Ако ти трябва охладняване на отношенията, за да започнеш сериозно да се замисляш за брак, представям си какво трябва да стане, че да се решиш да правиш дете.
- Публикувана: 6 март 2024, 11:13 ч.
- Последно мнение: 11 март 2024, 12:57 ч.
Какво да правя?
Нормално е в една двойка да има периоди на неразбирателство и кавги, но, нещата са поправими с компромиси от двете страни. Но, когато истински се разочароваш от човека срещу теб до степен да му нямаш доверие, да те нарани, да те отврати с поведението си....тогава трудно се поправят нещата.
И пак казвам, всичко зависи от желанието на двамата в отношенията.
И пак казвам, всичко зависи от желанието на двамата в отношенията.
Благодаря на всички за отговорите и честността, явно както се страхувах нещата няма да могат да се оправят. Админ може да заключва темата.
Сигурна съм, че авторът премълчава доста съществени детайли, от които би блеснал в доста негативна светлина, затова и не ги споделя. Авторе, така извъртя нещата, че да изглеждаш като жертва...
6 години и връзката няма никакво развитие. Подизирам, че заради това са били скандалите. Ето женската гледна точка - в началото всичко вървеше добре, заживяхме заедно, но вместо да развием връзката мъжът се ослушва за брак и деца. Жената си мисли къде е попаднала и колко време е изгубила във връзка, която явно няма да се развие. На 35 години не е престаряла, но 35 са си 35, няма какво да се лъжем.
Авторът видя няколко мнения, които не му допаднаха и си подви опашката.
Авторът видя няколко мнения, които не му допаднаха и си подви опашката.
Ако жената беше лигла или примадона, както я изкарват, да си е тръгнала отдавна. Просто вижда, че връзката им е на никъде, човека крещи, може и да обижда и сега жената седи и все още премисля дали да гони дивото или да остане с калпавото питомно.
Не ми се връзва "много я обичам" и 5 реда по надолу - "май няма да я бъде".
Не ми се връзва "много я обичам" и 5 реда по надолу - "май няма да я бъде".
За съжаление авторът се фръцна обиден, и едва ли ще прочете и вникне в голяма част от написаното. Много ми хареса мнението на Абуто по-горе - дано поне на мъжко мнение обърне внимание автора, ако женските ги подозира в пристрастност.
Повечето тук сме хора с богат житейски опит и наблюдения, въпреки лаконичността на автора и нежеланието му да разкаже подробности, "прочетохме" между редовете за какво става въпрос
Мъж, който няма смелост дори да спомене действията си и да застане зад тях, не ми го хвали.
Повечето тук сме хора с богат житейски опит и наблюдения, въпреки лаконичността на автора и нежеланието му да разкаже подробности, "прочетохме" между редовете за какво става въпрос
Мъж, който няма смелост дори да спомене действията си и да застане зад тях, не ми го хвали.
Ако жената беше лигла или примадона, както я изкарват, да си е тръгнала отдавна. Просто вижда, че връзката им е на никъде, човека крещи, може и да обижда и сега жената седи и все още премисля дали да гони дивото или да остане с калпавото питомно.
Не ми се връзва "много я обичам" и 5 реда по надолу - "май няма да я бъде".
Не ми се връзва "много я обичам" и 5 реда по надолу - "май няма да я бъде".
Може и да си е тръгнала отдавна..
Благодаря ви за мненията, съжалявам за хората които са преживели доста тежки неща, съдя го по написаното като цяло, но нито има някакъв вид насилие или тормоз, както сте писали някои участници по-горе. Допитах се до вас, защото исках да чуя друга гледна точка, както и мнения на жени били или изпадали в подобни състояния. Скандалите както бях казал по-горе са от двете страни, както от нейна, така и от моя. Не е било само от нейна страна или само от моя, просто когато бях с проблеми със здравето и работата, само да уточня, че проблеми в работата имам предвид, че съкратиха по-голямата част от персонала и трябваше останлите да вършим работа за 3 човека и от там дойде и повечето работа за същите пари. Двете неща здраве и проблеми с работата ме доведоха до това да допусна излишните разправии и проблеми, за това казвам,че аз съм виновен, а не партньорката ми, защото колкото и да е трудно не трябва да забравям да и обръщам внимание, но сгреших. Надявах се на по-позитивни неща, но реалността явно е друга. Аз не съм се отказал, ще направя всичко по силите ми, в крайна сметка дано се получи. Искам само да кажа и за парите: парите никога не са ни били проблем, не сме богати, но не сме и бедни. Аз плащам всички разходи за жилището, битовите разходи и храната. Това е във връзка с горе написаните мнения, че парите не стигали и т.н. Благодаря на бог до сега успявам да изкарвам достатъчно за нормален живот.