Мъдри и добри, 134 арабски мами споделят радости и тревоги

Алвера, добре завърнала се от морето . И ние бяхме, но аз, за разлика от теб се върнах бяла като сиренце и никой не ми вярва, че съм била на море
За това, че си безработна - ужасно завиждам, да знаеш! За малко и аз щях да стана безработна преди 10-тина дни, но ми се развалиха плановете. Проблемът е, че нали Алекс ще е първокласник и няма кой да го води и прибира от училище. Затова реших да напусна. Да, но от работата ми ми предложиха да ми сменят работното време и аз приех. Но вече съжалявам. Особено днес! Много съм бясна и май наистина съвсем скоро ще си метна предизвестието и ще си остана вкъщи да си гледам децата. И без друго последната година толкова малко време и внимание им отделях, че ми идва да хвана един голям камък и да си строша сама главата

Здравейте принцески 
Хайде и аз да се разпиша , макар че нямам с какво да се похваля или оплача.
Аз също съм по морските курорти , но не съм почерняла . Просто защото не посещавам плажа често 
Работата си съм я зарязала отвсякъде , та мисля другата седмица да наваксвам .
Децата са здрави , надявам се да бъде така и за в бъдеще 
Повече вися във ФБ , и следя новините . Но и тук също ви следя .
Завиждам благородно за екскурзията на Айа 
Искам и аз една такава хубава и релаксираща почивка , но незнам кога ще ме огрее.
Надявам се поне до края на годината , да посетя Турция.
Това е за сега от мен.
Лека вечер на всички   

Бря, едвам ви намерих.

Реших, че е време за включване, а ви няма, пък то нова тема сте захванали.

Ами мен ме нямаше...направих всичко възможно да съм далече от олимпиадата, тръгнах преди началото и и се върнах няколко дена след края и, за да се изтеглят навалиците от летищата. Жалко, че ще разочаровам някой, който преди време искаше да разказвам от първа ръка...

Насред пътуването ми се случи нещо неочаквано. Наложи се да ида до Германия за около десетина дни, по=точно в Берлин. Ако наистина не се беше наложило едва ли щях да изтрая и три дни. За мен беше ужасно безинтересен град.В темата имаме няколко дами свързани с Германия, не искам да ги засегна по никакъв начин, просто наистина никак не ми хареса. Друго си е там де виреят палми, маслинови и лимонови дръвчета.... Постоянно имах усещане за недостиг на кислород, буквално се задушавах , освен това съвсем отделно от ботаническите ми предпочитания...разочарована останах като цяло от Германия....мислех, че е нещо което непременно трябва да се види веднъж в живота..все пак германската икономика, германската дисциплина и точност, германската чистота и т.н...ми не е кой знае какво, като за визита...за живеене етествено не мога да се изкажа. Най-ми ареса евтината храна, ама наистина много евтина. Като мръднеш малко встрани от излъскания център почва такава мръсотия, буквално да я ринеш с лопата....

хайде стига негативизми, сега почва веселата част. Приканвам всеки, който ме ненавижда да ми каже какво мисли за мен. Направих една голяма глупост и изпитвам остра нужда да ми бъде казано какво всъщност представлявам....Ама пък времето ще покаже дали е глупост, но мисля че по-скоро е...

Айа, благородно завиждам

Останалите         

Лона Миза, като ФлУбена в Берлин останах много учудена от думите ти. Поредното потвърждение колко различни сме хората и как всеки по своемо усеща света около него. Всъщност ние в Берлин прекарахме само 3 дни, но бяха едни от най-хубавите ни с половинката и все се каним да се върнем отново (, че например Постдам не успяхме да посетим).
 
 Аз пък се задушавам в Аман  Като изключим т.нар. Западен Аман, в останалите части е прашно, мръсно и никога зелено. Как ми липсват немските паркове и възможността да си обикалям нагоре-надолу с колело или дори пеша, а не да съм зависима от колата.
 Ходихме няколко пъти да тичаме в един парк, спорт сити му казват. Има нещо като горичка с много дървета, но дори и те не са зелено зелени, а някак си сивеят. Да не говорим колко много празни пластмасови бутилки, опаковки и други “ценни“ вещи украсяват алеите.    За съжаление масите нямат тази култура да се грижат за околната среда.
Друго да ви се оплача - тук все ми взимат чая или сока недоизпит - и в заведенията, и като ходим на гости при разни лели. Аз обичам да пия бавно и да се наслаждавам на напитката, а те остане ли малко повече от пръст от дъното и ги прибират. Три поредни пъти ми се случи вчера, така че днес си гледах чашата под око и като наближи сервитьор си я взимах в ръка. 
И една питанка: и в останалите ли арабски страни се целуват три пъти по бузите, но втория и третия са от една и съща страна. Много ми е странно, пък всички така ме целуват. Тъкмо се отдръпна след втората целувка и те пак ме дърпат за още една, ама на същата буза. 

