Травматичното раждане – една доста честа реалност

Може да се каже ,че съм имала травматично раждане - секцио по спешност, но нямам никакви такива последици като чувство за вина ,депресия или скръб.

Според мен ражданията в български условия са все травматични. Че аз не познавам майка, която да не е изживяла поне едно от изброените.
Първото ми раждане не беше просто травматично, беше кошмар. Трябваха ми години да се отърся от ужаса.
При второто нещата протекоха сравнително леко, но моментално взеха бебето и даже не го видях. Взирах се между краката си, за да си видя детето. Успях да разбера нещо конкретно чак на следващия ден следобяд.

ПО някои от описаните ф-ри би трябвало и моето раждане да е травматично. Но не бих казала така, от моя гледна точка. Не съм била депресирана, неспособна, не съм изпитвала скръб или вина.
Според мен е малко сложно или по-точно невъзможно страничен човек да опише чувствата на друг в даден момент.

Бременността ми беше тооолкова тежка и проблемна,че раждането си беше направо песен.
В никакъв случай не съм изпитвала чувство за вина и горе изброените.

И двете ми раждания бяха ужас /не травмиращи или както и да било могло да се рече/.Не обичам да разказвам за тях/пред бременни/Втория път едва ме върнаха.
Изпитвах единственно огромна радост,че свършиха.Няма да забравя цял живот.Ако не бяха близките ми  В Майчин дом където раждах има и психолог който може да присъства ако искаш/или ако се наложи/.

Родих със спешно секцио и изобщо не се чувствам травмирана от това. Ако екипът не беше реагирал бързо, сега нямаше да имам бебе и то заради моето невежество и глупост.

Честно да си кажа, без да искам да споря с никого, хич не харесвам ей такива обобщени психологически изказвания като тези в статията. Особено за раждането като приятно събитие. Болките бяха толкова ужасни, че чак се зарадвах като тръгнаха да приготвят операционната за секцио. А то беше изключително приятно преживяване, говорехме с екипа, шегувахме се и всичко мина за нула време.

Раждах нормално, с крясъци и обиди от страна на сестрите и лекарите, 20 часа с кошмарни болки, бебето се роди със стегната и увита пъпна връв на възел през вратлето, не изплака, обдишаха го и го сложиха в кувиоз...само 2.100кг в 9-тия месец.Без обяснения от какво е това, без нищо от страна на лекарите. Сега съм с психическа травма,че пак ще се повтори това, просто защото не разбрах защо въобще се случи това. Определено аз не съм сгрешила никъде, а исках и да ме срежат, за да не мъчат мен и бебето, а те не искаха и бебето по време на раждането се задуши почти с увитата пъпна връв-беше синьо като мъртво и не проплака. След това месеци наред изпитвах чувство за вина,че не можах да родя като хората, че нямах бебе при мен,че бебето ми не беше добре,че не можах да кърмя, че нищо не беше както си мечтах - без да знам защо. Добре,че поне всичко беше наред и малката беше жива.

Не се познаваме, но аз съм раждала също в България и не съм изживяла нито едно от изброените неща . Наистина ужасно ми е неприятно, че те се случват на жените, не би трябвало да е така, недопустимо е с родилката да се отнасят като със животно.
Може би обаче трябва да уточня, че аз раждах в частна клиника, със избран екип.Раждането мога да го опиша с две думи - прекрасно изживяване. Много често обичам да се сещам за това и всичко ми е цветно, изпълвам се с много позитивни чувства.
Пожелавам на всяка една бъдеща майка да има моят късмет 

Шанталче,може би тук не трябва да намесваме частните клиники.Говорим за масовото раждане в средностатистическа държавна болница.Моето раждане беше ад...Вкара ме в такава депресия,че незнам как се измъкнах!Сега ми предстои второ раждане.Вярвайте ми,щастлива съм,че чакам второ дете,но като знам цената,която ще трябва да платя се чудя защо най-хубавото в живота на една жена тук в Бг се превръща в кошмар.

$hantalche,че ти нали си планирано секцио била-няма как то да е травмиращо и т.н.А и като добавим частната клиника ....

Да, така е, планирано беше. Но и при планираните операции, ако попаднеш на некадърни лекари или груб персонал, пак ще има неприятни изживявания за родилката

$hantalche,не мисля,че при планирано секцио може да попаднеш на некадърни и груби лекари.Еле пък в частна клиника.

