За отношенията между братя и сестри

С моят брат разликата ние 9 години ,не сме в добри отношения и това ме мъчи,надявам се някой ден да си простим,  колкото и да го мразя винаги ще го обичам!

Имам сестра три години по-малка от мен.Разбира ме се добре.Тя ми помогна в най-тудните ми моменти ,застана плътно до мен заедно с родителите ни.Не се виждаме често ,но се уваме и си говорим за какво ли не.Вярвам ще успеем и занапред да запазим прекрасните си отношения.

Както всяка връзка в този живот и с родните ни братя/сестри изисква грижа и старание. Животът ни е много забързан, не отделяме време за близките си. И аз отчитам като огромна своя грешка, че в последните години не съм заделила достатъчно време за срещи с брат ми и семействата ни. Много го обичам, по ред причини се виждаме рядко, но знам че винаги е насреща, както и аз за него. Надавам се да успея да наваксам пропиляното време и децата ни също да са близки. Аз съм израстнала със своите братовчеди, поради тази причина и до ден днешен са ми скъпи.

Брат ми е 7 години по-малък от мен и още ученик. Не се чуваме седмици наред, обаче щом се чуем всичко е както преди и все едно си започваме разговора, откакто е спрял последния път. Когато се прибера вкъщи също всичко е по старому.

Имахме 9г. разлика с брат и за по-добри взаимоотношения не съм си и мечтала. Никога не сме се карали ( не съм разбирала ) и интересите ми бяха повлияни от неговите.
Ако има нужда от моята помощ винаги отивах ( пренасяне на покупки, дивани, боядисване, лепене на тапети, разчистване, пазаруване (къде за компания, къде за по-бързо организиране ), имаше проблеми с кръста и здравето ( правих му масажи, бих инжекции, процедури ) , хапва му се нещо (ходих и готвих )
Когато му се роди дете си освобождавах времето да ги отмятам в грижите, когато искаха. Отменях ангажименти, жена му можеше да ми звънне "Можеш ли да го гледаш от 22:00, докато се прибера". Готвя им вечеря, когато са заети с друго

Съотвено спа у тях, когато стане много късно, водеше ме на кино, вечерни разходки, когато пазаруваше ми разрешаваше да си взема едно-две неща за вкъщи

Единствено не е бил момчетата, които са ме тормозили в училище. Винаги бях до него и той до мен и не разбирам как други с братята са си чужди. Накрая само те ни остават като истински роднини. Братята и сестрите не са приятели, а роднини.
Дори и да разчитаме на приятелите си, ако аз имам проблем и по същото време някой от семейството на моя приятел има проблем, ще отиде при семейството си първо. Всеки мост може да се построи отново

Брат ми е наркоман. Над 10 години ни цедеше само за пари (живее в чужбина). Прилагаше всякакви техники за манипулация, заплашваше със самоубийство. Аз не му се връзвах на глупостите, но майка ми много се страхуваше и ме беше оставила без избор, освен да му пращам. Защото иначе щеше да тормози нея, а тя накрая да клекне и да му прати от малката си заплата и, и да тегли кредити. Майка ми обаче зад гърба ми през цялото време теглила да му праща. Аз разбрах, когато станаха 5000. Обещах и, че ще ги платя, но тя трябва да спре да му праща. Тя обеща, но в един момент се оказа, че кредитите вече са 50 000. През цялото това време аз плащам кредити, пращам и на брат ми ,от страх майка ми да не изтегли още.
А тя нашата теглила. Спретнах ѝ голям скандал, тя плака, моли се, простих. Докато в един момент, малко преди да родя казах 'стига'. Казах ѝ, че избирам детето си, това е моят избор и ако разбера, че му е пратила още, няма да си види внучето. Тя уж се съгласи. Да, ама... Аз родих и малко след това разбрах, че всичките пари, които ми е искала, уж за ток, да си купи обувки, дрехи, храна и т.н. ги е пращала на брат ми. Ей, хора, нямате идея каква обида беше за мен това. Едно, че ме лъга, едно, че ме остави без избор, едно, че тези пари можех да ги влагам в спестяванията за детето....
Не ѝ говорих една седмица, нито на него. Не исках да ги виждам. Накрая отново простих на майка, но я уверих, че е за последно.
Сега, уж, не си е позволявала повече такива неща.
Брат ми пък, на 34 години, ме обвинява, че искам да отдалеча майка от него. Той винаги ме е обвинявал за всякакви неща. Когато не съм му давала пари ме е обиждал, псувал и т.н.
Аз с него имам хубави спомени от много малка. Но като станахме тийнейджъри и се закачи за наркотиците стана страшно. Толкова агресия е имало срещу мен. Няма да забравя как блъскаше по вратата да влиза, защото не му отварям и крещеше, че ще ме убие. Няма да забравя как веднъж отишъл у баба, тя не му дала пари и той беше потрошил всичко. Накрая се качил на перваза и заплашил, че ще скача. Няма да забравя как, след като дядо почина, брат ми отиде и продаде всичката ракия от ягоди - над 100 литра. Дядо ми беше майстор на ракията, част от ягодовата беше пазена за моята сватба 20 години....
Няма да забравя как продаде детската ми златна гривна, подарък от татко.
Как изтормози родителите ми.
Сега майка ми вместо да се пенсионира и да си гледа внучето, работи да изплаща кредити.
Много ме боли, семейството ми е тотално разбито. Осъзнаването, че брат ми никога няма да се оправи и вероятно смъртта му ще бъде жестока, и трагична,  ме държи будна вечер. Защото аз още помня това мило, добро и умно дете, което беше...
Затова, ако скандалът ви е бил за нещо поправимо - направете крачка. Бъдете семейство отново.

