За отношенията между братя и сестри

Имам по - малък брат.
Делят ни 500 км., но поддържаме връзка, обичаме се.
Знам, че ако закъсам, винаги мога да разчитам на него, както и той на мен.
Между нас съществува емоционална близост.
Въпреки че е по - малък и е мъж, мога да споделя всичко с него.
Мога да кажа, че и двамата ценим тези отношения и се грижим и полагаме усилия да останат такива.

Мда, Факторче, наистина полезна тема 

Имам брат. 5 години по-малък. Виждаме се когато водя детето при нашите. Здравей, здрасти. Това е. Не сме се карали, просто сме на светлинни години един от друг като характер, принципи, разбирания и интереси. Естествено знам, че мога да разчитам 100 процента на него и той на мен, но не сме близки.

Мъжът ми са три деца. С брат му не поддържат отношения. Сестра му е идвала броени пъти у дома. Не мога да ги определя като близки.

и аз съм на това мнение, защото кръвта вода не става.

Имам брат, чуваме се, обичаме се. И винаги ще застана зад него и децата му, както и той зад моите. Малко е с тежък х-р и поради това е трудно да се комуникира с неяго, но все пак е моя кръв. Еднакви гени. Даже си приличаме.
Не искам да съм бедна на роднини... само това не.

Ааааааа и още нещо... имам общо 4 първи братовчеди с които сме като братя и сестри.

Имам брат по-малък с две години от мен.И двамата сме семейни с деца,живеем на стотина километра разстояние-той в бащината ни къща,аз в друг град.Винаги сме били близки,а откакто е семеен-още повече,някакси вече имаме по-общи неща.Защото навремето той все за дискотеки мислеше-съвсем далечни за мен неща .Щастлива съм от факта,че винаги можем да разчитаме един на друг,че децата ни се обичат.Не се чуваме често,но почти всекидневно си говорим със съпругата му-моята снаха.Нея я имам почти като сестра.Да отбележа,че сме толкова различни-моето семейство и неговото,че общо взето по нищо почти не си приличаме.Но въпреки това винаги има какво да си кажем.
Мисля като Шани-искам да възпитам децата си в този дух,в който съм възпитана и аз.Искам да имат семейството си за нещо свято,да могат да се облягат едно на друго децата ми.

Малко встрани от темата, но, corset, мацката от аватара ти изглежда доста по-добре сега   

Ей, супер се радвам като прочета за хубави отношения братя-сестри. Винаги ми се е струвало ужасно да имаш брат и ти самата да си момиче, но явно съм в голяма грешка.

Лурдес,като гледам и при вас ще са сестричка и братче,живот и здраве.Толкова е сложно да се каже-ще ги възпитам в такъв дух-да се обичат и уважават,да са си опора.Защото не само възпитанието има значение.И средата,в която живеят децата,и характера,въобще комплексно е.
Аз и в друга тема бях писала-израсла съм в голям дом,живеехме с чичо ми,стринка ми и братовчедите ми.Винаги съм ги имала за мое семейство,чичо ми и стринка ми са ми били и са едни от най-близките ми хора,а братовчедите  са ми като брат и сестра.Просто така израснахме и за нас това е нормалното.Обаче като се омъжих попаднах в малко по-друга среда,новите ми роднини  не са били такива като в моето семейство и се чувствах буквално като в небрано лозе.
Полагам неимоверни усилия леко и ненасилственно,ако мога така да се изразя,децата ми да растат в такъв семеен дух,в какъвто съм израсла и аз.При нас неминуемо малката ми дъщеря ще има много повече отговорности спрямо кака си,която е с увреждане.Хем искам малката да се научи да живее и да носи отговорност някаква за сестра си,хем не искам да я обременявам за цял живот.Как ще стане обаче идея си нямам.Движа се по някаква много тънка нишка и имам чувството,че а мръднах и милиметър,а си навлякох безброй беди.
Отклоних се от темата,обаче.
За мен истината е една-семейството трябва да е над всичко и всички,това е.

Е това, е. Браво.
Нали знаете, брат брата не храни, но тежко му който го няма.

