TeoM83 всички знаем какво е плавна адаптация, няма нужда да ни убеждаваш, че съществува такова животно и колко е хубаво. Но съветите се дават спрямо конкретната ситуация в която се намира в момента, а не спрямо идеалният вариант. В държавните градини в БГ е така - персоналът обикновено не е много кооперативен, родителите не се пускат вътре и няма присъствие първите дни. Децата страшно много боледуват и се налага да се адаптацията да се прави на няколко пъти. Понякога просто няма какво друго да се направи, освен да се примириш със ситуацията. И преди да почнеш да обясняваш как винаги има начин се замисли колко много различни житейски ситуации има и ти не знаеш пишещите в коя точно са. Има самотни майки, многодетни семейства, хора, които живеят в малки населени места и градове с една единствена ясла и т.н. Една продавачка със 700 лв заплата няма как да си позволи частна ясла от 1200 лв. И не ми обяснявайте, че трябва да е учила за по-виска заплата, защото тогава нямаше да има кой да продава в магазините. Аз съм убедена, че всички майки са силно загрижени за децата си и много биха искали плавна и безпроблемна адаптация и се обвиняват ако детето не свиква лесно, но когато нямаш какво повече да направиш за ситуацията да ти обясняват, че си едва ли не ужасен човек е крайно несъобразително.
Малкото ми дете си беше свикнало чудесно в градината и тъкмо мислех, че съм приключила с това ни 'сполетя' в 4 група планов основен ремонт на сградата. Разхвърляха всички деца по други градини в квартала и изкъртиха градината буквално до тухла. Ремонтът беше толкова голям, че продължи повече от година - на всички ни беше ясно, че нашите деца ще завършат без да се върнат там повече. От моя страна направих 1000% детето да се чувства добре - уговорих се с приятелчетата и да ги прехвърлят в една група (което костваше доста усилия и преговори с директорите), проучих новата градина да е най-хубавата възможна, говорих много с детето какво се случва (все пак вече беше голяма - почти ученичка, уж разбираше). Новите и учителки бяха чудесни - по мое мнение и градината, и учителките бяха в пъти по-добре от старата. Жените доста се постараха новите деца да се интегрират. Да, ама не - детето рева от първата до последната сутрин в новата градина. Сутрин се гушкаме дълго пред вратата, специално се уговаряме с някое дете от предишната и група да се засечем, за да влязат заедно, говорим на какво ще играят вътре, госпожата излиза усмихната и я успокоява и тя. Нищо не сработи - тя си реве за старото място - ситуация върху която аз нямам контрол. За справка - другите деца от нейната група си се адаптираха чудесно и не са проляли и сълза. Така че има случаи, в които децата просто си реват, майката не може да направи нищо повече и това не я прави незаинтересувана или ужасна.
Малкото ми дете си беше свикнало чудесно в градината и тъкмо мислех, че съм приключила с това ни 'сполетя' в 4 група планов основен ремонт на сградата. Разхвърляха всички деца по други градини в квартала и изкъртиха градината буквално до тухла. Ремонтът беше толкова голям, че продължи повече от година - на всички ни беше ясно, че нашите деца ще завършат без да се върнат там повече. От моя страна направих 1000% детето да се чувства добре - уговорих се с приятелчетата и да ги прехвърлят в една група (което костваше доста усилия и преговори с директорите), проучих новата градина да е най-хубавата възможна, говорих много с детето какво се случва (все пак вече беше голяма - почти ученичка, уж разбираше). Новите и учителки бяха чудесни - по мое мнение и градината, и учителките бяха в пъти по-добре от старата. Жените доста се постараха новите деца да се интегрират. Да, ама не - детето рева от първата до последната сутрин в новата градина. Сутрин се гушкаме дълго пред вратата, специално се уговаряме с някое дете от предишната и група да се засечем, за да влязат заедно, говорим на какво ще играят вътре, госпожата излиза усмихната и я успокоява и тя. Нищо не сработи - тя си реве за старото място - ситуация върху която аз нямам контрол. За справка - другите деца от нейната група си се адаптираха чудесно и не са проляли и сълза. Така че има случаи, в които децата просто си реват, майката не може да направи нищо повече и това не я прави незаинтересувана или ужасна.
