Искам да напусна мъжа ми, но изпитвам вина спрямо детето.

  • 3 758
  • 83
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 300
А вина не изпитваш ли детето ти да живеев такава среда??? Ти си майка, трябва да защитиш детето си! Това е твоя отговорност. Като не става, край. Детето ще е много по-добре само с майка, ама щастлива и спокойна, отколкото да живее в тормоз. Още повече, че е и посягал. Ужас! Веднага е трябвало да го премахнеш от живота ви. И за теб, и за детето. Имаш и доказателства за тормоза. Смисъл физическото насилие се доказва. Аз толкова години бях подложена на психически и емоционален тормоз докато се усетя за манипулациите, ама нямам доказателства, защото никога не ме е докоснал с пръст. Ама се откъснах, успях. И детето ми беше стимула всъщност, като видях, че и него започва да тормози и то да вижда как се държи с мен. Детето ти е силата момиче. Спаси се заради него. Спаси и него. Не му причинявай живот в травми. Успех.

Браво maiathebee! Това е хубав пример човек да върви достойно по пътя си.

Аз не обвинявам авторката. Просто си мисля защо да е по-лесно да живее в такъв ад, вместо да има нормален, смислен живот тя и детето й.

Как ще се чувства това дете един ден в градината, в училище, където често се рисува, разказва, споделя... защото това са заниманията там. Ще рисува баща си с чашка и бутилка, а майка си насинена?
Когато кани дечица в къщи, ще ходят ли? Майките им ще ги пускат ли?
Ще се страхува ли да заспи? Като заспи ще се събужда ли от неадекватностите на пияния си баща?

Ще прекара живота си подтиснато, изолирано, сред психолози, социални работници, вероятно с нисък успех и живот с врати, затворени за всичко..

# 31
  • Мнения: 5 248
Не ми отговори авторке на въпроса. Кога ще е по-голяма вината ти? Ако напуснеш сега, или когато дъщеря ти започне да разбира, че майка и е жертва на насилник алкохолик?

Сега също изпитвам вина, защото детето расте и разбира и не искам да става свидетел на скандали. Колкото и да се опитвам да я предпазят знам, че няма да успея и все ще чуе или види скандал, а знам че това се отразява на всичко. Просто изпитвам една вина, че я отдалечавам от баща й, понеже е привързана към него, търси го. Това ме изяжда.
Кога е по- голяма вината? Кое е по-малкото зло?

# 32
  • Мнения: 7
А ти защо искаш дъщеря ти да бъде привързана към насилник и алкохолик?? Фа може като порасне да си намери същия ли?
Напротив, ти трябва да й покажеш, пе такива пумияри се отхвърлят веднага и категорично.

Спрямо дъщеря ни не се е държал зле, напротив . Аз не искам да я отделям от баща й, не искам да е ощетена.

# 33
  • Мнения: 129
Не ми отговори авторке на въпроса. Кога ще е по-голяма вината ти? Ако напуснеш сега, или когато дъщеря ти започне да разбира, че майка и е жертва на насилник алкохолик?

Сега също изпитвам вина, защото детето расте и разбира и не искам да става свидетел на скандали. Колкото и да се опитвам да я предпазят знам, че няма да успея и все ще чуе или види скандал, а знам че това се отразява на всичко. Просто изпитвам една вина, че я отдалечавам от баща й, понеже е привързана към него, търси го. Това ме изяжда.

Детето, още не прави разлика между доброто и лошото. Не правете така, че да го разбере по лошият начин.

Отговорете си на въпросите;
Кой идиот, може да пие, когато в къщата му има малко дете??

Кой идиот, може да има описаното поведение спрямо жената, която го е дарила с дете???

Този, не е алкохолик (т.е. не е болен). Този е егоист, най вероятно с ниски доходи и вероятно неудовлетвореност от себе си и живота му.

Горното, следва да ви подскаже, че нещата няма да станат по добре- няма да се излекува.

Бягайте от там, детето ще преглътне много скоро раздялата а, вие ще имате спокоен и пълзотворен живот с нея.

# 34
  • Мнения: 6 577
Ама той се държи ужасно с теб и тя го вижда и попива. Това ли искаш да е представата й за любов?

# 35
  • INFJ
  • Мнения: 9 363
Е, нали вижда как се държи с теб. Какво значение има, че с нея не се държал така, то е същото. Ако не се държи сега, ще започне рано или късно.

