Как даваме информация и подкрепа за кърмене?

Момичета, честно казано се възхищавам на желанието ви да помагате със съвети и информация на други майки. Аз определено нямам желание за това.. опитът ми досега определено показва, че е по-лесно да вземаш от хората, отколкото да им даваш - съвети, опит, информация, каквото и да било! Странно, но е така. Като прибавим и това, че всички знания, които имаме, изискват от нас някакви усилия, изискват да отделим време за тях, понякога и средства, всичко това ме е накарало отдавна да започна да мисля като "егоист", въпреки че по природа не съм, но, използвам времето си, за да разширявам моите знания, вместо да го губя, като убеждавам някого в нещо.. 
Конкретно, аз кърмя вече 6 месеца моето бебе, гледам го заедно с моя съученичка от гимназията, нейното е с 20 дни по-голямо. Ние едва сега започваме да опитваме пюренца, а те вече минаха през всички АМ, и вече се хранят с кисело мляко, прясно с натрошени бисквитки, и са много горди, че така ни изпреварват! И всеки път, когато тя ми каже: "Уф, ама ти с това кърмене не можеш да мръднеш от къщи, можеше да ходиме някъде на кафе иначе!", или "Ама как така нищо не му даваш да яде? Аз моето го гледам по книга!"  определено ме кара да не изпитвам вина за това, че съм оставила всички около мен да се развиват както намерят за добре

Ами въпрос на психология е. Как да ти го обясня? Мен ме отблъсква подобен начин на изказване, така го чувствам. Мисля, че така би звучало доста по-добре " Според мен по някакви причини тази майка няма желание да чете и предпочита някой направо да й обясни какво точно да прави. Аз й обясних най-общо нещата и й дадох източници за по-подробна информация, но явно в случая това не беше най-добрият метод, за да я накарам да се заинтересува повече от кърменето." Аз го казах - според мен съветникът по кърмене трябва да обича жените и да ги приема такива каквито са, без да ги съди. В крайна сметка не всички жени обичат да четат, някои пък нямат време, трети може и въобще да не знаят да четат. Нали все пак кърменето не би трябвало да е резервирано само за един определен елит? Пък и четенето и желанието определено не дава гаранция за успех. Аз съм типичния пример. Мисля, че няма един единствен подход, за да убедиш някой да кърми и да му помогнеш да го направи успешно. Към всяка жена е нужен различен подход, мисля, че това е повече от очевидно. Затова и е изключително важно повече да се слуша, отколкото да се говори и да се определи точно кой стои насреща ви. Аз не съм психолог, нито пък имам претенции, че разбирам от психология. Маркетингов специалист съм, но първото нещо което научих в професията си е да се адаптирам към слушателя. Когато съм правила маркетингови анализи, ми се е налагало всеки път да променям целия си речник в зависимост от това кой поръчва проучването. С моята пряка началничка, която е маркетингов специалист, си говорим с всичкия речник на маркетинга, но със собственичката на фирмата, която е финансист, се концентрирам повече върху цифрите и ако тя поиска да знае повече за методите ми на проучване, започвам да й рисувам картинки и да обяснявам възможно най-просто. В никакъв случай не я пращам да чете, за да разбере проучването ми и това не само защото ми е шеф. И най-вече не я подценявам, защото не разбира от материята, която аз владея. Тя е много по-добра от мен в други области - например във финансите и в кърменето, защото е кърмила и 7-те си деца. 

Вероятно ако човек е специалист по лактация и лалече лидер, всичко това би било не само добро пожелание, ами направо жизнено важно.

За такива като мен - прости, ама много прости кърмачки, нещата са далеч по-лесни:

Давам информация за кърменето ако ми я искат. Не се обаждам без да са ме питали. Ако ме попитат - отговарям просто, кратко и препоръчвам откъде може да се набави повече информация. Оставям вратата отворена, ако майката иска да ме потърси пак - давам й да разбере, че съм на разположение.

В повечето пъти нямам време "да отразявам" чуствата на майката. И аз имам ангажименти, деца, работа и приемам, че ако някой търси мнението ми, го търси като такова. Като факти, данни, личен опит.

Това не значи, че съм груба или безцеремонна, а просто лаконична. Друг е въпросът, че ако някой има нужда от оправдание, за да прави нещата по начин, който не намирам за адекватен, няма да го получи.

lala, благодаря ти още веднъж за вниманието. Аз малко имам проблем с обличането на мислите ми с правилните думи, затова понякога се случват такива изказвания, които дразнят хората.
А иначе Сладка хапка най-точно изразява това което ми се иска и аз да кажа.

