За отношенията между братя и сестри

Имам две сестри. Рядко се виждаме. Всъщност ако не ги потърся, или нашите не ни съберат у тях, няма и да се видим. ОТ почти година живея в ново жилище, а те изобщо не са стъпвали у нас, въпреки че многократно съм ги канила. Не знам как се докарахме до тук. Не сме се карали, нямаме имотни разправии. Просто така се случи, а аз вече се уморих да се опитвам да поддържам контакт.

ПП Живеем в един град, с едната сестра сме на 10 минути път пеша.

 Аз имам по-голяма сестра. Като малки страшно много се биехме, а тя колко шамари и наказания е отнесла заради мен не е за разправяне. Въпреки това винаги сме се обичали много и тя винаги ме е защитавала и се е грижела за мен. Сега също сме в добри отношения - виждаме се често, помагаме си при нужда. Нямаме какво да делим, никоя не гледа в канчето на другата.

Написаното важи на 100% за отношенията със сестра ми. 

Темата ще е полезна за тези, които искат да имат повече деца, за да не станат егоисти, да не са сами на света  и да си помагат и подкрепят като братя и сестри.

Ами и аз не съм особено доволна от отношенията ни със сестра ми към момента. По-голямата съм и винаги съм била някак по-водещата роля, все пак нали съм кака. За много неща аз съм я възпитавала, грижела съм се за нея, мислела съм я.
Нещо се поотчуждихме, с други момичета - приятелки споделям повече дори, с нея нямам просто какво да си кажа! А вече годините отдавна нямат значение, не говоря тука за дете в първи клас и в пети клас.
Никак не ми е приятно, ама никак.
Когато се преместих да живея отделно с мъжа ми (на 10 минути с авбобуса), дойде за 1 година 1 път само на гости, а съм я канила да идва когато иска, да се виждаме. Колко пъти уж да ходим на кафене, на шопинг, не и не братче...
Сега живея в чужбина, но вече изобщо няма да правя опит за сближаване, то е ясно, че тя не го иска.
А изобщо нямаме какво да делим ние! Ама нищичко! Нямаме някакви особени проблеми, просто нямаме общо.

Живот и здраве, дъщеря ми ще си има братче, там пък ми е пълна мъгла какви може да са взаимоотношенията. Така се надавям децата ми да си помагат един ден живот и здраве, да имат нещо общо помежду си. Но като гледам братя-сестри около мен, май разликата в пола си казва думата.
То не че аз и сестра ми като сме жени, пак имаме нещо общо...

Imam po-malyk brat.
Ne sme se karali.
Obache sme tolkova razlichni kato harakteri,nachin na jivot,vkusove i navici,che kato se syberem vednyj godishno i razgovorite ni sa "Kak si?Dobre sym? a vie? Ami i nie."
S tystovete mu/roditelite na snaha mi/mnogo po-  mi vyrvi prikazkata.

Kato deca mnogo sme si igrali,mnogo sme se bili-ot vsichko po mnogo.


Prosto za men e mnogo po-vajno da imam dobri otnosheniq s horata, s koito jiveq v edin i syshti dom,otkolkoto s rodnini,ot koito me delqt 3000 /ili 500,kogato sym v Bg/kilometra.

I dvamata imame mnogo priqteli okolo nas,chak tolkova ne si lipsvame.
Namiram tozi variant za po-udoben i mnogo praktichen,nezavisimo kak izglejda v chujdite ochi.

Мдаа, имам брат, с когото сме много, ама страшно, ама ужасно близки  И двамата сме женени, но това по никакъв начин не е попречило на отношенията ни.
Връзката помежду ни е толкова силна, че нищо не би могло да я разруши.
Винаги съм знаела, че мога да разчитам на него на сто процента. Той на мен също.
Радвам се на успехите му, бих направила всичко, за да му помогна, ако има нужда - по същия начин би постъпил /и постъпва/ и той.
Не мога да го опиша с думи дори.. нямаше да бъда същата личност, ако го нямаше него.

Искрено се надявам и моите деца да успеят да постигнат такава близост помежду си.

Моят брат е по-малък от мен с 1г. Израстнахме заедно.Като малки се пребивахме от бой ,но винаги сме били заедно навсякъде.Сега сме много близки.Аз дори съм му кума Чуваме се всеки ден по  телефона и се виждаме през ден,два .. Пролетта бях в чужбина за 2 седмици и ми стана много мило ,когато той ми се обади още първата седмица и ми каза "Хайде ,няма ли да си идваш вече ??? Няма с кой едно кафе да изпия.." Много обичам брат си и все  още го чувствам като "малкото ми братче" / въпреки ,че сме на по 30г. и всеки има свое семейство / ... и така...
 
