Публикувана: 28 септ. 2010, 16:58 ч.
Последно мнение: 30 окт. 2010, 15:35 ч.

Травматичното раждане – една доста честа реалност

5 412
39
1

# 15 29 септ. 2010, 10:54 ч.

Мнения: 9 814

Първото ми раждане беше доста тежко и имаше реална опасност за бебето- загуба на тоновете.
Но пък не съм се чувствала нито по нито един от описаните начини.

ku[d]ku[d]yaka, е абсолютно права.

# 16 29 септ. 2010, 12:10 ч.

Мнения: 2 643

Аз пък след първото раждане (секцио по спешност)се чувствах излъгана и неудовлетворена.Месеци наред се подготвях психически за нормално раждане,всъщност и през ум не ми минаваше,че може ситуацията може да се обърка, изчетох сума ти книги,бях научила наизуст всички епати от родовата дейност,нямах търпение да изживея това тайнство-раждането.А нещата се обърнаха на 180 градуса-изтекли води,няма контракции,няма разкритие,100 часа система окситоцин,пак няма разкритие...болките бяха ужасни,накрая вече и тоновете на бебето почнаха да се губят,вдигнах опасно високо кръвно и "мъдрият и професионален"епит на нашето провинциално АГО сметна,че освен секцио друг изход няма.Вярно че в сравнение с болките от системата,секциото беше песен.В крайна сметка изходът беше благополучен,лекарите си свършиха работата.Но аз наистина се чувствах много потисната и неудовлетворена.Месеци наред не можех да се отърва от чувството,че съм пропуснала нещо,че не съм се държала адекватно и по някакъв начин съм допринесла да не се справя.Казано най-точно все едно се бях провалила на изпит и по милост са ме пуснали -така се чувствах:mrgreen:Да,сега вече знам,че това са глупости,важното е,че детето се роди живо и здраво.

# 17 29 септ. 2010, 12:46 ч.

Мнения: 1 796

Аз пък си имах супер раждане.И не беше в частна клиника,а в държавна болница в смотания ни Димитровград.Макар че родих секцио по спешност,си раждах при лекарката,която ми следи цялата бременност и заедно с нейния екип се погрижиха и аз и малката да сме добре.Не че следродилната депресия ме подмина,но тя се появи когато се прибрах у дома с едно човече което изобщо не знаех какво да го правя.

# 18 29 септ. 2010, 12:53 ч.

Мнения: 9 383

Не съм имала травматично раждане, въпреки че съм родила в България. вероятно, защото и двата пъти съм имала късмет.
Съгласна съм и с:

Цитат на: polito_87 в ср, 29 сеп 2010, 10:49

Аз също не харесах статията. И особено част от факторите:
- бързото разделяне на майката и бебето, преди майката да може дори да види резултата на своите усилия - бебето не го отделят майката, за да страда тя, а за да се поглижат за новороденото
Второто ми дете имаше увита пъпна връв около врата си, трябваше да го обдишат по-сериозно. това че два часа съм си почивала без да видя детето, не ми пречи да си го гушкам и кърмя впоследствие.
- прекалени медицински интервенции и незачитане на личното пространство и нужди на раждащата жена - всички извършени интервенции покрай раждането на децата ми са били, за да уленсят и мен, и тях.
Гласувам с две ръце затова, може би само преждевременното пукане на околоплодния мехур при второто раждане можеше да ми се спести.

- усещане за загуба на контрол над ситуацията - аз по бих загубила контрол без всичките лекари и акушерки около мен
Напълно вярно.

- усещане за загуба на достойнство - за това пък най-малко бих мислила в един такъв момент
Знаех, че раждам в университетска клиника и може да има студенти, на самото раждане присъстваха 4 студенти, 3 мъже и 1 жена, въобще не ми пукаше, важното беше да не родя между родилната зала и предродилното отделение Laughing

. също така не ме притесняваше, че 2 доктори и 2 акушерки ме преглеждаха през 1/2 час, така бях сигурна, че непрекъснато има някой около мен.

- липса на изслушване, на предоставяне на информация и на обяснения относно хода на раждането - информация ми беше дадена и преди самото раждане и по време на него. Докторът ми обясняваше всичко от... до.
И на мен ми казваха, какво правят, за да не се стресна. Ако пък е имало момент, в който не съм знаела какво става, съм питала, отговаряли са ми любезно в държавна болница, по здравна каса, без избор на екип и пари под масата.

dimi73 съжалявам, че си се почувствала ограбена, това понякога се случва. Радвам се и се надявам, че си го преодоляла. Сега за платеното раждане. Две приятелки родиха така бяха по-недоволни от всичките ми познати. При тях се получи същото като при dimi73 - изтичане на водите, липса на контракции при едната, липса на разкритие при другата, 28 часа мъки и накрая секцио. Сега едната има още едно дете, пак секцио (заради малката разлика), а другата прави опита да забременява. Това, за което обвиняват лекарите, е, че не са предприели секциото по-рано, да си спестят огромната мъка, не са се почувствали депресирани. Друго, което него пише в статията, но мисля, че е много важно, е прекалено големите очаквания, които бъдещите майки имат по отношение на раждането. Сега с този информационен бум много мои познати, четат до припадък, съставят си мнение как трябва да протече едно раждане, подготвят се психически и ако не стане както те са искали. Има разочарование и депресия. А всъщност едно раждане не може да се предвиди, всичко може да се случи. Затова като тръгвах към родилното си казах, аз ще направя каквото мога, лекарите са специалисти, пък каквото стане. Дали нормално или секцио, важно е накрая всички да сме живи и здрави. Мисля, че на мен това ми помогна. Стана много дълго, извинете ме за отклонението.

Последна редакция: ср, 29 сеп 2010, 13:06 от Deni-meni

# 19 29 септ. 2010, 13:23 ч.

Мнения: 501

Мисля,че няма не травмиращо раждане.Не вярвам на жените,които казват,че раждането е чудесно,великолепно изживяване,нямало по-хубаво от това.Глупости.... Раждането е мъчителен процес,свързан с много неприятни чувства и усещания.Прекрасния и незабравим момент,настъпва секунди след като е приключило раждането.Едно прекрасно човече е в ръцете ти,а болките са свършили....ето това е чудесно.

Последна редакция: ср, 29 сеп 2010, 21:22 от zruncho

# 20 29 септ. 2010, 13:55 ч.

Мнения: X

Едно раждане може да бъде преживяно като стресиращо и травмиращо при наличие на следните фактори:
- бързото разделяне на майката и бебето, преди майката да може дори да види резултата на своите усилия - изобщо не видях бебето след раждането
- отделяне на бебето в ковьоз и затрудняването на установяване на връзка между майката и бебето - е, не беше в кувьоз, но с бебето се видяхме около 40 часа след раждането.
- прекалени медицински интервенции и незачитане на личното пространство и нужди на раждащата жена - три клизми, два дни окситоцин, инжекции бускулизин и не знам още какво, епидурален катетър, мануално разкритие
- усещане за загуба на контрол над ситуацията - паднали тонове на бебето, кислородна маска, уринален катетър, пълна анестезия, ендотрахеална интубация, секцио по спешност

Според тези фактори, трябва да съм в дълбока депресия и в психиатрична клиника. За мен следродилна депресия НЯМА, това е просто поредната американска измислица. Там много обичат да са депресирани и да ходят на психоаналитици. Просто има хора, които прекалено задълбават в случващото се. Не се чувствам нито неспособна, нито скърбяща, нито виновна. Имам прекрасен мъж и най-страхотното и чаровно бебе на света! Това, което се случи в болницата не беше според нагласата и очакванията ми, но... Минало-бешело. Радвам се че лекарският екип спаси живота и на двете ни. Нямам търпение да забременея отново.

# 21 29 септ. 2010, 14:51 ч.

Мнения: 2 643

kristina(1986),аз също съм от Димитровград Laughing

Няма да пропусна да кажа колко груба беше д-р Димитрова и как през цялото време ме хокаше,че съм 90кг.,точните й думи бяха-тая шия не е от туршия ooooh!

Как ще родиш нормално,толкова си дебела ooooh!

и други в подобен смисъл.Докато съм жива няма да забравя презрителното й отношение и преднамерената й грубост,които ме съпътстваха през целия ми престой в болницата.

# 22 29 септ. 2010, 17:31 ч.

Мнения: 468

Не съм впечатлена от статията. Повърхностна ми стои. Май е реклама на групова терапия. Все пак съм съгласна в общи линии с тезата. Колкото до коментираните фактори- ясно е написала авторката:

Цитат

Едно раждане може да бъде преживяно като стресиращо и травмиращо при наличие на следните фактори:

т.е. не е задължително, само е възможно.

# 23 29 септ. 2010, 21:14 ч.

Мнения: 32

Даже не ми е интересна статията и няма да я чета!