Разбира се, *правилният* изказ е особено важен за консултанти по лактация и ла лече лига лидери, но си мисля, че засяга всъщност всеки, който дава информация.
Не за друго, но добро обличане на мислите в думи прави повече впечатление и оказва повече влияние. Си мисля.

    Лала, благодаря и аз за отговора и за  "отрезвяващите" ти забележки
    Включвам се, понеже видях, че си ме цитирала - а така извадени от контекста думите ми действително звучат все едно съм се изкарала месия, който ще спасява света и ще помогне на "невежите" да достигнат до "прозрение" , а уверявам те, не се чувствам така и не бих искала да звуча така За това конкретно става дума: "...беше ме яд, че има майки, които не искат да направят никакви усилия, а не знаят какво изпускат, мъчно ми беше, че никога няма да споделят с бебетата си тази първична радост и нежност, която изживявахме (и и изживяваме ) ние."  За пояснение давам контекста, в който съм казала това - цитат,който се намира непосредствено преди посочения: "В началото на нашето кърмене бях неимоверно щастлива и горда, че се кърмим, въпреки някои препятствия и редица спъващи нормалния старт на кърменето фактори. Сигурно това беше причината да бъда по-рязка и непримирима в даването на съвети..."  
    И друг път сме нищили темата за героизма, упоритостта, жертвоготовността и борбата, която се налага на майката да води, за да кърми. Не ми е трудно да си представя, че мамите с по-малък стаж в кърменето, на които до скоро им се е налагало да се ровят сами за информация и да влизат в противоречия с "вещи" медицински лица например, са може би по-склонни  да внасят нотка на категоричност в съветите си. Идеята ми е,че ако на тях действително им е коствало доста усилия, за да започнат успешно един иначе естествен процес, и тези усилия са довели до удовлетворение, на тях им се иска да бъдат полезни и на други мами със своя опит. Но тъй като до скоро те са били в позицията на "защитаващи" се, като че ли несъзнателно реагират доста крайно. Ако една майка кърми година- две- три и кърменето се е превърнало в нея за ежедневие, нещо приятно, но не и специално или героично, по-вероятно е тя да подходи към майка, която има желание да кърми, и се нуждае от подкрепа или съвет, с разбиране - с идеята, че кърменето не трябва да е на всяка цена, а би трябвало да носи положителни емоции на майката, че то не е геройство и не изисква определени "жертви", а майката е тази, която определя до къде могат да стигнат усилията й, какви компромиси й е възможно да направи, до колко положението, в което се намира, й позволява да извърши една или друга от иначе "правилните" препоръки.  Човек прави личните си избори  въз основа на жизнената ситуация, в която се намира, и според своите приоритети, нагласи, знания и световъзприятие -  затова за доста неща, сред които и кърменето, не мисля, че е допустимо да присъстват категории като вина, вменявана от другите.
    Впуснах се в дългичко словоизлияние, тъй като не бих искала в думите ми да се влага смисъл, който не съм имала предвид.  Цитатът, който Лала е дала, е измъкнат от контекста и както е видно, е в минало време - т.е. показва начина, по който съм се държала в миналото (като новоизлюпена кърмачка) и който доста съм променила (и е с тенденция да се усъвършенства, винаги има какво да науча).  За да върна цитираните ми думи в присъщия им контекст и
за да не бъда разбрана погрешно, ще довърша цитата, който Лала е дала, с поясненията, който следват непосредсвено след него:

"Беше ми нужно време, за да успея да реагирам по-сдържано, а не да се хвърлям емоционално,  да започна да гледам на майката - търсеща съвет или просто споделяща, за да получи подкрепа - като на човек с различни възгледи, чувства, преживявания, чиито проблем не е комплексен (а може би таи в основата си много други фактори, за които вероятно никога няма и да узная) и за него няма готови рецепти и предписания (въпреки правилата за успешно кърмене - които просто не винаги са приложими, няма как да бъдат налагани, а и моментът с даването на информация - как, каква и до къде да стигне тя -  е доста деликатен)."



  

МамаЕли, аз разбрах, че е било в минало време. И не съм ползвала цитата, за да те упрекна в нещо. И въобще не съм имала с цел да упрекна някой, затова и не съм слагала имената на никой, използвах цитатите просто като пример, без да искам да правя изводи за конкретния автор.