Иначе, ти смяташ във всеки пост да пишеш едно и също ли?

# 36
  • Мнения: 18 300
Не е нужно да ти е мъж, за да бъде баща на дъщеря си.
Не знам защо масово не разбират това. Rolling Eyes А е абсолютно вярно.

# 37
  • INFJ
  • Мнения: 9 363
Защото масово не им стиска и се крият зад децата си. Не е трудно за разбиране.

# 38
  • Мнения: 31 719
Излиза, че сама си е постлала авторката.
Сега защо реве, не разбирам.
Мнооооого емпатично. Дано не се налага да разбирате.

Аз не бих се събрала с пиянде.
То малко като да излизаш с някой дето пуши тревица в месеца веднъж. Пък да проимаш дете, да се събрете и той да почне всеки ден да пафка, че и други работи.
Е, кой ми е срал в гащите?
Не може да се събереше с пияница и после да искаш отговорности.
И аз не я съдя. Това са фактите.

# 39
  • Мнения: 122
Истината е, че детето ще се травмира от раздялата. То затова се мисли с какъв човек се прави дете- важи и за двете страни, но по-често майката е тази, която ще носи отговорността на практика. И двата варианта са травмиращи, въпроса е кой е по-травмиращ и тук отговорът е ясен.

# 40
  • София
  • Мнения: 35 107
Двугодишното трябва да е причина да си тръгнеш, не такава за да останеш.
Към него имай жал, като нямаш към себе си.

# 41
  • София
  • Мнения: 12 657
Много е показателно на кои коментари отговаря авторката и кои игнорира. Тя иска да остане.

# 42
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 484
Щастливо дете може да има само, ако има щастлива и пълноценна майка в тази ранна възраст.

# 43
  • Мнения: X
Здравейте! Доста се чудих дали да пиша във форума, понеже не обичам да занимавам хората с проблемите си. Но накрая склоних, тъй като ми трябва вашето мнение на странични хора.

От 6 години живея с мъжа ми, а от година и 2 месеца имаме прекрасно дете. Проблема дойде след раждането. Не пропуска вечер, в която да не пие и прекали с алкохола. Разделяли сме се заради това, случвало се е да ми посегне, но след обещания от негова страна се събрахме пак. Но това прекаляване всяка вечер с алкохола ми идва в повече. Не може да се говори с него нормално , всяко изказване е на въпреки, случвало се е да вика и хвърля чинии пред детето и то да се стресне. Още повече, че детето расте и не искам да израстне в такава среда, да се стресира от скандалите и да гледа всяка вечер баща си пиян. Обмислила съм вече раздяла, но тук идва чувството ми за вина спрямо детето ми. Тя е много привързана към баща си, търси го постоянно, а аз се чувствам зле, че няма да расте, заедно с него и я ощетявам, понеже я отделя от него.
Моля ви за съвет, защото съм в дилема и все още не мога  да взема крайно решение.
Каквото и решение да вземеш детето ще страда, защото си има баща, това кое ще е по-травмиращо за нея също е мноого спорен въпрос, ами ако след като се разделите той повече не иска да чуе за нея? Имам един приятел дето със жена му преди време имаха много караници веднъж ми каза, че ако му писне щял си намери друга жена и от нея да си направи деца,  ще ми се да вярвам, че не го е мислил наистина, а само в моментен изблик, защото децата му го обожават и той тях ама знае ли човек. От друга страна алкохола е много лош съветник, ненапразно има приказка, че от пияния и лудия бяга, а след като неговото пиянство е буйно, е още по-лошо, само че си помисли дали и ти нямаш пръст в това (защото е ясно че имаш), човек не почва да пие от хубаво, но при всички случаи за да останете заедно трябва да намерите начин за спиране (или поне намаляване) на пиенето му.

# 44
  • Мнения: 300


след като неговото пиянство е буйно, е още по-лошо, само че си помисли дали и ти нямаш пръст в това (защото е ясно че имаш), човек не почва да пие от хубаво, но при всички случаи за да останете заедно трябва да намерите начин за спиране (или поне намаляване) на пиенето му.

Анонимен, пиянството е зависимост. Алкохолна зависимост.
Приказката, че един започнал да пие заради друг човек, и едва ли не другият е виновен, е приказката, с която се самоприспиват алкохолиците.

Общи условия

Активация на акаунт