Здравейте , група. В окаяно състояние съм , никой не може да ми помогне , защото всеки около мен е афектиран от постъпката на бащата.
Така , 3 години бяхме заедно с бащата на детето ми. Забременях миналата година , той беше шокиран , но не показа , че го е страх. Бащата е безработен и в града , в който бяхме не се намира лесно работа , опитахме навсякъде, но никъде не го взеха. След малък спор аз си тръгнах от дома му , но мислех ,че ще си почнем малко и нещата ще се оправят като всеки път. Но този път раздялата ни беше 3 месеца. Той не се интересуваше нито от мен нито от детето. Живееше си излизаше си , а аз стоях у дома и плачех.
Както и да е изведнъж си намери работа , събра малко пари , дойде и ме прибра. Но като се роди детето слее един такъв малък спор ние се обидихме доста жестоко. Аз бях още в болницата и с детето трябваше да ни изпишат на следващия ден. Той беше объркал нещо с документите , с които трябваше да при познае детето , аз се ядосах и казах на доктора , че няма баща и да пишат детето на мое име.... Разбира се , после поправих грешката си , оправих и неговата и детето се води на баща си. Но той се ядоса за това , че съм казала , че няма баща... Бебето ми днес навършва 1 месец , а той дори не е звъннал толкова време да пита как сме дали имаме нужда от нещо изобщо дори не си е виждал детето... според вас дали това е причина да напуснеш жена си и детето си... Впрочем ние сме само сгодени...
Дали има вариант да се обади и да се съберем ... Дали от срам , че няма пари не ме търси... Родителите му също казаха доста глупости , че детето не е от него , доста обиди... Моят баща да 1 път му се разсърди... дали и това е причина да не ни търси...
Така , 3 години бяхме заедно с бащата на детето ми. Забременях миналата година , той беше шокиран , но не показа , че го е страх. Бащата е безработен и в града , в който бяхме не се намира лесно работа , опитахме навсякъде, но никъде не го взеха. След малък спор аз си тръгнах от дома му , но мислех ,че ще си почнем малко и нещата ще се оправят като всеки път. Но този път раздялата ни беше 3 месеца. Той не се интересуваше нито от мен нито от детето. Живееше си излизаше си , а аз стоях у дома и плачех.
Както и да е изведнъж си намери работа , събра малко пари , дойде и ме прибра. Но като се роди детето слее един такъв малък спор ние се обидихме доста жестоко. Аз бях още в болницата и с детето трябваше да ни изпишат на следващия ден. Той беше объркал нещо с документите , с които трябваше да при познае детето , аз се ядосах и казах на доктора , че няма баща и да пишат детето на мое име.... Разбира се , после поправих грешката си , оправих и неговата и детето се води на баща си. Но той се ядоса за това , че съм казала , че няма баща... Бебето ми днес навършва 1 месец , а той дори не е звъннал толкова време да пита как сме дали имаме нужда от нещо изобщо дори не си е виждал детето... според вас дали това е причина да напуснеш жена си и детето си... Впрочем ние сме само сгодени...
Дали има вариант да се обади и да се съберем ... Дали от срам , че няма пари не ме търси... Родителите му също казаха доста глупости , че детето не е от него , доста обиди... Моят баща да 1 път му се разсърди... дали и това е причина да не ни търси...