Смърфиета, вече за 4-ти път пиша този постинг и все не мога да го публикувам. За драматизма исках да кажа, че напоследък се набива в очи някакво внушение като "Ако кърмиш си добра майка (в противен случай търсиш лесното и си калпазанка ), а кърменето е равно на себеотдаване, саможертва, болка... Просто не звучи добре като реклама. Като раждах в родилния дом станах свидетел на следния разговор: "Кърмиш ли го?" - "Ооо, взех хапче, то знаеш ли каква мъка било кърменето!" Тази родилка може и да е чела прекалено много за трудностите, които съпровождат кърменето.

Смърфиета, може би примерът който съм дала не е бил много точен. Признавам, че не бях препрочела темата, но ми беше останало едно такова впечатление за лесно-трудно и саможертвата. Иначе да не си помислиш само, че нарочно искам да ти припомня нещо, аз веднага приех извинението ти още тогава и даже бях забравила вече за какво точно ставаше въпрос. 

  Сега си припомних една много хубава статия от библиотеката - "Внимавай какво говориш!" Давам линк за тези, които също биха искали да я (пре)прочетат:  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=76555.0
    Ето една част от нея:

"Да подкрепяш родителите означава да ги подкрепяш в каквото и решение да вземат; не се втурваш след раждането да обясняваш, че правят ужасна грешка и лишават и себе си, и детето.
Обаче, ако жената обяви на доктора, по средата на рутинния профилактичен преглед, че е започнала да пуши преди няколко дни, лекарят ще се увери, че тя разбира рисковете, обосновавайки се, че сега е времето, когато най-лесно може да промени решението си. Лицемерно и безотговорно е да се заема ясна позиция по въпроса за пушенето, а „да се оставят родителите сами да решат” за кърменето, без първо да се види дали имат достатъчно информация по въпроса. Всеки сам трябва да взима решенията в живота си. Но това не означава, че неговите или нейните източници на информация трябва да са неми, или пък че на родителите, които избират да хранят с бутилка, трябва да бъде отказвана информация, която би довела до различно решение със следващото им дете.

Yanche, за мен пък в изказването ти изобщо няма проблем - казвам го не като кърмачка, а като лингвист: "...за конкретния случай, който споменах определено нямаше натиск от никави страни, а просто според мен нежелание да се чете и чакане всичко сдъвкано и наготово... "

Не е тук мястото за лингвистичен анализ, но в безличната форма има опит да избегнеш директна конфронтация и даване на оценка на майката, а в това не виждам нищо отблъскващо. Хората са различни - за това съм напълно съгласна с Лала - и това, което ще отблъсне един, ще помогне и привлече друг. Така че няма готови рецепти.

Ще дам пример от личния си опит на начинаеща майка. Връщам се от РД с препълнени гърди, но по някаква неизвестна на мен причина млякото намалява, бебето е гладно, особено следобед и вечер, и се стига до неизбежната в такива случаи кутия Фризолак (една позната услужливо ми е обяснила да си купя още преди раждането). Обажда ми се в този момент моята добра приятелка, която живее в Германия и с назидателен и много компетентен тон ми се накарва, обяснява ми кое как се прави, до какво води даването на адапте, как трябва да го махна веднага и т.н. Това в продължение на половин час, аз кимам с досада, дразня се ужасно, но все пак опитвам това, което ме е посъветвала, и това слага началото на една дълга кърмаческа кариера. Както и на порива за "пропагандиране" на кърменето - макар и лошо поднесена, намесата й беше съвсем адекватна и без нея отдавна да съм в "другия отбор".

В същото време приятелка в България, психолог по образование и много деликатен човек (която впрочем роди в Англия, кърми както са й казали там - т.е. "правилно" според нашите критерии) ми се бажда, даже се виждаме около 10-я ден (първата, която видя бебето от приятелките), аз споделям, че не го разбирам това кърмене и ми трябва литература по въпроса, тя ми носи такава (What to expect the first year) и споменава бегло за принципа на търсенето и предлагането (много ценен впрочем - продължавам да го проутвам на познатите майки), но се опасява да не навлезе в личното ми пространство твърде агресивно. Само че не отчита, че у нас самата среда е достатъчно агресивна и саботира успешното кърмене още от родилния дом, и ако няма контра на това, каузата е загубена - поредната майка, на която кърмата не достига или е нехранителна.