Edelia ,твоят пост все едно аз съм го писала..

Разликата с брат ми е 10г.,аз съм по-голяма.Като беше бебе и по-големичък до към 5-6г. много съм се грижела за него и сме играели.Майка ми като че ли повече за него гледаше да има,много се дразнех от това.Като станах по-голяма започнах да излизам по-често с приятелки,на училище и се засичахме вечер понякога вкъщи.Сега ,ако не се обадя за нещо да го питам няма и да звънне.Той води и по-затворен начин на живот,с малко хора поддържа връзка,по-малко контактен е,само на компютъра виси,а е вече на 21г.Като го заговарям нещо,само ми отговаря и толкова,после млъква.На различен акъл сме.Но мисля,че не е това причината.

Имам две сестри и един брат .С едната ми сестра сме израснали заедно от една майка сме и различни бащи.Нейния баща ме е изгледал и той е човека на когото казвам тати а децата ми дядо. С нея обаче никога не сме се разбирали .Правили сме опити да създадем нормални отношения между семействата си ,но не се получава.Живеем на 500 км. от родителите си .Омъжени сме в един град и двете , живееме на 10 минути пеша но не се ви
ждаме с месеци.Децата ни се познават бегло.
С другите ми брат и сестра се запознах преди около 5 години ( аз съм на близо 40 а те към 30 те) Не се бяхме виждали защото те са деца на биологичния ми баща ,а той се жени и живее в Унгария и те са са Унгарци.Плюс сложни фамилни взаимоотношения.
От както се видяхме не е минал празник без да се чуем.При всяка възможност се виждаме и наистина се чувстваме близки. Въпреки разстоянието .Имаме усещането ,че винаги сме били заедно , дори имаме еднакви навици и жестове.

Имам сестра-близначка и брат по-голям с 5 години. С нея като малка много се карахме, но сега се обичаме и подкрепяме много. Тя много ми помага, обожава дъщеря ми и не знам за къде съм без нея.....Брат ми.....с него имам чуството че дори не се познавам. Отношенията ни са хладни, почти служебни.Имам чуството, че някой непознат на пътя ще ме разбере повече отколкото той....

Никога не сме били супер близки със сестра ми - и въпреки това има някакава много силна привързаност по между ни. Просто за мен тя е сестра ми - и винаги, ако има нужда съм насреща. При нея май е същото.
Иначе - не се виждаме често. Чуваме се понякога по телефона или в скайп и Фейсбук.

С моя брат ни свързват май само родителите ни. С малка разлика сме и от още от пубертета почнахме да не се разбираме и да се игнорираме. После аз заминах да следвам в чужбина и никога не сме поддържали контакт. Мъчно ми е, защото с годините все повече осъзнавам, че родителите ми няма да ги има вечно и той ще остане единственият ми роднина.  Обвинявам се много, защото моята непоносимост към него винаги е била по-голяма от неговата към мен. В момента се мъча да оправя нещата ако не е късно вече

Ами, то си е до човека - различни характери, нрави, с някои се разбираме по-добре, с някои по-зле. Нормално е не при всички отношенията да са гладки. Според мен обаче си струва да се запази приятелството между братя и сестри, дори и това да е трудно понякога. Но за съжаление често се случва някоя караница или глупост да застане помежду ви, и после по инерция да се избягвате, накрая вече не помните и защо, и никой не иска да направи първата крачка към сдобряване. В родата ми е имало яростни спорове между братя и даже разделяне на роднините - кой на чия страна е - и двете страни не си говорят, разцепи се родата, аз не познавам другата страна, те не познават единствения си внук... абе кофти работа, накрая всички съжаляват че се е стигнало дотук, но никой не иска да се жертва и да положи първа стъпка в мирна посока. Пълни глупости според мен, не стигайте дотам... Не искам да стигам до клишета, но наистина кръвта вода не става.

Със сестра ми сме много различни по характер, не се получават задълбочени разговори, но иначе сме много близки и се подкрепяме. И какво като не ми е най-добрата приятелка? Тя ми е единствената сестра, и ми е страшно скъпа. Когато нещата не вървят, се сплотяваме като изпаднем в носталгични спомени за "доброто старо време" - "помниш ли когато бяхме малки..." и се започва едно изреждане на преживявания, бели, игри, веселби (имахме щастливо детство заедно). Това ни зарежда с позитивна енергия и ни припомня, че като нашата връзка с друг нямаме, и никога няма да имаме. Тези разговори много помагат. Ако имате такова щастливо време, към което да се върнете заедно - опитайте