чете и чакане всичко сдъфкано и наготово... Аз бях казала в общи линии и за повече инфо посочила въпросните източници и дотам. Самата тя не е доволна от педиатъра си и не го слуша особено... Ама както и да е. Ще гледам да не се впрягам толкова много.

А и иначе и аз обянсявам, че АЗ така съм постъпила, а не че така ТРЯБВА и т.н...

И аз като Зъхи претърпях почти пълен неуспех в малкото случаи, в които се опитах да защитавам кърменето (споделяйки само личен опит за преодоляване на проблеми и информирайки за наличието на този форум!). Успях само веднъж, и то защото майката се върна сравнително скоро на работа, а и аз й бях разказала за форума още по време на бременността. В другите два случая, макар да действах "со кротце, со благо", не се получи   А в единия случай имах и пълната подкрепа на таткото (а може би това се оказа и решаващият ми минус в период на следродилна депресия  )

Съгласна съм с написаното, но, Бу, до тези мисли се достига само след повече от една година кърмачески стаж. В това съм убедена.

Нещо друго - колкото повече време минава, толкова по-малко ми пука за начинаещите кърмачки около мен. И изобщо. Не одобрявам нежеланието да се търси информация, да се съгласяваш с всяка тъпотия (рязка съм, но е така), която ти е казала по-възрастна дама от семейството (няма да визирам тъща или свекърва  ), всяка още по-голяма глупост, която ти е казал педиатъра.

Животът ми дотук ме е научил да подлагам на съмнение всяко нещо, което някой ми е казал (посъветвал). Става дума за сериозни неща, а не че днес ще вали дъжд. Не съм мнителна, но когато става дума за здравето - на детето ми, моето, на семейството ми - съм много отговорна и съм била свидетел на фатални грешки. Затова, когато се съмнявам в нещо, проверявам. И недоумявам как все още има толкова много млади жени и мъже, които не мислят и се доверяват сляпо, търсейки умишлено авторитети.

Иначе от много време ми се обаждат по телефона момичета, току що станали майки (мои приятелки знаят, че давам акъл при поискване и помагам на база прочетено и собствен опит) и мога да кажа, че се получава невероятно добре. Но определено момичетата, които ми се обаждат, вече имат натрупана информация (открили са форума и топлата вода  ) и искат просто да сверят това, което правят и евентуално да поискат съвет как да подобрят нещата и да избегнат бъдещи проблеми. В тези случаи консултирането на тема кърмене е удоволствие.

Давала съм и акъл на живо (с Вивчо в Майчин дом) и тогава сърцето ми се късаше, но момичето поиска помощ и поговорихме с нея. Попита ни кои сме, какви сме. Изобщо адекватна реакция и поведение.

Чакам с нетърпение да бъда научена как да се справям още по-добре в тези ситуации.

Така че смятам, че успявам да споделям опита си без да налагам модели на поведение. Просто, както се казва в моята професия "споделям най-добри практики".

Но, искам да ви дам един непоискан съвет, момичета: Съмнявайте се! Винаги търсете алтернативна информация! Не се доверявайте сляпо! Когато знаете повече, винаги може да се противопоставите, да оспорите нечие решение. Да, трудно е, по-трудно е, но така поне знаете, че държите нещата в своите ръце. 

Ей това послание според мен трябва да стои преди всяка кърмаческа "пропаганда".
Браво, Смърфи, чудесно си го написала.

На мен ми се иска да добавя още едно нещо конкретно по повод говоренето с майките, което съм срещала на някои места и според мен е много важно:
Похвалата. За всяко дребно нещо, което майката е направила правилно - винаги има поне едно, от което може да се тръгне. Дори да няма (което е практически невъзможно), тогава може да се похвали желанието да узнае повече за това как да се грижи по-добре за детето си. Според мен да се започне разговора с нещо положително и с похвала на майката за това колко добре се справя и какви умения да се грижи за бебето вече са й станали привични (да различава плача, да вярва на интуицията си, която я кара да потърси повече инфо и т.н.) създава добра база за приемане на информацията по-нататък.
И още едно - нека не отричаме това, което майката казва. По-добре е да се приеме и уважи това, което майката смята за обективна реалност (за да може тя да разбере, че нейната собствена преценка е важна и се взима под внимание), а ако мислим друго, да й дадем средствата, за да промени мнението си сама (очевидно много те притеснява възможността бебето да не получава достатъчно кърма. обикновено се счита, че бебето получава достатъчно мляко, ако...мислиш ли, че това отговаря на вашата ситуация?).