Така че това, което аз правя, е горе-долу следното. Не се притеснявам да прозвуча агресивно. Казвам, че съм кърмила 2.5 г (което само по себе си си е екстремизъм за много хора, но за мен е просто факт), че консултирам майки по интернет (някои майки са по-склонни да се доверят на авторитет, отколкото на друга като тях; затова и при тях думата на педиатъра тежи много повече от думата на успешно кърмила майка). Но го правя веднъж. Ако хване, ако има интерес - продължавам. Ако не - продължавам контакта с въпросната майка, но избягвам много да говоря за кърменето, за да не се стига до конфликт на мнения. Толкова.

Честно казано, си мисля, че успехът идва не толкова от начина на поднасяне на информация, точно както е дала примери и Емем. Мисля си, че сигурно на около 80-90% успехът идва от настройката на майката и от това доколко тя иска да кърми. И, Лала, да, аз няма да го скрия, да кърмиш изисква много повече жертви, отколкото, ако не кърмиш, няма да ги изброявам, обаче са факт - това, също, определено НЕ прави майките кърмачки героини или пък повече от другите майки, просто е факт

И аз ще дам пример с мене си - докато бях бременна ходих на всички възможни курсове за бременни в София. Там, относно хранене на бебето ни разправяха на всякъде "познатите истории". Бях чула само бегло за кърмене на поискване от една бременна майка-приятелка, както и за форума Кърмене и захранване. След като родих и се почнаха историите с рагади и нямане на кърма, просто влязох във форума, прочетох, каквото трябваше и така.

И аз мисля, че мнението на Yanche звучи напълно нормално, защото и на мен ми се е случвало много пъти да ми искат съвет и аз да казвам, че тук във форума може да се намери много инфо за какво и как и това на майки с достъп до интернет. Точно се съобразявам с конкретната майка, че има новородено бебе и няма време да ме слуша, казвам й две думи за какво иде реч и давам източника на инфо. Еми, получава се точно описания от Yanche случай... за съжаление, което ме кара да заключа, че майката няма желание да кърми, пак за съжаление

Ще се включа малко в страни от темата. Може би съм в такъв период в момента, но личните ми чувства са наранени. По-точно чувствам се наказана за това, което съм.
Ще се събера в черупката си и ще мисля. Основно върху фразата, че Пътят към Ада бил осеян с добри намерения. Може и да поплача, всъщност плача.
След 10 минути размисъл по време на смяна на памперс, реших, че все пак ще постна мнението.

Бу, прекрасна тема, изключително полезна! 
Лала, много ме радва твоето включване, определено трябва да се внимава когато даваме съвети
Аз лично когато ме питат говоря от личен опит и ако разбера, че майката има интерес  и обяснявам надълго за това, което я интересува и я насочвам къде може да намери допълнителна информация по въпроса.С по-близки приятелки съм по пряма и определено има ефект.От досегашния си опит съм видяла, че със всяка майка трябва да контактуваш по различен начин..иначе не става ..това е факт.

има много хубави и верни неща изписани в тази тема, особено в постингите на lala, emem и sladka hapka.   
но на мен ми се ще да коментирам началния лайт мотив на темата, а именно "со кротце, со благо"..
от моя гледна точка (на проста кърмачка) това е стратегията с която неминуемо нещата се закучват и си остават в сферата на светските разговори.
добре е да се има предвид следната подробност: от един примерно ллл лидер или консултант по лактация хората очакват да получат съвет, а от мен в качеството ми на поредната позната мама хората очакват да ми дадат съвет. ей там става разминаването...
от там нататък, ако аз продължа на принципа "со кротце, со благо" накрая почват да ме гледат лошо, да ми ръсят едни страшно убедителни доводи в стил "това е така, защото е така", обиждат се, че не ги слушам и разбирам, а на старанието ми да вадя от 9 кладенеца вода и да цитирам кви ли не квалитетни източници дори съм получавала отговор "е, статия и аз мога да ти напиша".....   
или казано на кратко - хората обичат да споделят и просто им трябва слушател. освен това се чувстват полезни и важни, когато дават съвет и споделят "опита" си.... (и за нас се отнася  ) много рядко (да не кажа почти никога) някой е настроен да приема съвети или дори идеи, или други гледни точки. за това са необходими съвсем различни предпоставки. трябва сам да търси.
да не говорим, че когато човек е седнал на кафенце и лафче е меко казано досадно да го товариш с последните нАучни достижения...
но нашият лайт мотив си има и бета версия - “со кротце, со благо и со яка тояга”.
така, когато в компания за пореден път беше зачекната темата и отново се сблъсках с такова поучително отношение, съвсем на майтап започнах да говоря по същия начин – празни твърдения, но казани с уверен тон и подкрепени с “така е, даа!!” в момента в който опонента си поеме въздух, за да се опита да си каже мнението.. отвратително тъпо, но познайте – о, чудо! изведнъж започнаха да ме слушат много внимателно, да се интересуват, да задават въпроси... дори по-късно техни познати и близки също проявяваха интерес и сами питаха.
оказа се, че този начин на поднасяне на информацията действа много по-бързо и ефективно отколкото интелигентен и аргументиран разговор......
предполагам защото в това има емоция и провокация и в същото време е неангажиращо, и така информацията минава между другото и се помни като дава възможност да бъде повторена при друг разговор в качеството й на странен и занимателен нов факт, с които може да се убие малко време в приказки... а така една важна цел е постигната – посланието че да се кърми дълго и успешно е напълно възможно и достъпно стига до повече хора и те след това при нужда ще могат да потърсят повече по темата.