Имам по-малка сестра, и не мога да си представя, че нещо може да застане между нас.Като малки се карахме доста, но това е било от възраста, сега сме близки въпреки разстоянието, което ни разделя.Чуваме се 1-2 пъти седмично, а когато някое от децата ни е болно и по няколко пъти на ден, винаги когато имаме възможност се събираме-поне 1 път на 2 месеца, най-често по средата на разстоянието, което ни дели, а именно отиваме на гости на родителите ни.Това което ме радва е, че мъжете ни също са много близки, чуват се по-телефона по-често и от нас, направо са като любовници, защото съм на мнение, че ако те не се харесваха това би довело до известна степен и до охладняване на нашите отношения, или поне такива са моите наблюдения върху други сестрински и братски отношения.Съпругът ми също има брат с когото са много близки, виждат се почти всеки ден и много си помагат, но отношенията им последно време  леко се дистанцираха точно поради гореизложените причини, а именно неразбирателство и явна неприязън между жените им .

Имам брат, една година по-малък от мен.
Не сме емоционално близки. В смисъл, не споделяме прекалено интимни неща един с друг. Но имаме близки разбирания за света.
Иначе сме си помагали и знам, че мога да разчитам на него, както и той на мен.

Имам брат, малко по-голям от мен. Познавам го като 5-те си пръста и често не е необходимо да си говорим дори, за да разбера какво става с него. Изобщо не искам да тествам до къде ще стигне братската му обич и аз не намирам необходимост да му се доказвам. Само знам колко ме боли когато не е щастлив и знам, че той чувства същото.

Радвайте се, че имате братя и/или сестри, дори и отношенията ви да не са особено близки.
Аз си нямам никого освен майка ми. Отиде ли си тя, освен децата на този свят друг кръвен роднина нямам.
Съпругът ми...той днес е с мен, а за утре гаранции няма въпреки че и мам щастлив брак.
Да, кръвта вода не става.

Имам брат, който ми беше най-скъпия човек на света. Сега не си говорим изобщо. Снаха ми направи всичко (но наистина всичко) възможно да го отдели от семейството ни (родителите ни и мен). Случиха се ужасни неща и всеки ден от година и нещо насам се чудя как това можа да стане. Нашите са ни възпитавали да бъдем много близки, да се обичаме. Той обаче отдавна не живее в РБ и отношението му към нас много се промени...
От друга страна с девера ми (брата на мъжа ми) сме много близки. Виждаме се почти всеки ден и правим почти всичко заедно.

ех тука чета всякакви истории  темата е Чудна

имам 2 по големи сестри, със 8 и 11 години по големи. Като бях малка мн се грижеха за мен но и мн ме биеха. Заканила се бях да ги пребия като порастна и стана силна като тях 

сега са ми най най близките хора на света, макар да водим мн различен начин на живот - аз съм студентка и даже сега съм в чужбина. Сестра ми (която иначе не обича мн да пътува) се вдигна преди седмица чак до Германия да ме види барабар с 4 годишния си син, 'щото и било домъчняло - а на летището беше и майка ми защото сестра ми и купила билета като изненада за мен. Другата пък ще дойде насам в края на август, а аз се прибирам през октомври, нямам търпение да ги видя. СЪбират ми пари за курсове, подкрепят ме и материално и психически, и аз тях мисля че.. ако стане нещо първо на сестра си звъня (според случая си избирам на коя) Не че се виждаме постоянно в града в който живеем, обаче имаме силна връзка, пишем си, помагаме си, аз им гледам децата по 10-20 часа месечно, правим си изненади, поскарваме се (имаме си и търкания, но то е част от цялото, от нас си), понапиваме с по няколко бутилки вино веднъж месечно... абе, Родителите ми може и да не са съвършени, но сестрите ми се доближават до съвършенството. От мойта си гледна точка.
както си обяснявахме наскоро с по голямата, казах и "како, ние сме отбор, колкото по добре се оправя един в живота, толкова по добър е целия отбор". Ценно е, и трудно, и с мн отстъпки и жестове, да имаш добри отношения със сестрите си - но пък си заслужава

Това е точно моето мнение, но пренесено за брат ми. Много обичам родителите си, но брат ми просто ми е голяма слабост. Наистина се доближава до съвършения брат.   По-голям е доста от мен и толкова ми е помагал по всякакви начини - емоционално, материално. Винаги, ако съм имала нужда, той е бил зад мен. За справка, колкото и да мразя тази дума - "полубрат" ми е, но ми е колкото за два.