За отношенията между братя и сестри

По-малка е от мен с 6 години.Като малки се биехме, аз я усещах по-скоро като "досада", тя мен-като "гаднярка".Това обаче само между мен и нея. Когато се налагаше да се изправим срещу родителите -бяхме като едно цяло /въпреки че може точно в този момент дори да не си говорим, да сме "прясно" скарани/.Сега тя е най-, най-близкия ми човек. Знае абсолютно всичко за мен, дори има неща, които само тя знае. Обичам я много,тя мен-също.Отношенията ни са много опростени-важно е да знаем една за друга ,че сме добре. Другите въпроси и отговори са второстепенни.

Същото е и при мен.
Мъжът ми има сестра и са в прекрасни отношения. Винаги съм го насърчавала да са такива. От няколко години тя също е семейна и със зетя също се разбираме чудесно. Те все още нямат деца/пожелавам им скоро да се похвалят/, но с чисто сърце мога да кажа, че са другите мама и тати на нашата дъщеря-обожават я, много я гледат и детето ги обича с цяло сърце. Живеем в различни градове, но винаги когато имаме възможност си организираме виждания, излизания, гости и купони. Силно се надявам моите деца някога да имат същите взаимоотношения!

Имам по-голяма сестра с 5 години. Не подърхаме връзка. Мисля, че освем голямата разлика в характерите, най-голямата причина е в нашите родители. Те винаги ни деляха като малки. Двамата ми родители бяха едно дете на майка и баща и за тях мисля, че това нямаше значение.

Имам две по-малки сестри.Не си представям живота си без тях.В детството си се биехме,карахме се,но бяхме заедно,винаги.
Преживяхме убийството на тате,погребахме го,крепяхме се...той видя само едно внуче,а вече са пет - да са ни живи и здрави!
Връзката със сестрите ми е силна,неразрушима - и трите имаме семейства,проблеми,но знаем,че се имаме и си помагаме.За всичко.
Не мога да ви опиша чувството на обич и пълнота,когато сме заедно - събираме се рядко,но толкова много се смеем,разказваме си една на друга,плачем и пак се смеем...
Имам две дъщери с 11г. разлика - силно се надявам да имат същите отношения.

Имам брат по - малък с 3 години. Живее в София, а аз в Бургас. Идва си веднъж, два пъти годишно. Но като си дойде за мен, майка ми и детето ми тези дни са малък празник. Прибра се последно преди две седмици. Детето каза, че иска вуйчо му да го вземе от градината, за да го покаже на децата. Брой дните когато знае, че ще идва. И не иска да го пусне. Само го чака да легне и се намърдва при него в леглото. Брат ми и той така се радва. Както казах като се съберем е празник. Надявам се нещата да останат така. А не да се отдели изцяло. Поне тези 5-6 дни годишно да си останат.

Снежа63,
Много ми е интересно едно нещо. Понеже казваш, че винаги са ви делили, искам да те питам дали случайно - въпреки твоето усещане за делене, не е била постоянна делкарация от страна на родителите ти "Ние не си делим децата!"? Правило ми е впечатление, че хора, които непрекъснато афишират неделене, всъщност са най-големиет разделители.

Иначе по темата, имам много по-малък брат. До към 22-23 годишна възраст направо си ми беше като мое дете. После изведнъж порасна и ми е бил много в помощ. Минали сме през всевъзможни фази на отношения, но сега най-после знам, че имам брат Сега е в чужбина, много ми липсва, но се надявам добре да уреди живота си, макар и далеч от мен. Не знам какво значи "винаги да разчитам"? Като е на 1000-2000-10000км, как да разчитам или той на мен?! Но е хубаво, че го има някъде на света
Уви, не мисля, че такива отношения са правило И много ме е страх да не се разруши - някога , по някаква причина - това, което имаме сега...

Не Wilma Flintstone, аз бях второто дете родено след проблеми с първото и по настояване на баща ми. Мисля, че за майка ми бях детето родено за заздравяване на брака и в помощ. Никога не са казвали "Ние не си делим децата!", защото за тях беше съвсем нормално всеки да си поема отговорността за "това което е искал" и да си прибира само неговото "дете". Въобще отношенията между братя и сестри се и възпитават, колкото и странно да звучи.

Аз имам брат. По-голям от мен с почти 2 години. Много се обичаме, но отношенията ни са сложни. Не мога да го отделя от семейството си. Може да се каже, че почти живеем заедно. Женена съм за най-добрия му приятел и те двамата са също като братя. Така се случи, че децата ни растат заедно в буквалния смисъл. Майка ми, брат ми и мъжът ми работят заедно. Имаме семеен бизнес. Ако те не са заедно в офиса, то вечер брат ми и мъжът ми ще се чуят поне 3 пъти по телефона. Когато пътуват някъде мъжете, снаха ми се обажда да пита мен какво става с тях, защото аз по съм в течение какво става с брат ми, отколкото тя. Изобщо, много сме близко един до друг.

