Искам да напусна мъжа ми, но изпитвам вина спрямо детето.

  • 3 756
  • 83
  •   1
Отговори
# 45
  • INFJ
  • Мнения: 9 362
Ми да започва и тя да пие, щото явно и на нея не й хубаво? Бебето само да се гледа, докато и двамата лежат неадекватни на земята.

Не знам как се смятат за мъже, мъжлетата които цял живот чакат я на мама, я на някоя друга да им решава проблемите.

# 46
  • Мнения: 25 750

Не е било така както сега. Дори се е случвало по седмица да не пие. Но нещата се промениха след раждането на детето.
Какво се промени? Роди му се дете, което е вече на 2г, тоест първоначалното неудобство за бащата е отминало?

Разкарвай го тоя кретен докато детето е малко.

Аман от жени без самооценка и келяви мъже.

# 47
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Всяка вечер пиян,хвърляне на чинии....?
Как се търпи подобно нещо?
Алкохола и по точно ежедневното прекаляване с него се нарича зависимост и не е ок.

За мен този мъж не е добър родител,както твърдиш!
Помисли за себе си,твоето спокойствие и най-вече за детето,което е твърде малко и не трябва да расте в такава среда на агресия,алкохол,чупене и скандали.
Има път и той  далече от такива,па макар и БНД!
Успех!
И горе главата!
Децата са най-важното нещо на този свят,

# 48
  • Мнения: 3 250
Спри да мислиш за себе си!
Спри да слушаш жени, които ти казват да се развеждат.
Вземи си багажа и докато милото наистина не полежи в психото, да там се лекуват алкохолици, не се прибирай.
Това е - най-лесно е да го оставиш и да заживеете щастливо с детето, после прекрасната конфигурация ще се разшири, после ще тръгне другата мантра, че и мама е човек и детето ще отлети, заварени, доведени... голямо щастие.
Лекувайте си мъжа, детето заслужава истински живот, а не  форумно семейство.

# 49
  • Мнения: 6 575
Много е опасно да се вменява вина на жертвата. Имаше някакъв такъв глупав коментар по-горе
Момиче, не си виновна! Не си виновна за кретенията на някакъв комплексар! Просто се спаси, това ти е отговорността към детето. Ако останеш, тогава ще носиш вина.

# 50
  • Мнения: 3 250
Със същия този комплексар, жената е живяла и е решила да създадат живот.
Да, има много сериозен проблем в тона семейство. Има две възможности - да бяга или да се справЯТ с проблема.
Просто масово българската жена избира да бяга.

# 51
  • Мнения: 300
Със същия този комплексар, жената е живяла и е решила да създадат живот.
Да, има много сериозен проблем в тона семейство. Има две възможности - да бяга или да се справЯТ с проблема.
Просто масово българската жена избира да бяга.

Викаш, лекува се алкохолизма 🤔

Ау, какви български жени.. За срам и позор, искат да бягат, вместо да дрОбят салати на пиандето си.
И само в България тия жени..

# 52
  • Мнения: 19 014
Детето е на година и два месеца ли? Ако темата е истинска, защо не пробваш да отидете на гости у вашите за 2 седмици. Може да броиш колко пъти ще му залипсва тати през това време. Съмнявам се на тази възраст да му направи драматично впечатление, че го няма.

# 53
  • Варна
  • Мнения: 36 606
Точно идвах да напиша нещо подобно на предното мнение. Взимай детето и се махай. И този път недей да се ловиш за сламки и голи обещания за да се върнеш. Той ще ти обещава и луната да ти свали, а ти явно нямаш достатъчно воля да устоиш и си търсиш някакъв лъч надежда за да оправдаеш оставането си. Детето е малко. По-добре се разделете сега, когато то бързо ще свикне с промяната, пиша го от опит. Аз се разделих с бащата на моето някъде на тази възраст. Минаха 10 години и не виждам детето ми да е травмирано. Пак има баща, пак го вижда и се обичат. Далеч по-зле ще е ако седиш и се надяваш на чудо, а детето ти става свидетел на пиянски изцепки. Пак ще се разделите един ден, но тогава травма ще има, истинска. Пияндето ще ви довърши и двете.

# 54
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 772
Когато една жена е нерешителна винаги се оправдава с децата. Ами стой и чакай да те пребие.
Ама, точно! Аз искам, но заради детето .... страхотен баща  пие  крещи, чупи и агресира... мдамм,  семейството за чудо и приказ!

Последна редакция: нд, 10 мар 2024, 09:52 от Мамзел Нитуш

# 55
  • Мнения: 1 544
Баща ми е алкохолик, многократно съм разказвала. Лекувал се е два пъти по година в Раднево. Нищо не помогна, умря си алкохолик. Като дете съм живяла в страх, ще се прибере ли, в какво състояние ще е, ще има ли скандал. Деца вкъщи не съм канила, защото ме е било срам, какво могат да видят. Имах си календарче където си отбелязвах дните в които е пиян и тези в които е трезвен, защо, и аз не знам. Израстнала съм с много бъгове, ниско самочувствие и страхове. Тези, които я съветвате да стояла, да го лекувала, изобщо не осъзнавате на какво обричате нея и детето и. Зависимостите са ужасен бич, и моля не давайте акъли с лека ръка. Сума литература има за зависими, съзависими и децата на същите. Прочетете първо, преди да раздавате присъди. От такъв човек се бяга, съжалявам. Търсело го детето, искало го...

