Не обичам мъжа си - кои от вас останаха и кои си тръгнаха

  • 33 167
  • 258
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Знам че има подобни теми, но наистина бих искала да получа мнения от първо лице на жени, които са били в такава ситуация. С мъжа ми сме заедно от 18г., имаме дете на 5 г. Отношенията ни бавно, но сигурно охладняваха и сега сме в положение при което аз нямам никакво желание за секс с него, постоянно се караме за дребни неща, аз мърморя, той избухва. Ще попитате защо чак сега се сещам? Събрахме се доста рано (аз бях на 21) имахме хубави години. Постепенно, още като бях на 27-28 г., нещата започнаха да се пропукват.  Мъжът ми лесно избухва, не е достатъчно амбициозен, инертен е и склонен да обвинява околните за неуспехите си. Приема лично различното мнение. Това стига дотам, че ако той спори с трети човек, чието мнение е близко до моето и аз покажа това, той го схваща като предателство и опит да го унижа и да му направя напук. Аз от друга страна, отстоявам позициите си и не съм съгласна да премълчавам само за да няма конфликт. Често се караме, в момента скандали тръгват от съвсем незначителни неща. Мъжът ми е склонен да обобщава и да вижда лошо отношение във всяко конкретно пререкание. Аз от друга страна често правя забележки, недоволна съм, студена съм към него, не показвам привързаност. Знам, че това много го наранява и донякъде провокира неговите реакции. Не може да се владее и бих го определила като агресивен. Много рядко се е случвало да ме удари, но сравнително често ме е стискал за ръката, за рамото, буквално ми е „съскал” в лицето на 2-3 сантиметра от мен. Аз също отговарям агресивно в подобни случаи. За мен е много важно да не правим подобни сцени пред детето, но и това се е случвало. Имаме и доста разногласия за неговото възпитание. Много пъти съм си задавала въпроса дали да не си тръгна и... все оставах. Не мога да кажа защо не го направих -преди 10тина години имаше още чувства, после много исках дете и бях убедена, че ще е добър баща, проблемите ми се виждаха преодолими. Признавам, имала съм и страх от това, че ще остана сама (след 30 г.)Сега по-скоро съжалявам, че останахме заедно и създадохме дете. Ходили сме няколко месеца на семейна терапия без особен ефект. Мисля, че той все още има чувства към мен, независимо от натрупаното напрежение, но аз съм тотално изстинала към него. Има ли други в подобна ситуация и какво решение взехте? За тези, които са останали в подобен брак - успяхте ли да подобрите нещата и да се чувствате добре? За развелите се - как се отрази това на децата, а и на вас самите, особено ако не сте намерили подходящ човек след раздялата? Да спомена, че живеем в мое наследствено жилище, аз съм със сравнително добри доходи, т.е. финансово независима съм и това няма да е първостепенен проблем при развод.

Последна редакция: нд, 31 яну 2016, 12:00 от Tatti

# 1
  • Мнения: 3 122
Не може да се владее и бих го определила като агресивен. Много рядко се е случвало да ме удари, но сравнително често ме е стискал за ръката, за рамото, буквално ми е „съскал” в лицето на 2-3 сантиметра от мен. Аз също отговарям агресивно в подобни случаи. За мен е много важно да не правим подобни сцени пред детето, но и това се е случвало.

Не е добре да се сравняваш с другите. Според официалната статистика, всяка четвърта жена е жертва на насилие в семейството. И ти си в статистиката, както и много други. Повечето, които търпят насилие, обаче са финансово и/или психически зависими от насилника. Ти не си, а като причина да търпиш насилие, е това да не останеш сама, не го разбирам. Не е ли много по-добре да си сама и ненасилвана, отколкото с мъж и насилвана от него? Сама трябва да решиш дали искаш да продължаваш да си част от тъжната статистика, или не. Някои се разхождат със сини очи и все падат по стълбите, ама си го обичат Rolling Eyes Rolling Eyes Shocked Rolling Eyes , но ти даже не си обичаш насилника, не е ли лесно решението? Сега да не вземеш да ми обясняваш, че посягането от време на време, стискането и съскането не е насилие?

