Подсъзнанието може всичко 27 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Не се бях замисляла по въпроса, но това ми звучи много вярно и дълбоко познато. С единствената разлика, че не те ме записваха, а аз сама се записвах на всички видове школи, кръжоци и курсове, на които можех. Но естествено, с цел да се докажа и да получа липсващата любов и признание. И към детето си имах мечти да го насоча в същата посока на развитие, която мен ме правеше изключително щастлива и доволна от постигнатото, но много бързо ми се наложи да се откажа от всякакви помисли. Не е като да не ме депресира и разочарова този факт, но това е моето дете и ще го обичам въпреки всичко, което не е. В края на краищата мен никога не ме обичаха, въпреки всичко, което бях. Наистина никога не беше достатъчно. Наистина ви препоръчвам горещо транзакционния анализ и книгата на Томас Харис. Начинът, по който е обяснил моделите на поведение, отклоненията от нормалното и начините за възстановяване на баланса, е блестящ. Знам, че не е езотерика, но за мен границата между езотерично и психология е доста размита. В края на краищата той също говори за подсъзнанието, моделите, натрупани в него в ранна детска възраст и възможностите да ги променим в зряла.

raliko, точно така мисля - че не мога да преценявам за техния живот дали са щастливи или не, нито да се меся да го променям. Ако имат нужда от помощ, ще си кажат. Което не променя факта, че анализирам досегашното си вмешателство в него, преди да осъзная, че не бива да се прави. Сега по-скоро ме терзаят угризения дали не съм длъжна да оправя някои неща, които оценявам като мои грешки, както и дали е възможно да се променят, и дали има смисъл да се прави. Всъщност написах предишния пост, за да кажа, че дори когато си възпитан в силно конкурентна и агресивна среда, при деление на мъжко и женско чедо, че дори при конкуренция между женските, пак има начин да се преодолее първоначалната агресия и да се постигнат хармонични отношения, разбирателство и липса на каквито и да е негативи към другите чеда в семейството.

Иначе да, ако няма родители, едно дете получава модели на поведение от заместващите ги възрастни. Понякога са роднини, понякога външни хора, най-тежък е случая с институциите, когато наистина децата няма какъв модел да получат. Мисля, че никой не се съмнява колко травмирани израстват тези деца. Дори децата, израстващи на улицата, все имат някой близък възрастен или група такива, когото да приемат за свой модел.

Днес направо го обърнахме на групов психотерапевтичен сеанс, почти го докарваме на семейни констилации май...

Питайте ме що не спя....

Кристофер, и аз вярвам в същото. Затова говори с децата си и им обяснявай какво става. Обясни им твоето мнение по въпроса и твоето поведение, което мислиш, че е смущаващо и би могло да им поднесе негативен модел на поведение. Намери начин да се дистанцираш от хорското мнение и родителската несправедливост. Колкото и да ти е трудно, повярвай ми, е възможно. А и децата разбират, не са слепи да не видят, че ти се грижиш за родителите ти. Те чувстват повече, отколкото чуват изразеното с думи. И знаят истината. 

Не знам защо, но твоята ситуация ми напомни притчата за бабата, дето трябвало да напълни устата си със светена вода и да преглътне след като дядото спре да дудне... Мисля, че това е единственото правилно поведение по отношение на капризни и несправедливи старци - те просто не знаят какво правят, а ние, които знаем, е по-добре да си затраем и да не разгаряме безсмислени конфликти. Извинявай, за връзката, която направих! 

Енита, благодаря за споделеното!   

Добро утро,феи!


Lilibon Аватарът ми не е нов   Радвам се ,че ти харесва

Много е спорно-престъпници стават и в бедни семейства,и в презадоволени и в напълно нормални като социален статус,и в напълно деградирали-тук няма формула.

Аз не мисля ,че приемно семейство е семейство-но поради липса на отговорни родители много деца са по институциите.Това е вярно.
Но все пак,основната причина е в родителското тяло,създало деца,за които не иска или не може да се грижи.

Отново виждам всеки съди по себе си-и аз имах амбициозна майка,и ходех на по десет мироприятия,но престанах да се чувствам като опитно мишле и в даден момент поех живота си според моите желания и амбиции.Сега синът ми основно се самообразова и не желае да е сред много хора,нито в колективни занятия.Ако има желание той да ходи на волейбол-ходи-но не му налагам волята си.
Но всъщност точно това е любовта-да дадеш свобода на любимият човек сам да избира какъв да е живота му.Разбира се ,когато става дума за децата ни е по-трудно,защото наред със свободата идват и обществото и законите по които то живее.Но  винаги може да се намери компромисен вариант.Аз за себе си го намерих,като превърнах хобито си в професия.Това пак е вид магия Пак с любов,към изкуството

Abies Най-доброто,което можеш да направиш е да помагаш ако те помолят.Иначе си е намеса отново.А ако незнаеш какво точно е правилно,не прави нищо.Времето ще ти покаже кое е найправилно.Всеки има нужда сам да успее да се себедокаже първо пред себе си,после пред света.А когато има странична помощ,често е като мечешка услуга-с добро  намерение макар,но причиняваме зло.

Аз не виждам връзка между отношението към родителите и към собствените ни деца-обикновено човек изпитва уважение и обич към родителите,благодарност и  страхопочитание.Явно не е при всички,и при мен не бе така.Но децата са друго нещо.Не мога да се съглася,че се пренася отношението на болка,омраза,обида и страдание към най-хубавото в нашия живот-децата.Не е логично,не е нормално. За мен синът ми е  слънцето в моят живот,второто ми раждане на този свят,най-прекрасното и най-доброто нещо,което изпълни живота ми със смисъл.Абсурд е да пренеса нещо,което едно,че няма връзка с него,и второ-чувства и думи,отношение,които биха го наранили...

Човек трябва да се освободи от болката,за да продължи напред.Иначе не е пълноценен животът му и точно тук ,в тази тема,човек може да открие отговорите,които са били така близо до него,но не е искал да приеме.Миналото не може да се промени,може да се промени отношението към него.В мига,в който приех майка си такава,каквото е - и простих,осъзнах,че любовта ми към нея е по-силна от всичката болка, която ми е причинила.А с прошката сякаш 20 килограма паднаха от раменете ми,почувствах се лека и щастлива,истински щастлива.Защото обичам.

Благодаря, но няма нужда. Просто на мен ми отне доста време и срещата с две изключителни жени, за да разбера, че имам право да съм себе си и да простя, че се опитвах да бъда това, което да направи родителите ми щастливи. Иначе родителите ми са си най-нормални грижовни по своему хора, които всякога са се стремили да сме добре, но така както те го разбират. Дали са ни много свобода, но аз съм някак друга и тази другост понякога ги е карала да искат да ме прекроят, за да са спокойни, че съм добре. Неотдавна си спомних някои неща от далечното минало и разбрах защо са се пренесли в настоящето. Простих. На себе си, че толкова време се опитвах да бъда друг човек.


Коментирам "родители", което в контектста са хора в активна възраст. Мир!

поддържам!

Момичета , това което споделяте е голяма болка и както цитирах по-горе два пъти Лууле Виилма - това е  нашият урок!След като са се държали така родителите ви и  е имало разделение между половете, това не е случайно. Унижението, което детето - бъдещата жена е преживявавла затова , че е жена е навярно, защото като жени трябва да се научим да се покоряваме на мъжете или защото подсъзнателно е имало голяма гордост .Ние можем да изразяваме силата си не като доказваме колко сме по-умни от тях, а като правим това, което те не могат  да раждаме и гледаме деца. това е нашето основно предназначение и затова сме дошли тук, за да обичаме.

За разделението на половете, както Ралико споделя, в обезценяването на труда и т.н.- не е случайно, че сме се родили тук в тези страни в които това е така, а не на Запад. Имаме нащо излишно, което така ни го чистят.

не знам коя от вас беше писала по-горе, че при такова отношение- не вярва в безусловната родителска любов. повярвайте ми не е така. подсъзнателно този родител, който най-много ви унижава, той най-много ви обича!

и аз ви обичам и ви желая изпълнен с усмивки ден!

darenaСъс сигурност бих се съгласила с теб за някои неща,но за безусловната любов именно това писах-бях престанала да вярвам,че я има.Сега знам,че я има,но не при всички родители.
Не съм съгласна и с твърдението,че който ни унижава най-много,той ни обича най-много-това ми звучи като архаичното"Щом ма бий,значи ма обича!".

Любовта не включва в себе си причиняването на болка-било физическа,било душевна.Любовта е най-възвишеното чувство и то няма общо с болката,няма общо с криворазбраната обич ,с ревността,с яростта,с насилието.По-скоро където липсва любов има всичко изброено до тук,липсата на любов причинява всички страдания.

По повод всичко тук , ще пусна тази притча, вие я знаете, но...


Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:
- Защо искаш да се въплътиш?
- Искам да се науча да прощавам.
- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.
Натъжила се Душата, но повторила:
- Аз така искам да се науча да прощавам!
Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:
- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.
Приближила се друга Душа и казала:
- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.
Още една Душа се приближила и казала:
- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.
Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.
Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!

http://www.healyourlife.com/author-cheryl-richardson/2010/08/wis … ll?utm_id=HYLNews


Each time I said “I love you, Cheryl,” I felt a little less awkward and a little kinder toward myself. It still wasn’t easy, but it was getting more comfortable. By the end of the first week, I noticed that the critical voices in my head had started to soften. When my mind drifted back to my flaws, I’d gently refocus my thoughts and remember that I was learning to love and accept myself rather than taking an inventory of what needed to change or improve. During the second week, this kinder, gentler perspective began to radiate out into my daily life. I was becoming more patient with others as well as myself. I was now able to steer my mind to the present rather than worrying so much about the past or future. And I was less apt to push myself to do things I didn’t want to do. Hmm, I thought, maybe this exercise isn’t so silly after all.


________________________________


http://www.healyourlife.com/author-david-kessler/2010/07/wisdom/ … ef?utm_id=HYLNews
 

направо се засрамих, колко имам да ви наваксвааааам 

darena, съжалявам, но не съм съгласна с теб.

Човек не идва на Земята, за да се научи да се подчинява. Човек идва на Земята, за да се научи да обича. И на първо място да се научи да обича себе си и да се чувства значим и обичан. Това е правилната мотивация - нито да се възгордяваш, нито да се чувстваш по-долно качество от другия. Това е равновесието. Когато човек осъзнае своята и на другите ценност, тогава му е съвсем естествено да се отнася с любов и уважение.

Иначе наистина трябва да си светец или мазохист, за да простиш, докато смяташ, че към теб се отнасят несправедливо.

Маргало, притчата е хубава, но е много опростена и най-вече кара човек да се чувства като идиот. Робска психика - на мен ще ми правят лошо и аз ще търпя и ще прощавам. Вярвай ми, познавам жени, които в името на криворазбраното търпене и вечно прощаване си седят на задника във връзки, в които все повече ги унижават. Виждам колко е мъчително за тях и не виждам каква проява на любов е това. Те вече нито обичат себе си, нито обичат мъжете си. Те пък, виждайки такова овче търпение сякаш пробват до какви висоти могат да достигнат в пренебрежителното си отношение.

И какво? Карма? Проява на любов? Не. Липса на любов. Липса на самоуважение. Една майка с такива възгледи ще внушава на дъщерите си, че е добре да търпят, и ще се отнася снизходително със синовете си, само защото са мъже. Ще го прави подсъзнателно, без да проумява какво върши. И по този начин ще пресъздава модела на страдание отново и отново.


Темата е голяма и отнема доста  време на мислене и вглеждане в живота. Оставям нивото на вибрациите да се вдигне обратно. Лек и хубав ден на всички!  

  Абсолютно съгласна! 


Лек и усмихнат ден на всички!

Душата идва на този свят, за да придобие всякакви опитности. Ако не познае лошото, няма как да различи доброто. Не смятам,че всички в този момент са на земята,за да изживеят едно и също- да се родят обичани, красиви, богати ,здрави, и каквото още се сетите.
Единственият начин да се усъвършенства една душа, това е като мине през препятствията, които си е избрала с любов. Човек, заменил Божествената логика с човешка, губи Любовта и започва да се изражда.
Живееем сега, в този момент. каквото правим и мислим сега, такова ще ни е бъдещето. Може да ни застигне в този живот, може в следващия, но отплата ще има: на доброто с добро, на лошото- с възможност за поправяне(ако  успеем да видим възможностите, които  ни се дават като такива).

Чета, чета и ту се съгласявам с нещо, ту друго ми се струва напълно нелогично.

Аз мисля, че щом сме избрали да се родим при точно тези родители, има причина да го направим. Вероятно те са хората, които ще ни помогнат най-бързо да израстнем.
Аз, като всяко дете, не съм съгласна с много неща от поведението и отношението на моята майка. Преди години много съм я съдила, но сега, когато съм вече майка и голям човек много, много не смея да го правя. Всеки си има собствен път и както аз не сикам да ме съдят, така не си позволявам да съдя околните.

Не мисля, че ставаме като родителите си. Едно от нещата, за които най-много съм се чувствала зле е това, че до шести клас ме гледаха баба ми и дядо ми. И си ходех "вкъщи" уикендите. По някое време си бях решила, че никога няма да оставя децата си така, на отглеждане, за да ми е по-лесно на мене. И явно съдбата така ми го поднесе, че да мога да го осъществя в най-пълна степен - гледаме си сами хлапетата и понякога направо ми се реве за 2 часа без отговорности.
Относно разликата мъже-жени, аз това някакси не мога да го разбера. Двата пола сме еднакви като личности. Нито се смятам за по-висша от мъжете, нито за по-нисша. Макар че, блазни ме мисълта за женското начало и ми чеше егото, разбира се, това в кръга на шегата.
Имам и дъщеря и син, мисля, че съвсем по равно ги обичам, както и баща им. Първия път му се искаше момченце (вероятно), но след като се роди дъщеря ни толкова му размина, че за второто грам не се зарадва като разбра, че е момче. Аз очаквах някаква бурна реакция - ами не, даже май се разочарова, че няма да е пак момиченце. Вероятно тук има само значение семейството, в което си порастнал и какво е било отношението към жените в него.

Това, което се обсъжда в темата през последните два дни ми е сякаш по поръчка. Днес ще водя дъщеря си на детски психолог. Предния път ходих без нея.  На нервна почва започва да повръща, боли я челото и коремчето. Най-често, когато реши, че не и се обръща достатъчно внимание. А тя е буквално засипана с любов. Само, че все и се вижда малко. Според психоложката винаги може да се изисква още. Сякаш съм поела правилен подход в ситуацията, но все пак не съм специалист и надявам се има техники, които не зная, но които могат да ми помогнат. Детето не иска да посещава психолог. Тя искала само нейната лекарка - хомеопатичката. Затова и казах, че отиваме, защото мен ме боли главата. Освен това много ме безпокои, че с баща и сме на различни позиции относно някои елементи от възпитанието и, а той го показва пред детето. В резултат на което тя  е  доста глезена. У дома аз съм строгият родител. Психоложката ме попита как реагирам на неговото поведение и отговорът беше, че го приемам. Всъщност това не е най- точната дума, но не намирам по-подходяща. Всички ние много добре знаем, че не можеш да промениш някой, ако той сам не пожелае това. Това се отнася с пълна сила за някои от действията на съпруга ми.  Снощи си мислех отново да поговоря с висшето му Аз, че по някои теми само така можем да разговаряме. С две думи по стечение на обстоятелствата в последно време се интересувам повече от психология. Всъщност тя винаги ми е била интересна.

Abies, ще погледна какво пише за транзакционения анализ.

Психодрамата определено не ме привлича.

Пожелайте ми успех в общуването със семейството.

Благодаря на всички за споделеното!

Желая ви успешен летен ден!