Никога не бих плащала подобни кредити, дори и за собствената си сестра. Аз имам деца, за които да мисля. А това, че майка ми реве и се моли, не е причина да простя. Може да звучи крайно, но от 5 кредитите стават 50 хиляди и ти продължаваш да прощаваш и да избираш "семейството". Ами добре. Но това не са никакви здравословни отношения, напротив. Така като те чета, ще продължиш до гроб да покриваш разходите по брат си. Защото сте семейство... Ама едните топли детски спомени няма да сложат хляб на масата.

Абсолютно си права, Тарталетке, затова и съм спряла с даването на пари. Плащам само директно някоя сметка за ток на майка ми, или вноска по кредита, ако е много закъсала. Но успях да се отърся чак след като родих. Преди това винаги бях обвинявана и живеех с вина, някакво чувство за отговорност, което ми е било втълпявано

И ние с брат ми рядко се виждаме - не сме скарани, но всеки си е подкарал всекидневието. Аз съм малко инертна в това отношение, и с приятелки рядко се виждам вече - приятно ми е, но не обичам аз да съм инициаторът. С брат ми повече от година сме се чували само по телефона - 2-3 пъти по поводи. Живеем на разстояние под половин час пеша.
Но да си скаран, е друго.

Според мен родителите са виновни за отдалечаването на братята и сестрите. Типичен пример е на Alpaca. Хората са различни, хващат си различни пътища, имат различни интереси, но не пречи да се обичат и уважават, та дори и да са далече. Мисля, че е много вредно това втълпяване - да са близко или по възраст или по място, за да си помагат. Ще си помагат, ако имат топли чувства. Ако имат чувства на конкуренция и кой кого - няма да се виждат даже, а камо ли да си помагат. Аз имам само едно дете, та затова нямам опит със спазването на този баланс, но е трудна работа. Имам сестра по-голяма. Като малки само се карахме и конкурирахме. Като големи също и не сме си споделяли, но се обича(х)ме. Сега не поддържме връзка - тя е в чужбина, но аз я обичам и я разбирам. Няма как да се върнат старите отношения и близост - човек се променя, извървява някакви пътища. Но за който иска - може да положи усилия да е близък с брат си и сестра си, ако му е важно.

Според мен е дълбоко погрешно да се възлага на родителите вината за всички неблагополучия на децата - от характер до отношения със света. В случая на Алпака майката явно има вина, но не за отношенията с брата, а за това, че Алпака се оказва едностранно използвана и товарена.

Магдена, разбира се, казвам го в смисъл, че родителят определя някакви правила, морал, принципи, "политика". А иначе после като голям, всеки сам може да си определи отношенията какви да бъдат. Само не може да определи отсрещната реакция и отношение. Така че ако иска топли отношения, трябва той сам да ги дава. Пък другата страна - ако ще.

Страхотна темичка сте заформили.
Моята сестр докато имаше изгода от мен що годе се чувахме. Като реших да се прибера от чужбина полудя и взе да ми крещи по телефона и да се държи арогантно. Разбрах, че съм й развалил плановете. Настрои и родителите ни срещу мен. Иска всичко да заграби и да вземе. Вече са взели да продават. Даже ме излъгаха най нагло с парите.  Аз си се върнах в чужбината. Имам племенник който никога не съм виждал. Беше тайна като отиде да ражда. А какви грозни емайли ми е писала. Блокирах я. Тъжна работа. Иска всички имоти да вземе и май успя. Страдах много, но понеже нищо не мога да направя взех да го преодолявам. Винаги съм бил на последно място в семейството в което съм израстнал, макар, че бях пълен отличник и никога не са се оплаквали от мен хора.
Живи и здрави да са, обичам ги, но никога няма да го чуят това от мен.
Бях удобен като им изпращах пари за екскурзии и коли да си купуват. Сега обаче не съм. Аз няма да умра - станах по силен. И без това цял живот разчитам единствено и само на себе си. Опитвали са се да ме спънат но винаги се изправях и продължавах. Да те спуват родителите ти е мнооогооо гадно. Е те го правеха. Но живота е по хубав от колкото очаквах.

Поговорката е, че брат брата не храни, но тежко на онзи, който го няма. Мъжа ми и сестра му много се обичат, но и много се ревнуват. Те са близнаци и са израстнали само двамата. Тя не харесва мен, а той не харесва съпругът и. Обаче веднъж годишно зарязват всичко и отиват на ски или на спа само двамата за поне 5 дни. Да са живи и здрави.