Това, което хедра пише, е съвсем така. Обърнете особено внимание на примерната фраза, на деликатния начин, по който тя предлага информация. Дава много по-добър ефект от семплото 'Направи това, за да стане онова'.
С една забележка: не се увличайте в раздаване на оценки 'правилно' и 'неправилно', 'редно' и 'нередно' - вие не съдите майката, а и не бихте могли. Въздържайте се от оценки - както 'неправилно', така и от 'правилно' - защото тогава означава, че другото е неправилно.

Страхотна тема, Бу! Поздравления   
До повечето изводи съм стигнала и от собствен опит. Имала съм случаи, в които не успях да "убедя" майката да кърми. Трудно е да прецениш подхода към отделната майка.
Но както с всяко нещо, практиката учи. Скоро си четох разни писания от преди година и повече - вече звуча определено по-добре. Има още какво да се желае и работя по въпроса. Тази тема също ще ми бъде полезна да открия грешките си в общуването и даването на инфо за кърменето, както и да задобрея повече

А колко пъти ми се е случвало да ме питат:"как кърмиш толкова дълго?","ама ти имаш кърма,аз нямах","ама защо така мъчиш детето без вода,натоварваш му коремчето и това кърмене на поискване".И всичко това от  майки,които са кърмили по месец!Казвам им,че те явно не желаят да разберат защо всъшност имам кърма и,че всяка майка има мляко за бебето си,стига да има повече информация за това,но...Накрая съм изнервена,честно!Хем ме питат,хем ми изтъкват някакве стари и необосновани реплики
Та така,често спирам да коментирам,имам чувството,че просто не осъзнават ползата от кърменето и нямат желание,това е!

Много полезна тема. Браво, Бу!  
Аз  съм осмислила и променила доста неща в поведението си с цел да го насоча към стратегията "со кротце со благо"  Фанатизмът отблъсква, а и никой не обича да бъде поучаван или да се чувства критикуван и нападан за решенията си -  (тогава следват оправдания, заемане на защитна позиция и целенасоченото избягване на разговори поне по темата с "нападателя") - решения, които е взел със знанията, които има в момента, и спрямо житейската ситуация  и ред обстоятелства в същия този момент.
В началото на нашето кърмене бях неимоверно щастлива и горда, че се кърмим, въпреки някои препятствия и редица спъващи нормалния старт на кърменето фактори. Сигурно това беше причината да бъда по-рязка и непримирима в даването на съвети - беше ме яд, че има майки, които не искат да направят никакви усилия, а не знаят какво изпускат, мъчно ми беше, че никога няма да споделят с бебетата си тази първична радост и нежност, която изживявахме (и и изживяваме ) ние.  Беше ми нужно време, за да успея да реагирам по-сдържано, а не да се хвърлям емоционално,  да започна да гледам на майката - търсеща съвет или просто споделяща, за да получи подкрепа - като на човек с различни възгледи, чувства, преживявания, чиито проблем не е комплексен (а може би таи в основата си много други фактори, за които вероятно никога няма и да узная) и за него няма готови рецепти и предписания (въпреки правилата за успешно кърмене - които просто не винаги са приложими, няма как да бъдат налагани, а и моментът с даването на информация - как, каква и до къде да стигне тя -  е доста деликатен).
     Един разговор с Хедра много ми помогна да събера мислите си. Някои от изводите : водещо при разговора с майката е  вслушването (това, за което и Бу пише), внимателно и съсредоточено слушане. често майката вече има готово решение, за което по-скоро иска да получи подкрепа и разбиране, отколкото то да бъде обсъждано и нищено. Разговорите за кърменето с цел даване на информация и подкрепа на майката наподобяват психотерапия - добре е да се използва принципа на "ехото" - опит да се доразвие казаното от майката, задаване на въпросите "как? какво? кога?" ("как те накара да се почувстваш това? " "какво те доведе до това решение?") с цел да се вникне по-добре в конкретната ситуация и да се разберат подробности.
   С Хедра коментирахме следния  случай: една майка питаше как да си спре кърмата и колкото различни хора бяха отговорили на темата й, толкова бяха и различните отговори. Действително готови решения няма, но си давам сметка,че идеята ми да разуча причините склонили я към подобно решение, не беше добра. По-уместно би било да се даде информация по въпроса, който майката задава, както направи Хедра , а след това да се опитаме да продължим диалога с майката като не навлизаме, поне не открито и агресивно, в личното й пространство.
    Все пак съм постигнала известна смиреност - вече не съизмервам начините по които срещнатите мами си гледат и кърмят или не кърмят бебетата си с моят начин  и ако давам съвет, го правя предпазливо и внимателно, казвайки как бих реагирала аз, "тъй като съм чела, че...  и СЗО препоръчва дъра бъра..." или пък започвайки с нещо от сорта:"как ти се струва идеята...?"  или "може да се окаже по-удобно/ удачно/подходящо"...
   Забелязвам значителен напредък при себе си - вече не съдя кое е "правилно" и кое не е. Отбягвам да коментирам допуснатите грешки и наблягам на похвалите - нещо, което ми прави впечателние, че Хедра щедро раздава в разговорите си с мамите, и това определено има благотворен ефект и ги предразполага контактът да продължи
     Убедена съм ,че въпреки промяната за доста познати и най-вече за доста мами, с който съм говорила, си оставам "сектантка". Ама какво да се прави, ще работя по въпроса, пък дано да отбелязвам напредък Поздравления за Бу и Хедра, които са самата деликатност и винаги успяват да дадат съвет без да накарат човека отсреща да се почувства виновен или нападан  

