Демократичното образование – какво мислите за това?

Малинка Боровинка, от целите чаршафи, коитто си пуснала, една успях да прочета с интерес една-десета. Не знам каква ти е целта, но твоето ми прилича на проповядване. Ако имаш нещо да кажеш на хората тук, го направИ в един-два поста, кратко, ясно и стегнато.

Черна станция, сега разбрах откъде идва ника ти.
Не те убеждавам, че всички деца ходят на училище насила. Заявявам убедено и категорично, че повечето са така. Работила съм в няколко училища и имам сериозни задълбочени наблюдения. Обаче това не е защото не искат да учат, а защото не е това естествения начин да го правят, всички деца са любопитни, но методите на конвенционалното образование пресичат много неприятно този стремеж. Това имах предвид.

естественият начин е да гледат бащите и майките си как работят, или да ги дадат чираци някъъде, където десет години ще изучават занаята - както е е случвало векове наред, преди индустриалната революция. Но това е твърде неефективно, а и децата не могат да се докоснат дори до половината знание по науките, до което сега имат достъп. Да, в момента системата не е много френдли, не зачита интуитивнитте начини на учене, но целта й е да ограмоти и да даде един общообразователен минимум на почти всички деца от популацията, а това поставя и своите ограничения. За мен е достатъчно да  се променят програмите и начинът на поднасяне на съдържанието в учебниците.

Тази теория лекичко издиша.

1. Детето иска преди всичко да играе, нали така? После изведнъж у него трябва да е развито и желанието му да се докаже, да успее в някое научно поприще. Науката не е игра. Може да има игрови и забавни елементи в началната степен на обучение. Не виждам как изучаването на  граматиката ще те насити с емоции, характерни за една игра. То и не е необходимо. Едното е Игра, а другото - Граматика. И двете са полезни.

По отношение на усилията и впрягането на силите. Вярвам, че не сте се отказали да смятате играта за естествен процес. При естествените процеси не е необходимо чак такова усилие и впрягане на сили за което се пише по-горе.

2. Цялото това подчертано естествено развитие се стоварва върху плещите на нова система и нови педагози. На детето се гледа като консуматор или материал, върху който ще се работи посредством игри. Някой ще ги измисля, детето ще се забавлява и, да не забравим - ще се ограмотява. То не работи и постига успехи, ако с него е работено /разбирай наиграло се е/.Също като в приказките.

С насилственото учене много се преекспонира. Никой никого не насилва да учи. Конкурентната среда прави това възможно. За някой това е основния двигател да се развива, за друг е образуване на стрес.  

3. Детето е максимално разтоварено, спокойно и учението му минава толкова естествено, колкото и един обикновен физиологичен процес. Във вековете на каменната ера може и да е било така, но човечеството е понатрупало известен опит.

4. По отношение на стреса от борша, математиката и цвеклото. Докато възприемаме думата стрес като нещо лошо и всячески се стремим да го преодолеем, той си цъфти и дава плодове - неврози и други болестни състояния. В момента в който го приемем за нещо също толкова естествено, колкото и примигването с клепач, когато ти влезе прашинка в окото /нали и това е все пак стрес за организма/, нещата като че ли си идват по местата. Да се научиш да живееш със стреса и въпреки стреса е ключът към самосъхранението.

 Не сме дорасли за демократично образование! За такова образование трябва друг тип съзнание и манталитет!

  Което е добра новина, апропо.

Не се знае, може и да се появи. като гледам има нова вълна родители, които прегръщат подобни идеи.

Да, за съжаление... Защото после всички (като общество) ще патим от свръх-демократичните възпитателни и образователни експерименти, създаващи автентични мамасита-бандидо-подобни лапацала....
 

На пръв поглед идеята е интересна и неприложима.
Не мога да чета такива цитати. Мисля си, че повече хора биха прочели ако имаше предсатвяне, а не преписване на идеите. Самият първи пост ми се видя силно тенденциозен пропаст има, но тя е друга, според мен, а в първото мение е представен акакто е угодно за следващата част на изложението.

ПП Съвсем обективно, липсват ми кавичките на всичките тези нечетими, тежки цитати. Взъдържам се да си правя изводи от липсата на кавички и липсата на желание идеята да е представене, вместо цитирана. Не е лесно.

Това е концепция на вид обучение, която си е нейде разписана подробно и разработена. Вероятно целесъобразна би била просто една препратка към разработката.

Judy,  така е.
Най-логично и полезно е да се представи с два параграфа собствени думи и да последва линк към източника.
Иначе на всякакви мисли може да наведе  идеята на темата.