и тук стигаме до още един въпрос, който ми се ще да зачекна. а именно идеята за недаването на непоискани съвети... ако човек няма информация за нещо и не знае, че е възможно, тогава как да попита и да поиска съвет?... и това, че не иска съвет значи ли, че този човек е взел решение, което ние трябва да уважим и подкрепим? това от една страна. от друга, не мислите ли, че тези, които търсят информация и четат по въпроса така или иначе и без наша помощ ще намерят. няма нужда да “съветваме” хора, които вече знаят и да се радваме колко добре се съгласяват с нашата гледна точка. такъв човек много по-малко се нуждае от съвет, отколкото някоя мама, която вярва на неакуратни неща, казани от свекърва й примерно. именно такива се нуждаят от информация и от друга гледна точка, за да имат свобода за избор. а след като са информирани вече избора какво да правят си е техен.
затова когато стане въпрос за кърмене вече гледам да говоря с уверен тон и кратки изречения. много по-добре се запомня и се разпространява като вирус. на принципа на клюките. след това хората сами започват да питат. вратата е отворена.
но когато разговарям с някоя мама, която е спряла да кърми й казвам само, че информация по въпроса може да се намери и това ми е помогнало да кърмя. това само за да има предвид следващия път че има възможност. там не задълбавам излишно! но винаги я подкрепям, защото не трябва да забравяме, че има нещо по-важно от това бебето да се храни с кърма, и то е бебето да се храни. няма значение какви са обстоятелствата жената да се откаже да кърми. след като не сме били там и не сме помогнали не е наша работа да съдим и квалифицираме.

има и други неща, които според мен е добре да се имат предвид.
например вярата не толкова на, колкото в авторитети. нещо, което е необходимо на някои, за да се чувстват сигурни в действията си, освобождава от отговорност, а и до голяма степен е последствие от възпитание...
разликата между това да се фокусираш върху личността или действията на човек – едното носи смисъла “ти къф си тъпак, че правиш това”, и кара човека да възприеме отбранителна позиция, още повече да се вкопчи в тезата си, защото така защитава всъщност себе си , а другото има смисъл на “ти си пич и това, което правиш може да е по-добро” като действието се разглежда като нещо отделно, а не като част от личността и дава свобода да бъде променено без човека да се чувства засегнат.
това, че в някои случаи да се скараш е много по-мотивиращо, отколкото да съчувстваш.. например в момента, в който човек е склонен да се откаже заради това, че сред наличната информация не намира решение съчувствие само би го накарало да се разкисне и да се откаже по-бързо.. пък ти после му пробутвай идеи след като вече е взел решение...
това, че типа хора, които се поддават на овикването на педито или настойчивите съвети на свекита няма да уважат един аргументиран разговор, защото се нуждаят от готово решение след като вече са се почувствали объркани и са се оставили да бъдат водени, и чак след готовото решение може да се търси вътрешна мотивация да действат и да решават сами.. и т.н, и т.н..

Тези чувства от прочита на темата ли дойдоха?
Аз лично не знам какъв ти е точно подходът, дали "отразяваш" чувства, дали даваш съвети/информация или директно им слагаш вилата на врата , но виждам резултатите, които си постигнала и на фона на тях бих заключила, че с активната си позиция и действия си от изключителна ползва на майките.