Много ми хареса темата! 
Аз лично нямам голям успех в агитирането, което ме изнервя и огорчава, защото виждам как децата на мои приятелки не са кърмени.
Единствения успех, който имам досега е, че успях да обясня с прости думички и да ме разберат и повярват майка ми и баба ми по отношение на дългото кърмене, захранването и връзката между двете.
Много ми се иска да мога да говоря по-убедително и да има ефект!

Чудесна тема. Имаме нужда да се подготвим в тази насока, защото наистина е важно как ще поднесем това, което знаем.

Нямам време да я чета подробно сега, но се разписвам и ако ми хрумне нещо от личния ми опит, ще добавя.

Поздравявам ви за тази тема! Аз съм от "другите"  , но си позволявам да се включа, за да се опитам да ви кажа как изглеждат нещата от другата страна. За да бъда по-ясна ще се опитам да ви дам примери. И така ето съветите, които бих ви дала :

- не демонстрирайте превъзходство и не се дръжте като начални учителки :

"...за конкретния случай, който споменах определено нямаше натиск от никави страни, а просто според мен нежелание да се чете и чакане всичко сдъфкано и наготово... Аз бях казала в общи линии и за повече инфо посочила въпросните източници и дотам." В този цитат особено отблъскващо е безличният начин по който се коментират други майки.
 
- не повтаряйте до припадък, че майчиното мляко било най-доброто за детето - това всяка средноинтилигентна жена го знае и повтарянето на този факт в момент, в който майката не успява да  даде безценното мляко, неминуемо я води до чувството за вина,

- не съжалявайте непрекъснато майките, които не кърмят, нито пък техните деца - те също са щастливи и ще израстнат здрави, даже и без кърма, колкото и да не ви се вярва. Примери много, между които аз, майка ми, 82-годишната ми баба, която онзи ден ходила да си обере сама крушите

- ако искате да давате съвети по каквато и да е тема, добре ще е да се научите да контролирате емоциите си. Представете си един психолог, който изживява всичко, което споделят пациентите му. Това би било катастрофа. Ето това имам предвид :

"Аз лично нямам голям успех в агитирането, което ме изнервя и огорчава, защото виждам как децата на мои приятелки не са кърмени."
"...беше ме яд, че има майки, които не искат да направят никакви усилия, а не знаят какво изпускат, мъчно ми беше, че никога няма да споделят с бебетата си тази първична радост и нежност, която изживявахме (и и изживяваме ) ние."

