Мъдри и добри, 134 арабски мами споделят радости и тревоги

Здравейте мили дами, извинявам се за вмешателството в темата Ви, но се загубих в многобройните предишни такива 

Интересува ме има ли жени, омъжени за Ливанци ? Къде бих могла да прочета мнения ?

Благодаря много   

Слънце и луна,  това е линка, за който се интересува http://marriedtoabedouin.com/index.html

  Много ти благодаря   

Шамс, пиши ми на лични как се казваш във Фб, че как иначе да те добавя 

Никсе, радвам се, че съм събудила позабравени сходни спомени. А я кажи, не ти ли действа малко потискащо природата в Аман. Ние бяхма там и на кафе с една страхотна българка и дъщеря ѝ. Тя е женена вече над 30 години за йорданец, живеят в Аман. Но и тя ми каза, че с едно нещо не може да свикне вече толкова десетилетия - природата. И на нея ѝ липсват много планините и зеленината.

Момичета, нямам никаква муза да пиша продължение, че нещо “свекито“ ме нервира    Като се върне музата, обещавам да продължа.

Здравейте, момичета,

Предварително се извинявам за това, което ще последва... Знам, че тук не е изповедалня, но нямам нито една приятелка, която да е така наясно с отношенията и разбиранията в мюсюлманско-азиатския свят. Толкова пъти съм ви чела, че на моменти имам чувството, че ви познавам... Може би не при вас, а в пакистанската тема трябва да си изливам душата, но повечето от вас така или иначе посещават и двете... следователно няма значение.

Да пристъпя към въпроса... Смях не смях поредната онлайн любовна история... Пащун, живеещ във Великобритания, и българна без расово-религиозни предразсъдъци. Единият на 33, другият на 26. Сайт за запознанства уж на шега, съобщение в скайп и хайде на старта... Единия си запълва времето, докато е на работа, другият пописва, докато си пише магистърската теза. Нормалното и предполагам банално: разговори за държави, религии, порядки. По-често за личните разбирания, отколкото за това, което е у дома. По принцип уж и двамата сингъл...

Два месеца по-късно. Пусто КГБл... в превод: Красиното Голямо Безкрайно любопитство. Чисто на шега реших да пусна мейл адреса му в Гугъл, не щеш ли попаднах на още две регистрации в сайтове за запознанства. Блажени са тези, които знаят кога да спрат... на мен не ми се отдава... така че реших и във ФБ да проверя какво ще излезе по име и населено място... красота... 4 други профила... на единия се усмихва чаровно момченце на около 2 годинки. Шок и ужас... Дни наред мазохистичен тормоз над собственото ми съзнание. Пуста твърда българска стрелческа кратуна! Не стига, че корена упорит, ами и зодията допринася... Поисках обяснение и настана паника: Ако ми нямаш доверие, няма изобщо смисъл да опитваме да сме заедно. Опитах се да повярвам, че жената му е братовчедка, самият профил, в който бяха снимките, беше странен - създаден в един ден и без нито един приятел - обяснението: някой му е погодил номер.

Нещата станаха сериозни... Планирахме да се срещнем на неутрална територия. Къде? Къде? Ами Дубай. Приготовления, проверка за необходимите документи и т.н. В средата на септември се появиха проблеми с бизнеса му, огромна глоба, свързана с данъците... всичко пропадна: срещата, мечтите за ресторант в Дубай... И на въпроса: Искаш да си тръгна ли? Получих отговор: Не съм казал това... Вчера си говорихме и за сигурно 5-ти път го попитах: Имаш ли съпруга и деца? Този път отговорът беше различен: И двете. Странното е, че почувствах облекчение: вече нямаме тайни, обаче, когато стената се срутва, на нейно място се появява хълм. Обичам го, но не искам да създавам дразги в семейството му. Накара ме да го изтрия от скайп: не можах. Говорихме си 2 часа и сега не знам накъде?

Смешно е, но каза че иска да се реваншира като ми намери мъж... И като започна да говори: той е честен, но е беден, ако станат нещата сериозни ще трябва да станеш мюсюлманка и да живееш с него в Афганистан, защото той няма да понесе децата му да не са мюсюлмани. Аз да си призная не знам как с такава убеденост говориш за някого, който не си ти. Другото интересно беше, че след като си говорехме, че бих си сменила религията, той няколко нощи не бил спал и изтрил всички "момичета" от скайпа си, освен моя милост.

Момичета не ви моля за съвет, не ви прося съчувствие, нямам на кого да го кажа, така че да ме разбере... Пак се извинявам ако разваля на някого слънчевото настроение. Просто много го обичам.... и сега не знам накъде...

