Православието като начин на живот - 9

" Мартеници:

Пупулярен  езически  обичай,  привнесен  в  християнския живот, е носенето на мартеници. Смята се за българска традиция, макар  че в  леко  променен  вид  обичаят  присъства и в Северна Гърция, Македония, Румъния и Молдова. Някога  в  България  са  носели  мартеници  само  жените  и  децата, но от средата на XX век някои мъже също започват да носят.  А  сега  кой  носи  мартеници?  Почти  всички  от  хората, считащи  се  за  православни  християни.  Носят  ги „за  здраве, щастие,  късмет”  и  т.  н.  Приятно  самозалъгване.  Всеки  знае, че това е безсмислено, но... такава е модата. Езическата мода. Не  бива  ние,  християните,  да  се  съобразяваме  с  нея. Вярването,  че  плетеницата  от  бял  и  червен  конец  ще  ни  донесе щастие, е празна, безсмислена, суетна. Не носенето на конци ще ни донесе щастие, а стремежът  да  изпълняваме Божиите заповеди. Защото само така ще получим Божествената благодат и вечния живот, който е постоянно блаженство и неописуемо щастие.  Несъмнено  е,  че  мартеницата  от  край  време  е  била  езически  атрибут.  Така  например  Иглика  Мишкова,  етнолог  и уредник от Националния етнографски музей, ясно заявява, че в  миналото  мартеницата  е  изпълнявала  ролята  на  амулет, който  задължително  е  трябвало  да  предпази  този,  който  я носи, от беди и нещастие. Затова и изработката на мартеници била свързана със спазването на различни условия, които да осигурят „магическата  сила”.  Например  оставяли  мартениците да престоят една нощ под трендафил, защото уж трендафилът имал силата да отпъжда всички вредни  излъчвания и  затова  се  смятало,  че  той  предава „духовна  сила”  на  мартеницата.  В  други  региони  мартениците  се  правели  сутрин рано на първи март, преди изгрев слънце и се считало, че ако тя не се усуче до изгрев, нямало да има „своята вълшебна и магическа сила” Според  тези  нехристиянски  традиции,  на  първия  ден  от март  най-старата  жена  в  семейството  връзвала  на  ръцете  на децата пресукан бял и червен конец „за здраве и против уроки”. И досега  на някои места с мартеница украсяват сватбените китки, също и котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден;  с  мартеница  завързват  събраните  на  Еньовден билки. С други думи, ако трябва да обобщим, повсеместна е заблудата хората да чакат здраве и закрила от два преплетени конеца… Докога  се  носят  езическите  мартеници?  В  някои  краища ги носят три дни, в други райони ги свалят, когато видят първия  щъркел (или  лястовица)  и  ги  завързват  на  клончета  от цъфнало  дърво  или храст.  Понякога  ги  носят  чак  докато  започне жътва. Но има едно правило, което се спазва винаги, и което носи  онзи  заплашителен  привкус,  типичен  за  повечето  суеве-рия: „мартеничката  не  трябва  да  се  изхвърля,  защото  ако човек го направи, то той си изхвърля и късмета”. Без  да  изпадаме  в  повече  излишни  подробности  ще кажем:  всички „забавни”  обичаи  за  носене  на  мартеници,  а после и за тяхното сваляне, представляват една суеверна традиция,  която  уж  предпазва  човека  от  болести  и  беди, „носи късмет”,  но  в действителност  още  повече  го  отдалечава  от Бога-Вседържител.  Не на бял и червен конец трябва да се надяваме ние, християните, а на Всемогъщия Бог!"