Вече при следродилните грижи в държавна болница може да се попадне на груб и некадърен персонал.Но този период не включва раждането и не може да го направи травмиращо

Не ми хареса статията. Така наречените фактори дето ги изброява в началото ми звучат като някакво лично преживяване по-скоро, отколкото като професионален анализ. Какво да коментираме всъщност? Въобще не е задължително след травматично раждане да изпитваш "неспособност, скръб, вина" и т.н. на които акцентира авторката.  За мен това е самоцелна статия, с която читателите просто се насочват към идеята че им трябва терапия.

Аз също не харесах статията. И особено част от факторите:
- бързото разделяне на майката и бебето, преди майката да може дори да види резултата на своите усилия - бебето не го отделят майката, за да страда тя, а за да се поглижат за новороденото

- прекалени медицински интервенции и незачитане на личното пространство и нужди на раждащата жена - всички извършени интервенции покрай раждането на децата ми са били, за да уленсят и мен, и тях

- усещане за загуба на контрол над ситуацията - аз по бих загубила контрол без всичките лекари и акушерки около мен

- усещане за загуба на достойнство - за това пък най-малко бих мислила в един такъв момент

- липса на изслушване, на предоставяне на информация и на обяснения относно хода на раждането - информация ми беше дадена и преди самото раждане и по време на него. Докторът ми обясняваше всичко от... до

Първото ми раждане беше доста тежко и имаше реална опасност за бебето- загуба на тоновете.
Но пък не съм се чувствала нито по нито един от описаните начини.

ku[d]ku[d]yaka, е абсолютно права.

Аз пък след първото раждане (секцио по спешност)се чувствах излъгана и неудовлетворена.Месеци наред се подготвях психически за нормално раждане,всъщност и през ум не ми минаваше,че може ситуацията може да се обърка, изчетох сума ти книги,бях научила наизуст всички епати от родовата дейност,нямах търпение да изживея това тайнство-раждането.А нещата се обърнаха на 180 градуса-изтекли води,няма контракции,няма разкритие,100 часа система окситоцин,пак няма разкритие...болките бяха ужасни,накрая вече и тоновете на бебето почнаха да се губят,вдигнах опасно високо кръвно и "мъдрият и професионален"епит на нашето провинциално АГО сметна,че освен секцио друг изход няма.Вярно че в сравнение с болките от системата,секциото беше песен.В крайна сметка изходът беше благополучен,лекарите си свършиха работата.Но аз наистина се чувствах много потисната и неудовлетворена.Месеци наред не можех да се отърва от чувството,че съм пропуснала нещо,че не съм се държала адекватно и по някакъв начин съм допринесла да не се справя.Казано най-точно все едно се бях провалила на изпит и по милост са ме пуснали -така се чувствах:mrgreen:Да,сега вече знам,че това са глупости,важното е,че детето се роди живо и здраво.

Аз пък си имах супер раждане.И не беше в частна клиника,а в държавна болница в смотания ни Димитровград.Макар че родих секцио по спешност,си раждах при лекарката,която ми следи цялата бременност и заедно с нейния екип се погрижиха и аз и малката да сме добре.Не че следродилната депресия ме подмина,но тя се появи когато се прибрах у дома с едно човече което изобщо не знаех какво да го правя.

Не съм имала травматично раждане, въпреки че съм родила в България. вероятно, защото и двата пъти съм имала късмет.
Съгласна съм и с:
dimi73 съжалявам, че си се почувствала ограбена, това понякога се случва. Радвам се и се надявам, че си го преодоляла. Сега за платеното раждане. Две приятелки родиха така бяха по-недоволни от всичките ми познати. При тях се получи същото като при dimi73 - изтичане на водите, липса на контракции при едната, липса на разкритие при другата, 28 часа мъки и накрая секцио. Сега едната има още едно дете, пак секцио (заради малката разлика), а другата прави опита да забременява. Това, за което обвиняват лекарите, е, че не са предприели секциото по-рано, да си спестят огромната мъка, не са се почувствали депресирани. Друго, което него пише в статията, но мисля, че е много важно, е прекалено големите очаквания, които бъдещите майки имат по отношение на раждането. Сега с този информационен бум много мои познати, четат до припадък, съставят си мнение как трябва да протече едно раждане, подготвят се психически и ако не стане както те са искали. Има разочарование и депресия. А всъщност едно раждане не може да се предвиди, всичко може да се случи. Затова като тръгвах към родилното си казах, аз ще направя каквото мога, лекарите са специалисти, пък каквото стане. Дали нормално или секцио, важно е накрая всички да сме живи и здрави. Мисля, че на мен това ми помогна.  Стана много дълго, извинете ме за отклонението.