арт мама, Judy, в първия си пост представих с няколко /извинете, че не бяха точно два/ параграфа собствени думи моите възгледи и защо стартирам темата, след което написах от какво съм впечатлена - от книгата на Яков Хехт - Демократичното образование.

Да, това е концепция на вид училище, която е разписана подробно в самата книга, ето защо няма как да дам линк към източника, препратка към разработката, тъй като това, което аз правя е да преписвам и поствам по-интересни части от нея тук - книгата я няма в нета.

Колкото до кавичките, арт мама, в първите си два поста започвам с кавички, в следващите два няма, но пък преди изложеното пише следното:

Когато Хехт описва училището, което той създава, той пише така:

или пък

Хехт пише:


тоест - пояснявам откъде е и какво е с изречение и две точки.

Иначе за това, че повечето хора биха прочели, ако има представяне, а не преписване на идеи - всъщност идеята я представям, преписвайки части от книгата, тъй като човекът го е обяснил толкова просто, ясно и точно, че няма смисъл аз да се зоря да го измислям наново, а и защото аз самата също вниквам в нея.

А са дълги, а не кратки, защото тази идея е толкова различна и революционна, че не може да се каже с две изречения, както се вижда - възникват веднага много въпроси, които пораждат отговори и въобще - завърта се един информационен поток, обяснения за концепцията, структурата, защо наистина работи и т.н., а това включва знания за психологията на децата - как може това да се каже с два параграфа.

Пуснах темата, защото мислех следното - на който му е наистина интересно - ще прочете, на който не му е - няма да се занимава. Така е с всичко, нали? Когато на мене нещо ми е интересно, аз не питам - ама защо информацията е толкова дълга, кажете ми го с две думи, ОЩЕ ПОВЕЧЕ когато сама виждам, че с две думи изобщо не го разбирам. Значи, за да го разбера - трябва повече да прочета.

Така си мисля аз.

Ясно ми е, че за повечето родители в България тази идея ще бъде абсурдна, така е било навсякъде по света, но вече има доста такива училища в Америка, в Азия, в Европа.

По-интересно ми е, защо родителите, които не харесват идеята, я намират за опасност - "няма опасност да се развие тук" - къде е опасността, дори и да се появи такова училище, просто няма да си давате децата там и така. Пък който иска - да ги дава, къде е опасността?

Та, идеята ми не е да проповядвам тази концепция, да убеждавам или т.н.
Аз съм се нагледала достатъчно и то отвътре на сегашната система и на щетите, които оставя върху децата, за да направя изводите сама за себе си. Това е неработеща система с неефективни методи да накара децата да учат, убиваща естественото им любопитство и желание към света и отблъскваща ги от различните области на знание.

Eто нещо, което ми попадна по темата днес - http://temadaily.bg/publication/10298-Училището-е-затвор/

Идеята ми беше просто да обсъдим с когото му е интересно тази концепция, предимства и недостатъци и т.н. Не знаех, че ще е толкова сложно.

Хубав ден на всички:)

Малинка-Боровинка, би могла поне цитатите да поставяш в скрит текст.

Именно. Достатъчно е да обясниш синтезирано за какво става въпрос и да посочиш източника вместо да преписваш огромни пасажи. Който иска подробности, ще намери начин да информира допълнително. Това все пак е форум, а не електронна книга.

Дидева, разбрах. 
Тази опция никога не съм я използвала, тъй като мислех, че е с друго предназначение.
Щом така се предпочита - за мене е ок.

Наистина на който му е интересно може да си я купи, но не всеки има възможност, пък и за дискусия мисля че не е фатално да се слагат отделни пасажи и да се коментират.
Затова сложих този за Детската игра и за Образователния минимум.

Прочетох, разбрах. И какво от това? Концепцията ми е ясна. Но как се реализира на практика?

Очаквах да прочета нещо по-конкретно. Вместо това видях тоталното отричане и заклеймяване на старото. И това е първото, което ме кара да се съмнявам и плаши в новата система. След това цял самосвал суперлативи: работеща, революционна, интересна, насърчаваща, обещаваща, щадяща, подкрепяща, креативна, естествена, безопасна, демократична, ненасилваща, непринудена, високотехнологична, абе - идеална, освен това, забележи - и напълно реална    

В нито един пост не прочетох как се случват нещата в реалността. Да де... имали право да избират. И като изберат какво следва? Обучавали се под формата на игра Аз искам да видя дела и документи. Няма ли някой открит урок в интернет?