Блажен е този, който търпи скърби и болести. Чрез тях се очистват греховете. Но ако очиствани от Бога чрез скърбите и болестите, ние продължаваме да грешим, тогава трябва да се убоим да не би да се изчерпи явяваното над нас милосърдие на Бога, Който жадува нашето покаяние.Скърбите са необходими за всеки човек, както огънят за храната. Затова именно и светиите не изпълняват, не ни изпращат изпросваните (в молитва) земни блага, не ни избавят от бедите и страданията, за да се спаси посредством тези скърби душата.Не бъди малодушен и не изоставяй Божия път поради вражеските козни или поради интриги, гонения или клевети. Да носят кръста, т.е. скърбите, не е участ само и единствено на християните: носи ги и християнинът, и нехристиянинът, но разликата между тях е тази, че на първия те служат като лекарство и средство за наследяването на Небесното Царство, а за втория стават наказание, възмездие и причина за погибел. За първите кръстовете с времето стават все по-леки, все по-сладостни и накрая се превръщат във венци на вечната слава, а за вторите стават по-тежки и по-мъчителни, докато накрая те преминат там, където ще страдат вечно и безутешно. Трябва да обучаваме себе си да понасяме по еднакъв начин сладкото и горчивото в живота. Да не се прелъстяваме от радостите, а от скърбите да не се угнетяваме, но за всичко да благодарим на Бога, защото в благополучието Господ ни подава средства да благотворим на нашите ближни, а в скръбта и лишението ни довежда до молитвата за нашите нужди, която е Негов дар. Земните страдания и нещастия, когато са претърпявани със смирение, вяра и преданост към Божията воля, доставят голяма духовна полза. Искате да знаете каква? Тази, че в нас отслабва плътският човек този най - опасен враг на нашето спасение, тази, че у нас затихва привързаността към благата на света и неговите нечисти утехи и мислите ни се обръщат към небето и вечността; тази, че се приближаваме към Бога.Често например в болестно състояние ние молим Бог да ни даде здраве, или в крайна бедност достатъчно препитание, и въпреки това не го получаваме. Причината за неизпълняването на молитвите ни се крие не в липсата на благост у Бога, а в нашата развратена природа, в това, че ние въобще не умеем да се ползваме от божествените дарове: ние повече искаме да употребим дара на здравето като средство и оръдие за житейските удоволствия, за изобретяването (на различни прищевки) и умножаването на разкоша,а съвсем не да го посветим на Господа и за полза на нашите ближни. Повече искаме да употребим даруваното ни имущество за удовлетворяването на различните ни капризи, а не като повод да прославим Бога и да помогнем на ближния. Поради това и нашите просби, като преследват цел, несъответстваща на предназначението на божествените дарове, са недостойни пред Бога и не заслужават никакво внимание от страна на Божеството. Утесненията от Бога ...търпим и благодарим. Но ако разполагаме със средства да ги отстраним и това е от Бога, и не е никакъв грях да се възползваме от тях и да се освободим от притесненията.
Скърбите принасят полза на душата: те очистват страстите, усилват смирението, изоставят греховете, укрепват характера, приобщават към Христовите страдания, напомнят за Бога. Търпи, всичко ще премине; надявай се на Бога ще те избави; моли се Майката Божия ще ти помогне; трябва да търпим с какво иначе ще се явим там?Добродетелите се раждат обикновено от страданията и униженията; както пороците пък от наслажденията и тщеславието.За неумерената скръб заради греховете. Прекалената скръб заради греховете, която довежда до отчаянието, се отхвърля от учението на светите отци. Тази скръб трябва да съразтваряме с надеждата в Божието милосърдие; трябва едновременно да скърбим и да се надяваме: да скърбим, защото с нашите грехове прогневяваме Бога, отдалечаваме се от Бога, а да се надяваме защото имаме всесилен Лекар за нашите грехове, Господ Иисус Христос, Който проля за нас Своята кръв. Може ли монах да се излекува? От опита на мнозина се забелязва: към когото и от монасите да се прилепи някоя болест, колкото и да се старае, напълно няма да се излекува все си остават болезнените пристъпи, смиряващи и обременяващи монаха. А от всичко това излиза, че болният монах може да се полекува, но за пълното си оздравяване следва да остави всяка житейска грижа. За претърпяването на кражбите. Ти пишеш, че не е известно къде са изчезнали парите. За да избегнеш греха, по-правилно и по-добре е срещу никого да не мислиш (лошо), а да положиш в ума си, че това е изпитание и изкушение, изпратено ти заради някакъв грях. Подобни изкушения се изпращат заради непристойните ни мисли спрямо нашите ближни. За своя утеха помисляй, че изгубената сума ще ти се вмени като милостиня и благодеяние, и повече дори. Когато човек върши някакво благодеяние или оказва милост, това неволно, незабележимо бива окрадено от тщеславието, а при изгубването на някоя сума няма никакво място за тщеславието, то се отстранява от скръбното и неприятно чувство. Предавай се на Божията воля и ще се успокоиш. През 1840 г. починала една девица и не я погребали, очаквайки пристигането на нейния духовник. Накрая, едва на осмия ден след смъртта є, духовникът пристигнал и като се приготвил за служение, поискал да я погребе на следващия ден вече девети след нейната смърт. По време на опелото лежащата в гроба се свестила и когато започнали да я разпитват какво се е случило с нея, тя отговорила, че действително умряла и видяла изпълнените с неизказана красота и радост райски селения. След това видяла страшните места на мъченията и тук, в числото на измъчваните, видяла майка си и сестра си. После чула глас: “Аз им изпратих скърби в техния земен живот за тяхно спасение; ако те бяха понесли всичко с търпение, смирение и благодарност, тогава заради претърпяването на кратковременната скръб и лишение щяха да се сподобят с вечната радост във видяните от теб блажени селения. Но със своя ропот те всичко погубиха.”
(Преп. Амвросий Оптински)
 

Уви. Има много уж православни, които са му отпуснали края и вярват в конци, в НЛО, в рока, във врачки, само не и в единния истинен Бог.