Демократичното образование – какво мислите за това?

Малинка-Боровинка, не съм видяла поясненията ти /заместващи кавичките/, защото не съм чела внимателно.
Реално не само аз, но и много други влезли в темата, едва ли ще имат желанието и търпението да прочетат всичко. На мен ми се вижда невъзможно.

Ако мислиш, че дискусията ще е полезна, можеш да се опиташ да представиш цитатите на кратко. Тежки и сухи са цитираните неща /доколкото ги погледнах са и общи приказки/ и не могат да са добра основа за коментари.

Иначе аз не съм съгласна с тезата ти при въвеждането на идеята /също дълго/, че пропаста се се изразява в неподадливост или нежелание на децата да учат. Нито че ако има такъв момент той е заради програмите основно. Не съм съгласна и че няма ефективни системи за даване на обучение в унисон с изискванията на бизнеса. Има дори в България вече.

Няма регулация на целият процес на обучение и като учител, предполагам ти е много по-ясно отколкото на мен. Няма добри учители и зорлем няма /и това няма защо да ти го обяснявам/. Това несъгласие с аргументацията за необходимостта от представяния подход ме кара да се съмнявам в него преди да знам повече. Все пак бих прочела с интерес, ако го представиш.

"Демократичното образование" ми беше безкрайно интересна да я прочета, не за да се уверя, че някъде някой учи по по-различен начин, а защото в нея много добре са описаните разликите между конвенционалното и "демократичното" учене, както и естествените етапи през които се минава в този процес.

С две думи при описанието на разликите ще посоча определението на друг автор от една друга книга "Как децата учат" на Джон Холт. (Цитатът е по памет)

"При традиционното обучение колата се поставя пред коня - дайте да дадем едни знания на децата, пък после ще видим какво ще правим с тях. Докато есетествения начин на учене е да се следват интересите на детето и да му се предоставят знания в зависимост от тях. Така колата следва коня."
 

Това с интересите е присъщо и на традиционната система. Нима сега децата не си избират гимназия или университет според интересите? Нещата опират само до избор на момента, в който да стане изборът. Все пак не може от самото начало да има избор, защото има знания, които са нужни на всички. Не може някое първолаче да реши, че не му е интересно да чете например.
Иначе съм съгласна, че в нашата система наистина много ненужно и излишно се задълбава в детайли в ред науки. Би могло още от осми клас например децата да си избират между елементарен и подробен курс по науките. Но преди това трябва да видят всичко, защото как някое дете ще разбере, че му е интересна биологията, ако не я е учило поне малко?

Ами точно там е разликата. Децата не се интересуват от биология, а от водни кончета, жаби и гъсеници. Интересно им е как и защо едните летят, другите живеят в езерото, а третите се превръщат в пеперуди. Покрай този интерес обаче научават биология без изобщо да знаят, че науката се нарича така.

Особено ме впечатли в книгата историята за една дете, което 3 години играло само футбол и не влязло в нито един "важен" час. За това време обаче станало много добро в тази област, придобило вяра и увереност в себе си. После родителите му го записали в обикновено училище, където за всеобща изненада, детето се справило повече от прекрасно. Просто приложило същия начин на учене и в други области.

Моята дъщеря се научи да чете без някой да я е учил на това. Четенето и трябваше за да разбира неща, които я интересуват и така лека по лека се научи.

А в кой клас точно децата в България започват да изучават учебният предмет биология? Какво учат преди това за водните кончета, жабите, гъсениците и прочее? (Черна станция и останалите, чиито деца са ученици да не подсказват!   ).

И моят син се научи да чете много рано и сам, както вероятно и много други деца. И какво от това?

А примерът, който си дала с футболистчето. Сама казваш " историята за едно дете"..., колко биха се справили по същия начин в сходна ситуация?

И моята се научи да чете на игра и в много ранна възраст. Но това върви до време.

Излиза, че децата учат "демократично" вкъщи.
Защо е избрано точно това определение? /демократично/

Сигурно е ужасно лаишко, но за мен разлика между двете няма, ако се събуди любопитството.
Достатъчно е да се отбележи нещо любопитно за да има внимание и после да се обясни за да се срещнат двете идеи /и "конвенционално" ми е странно /.

Lonicera, това което описваш е познато и без тази система. Умения се надграждат по-лесно от ново начало. Дете на преднало в една област, лесно добавя нова. Както и език се учи по-лесно след друг.

  Е как така са го записали в училище без да го питат? Нали това е основното - детето да го поиска? В обикновеното училище с връстници ли е бил или се е явявал по-голям сред първолаци?

Децата не се и занимават с биология. В началото учат предмет "Човекът и природата", който продължава да се учи и в среден курс. Уроците са занимателни, с познавателни задачи към тях. Някои ги четат, други не - не им е дошло времето явно 

Ииии, нали помолих да не подсказвате, значи пък! 