# 2
  • Мнения: 6 904
Това стига дотам, че ако той спори с трети човек, чието мнение е близко до моето и аз покажа това, той го схваща като предателство и опит да го унижа и да му направя напук.
Много ми е познатно това. При нас се случваше обикновено докато кара и направи нещо агресивно. Ако си отворя устата съм виновна, че не съм на неговото мнение и побеснява. Аз в един момент разбира се започнах да си мълча, чо и това не беше удовлетворително, защото се подразбираше че мълчанието ми изразява несагласие с неговите действия. Искаше се може би да съм съгласна с всяка глупост, която прави и да го окуражавам, но до толкова не можах да се пречупя.
Тръгнах си, за мен оставането беше пагубно, затъвах във все по-тежка депресия. Причната беше психически тормоз основно. Те и чувствата ми бяха охладняли, но ако не беше тормоза сигурно щях да си стоя. Положението ми изглежда малко подобно на твоето, с тази разлика, че ти изглежда си малко по-силен характер, което е добре. Аз стоях и си мълчах повече и той респективно си позволяваше все повече да ме мачка.

# 3
  • Мнения: 7 006
Сега да не вземеш да ми обясняваш, че посягането от време на време, стискането и съскането не е насилие?

Ами тя вече е писала жената,ама той и чукча е писател,а не читател,нали.... Laughing Laughing

Не може да се владее и бих го определила като агресивен.




Авторке,детето колко е голямо?

# 4
  • Мнения: 25 745
Сега да не вземеш да ми обясняваш, че посягането от време на време, стискането и съскането не е насилие?

Ами тя вече е писала жената,ама той и чукча е писател,а не читател,нали.... Laughing Laughing

Не може да се владее и бих го определила като агресивен.




Авторке,детето колко е голямо?
Чукча не знам какъв е, ама и ти не си читател. Ясно си пише, детето е на 5г.

# 5
  • София
  • Мнения: 24 839
Нищо няма да се подобри с годините- напротив.
Той ще се озлобява още повече, защото в основата на всичко е студенината ти и това, че не го обичаш.
Сама осъзнаваш, че той все още те обича и не може да се примири.
Затова го избива на агресия и нещата ще се задълбочават.
Ако все още не пие- ще почне, защото все нанякъде ще избие.
Дори заради детето не си заслужава- ще си спомня за отровната атмосфера и ще намрази баща си накрая.

# 6
  • Мнения: 7 006

Чукча не знам какъв е, ама и ти не си читател. Ясно си пише, детето е на 5г.
Embarassed Mr. Green

Ми,значи не  е в бебешка възраст..Догодина първолак..
По-лесно да се мисли за в посока раздяла..


Авторке,не виждам какво толкоз го мислиш..
Като не го обичаш,кой от къде е,и живота продължава..

# 7
  • Мнения: 3 031
Млади сте още, разделете си и започнете отначало. По-добре няма да стане, само ще си тровите взаимно живота.
Подобни съжителства са ми непонятни, още повече когато факторът "нямам нито един лев и няма къде да живея" отсъства.

# 8
  • Мнения: 1 698
Авторке, страхуваш ли се от него, ако го помолиш да напусне дома ти? В смисъл, очакваш ли да стане агресивен, ако му кажеш, че искаш раздяла?

# 9
  • Мнения: 10 547
Не знам дали си съсипала своя живот, но неговият определено- да. Искрено съжалявам мъжа ти.

# 10
  • Мнения: 31 710
Безсмислено е да се живее с човек, който не обичаме и даже, който ни дразни и е агресивен.
Възможно е и никога да не си го обичала. Качествата, които изброяваш той си ги е имал, а ти мисля си очаквала да се промени.
Отдавна е трябвало да прекратиш тази връзка.

# 11
  • Мнения: 12 473
Не знам дали си съсипала своя живот, но неговият определено- да. Искрено съжалявам мъжа ти.

Касита, защо да е съсипала живота му? newsm78

По темата - каква е идеята да се преброим тези, които са си тръгнали от подобни връзки и това да помогне да вземеш решение, или?

Признай си (прости си), че любовта си е отишла и дай шанс на детето си да не расте в лъжи, а в любов.

# 12
  • Мнения: 1 794
 Hug

Никога не бих останала като партньорка или съпруга ако:уважението,секса и спокойствието са си отишли.Дете не бива да расте в студена къща. Peace

# 13
  • Мнения: 10 874
Не го обичаш, имаш собствено жилище и си финансово независима - не разбирам какво те задържа още. newsm78 Аз не бих могла да живея по този начин. И категорично не бих го причинила на детето си.

# 14
  • Мнения: 1 127
Неовладеният гняв/ без провокации/, и то системно е психологически тормоз. Както и на всяка цена  налагане на собственото мнение без реализъм, е подтисничество. Който не го е преживял, той не знае за какво иде реч, и как вреди на този, който търпи по някаква си причина. Каквато и обич да е имало, няма начин да не си отиде.

Общи условия

Активация на акаунт