Травматичното раждане – една доста честа реалност

  • 5 406
  • 39
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 285
Тази статия е една гледна точка на една добра психоложка:

http://www.elenapsi.com/Statii-Psihologiya/

Подкрепям написаното!
Интересно ми е дали ще се получи дискусия тук!
Какво е вашето виждане по темата!



  bouquet  bouquet  bouquet

# 1
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 548
Може да се каже ,че съм имала травматично раждане - секцио по спешност, но нямам никакви такива последици като чувство за вина ,депресия или скръб.

# 2
  • Мнения: 445
Според мен ражданията в български условия са все травматични. Че аз не познавам майка, която да не е изживяла поне едно от изброените.
Първото ми раждане не беше просто травматично, беше кошмар. Трябваха ми години да се отърся от ужаса.
При второто нещата протекоха сравнително леко, но моментално взеха бебето и даже не го видях. Взирах се между краката си, за да си видя детето. Успях да разбера нещо конкретно чак на следващия ден следобяд.

# 3
  • София
  • Мнения: 39 762
ПО някои от описаните ф-ри би трябвало и моето раждане да е травматично. Но не бих казала така, от моя гледна точка. Не съм била депресирана, неспособна, не съм изпитвала скръб или вина.
Според мен е малко сложно или по-точно невъзможно страничен човек да опише чувствата на друг в даден момент.

# 4
  • Мнения: 9 439
Бременността ми беше тооолкова тежка и проблемна,че раждането си беше направо песен.
В никакъв случай не съм изпитвала чувство за вина и горе изброените.

# 5
  • София
  • Мнения: 816
И двете ми раждания бяха ужас /не травмиращи или както и да било могло да се рече/.Не обичам да разказвам за тях/пред бременни/Втория път едва ме върнаха.
Изпитвах единственно огромна радост,че свършиха.Няма да забравя цял живот.Ако не бяха близките ми  Rolling EyesВ Майчин дом където раждах има и психолог който може да присъства ако искаш/или ако се наложи/.

# 6
  • Мнения: 3 715
Родих със спешно секцио и изобщо не се чувствам травмирана от това. Ако екипът не беше реагирал бързо, сега нямаше да имам бебе и то заради моето невежество и глупост.

Честно да си кажа, без да искам да споря с никого, хич не харесвам ей такива обобщени психологически изказвания като тези в статията. Особено за раждането като приятно събитие. Болките бяха толкова ужасни, че чак се зарадвах като тръгнаха да приготвят операционната за секцио. А то беше изключително приятно преживяване, говорехме с екипа, шегувахме се и всичко мина за нула време.

# 7
  • Мнения: 2 908
Раждах нормално, с крясъци и обиди от страна на сестрите и лекарите, 20 часа с кошмарни болки, бебето се роди със стегната и увита пъпна връв на възел през вратлето, не изплака, обдишаха го и го сложиха в кувиоз...само 2.100кг в 9-тия месец.Без обяснения от какво е това, без нищо от страна на лекарите. Сега съм с психическа травма,че пак ще се повтори това, просто защото не разбрах защо въобще се случи това. Определено аз не съм сгрешила никъде, а исках и да ме срежат, за да не мъчат мен и бебето, а те не искаха и бебето по време на раждането се задуши почти с увитата пъпна връв-беше синьо като мъртво и не проплака. След това месеци наред изпитвах чувство за вина,че не можах да родя като хората, че нямах бебе при мен,че бебето ми не беше добре,че не можах да кърмя, че нищо не беше както си мечтах - без да знам защо. Добре,че поне всичко беше наред и малката беше жива.

# 8
  • Мнения: 2 457
Според мен ражданията в български условия са все травматични. Че аз не познавам майка, която да не е изживяла поне едно от изброените.

Не се познаваме, но аз съм раждала също в България и не съм изживяла нито едно от изброените неща Simple Smile. Наистина ужасно ми е неприятно, че те се случват на жените, не би трябвало да е така, недопустимо е с родилката да се отнасят като със животно.
Може би обаче трябва да уточня, че аз раждах в частна клиника, със избран екип.Раждането мога да го опиша с две думи - прекрасно изживяване. Много често обичам да се сещам за това и всичко ми е цветно, изпълвам се с много позитивни чувства.
Пожелавам на всяка една бъдеща майка да има моят късмет  bouquet

# 9
  • някъде
  • Мнения: 979
Шанталче,може би тук не трябва да намесваме частните клиники.Говорим за масовото раждане в средностатистическа държавна болница.Моето раждане беше ад...Вкара ме в такава депресия,че незнам как се измъкнах!Сега ми предстои второ раждане.Вярвайте ми,щастлива съм,че чакам второ дете,но като знам цената,която ще трябва да платя се чудя защо най-хубавото в живота на една жена тук в Бг се превръща в кошмар.

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 18 386
$hantalche,че ти нали си планирано секцио била-няма как то да е травмиращо и т.н.А и като добавим частната клиника ....

Последна редакция: вт, 28 сеп 2010, 23:03 от Elfita

# 11
  • Мнения: 2 457
$hantalche,че ти нали си планирано секцио била-няма как то е травмиращо и т.н.А и като добавим частната клиника ....
Да, така е, планирано беше. Но и при планираните операции, ако попаднеш на некадърни лекари или груб персонал, пак ще има неприятни изживявания за родилката Sad

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 18 386
$hantalche,не мисля,че при планирано секцио може да попаднеш на некадърни и груби лекари.Еле пък в частна клиника.

Вече при следродилните грижи в държавна болница може да се попадне на груб и некадърен персонал.Но този период не включва раждането и не може да го направи травмиращо

# 13
  • Мнения: 80
Не ми хареса статията. Така наречените фактори дето ги изброява в началото ми звучат като някакво лично преживяване по-скоро, отколкото като професионален анализ. Какво да коментираме всъщност? Въобще не е задължително след травматично раждане да изпитваш "неспособност, скръб, вина" и т.н. на които акцентира авторката.  За мен това е самоцелна статия, с която читателите просто се насочват към идеята че им трябва терапия.

# 14
  • Мнения: 989
Аз също не харесах статията. И особено част от факторите:
- бързото разделяне на майката и бебето, преди майката да може дори да види резултата на своите усилия - бебето не го отделят майката, за да страда тя, а за да се поглижат за новороденото

- прекалени медицински интервенции и незачитане на личното пространство и нужди на раждащата жена - всички извършени интервенции покрай раждането на децата ми са били, за да уленсят и мен, и тях

- усещане за загуба на контрол над ситуацията - аз по бих загубила контрол без всичките лекари и акушерки около мен

- усещане за загуба на достойнство - за това пък най-малко бих мислила в един такъв момент

- липса на изслушване, на предоставяне на информация и на обяснения относно хода на раждането - информация ми беше дадена и преди самото раждане и по време на него. Докторът ми обясняваше всичко от... до

Общи условия

Активация на акаунт