До нови срещи, надявам се с по-весели постове...

kasi071286 прочетох целия ти пост .
И с риск някой момичета да ми се обидят , моят съвет е да го изтриеш от живота си , а с времето и от сърцето си . Според мен този човек си играе с теб и твоите чувства. Още по - лошото е , че и се подиграва с твоите чувства , предлагайки да ти намери съпруг. Че ти да не си гърбава , грозна или саката , за да не можеш да си намериш сама ?! Ти обичаш него , а не този който ти предлага .....
Няма да продължавам повече , че имам още доста какво да кажа 

Shams, мисля, че и това може да стане, но ще ми трябва малко време, има още твърде много неизвестни в целия филм. Благодаря за подкрепата... Колкото за гърбавото.... ми няма да си кривя душата: не съм мис свят, добре оформена бъчвичка по-скоро, но не ми липсва ум и усмивка 

Каси, на мен това с афганистанеца ми звучи повече като пързалка. Интернет е коварно нещо, може да срещнеш приятели, но има и доста измамници. Повечето всъщност използват анонимността на мрежата, за да се представят за хора, които не са, за сингълс, когато са женени с деца, тийнове твърдят, че са 30-годишни и т.н. Бъди силна и изтрий този човек, просто това с предложението да идеш да живееш в Афганистат при негов приятел е супер несериозно според мен.  Да не говорим, че щом няколко пъти е лъгал досега, няма гаранция, че някога ще казва истината.
А килограмите нямат значение - сигурна съм , че си чаровна дама и че скоро ще намериш някой , който да те заслужава. 

Аз освен днес да довърша разказа за Петра. Почвам да пиша 

  Не трябва да ти липсва и самочувствие , гордост и достойнство. 
  За всеки влак си има пътник 
  Колкото до останалото , ти си решаваш 
  Незнам на колко години си , но според мен си доста младичка , затова имаш своите колебания
  относно това което си писала .
  Аз обаче продължавам да смятам / от това което сподели / , че този човек просто си играе с теб .
  Опитай се при разговорите си с него , да мислиш предимно с разума , а не със сърцето . Може би
  при такава ситуация , ще видиш нещата някак си отстрани 
  Съвета ми е относно чувствата , в които ти се кълне . Нещо не ми се връзва , този мъж да изживява
  голямата си любов с теб . Съжалявам ако съм много рязка , но предпочитам да говоря направо и без
  заобикалки . А и опита си казва думата , в даден момент от живота ни 

Петра планувахме да посетим два дни – да идем рано сутринта, вечерта да идем на нощното шоу и чак на следващия ден през късния следобед да тръгнем обратно към Аман. Заради катастрофата обаче тръгнахме с голямо закъснение в ранния следобед. Така че планът ни се промени - целта бе да пристигнем за Petra by night. Това ни позволи да се отклоним към Карак. Замъкът е от времето на кръстоносците, голям и интересен. Снимките от там още не са качени във Фейсбоок, не знам кога пак ще ми дойде музата да качвам, за това ето няколко от нета.

След Карак обаче вместо да се върнем обранто на магистралата за Петра, попаднахме насред пустинята. Обозначения липсваха, с нас нямахме нито карта, нито навигация. Аз сериозно се бях замислила да се връщаме, когато един джип намали и шофьорът ни попита дали имаме нужда от помощ. Успокои ни, че сме в правилната посока, а след това предложи да кара пред нас, за да ни покаже пътя. Карахме 15-ина минути след наго, докато стигнахме един разклон. Там видяхме и първите табели, на които да пише Петра. Човекът дойде при нас, обясни ни пътя напред, след това заяви, че в момента се намираме в неговото село и ни покани на гости. Бедуините са доста гостоприемни. Увериха ме, че тези покани са нещо напълно нормално за тях. Е, нямахме време за гости, така че се сбогувахме и продължихме към Петра . След бързо настаняване в хотела, освежаване и вечеря на покрива му, превърнат в чудна тераса, се отправихме към Петра за вечерното шоу.

Идеята е посетителите да минат по тесния 1200-метров сик по тъмно, той да бъде осветяван само от подредените в линия свещи, а тишината, предполага се, прави това изживяване неповторимо.
Ние обаче имахме невероятен късмет: пред нас в колоната бяха група китайци, които носеха нещо като прожектори и осветяваха всичко на разстояние от 5-6 метра пред тях. Зад нас пък ходеха двама американци, които съвсем “тихо” обсъждаха Обама и предстоящите президентски избори. Темата не можеше да пасва по-малко с атомосферата на нощна Петра. Въпреки тези опити и от двете ни страни да ни разсеят, преминаването през сика ми хареса, но най-доброто предстоеше. След като стигнахме краят му пред нас се откри Съкровищницата, осветена единствено от хиляди свещи.

Седнахме, поднесоха ни сладък чай и след това зачакахме концерта. А той беше вълшебен - бедуини свириха на традиционни инструмени, един от тях и пееше. Направих и видеа, да видим кога ще се наканя да ги кача.