Но аз съм /според брат ми и майка ми/ с много тежък характер. Не оставям нещата да минават покрай мен и не съм от хората, които лесно махат с ръка. А брат ми е нервак. Той лесно забравя, но и лесно избухва. И затова никак не са ни гладки и хармонични отношенията.   Скоро се случи да се ядосам и да спра да му говоря. А той вечерта се обади на мъжа ми, който непрекъснато е посредник между нас, да ми предадял, че Ангел имал проект във Фарос за понеделник.   Та се смеехме по този повод, че и да си говорим, и да не си говорим - все тази. Нещата между мас не се променят.

Истината е, че той е един от най-най-най-скъпите ми хора. Минали сме заедно през много неща и без него не знам как бих живяла. Връзката ни е много силна и колкото и да си се цупим и дърлим, винаги сме един до друг.

Имам и братовчедка, която твърди, че сме двете части на една душа. Нарича ме "бялата ми половинка" и аз също я усещам по този начин. Тя е в София, но не минава ден да не се чуем на скайп. Изобщо нямам усещането, че между нас има 200 километра. И с двамата ми братовчеди съм много близка, така както и брат ми. Изобщо, голямо семейство имам. Малко италиански тип сме и така на мен ми харесва, макар и понякога да дотежава.  

те може и да не останат близки приятели, може и да не продължат да си помагат и подкрепят на 100%, но поне със сигурност ще израстнат без мисълта, че са единствени в света и няма и да им хрумне, че всичко се върти около тях и няма да се разкъсват когато нещо се налага да разделят или с някого да се съобразят. на това съм непрекъснато свидетел без изобщо да става на въпрос и не се съмнявам дори за секунда, че ще продължи да бъде част от характерите им. в момента една от братовчедките им ни е на гости за около месец, както всяко лято за последните 4 години. не мога дори да намеря думи да опиша колко ми е мило, че въпреки разликата в характерите им и във възрастта им - на 18, 15, 13 и 7 години са, се разбират чудесно, мили са си, съобразяват се едни с други и въпреки, че се дърлят периодично, в същото време се и грижат един за друг, подкрепят се и няма признаци за непоносимост към различията и особеностите на всеки един от тях.  дори да се случи така, че животът или съдбите им да ги разделят и не останат така близки до живот, това са уроци на взаимоотношения, които няма начин да се затрият. и винаги е повече от очевидно когато някой е израстнал без братя и сестри и братовчеди. не може да се скрие, не може да се заличи.

Аз имам брат 2г. 3мес. по-малък от мен. Като деца си спомням вечно спорехме. Но сега се разбираме идеално, помагал ми е и аз на него. Нямаме имотни или пък някакви други спорове. По празници сме заедно, иначе в забързаното ежедневие  -  не,   не че имаме проблеми, просто време не остава.
А иначе макар, че аз съм с едно дете , винаги ще съм убедена, че е по-добре децата да са повече от едно. Но в крайна сметка човек не може да си "диктува" съдбата.
Пожелавам на авторката положително развитие на нещата!

Снежа63, абсолюно съгласна съм с теб за възпитаването на подобни отношения!
Само на човек, непознал липсата на такова "възпитание на чувствата", може да звучи странно...

Имам двама братя. И мога да кажа, че след децата и мъжът ми, те с майка ми са ми най-близките хора. Винаги сме били много задружни и сега продължаваме да сме си близки. Никога не сме имали разправии за нищо. Това с деленето е неизбежно - поне децата винаги виждат делене у родителите си. И ние сме я подкачали майка ми, че предпочита малкия ни брат, но винаги е било добронамерено.

Май и аз съм за тази тема
Имам сестра 6г по голяма от мен, като малки  тя много ме тормозеше, плашеше ме, биеше ме и т.н.  
Но общ овзето се разбирахме, близки не сме били никога, зарди разликатв във възраста, тя си имаше нейна компания аз моя и т.н.
Но се обичахме и разбирахме  
Аз я запознах със зет ми, то й тогава м и беше най добрият приятел  
В последствие, аз и жена м и се преместихме в друг град, започнахме хубава работа и сме добре финансово  
А те никога не са били добре, от тоагва започнах да усещам  някаква завист особенно от зет ми
Сестра ми също, вече не се чуваме и п о тел започнаха да забравят поводи те ни
И общо взете се отдалечихме много, но не мога нищ ода направя, лошото е че ми падна и мнението за тях Последният път като ходихме при нашите на гости, ние дойдохме от 400км. бяхме там 2 дена. а те с ана 5 км и не успяха да дойдат да се видим  

и аз 

Имам брат, по-голям от мен. Като характери, като начин живот, изобщо - коренно различни сме, сякаш сме от различни родители. Не поддържаме връзка, не сме близки, само по празници чат-пат се чуваме.Нямаме общи теми, интереси и т.н. Аз съм семейна, той не е. Въпреки това обаче, ако при него или при мен възникне някакъв проблем и трябва да се помогне, помагаме си, защото той е моят брат, а аз съм неговата сестра. Така че, по-добре е да имаш, отколкото да нямаш брат или сестра.

По мои наблюдения, конфликтите между братя и сестри започват като дойде време да се дели имущество. Но това е изцяло по вина на родителите, които трябва да уредят тези неща, вместо да оставят децата си да се карат.