Последна редакция: нд, 10 мар 2024, 08:29 от Марена

# 56
  • Мнения: 18 300
Истината е, че детето ще се травмира от раздялата. То затова се мисли с какъв човек се прави дете- важи и за двете страни, но по-често майката е тази, която ще носи отговорността на практика. И двата варианта са травмиращи, въпроса е кой е по-травмиращ и тук отговорът е ясен.
Не, няма. То е много малко и не разбира. Дъщеря ми беше на по-голяма възраст и много леко прие раздялата ни с баща й. Но той продължи да се вижда с нея и тя нямаше усещането, че нещо е загубила. Към нашите отношения (тоест към липсата им) не проявяваше никакъв интерес.
Ако авторката смята да прави панаири, да реве, да плюе бившия и да ограничава срещите на детето с баща му, тогава ще го травмира, да. Също и ако той се държи като идиот и гледа само да й прави мръсно, пак така. Но и във връзка да са, ако е пиян и се държи като идиот, същата работа, тъй че файда от стоенето й във връзка няма.

# 57
  • София
  • Мнения: 4 303
Прочетох 1вия пост и няколко коментара и побеснях. Каква вина, трябва да изпитваш презрение към себе си, заради детето си,  но защото ДОПУСКАШ детето ти да става свидетел на тези отношения. Значи, би трябвало социалните да се намесят, да измъкнат детето от тази среда, пък вие се трепете  като искате!
Хвърлял чинии пред детето! Ми той може утре да хвърли него през балкона. И после като го оправдаят, щото той не е бил на себе си и не е искал, обществото ще цъка колко е смотана правосъдната ни система, обаче никой няма да каже и думичка за вината на майката, защото е допуснала детето да расте с този модел.
Знам, че съм крайна, но само си помислете колко деца има със счупена психика. Което после води след себе си съответните катаклизми. Ама то това не е важно.
Отивам да дочета.

Последна редакция: нд, 10 мар 2024, 11:47 от Светулчица

# 58
  • Мнения: 249
Баща ми е алкохолик, многократно съм разказвала. Лекувал се е два пъти по година в Раднево. Нищо не помогна, умря си алкохолик. Като дете съм живяла в страх, ще се прибере ли, в какво състояние ще е, ще има ли скандал. Деца вкъщи не съм канила, защото ме е било срам, какво могат да видят. Имах си календарче където си отбелязвах дните в които е пиян и тези в които е трезвен, защо, и аз не знам. Израстнала съм с много бъгове, ниско самочувствие и страхове. Тези, които я съветвате да стояла, да го лекувала, изобщо не осъзнавате на какво обричате нея и детето и. Зависимостите са ужасен бич, и моля не давайте акъли с лека ръка. Сума литература има за зависими, съзависими и децата на същите. Прочетете първо, преди да раздавате присъди. От такъв човек се бяга, съжалявам. Търсело го детето, искало го...
Това все едно съм го писала аз. Баща ми също беше алкохолик. Майка ми не се раздели с него, защото в онези времена беше срамно да си дете на разведени родители. В резултат, аз израстнах като подтиснато и стресирано дете. Не смеех да поканя никой в къщи, изпитвах ужас, че докато съм навън с приятели, ще го срещнем, защото никога не знаех в какво състояние ще е. Разбира се той никога не идваше с мен при важни моменти - на училищни тържества например. Във финансово отношение също вървяхме надолу, защото непрекъснато го уволняваха от работа заради пиянството му, докато вече никой не искаше да го наеме. Почина преди повече от 20г., но майка ми още не си е оправила нервите. Алкохолизмът е болест и много малко хора са се излекували от нея. Почти никой алкохолик не осъзнава, че има проблем, за да се лекува. А и лечението отнема години и аз не бих причинила на детето си да расте в такава среда.

# 59
  • Мнения: 19 014
Сега го прочетох това, че не от хубаво се бил пропил. Много пияници и алкохолици съм срещала, повечето са затвърдили навик към алкохола точно от хубаво. За да започнат да пият и да им харесва, първоначалната емоция, че асоциират с нещо приятно - излизания по заведения,  купони, празници на маса, нещо, свързано с работата, например барман/сервитьор, който често черпели, или гробар, където след всяко погребение дават на гробарите и алкохол.

За нито един не се сещам в реала, който е започнал да пие, понеже е преживял някаква голяма драма. Чувала съм, че има и такива, но не съм ги срещала. Но пък има много, които преживяват драми, след като са се алкохолизирали и са деградирали.

Общи условия

Активация на акаунт