Мисля,че няма не травмиращо раждане.Не вярвам на жените,които казват,че раждането е чудесно,великолепно изживяване,нямало по-хубаво от това.Глупости.... Раждането е мъчителен процес,свързан с много неприятни чувства и усещания.Прекрасния и незабравим момент,настъпва секунди след като е приключило раждането.Едно прекрасно човече е в ръцете ти,а болките са свършили....ето това е чудесно.

Едно раждане може да бъде преживяно като стресиращо и травмиращо при наличие на следните фактори:
- бързото разделяне на майката и бебето, преди майката да може дори да види резултата на своите усилия - изобщо не видях бебето след раждането
- отделяне на бебето в ковьоз и затрудняването на установяване на връзка между майката и бебето - е, не беше в кувьоз, но с бебето се видяхме около 40 часа след раждането.
- прекалени медицински интервенции и незачитане на личното пространство и нужди на раждащата жена - три клизми, два дни окситоцин, инжекции бускулизин и не знам още какво, епидурален катетър, мануално разкритие
- усещане за загуба на контрол над ситуацията - паднали тонове на бебето, кислородна маска, уринален катетър, пълна анестезия, ендотрахеална интубация, секцио по спешност

Според тези фактори, трябва да съм в дълбока депресия и в психиатрична клиника. За мен следродилна депресия НЯМА, това е просто поредната американска измислица. Там много обичат да са депресирани и да ходят на психоаналитици. Просто има хора, които прекалено задълбават в случващото се. Не се чувствам нито неспособна, нито скърбяща, нито виновна. Имам прекрасен мъж и най-страхотното и чаровно бебе на света! Това, което се случи в болницата не беше според нагласата и очакванията ми, но... Минало-бешело. Радвам се че лекарският екип спаси живота и на двете ни. Нямам търпение да забременея отново.

kristina(1986),аз също съм от Димитровград Няма да пропусна да кажа колко груба беше д-р Димитрова и как през цялото време ме хокаше,че съм 90кг.,точните й думи бяха-тая шия не е от туршия Как ще родиш нормално,толкова си дебела и други в подобен смисъл.Докато съм жива няма да забравя презрителното й отношение и преднамерената й грубост,които ме съпътстваха през целия ми престой в болницата.

 Не съм впечатлена от статията. Повърхностна ми стои. Май е реклама на групова терапия. Все пак съм съгласна в общи линии с тезата. Колкото до коментираните фактори- ясно е написала авторката: т.е. не е задължително, само е възможно.

Даже не ми е интересна статията и няма да я чета!

Важна е предварителната нагласа. Тя е тази, която може да изиграе лоша шега понякога.
Защото когато бременната се е нахъсала да ражда възможно най-естествено и без грам намеса, всяка такава води до промяна в представите и разочарования.
Както писах последствия от първото си сравнително тежко раждане не съм имала, защото честно казано нямах и особени очаквания.
Второ мина по моя план. Но пък сериозна драма преживях след като на втория месец бебето отказа тотално да суче. Толкова жалка и нищожна не се бях чувствала никога- да не мога да нахраня детето си по най-естествения начин. В последствие разбрах, че правя за него нещо в пъти по героично от кърменето- цедях се година. Както и да е. Не е по темата, но давам преживяното от мен за пример, как може предварителната нагласа да ни изиграе ужасно лоша шега.

Жената е писала-Това,че вие сте забравили лошото и неприятното,не означава,че всички реагират така.
Когато говорим за хора всичко е възможно.Някои майки имат очаквания,надежди и когато не се изпълнят може да се травмират.Колко му е.Аз бях толкова изплашена,че бях благодарна за всяка добра дума.Като характер съм склонна да гледам от положителната страна на нещата.Не съм очаквала хубаво и приятно раждане .Мисля,че можеше и по-зле да е.Сега с второто в главата ми е хаос-ако,ако....

И аз бях изчела за етапите на раждане,но се оказа,че реалността е съвсем друга.Като цяло не мисля,че у бг има наистина добре подготвени за раждане жени.Лекарите си мълчат,раждалите си траят,а бременните ги е страх да питат при такова отношение на Всичко се забравя!

