Преживяхме много тежка криза в отношенията си и когато нещата се пооправиха, мъжът ми решил да ме изненада с подарък. Вчера ми звъни да ми каже, че в къщи ме чака страхотен подарък. Аз съм супер любопитна, но решавам, че няма да го разпитвам и да развалям изненадата му. Вечерта ме взима от работа и пак ми заговаря за подаръка - какъв е хубав и "джиджан", как вчера ми го поръчал и се изненадал, че толкова бързо го доставили. И ми казва - ти сигурно се сещаш какъв е. Аз казвам - книга. Просто това ми дойде на ум, свързано с доставка, защото така си поръчвам книга.
Познайте - подарява ми скъп дамски телефон, с 5 000 функции, андроид, симбиън или не знам си какво там. Е, не можах да си скрия разочарованието. Питам го защо телефон - защото, тези, които съм имала, не ми отивали на имиджа и не можело аз да ползвам такива скапани телефони. Пък и с новия съм можела да си проверявам пощата, да пиша документи и тн.
За протокола - грам не ми дреме за телефони, като си се влюбя в един си го ползвам докато издъхне. Имам миниатюрен лап-топ, който се побира в дамска чанта и с него мога да си върша работа в движение. Никога не съм споменавала, че искам нов телефон.
Той е този, който нон-стоп се вълнува от телефони, знае всички нови модели с подробности, предимства и недостатъци, виси в тематични форуми.
Тъй като не можах да скрия разочарованието си, му казах, че смятам, че си е купил подарък на себе си, и че нито искам, нито имам нужда от нов телефон. Ама какво толкова съм се била разсърдила - голяма работа.
Ами голяма е, защото не мога да повярвам, че човек, който ме познава от 17г. ще ми подари нещо, от което нито имам нужда, нито ще ме зарадва. Един букет, бижута, цветя или спа-уикенд (докато той е в телефонните форуми, аз съм в пътешественическите, винаги аз избирам места за почивка и тн, обожавам да пъувам) щяха да ме зарадват много повече и той би трябвало много добре да го знае.
Честно казано единствените по-неподходящи подаръци, за които се сещам са дом.уреди и сувенири.
Та кажете - драматизирам ли?