Раждането: Не бутай реката – тя си тече сама

Може за масата това да важи, но мен ме хвърли още повече в почуда.Ненормално ли е значи, че аз има около 10 часа напъни?Нямаше как да ги удържам, бяха си естествени напъни.Мога да направя разликата, защото второто си дете раждах без наличието на кьорав напън, но пък се налагаше да напъвам, за да помогна на шийката.Така и не направих пълно разкритие, родих на 7 см и неизгладена шийка, но бяха минали доста часове в надежда да се стигне до родоразширение и да няма хирургическа намеса.Та-трябваше да помогна на процеса.реално знам, че тялото ми не беше готово, затова и нямах напъни-бебето се роди доста по-рано и трябваше да се роди.Но пък можах да направя сравнение-първото дете си раждах със системни напъни, не съм напъвала сама в никакъв случай.

Не съм съгласна със статията от личен опит. Може да има правило, но моите и двете раждания щяха да продължат адски много време, ако не бяха лекарите. Първото продължи 18 часа и половина, беше много трудно с яко напъване, иначе нищо не ставаше от самосебе си. Второто  - 4 часа седях с 9 см разкритие, чекайки заветните 10, които така и не се получаваха, а аз умирах от тотално безефективни болки. Добре, че накрая някаква умна глава се сети да ми каже да напъвам без да имам никакви напъни. И чудото стана. Само като почнах да напъвам се появи жесток напън, при който първото бебе излетя като тапа. За второто бяха нужни 4 или 5 напъна, може би щото беше по-големичък. Ако бях напънала веднага щях да си спестя 4 часа адски мъки. А ако не бяха се сетили да напъвам, кой знае колко време още щях да си останата да агонизирам, чакайки напън или 10 см разкритие

Искам да ви кажа, че въпреки всичко, колкото и да грешат, днешните лекари са спасили много бебета и родилки, които акобяха раждали преди 50 години едвали биха имали шанс да оцелеят. Навремето може би са слушали повече тялото си, ама е имало и голяма смъртност на бебета и жени. Аз също може би щях да съм една от тях, защото по мои изчисления матката ми е много слаба, и ако просто бях чакала напъни не е ясно дали изобщо щах да ги получа, преди да пукна от болки. При първото раждане накрая вече припадах между контракциите. Мисля, че ако не ми бяха казали да напъвам като луда бебока щеше да се увреди или направо да загине толкова време в мен с изтекли води, щото първото ми раждане започна именно с изтичане на водите. 

Сега прочетох статията, към която се дава линк в поста на Iva_D в началото. И си харесах много ето този пасаж:

"The way I give birth has a profound and lasting impact on the way I live my life. With my first birth, I experienced the amazing force of my body. This power has remained with me ever since. In fact, it was this "whole body" knowledge of inner strength that propelled my search for a new approach to labor.

Giving birth a second time, without pushing or rushing the process, I learned not only to relax and open up but also to wait for, recognize, and seize the spaces that open up in my life. Whereas after my first birth I was unable to find the time to write, now -- in spite of mothering an infant and a two year old who rarely nap at the same time -- I am able to find writing time. I also have greater faith in myself...and confidence that there will be openings, space, and energy to give birth to many dreams.

The birth process need not be a pushing affair. It can be a gentle unfolding in harmony with the natural rhythms of life."

Наистина, начинът, по който протича раждането ни, оставя неизличими следи в живота ни (а и този на децата ни) и предопределя поведението ни в  много отношения. Моето първо раждане беше неуспешно естествено, завършило със секцио; втория път успях да родя естествено, но с огромни усилия на волята и борба с външни фактори, както и със задължителното "Напъвай" накрая. Това ми даде огромни сили и увереност в себе си, каквато преди нямах, помага ми в трудни моменти; но като чета горния пасаж, си давам сметка, че май повече от нужното напъвам, когато стане напечено. И сега, макар че нямаме планове за трето, се размечтах да родя без напъни, просто да му позволя да се случи. Защото ми се иска и в живота така да се случват нещата, които правя. Извинете за лиричното отклонение.

