Ако имахте възможност...

Искаш да кажеш, че не си забелязала мамите как си композират девойките по снимки и това не е компенсаторно поведение на много? Окичени до краен предел с огромни цветя в/у диадеми, шапки, милион аксесоари, усвоили и съответната  позьорска муцка на бъдеща звезда, изобщо всичко което мама никога не е могла да бъде е проектирано в дъщеричката. Ами това е примамливо, целия този цветен и богат момичешки моден свят направо крещи "момиченцееее"
Момченцата са значително по неблагодарен обект в това отношение.

Не съм. 
Аз на моята гледам да й ограничавам розовото, блестящите частички и т.нат. Разбира се, доколкото мога, защото хлапето си иска розово и лилаво (пък аз ги ненавиждам, ама май не ме пита никой на този етап).
Важно ми е  било детето да се роди живо и здраво. На баща им също. За първото искаше да е момче, усещах го. Но като си видя щерката и се размаза буквално. За второто като му съобщих, че има син смотолеви нещо от рода - "Да, да, добре, ама всичко наред ли е с детето? " Та му беше толкова важен полът, колкото и на мен. Грам не се зарадва, че ще става баща мъжка рожба.

Ох и аз съм така Направо ми се повръща от розово, не купувам розови дрехи, камо ли пък кичозни блестящи фибички . Детето ми е русичко и розово определено й отива, но предпочитам по-пастелни нюанси, никакви шарении като циганска шаферка. Дори напоследък много ми допадат за нея черни блузки и якета, с красива ушанка под която се подават златисти къдрици

Разбирам те. Прави ли ви впечатление, че звездите взеха да раждат все близнаци момченце и момиченце.  Моите приятелки и познати с близнаци все еднополови близнаци раждат.
Нo Анджелина Джоли, Джулия Робъртс, J Lo... все е момченце и момиченце.  
Като по поръчка   Имам някакво съмнение, че срещу пари генетиката ВЕЧЕ прави доста неща по заявка и хората с повече възможности не разсъждават хипотетично в/у темата.

Напълно възможно е знаменитостите (а и не само) да си поръчват определен пол деца. Убедена съм че съвременната медицина го може това . Стига да не влияе на здравето на децата -защо не, щом за тях е толкова важно

И на мен ми се повръща от розовения, пухчета и блещукчета, особено след като аз самата никога не съм се захласвала по тях като малка. Бях и си останах мъжкарана по характер, въпреки че визуално имам много невинен момичешки вид  Така че би ме издразнила постоянната борба с розовото, ако ми се падне момиченце от розовия тип. Но пък от друга страна много обичам да правя прически и да шия роклички  което с момченце няма как да стане. Много им е ограничен асортимента "позволени" дрехи и цветове. Момиченцата са лесни - кеф ти панталон, кеф ти пола, кеф ти ръкави, кеф ти презрамки, всеки цвят на дъгата. За момченцата е по-постно. Абе искам поне по едно и от двете, да мога да се изявявам по всички фронтове 

Мен полът никога не ме е вълнувал. Допреди 3 г и нещо си мислех, че изобщо няма да имам деца, камо ли да мечтая за това какъв пол ще са.
Но виж етърва ми тутакси би се възползвала ако има възможност. Има 4 момчета, 3-тото и 4-тото са заченати с надеждата за момиче.

Момиченцето няма как да има розово и да си "пада" по розово, освен ако родителите не му го купуват и поднасят пред носа.
А това, че някой искал момиченце, само заради панделките, чантичките, рокличките, това е каприз, а не причина, за да искаш момиче. И наистина не вярвам, че някой може да иска момиче, само за да го облича, червисва, снима и т.н.

Аз бих.
А пък това - направо задължително, както и задължително бих използвала сурогатна майка.
Всичко изброено по-горе - в случай, че с любимия вземем решение все пак да имаме и общо дете, в момента и двамата сме преценили, че нямаме нито физическата възможност, нито желанието да се нагърбим с подобна отговорност, по ред причини.

И аз съм много положително настроена към сурогатството със или без медицински прични 

без да се замисля при това 

умирам си за дъщеричка, ама на, късмет, в този живот ще се надявам на внучки вече.
и никак, ама никак не ми призлява от розово , къдрици, прекрасни обувки, дрешки, и изобщо от всякакви сладурски момичешки неща.

Не , не бих го избрала.Обичам изненадите , а тук и в двата случая ще е приятна.

Tова пък защо? Явно не е по медицински причини. (поне с такова впечатление оставам)

Ако не е много лично колко имате?

Познавам жена с три,която казва "не всички са мои".Тя не се навива на общо,защото не й се занимава.

Любимият има 2 големи вече момчета (които при други обстоятелства и стечение на нещата в живота и на двама ни можеха да са и мои). Дълго е за разправяне, но след всичко преживяно докато те растяха, наистина не ми се занимава. Може да звучи грубо изразът, но понякога е странно точен, всеки си има своите причини.
При мен са и с натрупване - баща ми почина, когато бях на 12, аз бях най-голямата, сестра ми бебе; живеехме няколко семейства заедно в една къща, леля ми също имаше бебе. Домакинството се разпредели по следния начин - всички налични възрастни обратно на работа, баба ми поддържа домакинството и гледа бебетата, докато аз и брат ми сме на училище, после ги поемаме ние. Много си ги обичам всичките, неразделни сме и досега, пак живеем в една сграда, разчитаме един на друг и т.н., но общо взето така се получи, че дори без да го искам, цял живот съм се занимавала с деца, все едно съм отгледала вече 4, откъде сили за още

Ще отговоря и на въпроса на Klemy защо бих използвала сурогатна майка - наистина не са медицински причините, но изпитвам неистов ужас от бременност, износване и раждане и съпътстващите ги 'екстри' не толкова по отношение промяна на фигура и т.н., колкото в здравословен аспект (онова мое злополучно забременяване преди няколко години, завършило със спонтанен аборт в ранна седмица просто ги потвърди). Отделно майка ми (мир на праха й) винаги ми е представяла нещата така, че това усложнения, аномалии, смърт на бебе или на жена при раждане е нещо изключително рядко, едва ли не 1 случай в цял свят в продължение на десетилетия. За отражението на бременността върху здравословното състояние след години пък изобщо не ми е споменавала (а на нея точно това й съкрати живота) . В тоя ред на мисли действителността не само ме отрезви, но ми подейства и като челен сблъсък с товарния влак.
Не на последно място трябва да добавя, че тези страхове не са само мои. Аз вече отдавна съм на етап да мога да се шегувам с тях, докато скъпият само при споменаването им изпада в паника от мисълта, че би могъл да ме загуби и да го оставя сам 'с едно парче месо, което да се чуди дали да обича или да мрази, защото ме е убило' .

И за да не е километричният ми постинг съвсем off topic ще кажа защо бих избрала и пола - ако имам собствено дете, пó на сърце би ми било, а и сравнявайки опита си със сестра и братовчедка спрямо младежите на любимия, някак си мисля, че много по-добре бих се справила, ако отглеждам и възпитавам момиче. Има и егоистичен момент (естествено) – бих искала да предам и професионалните си умения на някого; девойките обаче се развиват в друга област, а за младежите това, което правя не представлява особен интерес.