Ако толкова силно изживявате нещата значи по-добре да се въздържате да "помагате". Отрицателните ви емоции няма как да не се прехвърлят към обекта на съветите ви.

- не драматизирайте, откажете се от поучителния тон изпълнен с патос. Наскоро една от вас, за да покаже че непременно трябва да се кърми, се изказа с нещо като : в момента в който се родят децата, свършва лесното! или нещо от рода...(да ме поправи ако се познае). Такива изказвания предизвикват искрено учудване у мен. Аз, както и много други майки, не се изживявам като героиня затова, че съм родила и отглеждам децата си. Не виждам защо трябва непременно отглеждането на децата да иска жертви и да бъде трудно.

- съобразявайте се към кого се обръщате : едно е да говориш с едно младо 18-19-20 годишно майче и съвсем друго с една 30 годишна жена. 20-годишното майче може и да се прехласне от възторг от някоя компетентна кърмачка и да тръгне да изпълнява всичко което тя каже. 30-годишната жена, особено например тази, за която досега професионалното израстване е заемало голяма част от живота й, ще ви сметне за жени, които си нямат друга работа освен да дърдорят за кърмене и да се изживяват като най-добрите майки. И просто няма въобще да ви обърне внимание, ако не покажете, че уважавате нейното мнение. За мен феноменът със свекървите е подобен (защото имаше упреци и затова). Някои жени просто са прекалено млади или се чувстват неуверени и затова слушат майки и свекърви, а не защото са по-глупави от другите. Въпрос на житейски опит е.

- съобразявайте се и с начина на живот и семейното положение на жената. Например не може да обясняваш на една жена с друго малко дете, че трябва да кърми през час, да се цеди в останалото време, да се разхожда по цял ден гола до кръста, да зареже всякаква друга работа, да спи с бебето и да се отдаде изцяло на кърменето. Този съвет звучи нелепо в този случай. Не разбирам какво трябва да се направи с другото дете? То само ли ще започне да се отглежда? Въобще пък няма да коментирам за психологическите последици за него да гледа майка му как изцяло се е отдала на бебето и няма вече минутка за него. Една майка пък на този съвет възкликна :”Ами как да се разхождам гола до кръста? Аз живея със свекърите си?”.

- не надценявайте излишно кърменето, защото е възможно накрая да не ви взимат въобще насериозно. До скоро върлува този гаден вирус с повръщането и разстройството. Чух доста кърмещи майки във форума и извън него да казват съвсем уверено : “Добре че имах кърма, иначе щяхме да влезем в болница!” Замислете се! Повечето майки не кърмят едногодишните си деца и това не им пречи да изкарат вируса без да влизат в болница. Миналата година дъщеря ми го изкара този вирус само с вода и хомеопатия. Без кърма. В къщи. Не знам дали има нужда да добавям, че на съседката кърменото дете беше в болница за същото.   
 
Накрая бих казала, че не е зле кърменето да се представя :
- не като героизъм, а като нещо което повечето майки могат да дадат на детето си,
- не като  абсолютно задължително за доброто развитие на детето, а като възможност за едно по-пълноценно хранене
- не като признак на интелигентност, упоритост и жертвоготовност на майката, а като желание за един по-природосъобразен начин на живот.

И не бъдете максималисти! Насърчавайте еднакво майката, която иска да кърми месец и тази която иска да кърми година. При всички случаи даже и 10 дни кърмене е по-добре от нищо. Какво ви коства да я похвалите? Аз сега кърмя само по 2 пъти на ден. И май бебето не успява да дръпне повече от 30 грама. Но дори и не смея да се допитам тук как да направя така, че да увелича поне малко кърмата и да продължа още малко това удоволствие, което изпитвам сутрин и вечер като си гушна бебчето. Дъщеря ми я кърмих до 3-я месец, но удоволствие така и не изпитах – само стрес и сълзи имаше. Синът ми получи много по-малко кърма, но я получи с много любов. За мен това е най-доброто, което можах да направя, дори и на вас да ви се вижда нищо. Всеки си има собствен вътрешен свят и добрият съветник по кърмене според мен просто трябва да бъде чувствителен и да обича и уважава жените такива каквито са. Аз продължавам да кърмя по малко, въпреки че исках да спра, защото не намирах смисъл. И това благодарение на една гастроентероложка и на педито, които ме насърчиха и ми казаха : “Не се притеснявай, че нямаш вече кърма. И 10 грама да имаш, давай ги, полезни са за детето.”