Сега се сещам, че като бяхме на цитаделата, от която се открива хубава гледка към града, видяхме голям парк в истинско зелено. Половинката не се сещаше някога да е бил там и как да е бил. Минахме специално след това през там, но той е ограден, а достъпът е ограничен само до...кралското семейство. Това е техният парк, зад него е дворецът им... 

За Астарта, Алвера, Шамс и всички останали: 

Хелллоууу и от мен!

Охоо вече сме на втора страница 

На плажуващите радвам се, че сте си починали покрай морето.

Айа, за целуването е различно в различните страни. Знам, че в Ливан целуват 3 пъти - дясно, ляво, дясно, а пък в Сирия два пъти - дясно, ляво. Това е по принцип 90% процента, не е изключено и в Сирия да те целунат 3 пъти    Това поне е по мое наблюдение  Мажду другото тук, в гълфа целуват от една страна (дясно) по 3-4-5 пъти според зависи колко си им близка и колко се радват да те видят 
Поне това са моите впечатления

Здравеите, момичета,
Сигурно трябва в някоя пакистанска тема да попитам, но има ли говорещи пащу???

Не влизам аз в тази група болднатата, ама да се изкажа по питането, да не съм капо.
Лоша, защото си налагаш твърде дълъг  автобан. Лоша, защото последният е заразен и ме прихвана и мен.  Но ще се излекувам.Лоша, защото си се измъкнала преди началото и се се върнала след  края на олимпиадата, в резултат на което няма какво да ни разкажеш от мястото на събитието. Лоша, защото за транзит, идвайки си от някъде, можеше да се разпишеш в нашето село София,  да се запознаем, а не 10 дни да кибичиш в " скучния" ти  Берлин. Още по-лоша, ако пътуването ти с цел бягство от олимпийската олелия е било до нашенско. С една дума - лоша. Задоволих ли острата ти нужда от това някой в прав текст да ти каже какво представляваш?

Майтапът настрана. Като ни бягаш по допирателната за лондонски отзиви, разкажи къде беше.


Айа, чакам снимки аз, ама нещо не ги виждам във Фейса.

Морските, почернели или не, важното е, че сте си починали. Аз през идващите  почивни дни с децата и с приятели ще го ударя на речен туризъм. А преди това ще продължавам да го удрям на боядисване, лепене, претапициране на столове, изпиране на килими и много, много съпровождащо изброените дейности нервиране.  Децата обаче са на откровена  далавера, отслабих каиша и в резултат на това - нищо прочетено от задължителната по списък литература, само четиво по тяхно си усмотрение.Но през учебната година ще наваксам с натиска.

Айде сега да бягам, че минава 3 часът.

Нова тема, нов късмет.

аз набързо, че сме още с дечко в къщи.

Мъги, честит празник. 

Айа, е прашничко си е, няма как, климатът е такъв. Но за боклуцие, и тука в бг не е много добре. Титан чистят, ама в нашата градинка само две три жени редовно се справяме, другите само хвърлят ии понякога е като бунище. За парковете, и аз ги обичам, ама са кът. Дано имат политика дългосрочна в това отношение.
Ето интернет адреса на въпросния музей на автомобилите, ако някой иска да се потопи в Амман.
http://www.royalautomuseum.jo/collection.aspx?type=2&lang=en
За целувките - бе целувки да има. Аз не съм забелязала някаква закономернсот, но щом казвате.
 
Чакам описание на Амман, за което мисля ти казах.

Астарта, и аз все още съм безработна. Абе ми никак не ми е добре - ни на работа, ни без работа. Но си права, че не виждаш кога растат децата като си заета.

Лона, на мен си ми харесваш и то много. не мога да кажа лоша дума.

Оф, засега толкова, по-късно ще се върна може би. 

