_matilda_ разделиха ни шефовете от работата ми . Аз бях две години в дългосрочна командировка в Австрия, прибирах се в бг само по веднъж в месеца за по 2-3 дни. А ММ е германец и той също е в командировка в Австрия, работехме на едно и също място, та там се запознахме и живеехме заедно почти две години. При последното ми прибиране в бг преди около месец, шефовете ми съобщиха решението им че повече няма да летя до Австрия и че трябвало да продължа да работя от България, защото пътуването било много рисково, и това при положение че до този момент не съм имала никакви проблеми с бременността. И ей така, от днес за утре, въпреки че имах самолетни билети за следващия месец и се предполагаше че съм командирована до края на годината, съвсем неочаквано. А знаеха от самото начало, че съм бременна, знаят че и таткото е там. Можеше по-рано да ми съобщят, поне да имам време да се подготвя психически.
В последствие си взех за пръв път болничен, защото ми беше невъзможно да работя в офиса в София, нямаше къде да живея там. Понеже до този момент нямах нужда от жилище в София и като се прибирах в бг отсядах при родителите ми, на 70 км от София.
Та сега си стоя вкъщи при нашите. ММ ще дойде в началото на декември за един месец, да бъде до мен, но не знам как ще издържа дотогава...
Вилхелм Тел, аз също не бих звъняла на АГ-то и на мен ми е неудобно, но е друго да знаеш че ако се наложи може да разчиташ на съвет. А я сменям най-вече не заради парите, аз съм доволна че ги давам за да съм сигурна в здравето на бебето и не са ми проблем двете ехографии на месец, даже ги очаквам всеки път с нетърпение, а по-скоро защото вече ще ми е много сложно да пътувам до София всеки път за преглед.
Ellendil, разбирам те напълно за забравянето. И аз днес забравих че съм сложила във фурната яденето да се готви, та добре че не подпалих къщата