Аз явно съм извадила късмет с моето раждане, не беше травматично, беше бързо, с екип по избор, бях обгрижвана, детето ми беше в съседната стая, до която имах достъп по всяко време... Не знам какво е следродилна депресия, смеех се преди, по време и след като родих... Пожелавам на повече бъдещи майки да се чувстват, както аз се чувствах!

И двете ми раждания бяха песен - планирани секцио, може би за това, не знам. Не съм имала никакви очаквания, никакви нагласи, настроението ми беше "И това ще мине, после ще изпия една голяма бира". Единствените ми страхове са били за децата, дали ще са добре, за себе си не съм мислела, дори има моменти, в които болката ми се губи, не съм изпитвала нищо, само мислех за бебетата.
Не прочетох статията, според мен напоследък навлиза модата за "абсолютно естествено раждане" подобно на модата на секциото. Жените си създават нагласи, очаквания, искат да се впишат в рамката, после да бъдат героини как трудно и колко много часа са раждали (не, не го отричайте, всяка жена си умира да се тупне в гърдите колко зор е видяла, както мъжете с казармата едно време). Та тъй, после, ако нещо не стане, както са си го представяли може и да се депресират.
За мен целта на раждането е здраво бебе, здрава майка. Това е, което има значение. Ако може да мине и леко, още по-добре. А дали е естествено или не естествено - на кой му пука, като си гушнеш щастието  

Да се тупне може би,по-скоро да каже аз родих нормално.Важното е да мине добре,а не да изпълняваш нечии очаквания.
Прави впечатление някоя майка като каже раждах секцио  и веднага добавя по медицински причини или виновно си признава,че така е искала.
Аз родих по естествения начин,но много се чудих.Толкова страх и притеснения имах-тогава нямаше откъде да получа съвет.Направо приемаш,че си в божите ръце секцио или не.

Съвсем сериозно обмислям секцио сега за второто  дете.Ако пак ще ме шият и няма да мога да си седна на д-то цял месец ,то поне от секцио да е.

Раждането като процес мога да го нарека с една дума - животинско 

Аз пък гледам да не изпадам нито в едната от двете крайности, нито беше страхотно, нито беше ужасно.
Бях подготвена и всичко мина както очаквах, само малко по-дълго
В този ред на мисли дори не се тупам в гърдите колко трудно е било. И каква героиня съм, малко ми е смешно това!

Напълно съм съгласна! И при двете ми раждания, съм наблюдавала един момент, когато изгубвам способност да мисля рационално. Просто гледам по-бързо да се свърши мъката - и за мен, и за детенцето. Това е инстинкта, предполагам.
А пък относно факторите, които определят едно раждане като травмиращо, не съм сигурна.
При първото ми раждане всичко беше наред - дадоха ми детенце почти веднага, стояхме 2 дни в болницата и си тръгнахме. Второто ми детенце се роди 16 дни по-рано и се наложи да стои почти седмица в кувьоз. Ходех всеки ден да го виждам през стъклото, без да мога да го пипна дори 
В крайна сметка, обаче, и след двете раждания се чувствам по един и същи начин. Даже сега, с второто, съм много по-сигурна в себе си и по-спокойна.
По-скоро си е до човек. Има по-нежни натури, които приемат нещата по-навътре.

Добре,едното е било добре,другото е било трудно. А аз сега как да се чувствам? Постоянно чувствам страх,че пак ще се случи същото, преди да-бях настроена твърде оптимистично, за това, което се случи-ами нали се прокламира постоянно да сме настроени оптимистично? Вие май нито така,нито така...Сега травмата след първото не ме е оставила и за миг-как да се чувствам. И детето ми не стоя една седмица,а цял месец в кувиоза, открих я 1.900кг на третия ден от престоя си с увити системи по ръцете и краката и главата под кислородна палатка-нито мърда,нито плаче. Без обяснение защо е всичко това. Някоя от всички, дето сте писали тук,ако не е изпитала същото или не е раждала близнаци,защото те обикновено са на този принцип дали може да ми кажа-аз дали преувеличавам или как да се чувствам сега? избрала съм съвсем друг лекар, частна болница, и отново нямам никакво доверие на никого докато не видя детето си живот и здраво. Лекаря е прекрасен специалист, аз просто не изпитвам доверие,че където и да родя ще ми кажат навреме дали има проблеми, дали нещо не е наред. Съгласна съм до някъде със статията, не с всичко, но нека незапознати с такива неща не твърдят тук,че нямало нищо вярно в тази статия. Да не говорим за цеденето след това,понеже детето не поиска да суче, тя нямаше сукателен рефлекс. Да не говорим и за тази вина-ама сега не говорим за нея.
Някоя не гледала да изпада в тези крайности-вие чувате ли се? Ако видите детето си в такова състояние, не само няма да гледате-няма да разберете как ще изпаднете в това състояние, защото дори не знаете имате ли някаква вина за това как сте дали старт на детето си. Просто ще гледате през стъклото и ще изпаднете в това състояние-гарантирам ви,само дано не стигате до там. Мама_леоне сама го каза за второто си дете. И да,след раждането се чувстваш все добре,стига детето ти е да живо-ама не е това всичко.