Много отдавна исках да кажа всичко това, но не се осмелявах да пусна тема. Много съм благодарна на Бу, че я пусна. И не ми се сърдете, ако съм прозвучала грубо някъде. Не ми беше това целта.   

Лала, много ти благодаря за отговора.
Точно това имах предвид, като пуснах темата. Ясно е, че прекаленото 'коване' не винаги води до безусловно прегръщане на идеята, а понякога - точно обратното...

(а ти все пак питай с една тема. или на лични, ако предпочиташ)

лала, благодаря за мнението от "другата" страна. На мен ми беше много полезно. И понеже виждам един мой цитат, който си коментирала
Искам да знам кое точно му е отблъскващо безличното отношение? Наистина немога да разбера и не се заяждам а искам да ми обясниш за да внимавам друг път. А случая наистина беше такъв както съм го описала...

Lala, благодаря! Благодаря за темата, за съветите. Част от тях наистина са много на място.
Тъй като се разпознах, реших, че искам да ти отговоря. Нямам за цел да предизвиквам полемика, но не съм съгласна думите ми да бъдат вадени от контекста. Че лесното свършва с разждането на детето продължавам да съм абсолютно съгласна. Но това по никакъв начин не съм го казала във връзка с непременното кърмене или кърменето на всяка цена (ще си постна цялото мнение по-долу). И ще ти кажа защо мисля така. Случи ми се прекрасно дете. Много лесно бебе. Мило, кротко, почти безпроблемно. Преди да се роди, бях взела решение, че ще го кърмя, без да определям цена - на всяка цена, при всички случаи и пр. Бях чела, че е възможно в началото да има трудности. И, слава богу, бях попаднала на правилното място, където имаше хора с познания и желание да ми помогнат да преодолея тези трудности. Затова казвам, че желанието е нещо много много важно, за да е успешно едно начинание. Възможностите също. И просто не одобрявам факта, че много майки се отказват заради (според мен) несериозни причини. Съвсем наскоро една жена на 31 години с дете на 2 години и половина ми каза, че го е кърмила 3 месеца, защото кърмата и се развалила, станала вода и синът и бил непрекъснато гладен. Това, нали ти е ясно, че са пълни небивалици? И познай кой компетентно и ги е казал - свекърва и. Друг е въпросът защо тя не е потърсила информация и дори педиатърът не и е обяснил, че всъщност това е цветът на кърмата 

Аз, всъщност, за момента съм майка орлица. Много се старая да науча детето ми да бъде самостоятелно и понякога фактът, че продължавам да кърмя предизвиква учудване и у мен.

И сега по повод лесното - да, безумно съм учудена, че има страшно много жени, които отказват по всякакъв начин да приемат, че появата не детето им е променила живота. Че нещата вече няма да бъдат същите. Че, поне докато детето не навърши 1 годинка, спането до 12 ч по обяд ще бъде мечтание. Че ежедневното ходене по кръчми просто приключва. Защото приоритетите ти стават други. Защото си създал живот и си отговорен за него докато не стане достатъчно самостоятелен, за да се гледа сам, а ти знаеш, че това не е бърз процес.
Не ми се пише повече, но, за да не бъда голословна, само ще ти кажа, че за момента моята любимка - фаворит оставя 4 месечното си бебе *(момченце) да спи сам в апартамента им и отива на кръчма. Това нормално ли е според теб?? Аз бях ужасена. Въпросната е на 23 години. И, конкретно за нея си мисля, че малко е избързала. Трябвало е поне още година да походи по кръчми да и мине мерака.
Ето затова говоря. Че нещата просто се променят и колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре.


Връщам се към старата тема: