Готово ... Изумление и трепет - марк (=прочетена).
Интересно ... много интересно "японско" четиво - промълвявам с изумление и трепет
Интересно ... много интересно "японско" четиво - промълвявам с изумление и трепет
- Публикувана: 1 фев. 2017, 12:49 ч.
- Последно мнение: 19 март 2017, 13:10 ч.
В момента чета...51
И аз я прочетох. Не очаквах,че е толкова кратка.
Е,тук възхищение към японците и тяхните нрави и култура-няма. Има един доста задълбочен анализ,поднесен с много ирония и самоирония.
На много места се смях със сълзи!
Препоръчвам я,още повече,че наистина се чете за няколко часа.
Е,тук възхищение към японците и тяхните нрави и култура-няма. Има един доста задълбочен анализ,поднесен с много ирония и самоирония.
На много места се смях със сълзи!
Препоръчвам я,още повече,че наистина се чете за няколко часа.
Да се запиша, че ви изпускам и ще ми намалее книжния списък
Чета "Малкият приятел" предимно уикенда и много ми харесва. Тази Хариет ме върна в детските ми години с това скитане Напоследък си мисля и за "Тайната история" и ми се струва, че не я оцених тогава подобаващо..
И на Франзен ще дам шанс отново
Иначе електронно чета "Ще се видим в Париж". Хубава е, но вече почва да ме дразни думата Париж във всяко второ заглавие, явно продава
Чета "Малкият приятел" предимно уикенда и много ми харесва. Тази Хариет ме върна в детските ми години с това скитане
Напоследък си мисля и за "Тайната история" и ми се струва, че не я оцених тогава подобаващо..И на Франзен ще дам шанс отново
Иначе електронно чета "Ще се видим в Париж". Хубава е, но вече почва да ме дразни думата Париж във всяко второ заглавие, явно продава
И аз благодаря за темата, Миж!
Напредвам си бавничко със "Свобода" на Франзен. Харесва ми колко пълнокръвни са образите, дълбочината на отношенията, актуалните теми, които се засягат. Защо така странях от този автор досега, не знам
След идиличното селце на Луиз Пени и така изстрадалото на Абгарян, срещата с някой и друг градски персонаж ми е особено приятна
Напредвам си бавничко със "Свобода" на Франзен. Харесва ми колко пълнокръвни са образите, дълбочината на отношенията, актуалните теми, които се засягат. Защо така странях от този автор досега, не знам
След идиличното селце на Луиз Пени и така изстрадалото на Абгарян, срещата с някой и друг градски персонаж ми е особено приятна
Аз пък идвам с първите първите си безапелационни и пълнокръвни 5* /ПЕТ/ звезди за тази година за "Станция Единайсет" 
Книгата ме изкефи максимално!
Признавам, в самото начало имаше у мен известно чувство на колебливо харесване /да кажем като за 2,5* /, но то много скоро беше преодоляно
Струва ми се, че някои образи с потенциал не бяха развити, но на фона на всичко останало това се оказа без особено значение.
Препоръчвам я на любителите на анти-утопиите. Тази книга на мен лично ми се стори по-добра от "Пътят" , още повече, че тук поне има някаква надежда накрая, докато при Маккормак мракът е пълен.
Мисъл от книгата, която ще запомня: "Адът е липсата на хората, за които копнеем."
Много благодаря на милата съфорумка, която ми я прати за прочит!
Сега мисля да видя това "Изумление и трепет" що за чудо са ... Мислех в аграрно-рустикалната вълна да се метна, но май ще е в японско-счетоводната /доколкото подразбрах /
Книгата ме изкефи максимално!
Признавам, в самото начало имаше у мен известно чувство на колебливо харесване /да кажем като за 2,5*
/, но то много скоро беше преодоляно Струва ми се, че някои образи с потенциал не бяха развити, но на фона на всичко останало това се оказа без особено значение.
Препоръчвам я на любителите на анти-утопиите. Тази книга на мен лично ми се стори по-добра от "Пътят" , още повече, че тук поне има някаква надежда накрая, докато при Маккормак мракът е пълен.
Мисъл от книгата, която ще запомня: "Адът е липсата на хората, за които копнеем."
Много благодаря на милата съфорумка, която ми я прати за прочит!
Сега мисля да видя това "Изумление и трепет" що за чудо са ... Мислех в аграрно-рустикалната вълна да се метна, но май ще е в японско-счетоводната /доколкото подразбрах
/ 
Божеее какво си причиних - прочетох "Любовникът" на Дюрас.. добре, че беше кратка!
Изобщо, изобщо това не е моята книга, историята до някъде беше интересна, но е написана по начин, който хич не ми допадна.
Чак се чувствам ядосана - мислех, че това може да ми се случи само след Бакман, но уви..
Изобщо, изобщо това не е моята книга, историята до някъде беше интересна, но е написана по начин, който хич не ми допадна.
Чак се чувствам ядосана
- мислех, че това може да ми се случи само след Бакман, но уви.. 
Сега мисля да видя това "Изумление и трепет" що за чудо са ... Мислех в аграрно-рустикалната вълна да се метна, но май ще е в японско-счетоводната /доколкото подразбрах /
/
Аз мислех да започна Кристин, но реших да почина малко от Кинг. Сетих се, че преди време в книжарницата видях някаква комерсиално-еротична корица с неразчитаемо заглавие, по-късно разбрах, че се казва Шейхът и е един от култовите 31 забравени любовни романа от деветдесетте и когато ми попадна за 50 ст, си я купих. Пробвах няколко страници, но май не ми се чете това... та започнах Повелителя на мухите, още съм в началото, но вече знам, че е правилният избор
Божеее какво си причиних - прочетох "Любовникът" на Дюрас.. добре, че беше кратка!
Изобщо, изобщо това не е моята книга, историята до някъде беше интересна, но е написана по начин, който хич не ми допадна.
Чак се чувствам ядосана - мислех, че това може да ми се случи само след Бакман, но уви..
Изобщо, изобщо това не е моята книга, историята до някъде беше интересна, но е написана по начин, който хич не ми допадна.
Чак се чувствам ядосана
- мислех, че това може да ми се случи само след Бакман, но уви..И аз така реагирах ... филмът е по-добър според мен.