А с какво са свързани проблемите й? За какво говори тя, за какво говориш ти?
- Публикувана: 23 апр. 2024, 20:21 ч.
- Последно мнение: 4 май 2024, 21:04 ч.
Приятелка, което говори само за собствените й проблеми
Ако сте много пасивна, може да се чувства задължена да говори. Имам приятелка от поне 10г бяхме колежки много отдавна, като цяло е много мой тип. Но много малко говори. Рядко се и виждаме в момента, но като цяло основно аз говоря. И се чувствам длъжна да го правя, защото тя е много обрана. Иначе ще стоим и мълчим. Не й се оплаквам, имаме за какво да си говорим, но самия й стил е да се изкаже с малко думи. Мен пък точно това ме натоварва 
Така че моя съвет е да сте по активна, започнете разговора вие, дайте от самото начало темата и така.
Така че моя съвет е да сте по активна, започнете разговора вие, дайте от самото начало темата и така. 
А ти много ли мълчиш? Лесно ли поддържаш разговор? Ако тя спре да говори, ще имаш ли какво да кажеш?
Вариантите са - каквото Карина описа и каквото черна станция описа.
Според мен може и да са двете в комбинация.
Има едни хора, които вечно се оплакват от нещо. Винаги имат някакъв проблем. Не искат да го решат. Искат да се оплакват и цял свят да ги слуша, да леят мъка и да им се обръща внимание. Това е. Не търсят решение, а рамо, на което да поплачат. Аз не мога да търпя това и такива индивиди ги режа много лесно. А и аз не съм особен емпат и рядко ще ми се лепне такова чудо.
Но пък ти явно имаш изгода, щом не умееш сама да създаваш контакти.
Вариантите са - каквото Карина описа и каквото черна станция описа.
Според мен може и да са двете в комбинация.
Има едни хора, които вечно се оплакват от нещо. Винаги имат някакъв проблем. Не искат да го решат. Искат да се оплакват и цял свят да ги слуша, да леят мъка и да им се обръща внимание. Това е. Не търсят решение, а рамо, на което да поплачат. Аз не мога да търпя това и такива индивиди ги режа много лесно. А и аз не съм особен емпат и рядко ще ми се лепне такова чудо.
Но пък ти явно имаш изгода, щом не умееш сама да създаваш контакти.
Може би в теб е причината, самата не си вярвяш, че твоите проблеми ще я заинтересуват. Обяснението може да е, че самочувствието ти е по-ниско.
Ако си по-настойчива и на нейния отговор ти зададеш друг въпрос или гледна точка, тоест ако ти самата поддържаш темата за себе си, тогава и тя да участва по-активно.
Ако си по-настойчива и на нейния отговор ти зададеш друг въпрос или гледна точка, тоест ако ти самата поддържаш темата за себе си, тогава и тя да участва по-активно.
Здравейте, имам нужда от малко насоки, защото не знам дали си въобразявам и имам право или ситуацията е както я чувствам. Имам една приятелка, с която като говорим тя споделя главно за себе си и собствените й проблеми. Някакси естествено става аз да съм слушателят, който я утешава и в същото време аз да не споделям за себе си, или като споделя тя да сподели много бързо своето мнение и пак да минем на нейния проблем. По природа съм тиха и затворена и се чудех възможно ли е да ме използва са слушател и просто рамо, на което да поплаче. Виждала съм я в сутиация с друга нейна приятелка, която не е толкова тиха като мен и с нея като че ли се държи различно, все едно иска да вникне в проблема и да й даде истински съвет. В същото време тази моя приятелка е мостът ми към други хора, т.е. благодарение на нея аз правя нови запознанства и контакти, но не знам защо толкова ме дразни това е нея, че все едно всичко е концентрирано върху нея, или си въобразявам и трябва да наблегна на това, че благодарение на нея създавам нови контакти? Трудно ми е... Вие какво мислите?
Действително когато отсрещния човек е също разположен към говорене тогава става разговор, темите се сменят. Иначе е монолог.
Вярвам, че приятелката те не осъзнава, че се чувстваш недоизслушана или има неизказани неща от теб. Опитай да си малко по-активна и използвай паузите, които прави. Също така ако можеш започни първо ти и говори за себе си. Ако искаш изрично натърти, че днес искаш ти да споделиш нещо. Може би това ще те извади от твоята затвореност и ако тя и чувствителен човек ще усети, че комуникацията трябва да върви двустранно, а не като монолог.
Не вярвам да те използва за изповедник и да не се вълнува от твоите проблеми.
Ами така е, както го усещаш, има много такива хора, а те си се надушват често с такива, които да са им приятели слушатели. Според мен й кажи директно как те кара да се чувстваш, което трудно нея ще я промени обаче. Такива хора винаги си търсят публика, рамо, каквото и да е, което да им валидира че са център на вселената. Покрай тях изчезваш, те са важните. Понякога за жалост са ни и роднини. Имаш нужда от граници и да си главния герой в живота си, а не поддържаща роля в чуждите.
Също мисля, че тук няма приятелство в истинския смисъл на думата, а по- скоро взаимна полза, щом все още контактувате; ако някоя от вас реши, че вече не получава каквото ѝ е нужно, най- вероятно и контактите ще се разредят, дори спрат.
Ти можеш да прецениш кое натежава на везните- дали новите запознанства или натоварването от логореята на дружката( имала съм подобни познанства, не приятелства- няма такава досада и чувство за пропиляно време докато е траял монологът).
Ти можеш да прецениш кое натежава на везните- дали новите запознанства или натоварването от логореята на дружката( имала съм подобни познанства, не приятелства- няма такава досада и чувство за пропиляно време докато е траял монологът).
На твое място бих поддържала това познанство и бих се опитала да не се дразня. Ти явно си интровертен, мълчалив човек и трудно допускаш нови хора. Сама казваш, че чрез нея осъществяваш контакти и го оценяваш като плюс. Ако си отрежеш пътя към нея, новите познанства също ще секнат.
Всъщност прецени си кое ти е по-важно, да й натриеш носа или да продължаваш да имаш достъп до нови, може би интересни хора.
Аз самата съм интроверт, трудно ми е да общувам с нови хора и те разбирам много добре.
Всъщност прецени си кое ти е по-важно, да й натриеш носа или да продължаваш да имаш достъп до нови, може би интересни хора.
Аз самата съм интроверт, трудно ми е да общувам с нови хора и те разбирам много добре.
А пробвала ли си тактично да връщаш темата към себе си, когато си й споделяла, а тя е започвала да говори за себе си? Ако не е глупав човек, все ще се усети.
Това е добра идея. когато приятелката бързо се върне на нейните проблеми, авторката може да пробва да не кима, да не казва нищо и спокойно продължава оттам, където са я прекъснали.
Иначе моя близка приятелка имаше подобни отношения в началото в университета - трето момиче нон стоп занимава само със себе си и собствени проблеми. Приятелката ми е по-тиха, но умна и може да поставя граници. Спря да й се обажда, да излиза с нея, изобщо редуцира контакта само до това да са си полезни взаимно за неща от университета. След няколко години въпросната се очовечи и осъзна, че не е център на света, и сега са си близки приятелки и те. Така че щом се познавате от доста време, може да пробваш да не прекъсваш съвсем контакта.