Ако разчитаме на водните кончета, ще има да чакаме да стигнат до квадратните уравнения! Лоницера, как според теб, с това естествено обучение децата ще научат нещо повече от целите положителни числа и обикновените дроби? Сигурно с конец ще обикалят окръжността, триъгълника и ромба, за да им измерят обиколката. Защото без въвеждането на абстрактното в математиката те няма как да мръднат от нивото на смятане на цели числа с елементарни операции. И никога няма да стигнат до химията. Тук като чета, все едно става въпрос единствено за 3-годишни или първолаци и се забравя, че децата стават на 10, 13 или 18 години и след това ще искат да учат медицина или математика. Как ще я добутат дотам с водните кончета? Ако някой ми преддложи методика и практически похвати, с които да се научи математиката, физиката и химията на нивото, което е нужно за университет, то тогава дали ще се кръсти "демократично" или "розово" ми е все тая. Смисълът на новото би трябвало да бъде да постигне поне същите резултати с по-ефективни методи на обучение и учене. Математиката не е измислена, за да е предмет в училище.

Саморая, за съжаление в този форум може само да се пише, така че практика няма как да се демонстрира. По-конкретно от това, което написах не знам как да го кажа - през целия ден на разположение са различни занимания, предмети, програма, часове, работилници, учебни центрове и т.н. В това училище няма класове, но всяко дете има свой личен съветник сред учителите - човек от възрастните, който само си избира в момента, в който стъпи в училището. С него то разговаря за всички, коментира интересите си, предпочитанията си, програмата си. Във всеки ден децата се включват в най-различни активности. Така изграждат различни умения, научават различни неща - така наречените знания. това е, което на практика се случва.

Открит урок в интернет? В сайтовете на училищата, които съм сложила в първия пост има галерии, мисля че и различно видео. Предполагам който му е интересно - ще потърси и ще намери.

арт мама, ясно ми беше, че не си ги видяла, след като прочетох какво си написала. Молбата ми е да се коментира това, което е прочетено, а не просто ей така да си търкаме клавиатурите, сигурна съм, че е постижимо да не се говори категорично за неща, които дори не са проверени и прочетени, нали Освен това, след като написаното за тебе е невъзможно за прочитане, тежко и сухо - спокойно можеш да не го четеш, но това не го прави автоматично такова за всички. А дали са добра основа за коментари - само времето ще покаже, дотук коментарите общо взето основно са за това как точно съм го написала, а не какво точно пише - тоест - не се влиза навътре във въпросите, които поставя авторът.

Lonicera,
беше ми много интересно да прочета какво си написала! Идеите на Джон Холт определено се връзват идеално с тази концепция.

Andariel, не съм Лоницера и с риск да разгневя някои потребители тук, че пускам втори пореден пост, ще се опитам да отговоря, тъй като май не става много ясно -

тук не става въпрос за някакви свръхестествени или уникално различни методики, игри и т.н., чрез които децата учат

не става въпрос и за това как се нарича училището, демократично, розово, все тая - това не е съществено и не знам защо се хващате за него

става въпрос за следването на интересите на детето! В това е голямата разлика. Защото ако едно дете има интереси в областта на математиката, то ще ги гони и ще изучи всичко. Както мой приятел беше увлечен по физиката, вървеше му и още в 8 клас вече беше изучил сам всички учебници до 12-ти клас, та час и университетски учебници!
но важното е друго - детето да може да следва интересите си. не да бъде насилвано и принуждавано да "учи" неща, които не са му интересни.

Малинка-Боровинка, ако не е тайна, колко голямо е детето ти ( децата ти)? Допускам, че още не е ученик ( ученици).
И да, както беше казал един много известен в този форум мъж - " пускането на няколко поредни поста от един и същ потребител при наличието на опцията " редактирай" е най-малкото проява на лош вкус". ( не претендирам за абсолютна точност на цитата).

Аха, дойдохме си на думата - на приятеля с интерес към физиката не му е пречел конвенционалният метод с многото математика, безкрайни теории и уравнения, една камара концепции, теоритични конструкти, модели и пр.! За какво му е на такова дете изобщо някакво училище, щом самичко си учи?

Аз изобщо не виждам прилика между двете "системи".

В едната в час по Човек и природа/Биология (все едно как е кръстен предмета) госпожата казва - днес ще учим за пойните птички, докато на детето точно в този момент са му интересни локомотивите.
В другата детето изучава локомотивите и покрай тях придобива знания по различни науки.

Примера с футболистчето го дадох, защото осъзнах че наистина учим по този начин.

Andariel, а за какво според теб ще послужат квадратните уравнения на дъщеря ми в живота?
Аз съм ги учила при това съм кандидатствала с математика и в момента не мога да ти реша нито едно такова. До тук в живота ми не ми се е наложило да ги използвам нито веднъж. Затова пък ми трябват много други неща, които не са ме научили в училище. Пък нали училището подготвяло за живота? Заради китапчето,... което ще бъде все по-малко търсено за сметка на умения.