Вечернице, ако се отнемаха дипломи за такова нещо, то никой почти няма да остане в нашите болници. За съжаление пришпорването на раждането е масова практика, не изолиран случай. Обучение е нужно, според мен, нови методи, опреснителни курсове и пр. Иначе е разбираемо, че си мислят, че бебето е в риск, ако не излезе веднага - познанията им са базирани на опита им с майки с упойка, с активно дирижирани раждания. Но дано по-скоро медицинските лица реагират на "новостите" (които в Западния свят вече са "старости") и да откликнат на лавинообразно нарастващия брой жени, които искат да раждат естествено и активно.

Колкото и да си лафим тук, щом отидеш в болницата искаш - не искаш правиш това което ти каже лекаря, защото твоя и на бебето живота е в негови ръце. Затова единствения шанс да родиш като бял човек е да си платиш в частна клиника на лекар, чиито виждания за раждането съвпадат с твойте. За жалост, това е тъпата реалност в България!

След епидуралната аз не чувствах болка, нито напъни, нито контракции.
Доверявах се единствено на напътствията на екипа. Наистина е важно да можеш да изключиш в този момент абсолютно всичко и да слушаш и изпълняваш
Раждането мина леко и безпроблемно

а чула ли си за частна болница, където се прилага активно раждане? аз не съм, засега поне.

Честно казано, даже се изненадах, като прочетох за насилствените напъни, защото и при двете ми раждания не си спомням такова нещо. За първото раждане постъпих с 10 см разкритие без контракции, с изтекли води. Включиха ме на системи и тъй като си имах разкритие, ме чакаха само да ми дойдат контракциите и съответно напъните. Напъните преди самото изгонване няма как да се сбъркат- аз бих ги оприличила като изключително силни позиви за ходене по голяма нужда. И да искаш, няма как да не напъваш. 

Вторият път почти нямах разкритие, пак с изтекли води, и пак на системи. Почакахме малко повече за контракциите, но после нещата се развиха много бързо и дори нямаше време да ме преместят на магарето.  Никой не ме е карал да напъвам, преди аз самата да изпитам непреодолима нужда за това.

Важно е родилката да е спокойна и да може да контролира дишането си, защото при самото изгонване акушерката брои до колко дълго трябва да задържиш напъна, за да е ефективен; затова всякакви предварителни упражнения за дишането могат да се окажат полезни, но най-важно е спокойствието.

Що говорите глупости?От кога в БГ има частни клиники?Дали те са пълни с новозавършили кадри, специализирали едикъде си, или са с кадри от държавните болници?
Реално вижданията за раждането в БГ са почти еднакви навсякъде, акушерство и гинекология в МУ са учили.
Отделно, че при мен например водещият раждането ме остави достатъчно дълго реката сама да потече Без да си плащам за "услугата"

Има, има. Вече има частни родилни клиники, но за жалост практиката показва, че са учили по старата школа и пак я карат по старому. А и вземат повече парички от Касата, ако има индикации. Знам със сигурност за Пловдив и Стара Загора.

Ми именно-аз знам, че Има частни клиника, но от колко време са тук?С какви кадри са напълнени-по-различни от кадрите в държавните.Естествено, че по старата школа ще са учили-по коя друга точно?Време се иска и за тези неща.

sweetkids_mama, извадила си късмет, че всичко при теб се е развило достатъчно бързо, за да не реши някой да те пришпорва. Традиционна практика е в някакъв момент да те накарат да напъваш, без да имаш напъни, а понякога - дори без да имаш пълно разкритие. Когато раждах за първи път, започнаха да ме карат да напъвам на 8см.
И това броене на акушерката също е част от процеса на дирижарано напъване и е ненужно, да не кажем вредно. Природата си знае работата.
Иначе си права, че най-важното от всичко е майката да е спокойна. Което за съжаление трудно може да стане с тези викове около нея...

Статията няма претенции, че е вярна в 100% от случаите - има малко изключения, разбира се, излишно е да се споменава. Щяха да бъдат още по-малко, ако можеше раждането да протича в нормална и спокойна обстановка, в която на първо място се поставят нуждите и желанията на раждащата жена.

Само за протокола-някой може ли да ми припомни-колко часа плодът може да остане в майката с изтекли води и без родова дейност, без достигнато разкритие?

При нас в немско оставят до 48 ч да тръгне нормално раждане, ако не - индуцират вагинално с простагландини. Изчакват още 12 ч и тогава стигат до етап секцио.

Т.е. имаш два-три дена с бебе без води вътре, така ли? Защо ми се въртеше друго в главата-че времето никак не е толкова много...явно съм се заблудила.