Следващия ден обаче осъзнах, че нощта и тъмнината скриват най-големите красоти на Петра, през деня е много, много по-красиво и омагьосващо. Уникален град.
Още преди девет сутринта бяхме на входа на Петра. Шапки, вода и крем срещу изгарания са задължителни, към тях бих добавила и разни десерчета, бисквити или плодове, които да дават енергия за из път. Защото стига човек да има желание и сили, градът е мрежа от пътеки, които откриват различни неповторими гледки и красоти, те заслужват да бъдат извървяни.
Но пак да повторя – много беше горещо, а почти нямаше сенки, така че бързо се изморихме и накрая седнахме в едно сенчесто помещение, изкопадно вътре в скалите и едвам станахме от там. Казано на кратко, не бих повторила посехщение на Петра в летните месеци.


Това е общо взето, дано не съм досaдила прекалено много!

 kasi071286, абсолютно съм съгласна с момичетата.  Лъже те, то си личи. Първо, той много добре би трябвало да знае, че децата ви биха имали неговата вяра без да е нужно и ти да приемаш исляма. А това , че ти предлага мъж, пък и афганистанец, беден и каквото беше там, е просто пълна глупост. Ти каза, че не искаш съвети, но колкото по-рано го забравиш, толкова по-добре за теб, така мисля. Той ако имаше наистина сериозни намерения, щеше да бъде откровен с теб. Дори и да те обича , едва ли ще се разведе с жена си, а ти си помисли дали би приела ролята на втора съпруга.
Извинявай, но много ме е яд на този човек.

Айа,   

Здравейте,не съм се промъквала отдавна...много голямо затишие,следя ви редовно и изведнъж всички изчезнаха...
Каси, за съжаление и аз се присъединявам към мнението на останалите...докато ги четях се чудех как бих могла да сдържа целия си гняв и мислите, които ме обземат като чета за твоя човек и искам специално да поздравя Шамс за следното изречение, макар и просто, ти, Шамс успяваш просто да сложиш спирачки, което на мен в много моменти ми е адски трудно, що се отнася до мнения относно арабския свят и всичко свързано с него, а и не само...
Каси, моля те, седни, поплачи си и помисли и повярвай ми, че ще откриеш онова, което всички тук ти казват... не налагам в никакъв случай мнение, просто като се познавам аз и като знам и аз колко сляпо вярвам в любовта и като си спомням през какво съм минала, просто не искам никой да върви по такъв път...не можеш, просто не можеш дори и за миг да обмисляш думите му за приятел с който да те уреди, бил беден, ТРЯБВА да станеш мюсюлманка и да живееш в Афганистан, моля те, сигурна съм, че си едно много умно момиче с голямо сърце и можеш да видиш що за човек е това. Знам, че го обичаш, но всичко на този свят си има граници...моля те от все сърце не мисли, че пиша всичко това с лоши чувства, напротив...   
Как сте всички останали, къде сте?
Аз да ви се похваля, отново останах без работа...  Фирмичката ни нещо не оцеля и персоналът биде освободен...  Така че сега съм отново в търсене на следващата... много кофти се чувствам, но не зависи от мен... и сега за неопределен, надявам се кратък период имам много свободно време, за което не се оплаквам де, но...
Исках да ви попитам, може би сте си говорили някъде из темите за това, но някак си се загубих из тях, та исках да ви попитам за дечицата от арабските татковци и тяхната религия?Знам, че е прието, че детето приема религията на бащата, но ми е интересно при вас как е?Разкажете ми, не се знае и при мен кога ще се случи и някак си искам да бъда по- подготвена... Има ли разлика във вашите семейства, възпитанието, отношението?
Хаийде до скоро и  на всички...

Абе момичета, зарежете ядосването. Извинявайте, че ви натоеарих с моите емоции. Аз приказките за приятеля изобщо не ги и обмислям и не ги приемам на сериозно. Според мен бяха просто с цел да поотпуснат атмосферата. Не му се палете, знаете, че няма как да ви се обясня в един пост и предполагам се досещате, че има още много от историята. Аз сам го оставила на стенд бай. Не очаквам нито да се разведе, нито да ми се закълне във вечна любов. Очаквам да разбера нещо повече за него. Странно ми е обаче как баща на 2 момчета не споменава и дума за тях дори след като си призна. Аз поне мисля, че който и да е баща децата му са на първо място....
Абе не се разстройвайте, аз се оправям. Даже вече сам малко по-спокоина. Поне вече не се лъжем.
До скоро

Привет новопопиталите. Отговор: Има женени за ливанци тука, има и за кюрди. Само че не са писали наскоро.

Каси, кратичък съвет - въобще не се занимавай с несериозни хора.   

Айа, благордоно ти завиждам.

Поздрави на всички.

Хайде и аз, като сте се разписали...

Каси, успех каквото и да решиш 

Айа,  супер. Съживи моите спомени отново