Привет на всички.
Бих искала да получа съвет от вас,защото съм доста объркана.Историята е следната:
Имах 3-годишна връзка.Всичко беше страхотно в началото,но последните 4-5 месеца преминаха в караници.Искам да вметна,че съм студентка,а той отдавна е завършил(не живеем заедно).
Нямаше как да му отделям достатъчно време,подготвях се за изпити,а сега и в университета не е по-различно.Той постоянно се цупеше за това,сърдеше се,но и него го разбирам-мъж е на такава възраст иска си своето(забравих да спомена,че разликата ни е 9 г.)Всъщност в последните месеци той след всеки спор искаше да бъде сам,разделяхме се,а след 2-3 дни се правеше,че нищо не е станало.Това се случи няколко пъти.Зимата отново реши да се разделим,омръзнало му е от караници явно,разбирам го,но потъпках собственото си достойнство само и само ,за да се оправят нещата.Винаги после го приемах и отново се събирахме.Забелязала съм,че когато не стане на неговата се държи детински след това.Дори и понякога,когато е сгрешил-се опитва да изкара мен виновната и ми всява чувство за вина.И аз съм правила доста грешки,пренебрегвала съм го,не съм безгрешна,но тези негови постъпки доста са ме напрягали.Последния път след поредното му желание за раздяла ми докипя.Не му простих,реших да продължа напред,омръзна ми някой да ме захвърля ей така.На различни вълни сме и това не може да се промени.Но той отново иска да се съберем,твърди,че съжалява,моли ми се,каза,че е осъзнал какво е загубил и ме е оценил.Обясних му няколко пъти,че не искам и няма как да стане да се съберем,но нещо в мен се къса.Връщам се в доста спомени отново и ми липсват.Имам чувства към него,обичам го,но мисля,че не трябва да се събираме и да продължаваме в караници,защото рано или късно пак ще се случи всичко това.Имам чувството,че ще се повтори този омагьосан кръг отново и отново,а аз не искам.Предложих му приятелство и добри отношения,но не е съгласен.Мисля,че е просто манипулация от негова страна?! Защо всеки път трябва да се връщам след всяка негова прищявка?Защо в момента чувствам вина отново и защо се пречупвам пак?Бях твърдо решена това да приключи,но с неговите мили думи ме разтопи.От друга страна съзнанието ми ме кара да стъпя на земята и да се осъзная.
Бихте ли ме посъветвали какво е правилното?Извинявам се,ако съм допуснала някъде грешки и благодаря за отделеното време!
Бих искала да получа съвет от вас,защото съм доста объркана.Историята е следната:
Имах 3-годишна връзка.Всичко беше страхотно в началото,но последните 4-5 месеца преминаха в караници.Искам да вметна,че съм студентка,а той отдавна е завършил(не живеем заедно).
Нямаше как да му отделям достатъчно време,подготвях се за изпити,а сега и в университета не е по-различно.Той постоянно се цупеше за това,сърдеше се,но и него го разбирам-мъж е на такава възраст иска си своето(забравих да спомена,че разликата ни е 9 г.)Всъщност в последните месеци той след всеки спор искаше да бъде сам,разделяхме се,а след 2-3 дни се правеше,че нищо не е станало.Това се случи няколко пъти.Зимата отново реши да се разделим,омръзнало му е от караници явно,разбирам го,но потъпках собственото си достойнство само и само ,за да се оправят нещата.Винаги после го приемах и отново се събирахме.Забелязала съм,че когато не стане на неговата се държи детински след това.Дори и понякога,когато е сгрешил-се опитва да изкара мен виновната и ми всява чувство за вина.И аз съм правила доста грешки,пренебрегвала съм го,не съм безгрешна,но тези негови постъпки доста са ме напрягали.Последния път след поредното му желание за раздяла ми докипя.Не му простих,реших да продължа напред,омръзна ми някой да ме захвърля ей така.На различни вълни сме и това не може да се промени.Но той отново иска да се съберем,твърди,че съжалява,моли ми се,каза,че е осъзнал какво е загубил и ме е оценил.Обясних му няколко пъти,че не искам и няма как да стане да се съберем,но нещо в мен се къса.Връщам се в доста спомени отново и ми липсват.Имам чувства към него,обичам го,но мисля,че не трябва да се събираме и да продължаваме в караници,защото рано или късно пак ще се случи всичко това.Имам чувството,че ще се повтори този омагьосан кръг отново и отново,а аз не искам.Предложих му приятелство и добри отношения,но не е съгласен.Мисля,че е просто манипулация от негова страна?! Защо всеки път трябва да се връщам след всяка негова прищявка?Защо в момента чувствам вина отново и защо се пречупвам пак?Бях твърдо решена това да приключи,но с неговите мили думи ме разтопи.От друга страна съзнанието ми ме кара да стъпя на земята и да се осъзная.
Бихте ли ме посъветвали какво е правилното?Извинявам се,ако съм допуснала някъде грешки и благодаря за отделеното време!