Моля всички Българки, върнали се от Сирия да ми пишат. В Плевен сме 2 българки омъжени за сириици. Върнахме се заради войната, но се сблъскахме с редица проблеми: Записване на децата в училище, намиране на работа, получаване на детски надбавки и социални помощи. Моля всички които имат подобни проблеми да влязат в контакт с мен, за да можем да предприемем някакви мерки. Проблемите ни трябва да получат гласност. Мисля че ние не сме единственият случай и се надявам, че можем да си помагаме взаимно. Предварително благодаря.

Привет, Велислава. За работата не знам какво да ви посъветвам, според вашата квалификация търсите и ако ви вземат. Защото сега нали е безработица и много от нас са без работа дори да сме живели тук. Но пробвайте, не се отказвайте. Използвайте сайта на www.jobs.bg за ваия град или директно на места, в които смятате, че съответсват на вашите критерии.
 За децата - трябва да представите акт за раждане. Ако са родени в Сирия, взима се от посолстворо, макар и с ограничени функции, то работи. Актът се заверява в Мин. на външните работи след като е преведен и легализиран на български език. По закон щом имат майка българка, те имат българско гражданство. С тези документи и копие от диплома за завършен клас, преведена, легализирана и заверена в Мин. на образованието (ако са над 8-ми клас) или в Регионален инспекторат по образование ако са до 8-ми клас (всичко това в София, освен ако не проверите имат ли местни представителства двете институции, за РИО знам, че имат в някои градове) се подава молба да бъдат приети в съответен клас. Ако то РИО или МОН разрешат, може да се наложи да държат изпит по някои предмети, най-вече български език. В случай на отказ ще ви кажат какво да правите, може би някакво въвеждащо в програмата на МОН обучение.
За детските надбавки не съм много компетентна. 
Със социалните помощи - ако съпругът е в чужбина, няма шанс понеже както каза преди години една служителка, де да знаела тя, че той не бил милионер там.... Детските надбавки се получават на базата на годишен доход за 1 година назад, не знам какво ще представите като доход и как той ще бъде доказуем. Още повече ако надхвърля 300 лева на член от семейството.
Не знам дали бях полезна, но с питане трябва. 

350 лв на член от семейството е тавана за получаване на детски в момента. Както Амал вече е написала, вземат се брутните доходи на двамата родители за 1 календарна година назад. Ако не сте имали никакви доходи последната година, мисля че се подписва някаква декларация, че си носите отговорност за неверни данни или нещо подобно. В случай че не сте били в България обаче не знам дали важат тези неща
Успех с адаптацията и дано ходенето по институции да мине най-леко и ползотворно

Здравей, Велислава и ние се върнахме от Сирия поради същата причина.За ущилищата не мога да помогна с информация,защото близначките са още бебета,но за детските май си е мисия невъзможна,особено с баща чужденец.След като подадох нужните документи в социалните написах и декларации,че не сме работили през последната година,получих писмо от тях.От мен не искат нищо,но от съпруга ми искат официален документ за доход или че е бил безработен.Ако успееш да получиш детски пиши ми,моляте. Успех с адаптацията .   

Здравейте момичета,
ето един малък урок по благодарност-ако си спомняте,преди време ,бях писала за едно село изцяло аляути ,което се намира близо до нас и естествено в изцяло сунитска среда,та тези съседи си живееха съвсем спокойно и за това спокойствие вече трети ден се отблагодаряват на съседните сунитски населени места,като изпращат като подаръци шабиха ,които заедно с армията на Асад избиват мирното население- само за ден където сме ние има намерени над 16 тела,а до колко още не може да се достигне е друг въпрос ,заради танковете ,снайперите и хеликоптерите,сред жертвите има деца на възрастта на моите ,едното от които беше с Даун.За това ,че не е останал дом ,който да не е пострадал или ограбен е друг въпрос,а и на джамията са посегнали
Ако някой се интересува ,споменатото село се нарича Бейтарие,до преди 3 дни смятах ,че всяко стадо си има мърши,но вече -не,по скоро е по-вероятно,сред мършите да се намери нещо нормално,но пък едвали..........................

Детски се взимат дори и бащата да е чужденец, дори и да е трайно извън страната и да работи другаде. Нашият случай е такъв. Таткото е извън БГ,но в  държава от ЕС ( може би има разлика в  наредбите за пребиваващи и работещи другаде), изпрати ми преведена и легализирана  справка за доходите си, която тук  безусловно приеха. Въпросното легализиране обаче струва немалко  пари, поне що се отнася до европейска държава, и сигурно не си заслужава разходът и главоболията, ако става  дума примерно за  детски за 1 дете , възлизащи на  тридесет и няколко лева на месец, тоест  около 400 лева на година...
За всеки от близнаците  обаче майката взима май 52,50 лева, тоест  повече отколкото за едно дете. При нас си заслужава да си ги взимаме - една кака и две близначки получават общо 140 лева месечно, тоест над  1600 лева годишно. Години наред не си ги търсех, но пък защо да ги подарявам на държавата? Дойде ми акълът..