# 24 29 септ. 2010, 21:57 ч.

Мнения: 9 814

Важна е предварителната нагласа. Тя е тази, която може да изиграе лоша шега понякога.
Защото когато бременната се е нахъсала да ражда възможно най-естествено и без грам намеса, всяка такава води до промяна в представите и разочарования.
Както писах последствия от първото си сравнително тежко раждане не съм имала, защото честно казано нямах и особени очаквания.
Второ мина по моя план. Но пък сериозна драма преживях след като на втория месец бебето отказа тотално да суче. Толкова жалка и нищожна не се бях чувствала никога- да не мога да нахраня детето си по най-естествения начин. В последствие разбрах, че правя за него нещо в пъти по героично от кърменето- цедях се година. Както и да е. Не е по темата, но давам преживяното от мен за пример, как може предварителната нагласа да ни изиграе ужасно лоша шега.

# 25 18 окт. 2010, 15:52 ч.

Мнения: 186

Жената е писала-

Цитат

Едно раждане може да бъде преживяно като стресиращо и травмиращо при наличие на следните фактори

Това,че вие сте забравили лошото и неприятното,не означава,че всички реагират така.
Когато говорим за хора всичко е възможно.Някои майки имат очаквания,надежди и когато не се изпълнят може да се травмират.Колко му е.Аз бях толкова изплашена,че бях благодарна за всяка добра дума.Като характер съм склонна да гледам от положителната страна на нещата.Не съм очаквала хубаво и приятно раждане .Мисля,че можеше и по-зле да е.Сега с второто в главата ми е хаос-ако,ако....

И аз бях изчела за етапите на раждане,но се оказа,че реалността е съвсем друга.Като цяло не мисля,че у бг има наистина добре подготвени за раждане жени.Лекарите си мълчат,раждалите си траят,а бременните ги е страх да питат при такова отношение на Всичко се забравя!

# 26 18 окт. 2010, 17:24 ч.

Мнения: 6 164

Аз явно съм извадила късмет с моето раждане, не беше травматично, беше бързо, с екип по избор, бях обгрижвана, детето ми беше в съседната стая, до която имах достъп по всяко време... Не знам какво е следродилна депресия, смеех се преди, по време и след като родих... Пожелавам на повече бъдещи майки да се чувстват, както аз се чувствах! Hug

# 27 18 окт. 2010, 20:13 ч.

Мнения: X

И двете ми раждания бяха песен - планирани секцио, може би за това, не знам. Не съм имала никакви очаквания, никакви нагласи, настроението ми беше "И това ще мине, после ще изпия една голяма бира". Единствените ми страхове са били за децата, дали ще са добре, за себе си не съм мислела, дори има моменти, в които болката ми се губи, не съм изпитвала нищо, само мислех за бебетата.
Не прочетох статията, според мен напоследък навлиза модата за "абсолютно естествено раждане" подобно на модата на секциото. Жените си създават нагласи, очаквания, искат да се впишат в рамката, после да бъдат героини как трудно и колко много часа са раждали (не, не го отричайте, всяка жена си умира да се тупне в гърдите колко зор е видяла, както мъжете с казармата едно време). Та тъй, после, ако нещо не стане, както са си го представяли може и да се депресират.
За мен целта на раждането е здраво бебе, здрава майка. Това е, което има значение. Ако може да мине и леко, още по-добре. А дали е естествено или не естествено - на кой му пука, като си гушнеш щастието Grinning

# 28 19 окт. 2010, 10:09 ч.

Мнения: 186

Цитат на: pandora в пн, 18 окт 2010, 20:13

За мен целта на раждането е здраво бебе, здрава майка. Това е, което има значение. Ако може да мине и леко, още по-добре. А дали е естествено или не естествено - на кой му пука, като си гушнеш щастието Grinning

Да се тупне може би,по-скоро да каже аз родих нормално.Важното е да мине добре,а не да изпълняваш нечии очаквания.
Прави впечатление някоя майка като каже раждах секцио и веднага добавя по медицински причини или виновно си признава,че така е искала.
Аз родих по естествения начин,но много се чудих.Толкова страх и притеснения имах-тогава нямаше откъде да получа съвет.Направо приемаш,че си в божите ръце секцио или не.

# 29 21 окт. 2010, 18:24 ч.

Мнения: 186

Съвсем сериозно обмислям секцио сега за второто дете.Ако пак ще ме шият и няма да мога да си седна на д-то цял месец ,то поне от секцио да е.

Препоръчани теми

Генетичен неинвазивен пренатален тест след 10 седмица- кой избрахте?

882
Бъдещи майки

Майчинството счетоводно - 98

371
Бъдещи майки

Оскар Клиник

Бъдещи майки. Най-важните неща в една тема

Причина:

Причина: