Демократичното образование – какво мислите за това?

Това, че ти не можеш да решиш едно квадратно уравнение, а си кандидатствала с математика, и имаш такова негативно отношение тип "за какво ще й потрябва, аз не съм го използвала нито веднъж", говори лошо за теб, а не за системата. Насила на човека не можеш да му дадеш, пък били те и квадратните уравнения. Но щом си много уверена, можеш още отсега да спестиш на детето си не само квадратните уравнения, а и 99 процента от науката. ПратИ я на село да копа, там ще прилага точно физиката която й трябва - физическа сила плюс замах с мотиката под определен ъгъл, а въпросния ъгъл ще го намери по пътя на опита и грешката. Така като те чета, детето ти е максимум 4-гоодишно. И моите така бяха луди по всичко де що е на колела, но за моя радост минаха към квадратните уравнения, а не си останаха на нивото на локомотива как прави ту-тууу. Училището образова, а не подготвя за живота. За живота подготвя семейството и самия живот.

Именно!

Винаги можете да предложите на децата си демократично образование. Не е необходимо да ги насилвате да си учат уроците и да си пишат домашните. Най-много да получат някоя забележка или ниска оценка в " конвенционалното" се училище, но това едва ли би имало значение за родителите, които смятат, че са постъпили правилно.

По мои наблюдения една огромна част от децата нямат интереси към нищо специално. Накрая си избират нещо, понеже им се налага. Ами ако не им се налага и имат демократично образование? Какво ще правят?

Права е Дидева. И даже май се случва.

Малинка-Боровинка, какво казва демократичното образование за децата, които нямат нужда от насилване. Какво не им е наред на тях? Или те потвърждават правилото на пропастта?

Примерът с математиката и физиката не знам как са следствие на демократичен подход. По-скоро го възприемам като вид професионален интерес или намерено призвание примерно.

Lonicera, това за влакчетата и кончетата как се връзва с цял клас деца? Сигурно някаква комунална организация на групи. Като знам как сега се учи език по класове за по-лесно....

Дидева, ами да аз точно това правя. Междудругото това в подписа ти в оригинал звучи така:
"Tell me and I forget,
teach me and I may remember,
involve me and I learn.”
 Benjamin Franklin
и на мен ми е основен принцип в ефективното учене.

арт мама, не се връзва. И тук идва проблемът с дисциплината, който всъщност се явява по-важната и трудна задача на учителите в училище. Но това е друга тема...

Защо с дисциплината? Нали на децата им е интересно?

Защото ако ще ми интересно на мен, а на детето на другия чин - не, какво му е демократичното по определението, което написа по-рано?

А, ти за демократичното ли питаш?...
Там няма класове - всеки ученик влиза в онзи час в който иска. Може да стоиш през цялото време само в един час, по един предмет...докато ти е интересно.

Добре, днес има 5 часа физика в кабинета ѝ. Утре предлагат ли ги пак?
Защото ако не, а днес детето е в химията, но пък обича и физиката... губи едната.
Много, много добра организация и още по-добре следене на децата с еиска ми се струва.
Иначе се рискува интересът да доведе до последователно усвояване на предметите. Или пък до проба на 15 и учене на нищо.

И последно, образоваш ли се или се подготвяш за живота?

За какъв чеп са ми лабораторните по химия в което и да е училище? Да не би утре в живота да ми се наложи да изследвам процеса на разлагане на натриевия хипохлорит и да тествам реакциите му с  киселина, вместо за дезинфекция на санитарна керамика   Или викаш, в демократичните до дезинфекцията стигат, повече не им трябва  

А посещава ли по-голямото ти дете " конвенционално" училище, лицензирано от МОН?
Всъщност то и да посещава е твърде малко, за да обсъждаме как се справя по демократичния начин. Ти все още можеш да помагаш при пропуски, оценките в начална степен умишлено или не в повечето случаи са много високи,а материалът- силно разтеглен пък и не е прието да се повтаря.

Аз не мога да си представя това-да дремят няколко учители в класните стаи и я дойде дете, я не.А при останалите да е неконтролируем наплив.Икономически не мога са ги го представя, как ще издържи училището.
Горе-долу това се случваше в Университета, за някои лекции отивахме още в м-часието, за да си запазим добри места, за други- само традиционно първият ред беше зает, но това е нещо различно.

За интуитивното учене съм съгласна., още повече точно в старите, традиционни системи беше много застъпено.
Когато аз бях дете в ДГ,нямаше ни Моливко, ни чудо, никакви учебници.Но почти всяко дете беше абонирано за едно чудно списание "Славейче", в което това, което помня е че картинките за месеца бяха много сезонно определени, имаше по приказен начин поднесени исторически събития, традиционни празници.Да не говорим, че това, което днес "учат " децата от ДГ- лабиринти, открий разликите и т.н., за нас беше забавление от списанието или вестничето.
В ДГ много играехме, но имаше моменти, в които учителката ни събере и започва да ни разказва за птиците, които отлитат "на юг", за "топлите страни", за това, какво се случва с животните и растенията.На следващия ден ни изведе в близката градинка, същата тази, в която днес си играе детето ми, само че тогава нямаше "атракциони", а една-две люлки и учителката, тогава "другарката" ни показваше всяко цветенце ,всяко дърво, като ни разказваше за него.Пък Гошко, ако и да си е бутал камиончето, все с едно ухо се е заслушвал, какво точно се говори в групата, за да не "изтърве интересното"

По-нататък в първи клас беше същото-много "наблюдения" по ферми, заводи, обикновени екскурзии.
И така, докато дойде ред на ботаниката в VІ клас или на биологията в ІХ, детето вече знае половината от написаното в учебника.
За съжаление, днешните деца от ДГ учат с висока степен на абстрактност.Без да я отричам поначало, мисля, че степента и на застъпване е прекалена.

От друга страна днес децата си имат баш демократичен избор и сред обикновените училища.
В моето детство от първото столично училище, до последното селско децата поне до VІІ клас учеха едно и също.
Днес само в нашата "махала" има в сравнителна за размерите на града близост поне три -четири училища с избор по интереси.


В диаметър от 1км, дали не и по-малко има училище, в което се изучават сериозно от втори клас два езика, има у-ще, в което се изучава от първи клас засилено математика, в същото у-ще има и рисувателна паралелка, а има и у-ще,в което се изучава хореография.
Само че този избор няма как да се направи лично от детето, предполагам, че така ще е и в "демократичното у-ще."На тази възраст изборът се прави от родител, кой се съобразява с възможностите и интересите на детето, кой не.

Моето мнение е, че вместо да се търсят разни революционни идеи, по-добре да се извлече най-доброто от старите практики.На първо място наистина да се оцени стойността на учителския труд и да се създадат силно мотивирани и добре подготвени учители.Да се създаде такава държавна образователна политика, която малко да систематизира учебници, помагала , програми.


Ама да си пусна детето в училище и то три години да рита топка, няма особен смисъл, защото точно до нас има игрище, рита си детето достатъчно.

Не е въпросът детето да избере ритането на топка пред математиката, въпросът е и математиката в детска възраст да е еднакво привлекателна с ритането на топка.Пък от VІІ клас нататък- има професионални училища, има си всичко, вече детето е достатъчно зряло, дори по закон му се признава свободен избор в определени сфери, нека си избира.

Дидева, общо взето няма да разчитам на училището да ми образова и подготви за живота децата.
Няма да целим академични знания, дипломи и оценки.
През системата ще се стараем да минем с възможно най-малко усилия и драми (ще избираме такива училища и паралелки).
Ще разчитам да развиват умения, а не да трупат знания.

Светкавица, аз не виждам нищо добро в старите практики. За мен те бяха остарели още когато аз учех, а какво остава за децата ми. Животът се променя твърде бързо, а училището подготвя децата за едно време, което вече не съществува.  Вместо да придобият диплома, да си намерят работно място и да се пенсионират на него, на моите деца ще им се наложи да бъдат flexible, да раждат идеи, да решават бързо проблеми и да учат непрекъснато. За да се справят, ще им трябва опит и той няма да дойде от школото.

Струва ми се, че това е приложимо само, ако детето е гений с ясно изразени предпочитания и наклонности. Но масата от децата не са такива. Какво правим, ако и когато детето си смени рязко предпочитанията (моите са го правили няколко пъти вече), а е изпуснало влака? Започва да влиза в часовете по науките заедно с първолаците, въпреки, че може да е на 15?

От друга страна е приложимо само за начално училище. Защото в кой час влиза детето тинейджър, като основния му интерес е как да вдигне полата на съученичката си?

Предполагам, че децата ти ще бъдат в някакъв различен и непознат за мен от свят. Както и че ти си учила и живяла досега в такъв. От както се помня, през образователната си система се минава или с известна загуба на способността за мислене или с подкрепа на родители и запазването ѝ; дипломата може да осигури назначение, но не и реализация; гъвкавостта /предполагам това имаш предвид и си в чужбина/ е нужна от поне 20 госдини, но не е била ненужна и преди тях. Все неща, които мислиш, че са нови и революционни едва ли не.

Не се засаягай, обаче често гръмкото отричане на миналото е само израз на непознаването му и/или нужда от новаторство за идеята. Нищо не е изключително сега. Бабите ни имат прекрасни начини да научат деца. И прабабите са имали. Друг е въпросът, че училището все се "модернизира", но това не носи полезност дори и след 5 набора учили всеки по нова система /както ставаше в моето ученичество/. Защото приемствеността не е мръсна дума, а полезна практика.

ПП И да подкрепя Светкавица, имам книга по която учителите запознават децата в детската градина с  природата. Купих си я сама в 5-6 клас. Не ме бяха учили по нея. Но пък какава игра и колко навън сме били! Сега в някои градини пишат ченгелчета, само за да правят същото и в първи клас.