Първо раждане: Тежко с с тежки последствия и трайни увреждания.
Второ раждане: Доста по-късно от първото, по- леко, но отново животинско...
Извод от двете: Няма раждане, което да не е травматично...

Моето раждане не бе травматично, не бе унижаващо. Без болка, загуба на контрол и всички други "екстри". Родих час след като ме приеха в болницата. Преди това си направих сама тоалета в къщи. Медицинският екип и въобще целият болничен персонал се отнасяха с огромно внимание и топлина не само към мен, а и към всяка друга родилка. Е, частна болница и секцио по желание. Но си заслужава!!!  В крайна сметка на една средностатистическа жена се случва много рядко в живота и трябва да направим всичко възможно да изживеем тези неповторими моменти като Хора. Не животинската. 

silvia1 ,още на първа страница уточнихме,че в комбинацията секцио по желание+частна клиника-не може да има травматично раждане

може да имаш травматично възстановяване
травматично кърмене или опити за такова

Дали раждането ще е животинско, човешко, марсианско, дали жената ще се чувства изнасилена или извисена след това зависи от много фактори, но едни от най-важните за мен е вътрешната нагласа на раждащата.
Не само предварителната представа за него, а и поведението й по време на самия процес.
Има хора, които се чувстват омерзени от факта, че се налага да се съблекат пред непознат, бил той и техния лекар.
Други пък всяка дума от лекарския и помощен персонал приемат на криво...

Та като си решил, че вагиналното раждане е за животните и циганките /споделено от позната на съпруга ми/, ясно е, че няма начин то /вагиналното раждане/ за теб да не е травмиращо.

Хора, преживели наистина трагедии по време и след раждането на децата си за мен няма как да попаднат в общата категория.

Според мен за всеки е различно. Зависящо от съвкупност от фактори, възприятия и усещания. Съдя от себе си. Факт е обаче, че с родилките се отнасят жестоко понякога. Понякога дори е въпрос на късмет на какви лекари ще попаднеш. Радвам се за тези на които раждането е било прекрасен момент. За мен обаче не беше така. Не стига, че раждането ми беше ужасно, ами и ми заразиха детето, пратиха го през нощта в друга болница за да си измият ръцете. Бори се за живота 10 дни. Благодарение на ИСТИНСКИ лекари и специалисти в момента храни и преспива куклите си. Поглеждайки през очите на времето пак го виждам по този начин. Вече не се гневя за случилото се, а се моля следващия път да попадна на истински лекари и задължително не в Тина Киркова 

Напълно съгласна съм с всичко цитирано. Страшно много са факторите, страшно индивидуални, а един много важен е нагласата на самата жена. Ако тръгва с такава нагласа... друго няма как да е..
А някъде прочетох, че можело да се направи иzвод (чак), че нямало раждане, което да не е травматично. Това по принцип ли? Ами много е далеч от истината просто... То все едно аz да не вярвам на жените, които каzват, че иzпитват ужас като се сетят zа ражданията си, че е било страшно, болеzнено, ако ще и животинско... И да каzвам, че такова нещо няма. Нито едно от теzи неща не съм иzпитала на гърба си при ражданията си. Следователно са ми абсолютно непонятни такива чувства.А zа животинското пък даже не схващам  Животните си раждат животински, според мен, ние сме хора, ´начи си раждаме.. човешки, какви са тия странни сравнения не zная. 
На мене ми беше супер, несравнимо с нищо... Хич не се преструвам. Мечтая си пак да го иzживея дори. Ама като някой ми каzва, че му е било кошмарно раждането.. се съгласявам, нищо че не zная какво е това.