Здравейте от немска земя!
 
Завърнахме се пълни с много нови впечатления и хубави спомени, доста почернели, както и с над 1000 снимки (всяка вечер качвах снимките, направени през деня, от фотоапарата на лаптопа - да ги имам за всеки случай на две места, ако някой реши да открадне или пък взема, че счупя/изгубя фотоапарата.) Снимките бавно, но славно ще бъдат качени и споделени във Фейсбук…първата порция вече всъщност са там.
 
Амалче, сега разбирам за разказа за Аман. Ще се опитам да събера мислите ми и напиша нещо (макар и да нямам никакви литературни заложби), но я кажи какви са ти очакванията – туристически разказ (какво къде да се види) или повече впечатления и снимки, или може би комбинация?
 
Като цяло Йордания ми хареса, хората са много мили и госторпиемни, храната, плодовете и зеленчуците са вкусни. Сега ми лиспват и вкусните около пет вида смокини, и смутита с лимон и мента, и десетките други прясно изцедени сокове, и коктейли от плодове, и ресторантите, в които продават само хумус и фалафел, и кнафето, и арабският сладолед, и готвените манджи на майката на половинката. Списъкът е безкраен, но всички тези вкуснотии си имат своята цена. Впечатлението ми от първия ден се засили през останалите 13 – в заведенията цените гонят немските, а като добавим задължителните в повечето места 10 процента обслужване и 15 процента данъци, сметките ни обикновено надвишаваха всички мои очаквания. Често казано не знам как обикновените хора живеят в такъв скъп град като Аман. Хората говорят, че лъскавите молове са построени най-вече за туристите и живеещите в Залива йорданци.
 
Общо взето Аман е много контрастен: в т.нар. Западен Аман живее средната класа, там е сравнително чисто, макар и да се строи без добро плануване - сграда върху сграда, малки или в повечето случаи никакви градинки между къщите, зелените пространства липсват; в Източен Аман живеят по-бедните йорданци, там определено  хората са по-консервативни, къщите са по-стари и неподържани, улиците ми се сториха по-мръсни и по-прашни; третата група аманци, т.нар. high-class живеят в квартали като Абдун. Бяхме там на гости на една братовчедка и мъжа й, направих и снимки, които ще кача. Останах впечатлена от улиците - бяха пълни с дървета, зеленина, от двете страни красиви, добре поддържани къщи, които те наричат вили, често с басейни, големи дворове, но както се оказа, там живеят най-вече чужденци, дипломати, гостуващи професори. Братовчедката (нейният мъж е дипломат) живее в един затворен комплекс и като изброяваше съседите от десетина семейства, само едно беше йорданско. В същия квартал седнахме в едно кафе. Въпреки, че аз бях единствената неговореща арабски от групата ни от пет човека, персоналът говореше през цялото време с нас единствено на английски! Менюто и то беше само на английски. Общо взето там се почуствах сякаш сме в слънчева Калифорния, а не в Близкия изток.
 
Но Аман има и своите големи недостатъци – трафикът, липсата на нормален градски транспорт и липсата на зелени площи. Увериха ме, че в сравнение с други арабски градове като Кайро и Дамаск, трафикът в Аман е повече от  спокоен, но тъй като не съм била там, този в Аман ми се стори кошмарен. Половинката дори успя да участва в една катастрофа, за щастие без ранени, но в резултат имаше две смачкани коли, едната от тях беше взетата от нас под наем, та загубихме един ден във връщането й, оправяне на застраховки и наемане на нова. Поради това отделихме на Петра само един, вместо плануваните два дни. И във Вади Рам не можахме да идем, защото се оказа, че половинката е канен на още една сватба. Общо взето последните летни седмици след Рамадан са най-предпочитани за сватби.
 
Относно целуването за поздрав, 86-годишната баба също ме поздрави по този начин – три целувки – веднъж лява буза и два пъти дясна буза. Тоест това не е нова привичка, а поздрав още от нейно време. Попитах откъде идва, но единственият отговор, който получих бе, че винаги са се поздравявали така. 

Цял ферман стана 
Поздрави на всички