Имам нужда да излея всичк, което е в мен преди да съм се сринала тотално.
Цялото ми детство беше един жесток ад. Родителите ми нехаеха, не се грижиха, не се йинтересуваха за детето си, често ядох и пердах. До 6 клас ме тормозиха в училище, учителите и родителите ми, не правеха абсолютно мищо. Когато се разбра че нещо не е наред, изведнъж учителите изкараха, че си измислям. Че едва ли не си измислям синините, раните и кичурите коса, които липсваха. На никой от учителите не му правеше впечатление, че целият клас е пропищял от една и съща група деца. Нямах приятели и се затварях все повече в себе си. Единствената утеха, която намирах беше в кучето ми, което бе блъснато от кола. След 6 клас се преместихме от столицата в едно плевенско село, но там не бе много по различно. Бях прекалено затворена в себе си и прекалено различна за другите деца. Това продължи до 10 клас. Всеки, който се задържа в живота ми изведнъж изчезва, а аз разбирам, че е бил до мен от съжаление или за да ме използва. За началото на учебната година в 10 клас се преместихме в друго село чак в Родопите. Тогава бях на 15 години. Вече бях готова да променя живота си, да намеря приятели, да стана това, което искам, да реализирам мечтите си. Като цяло, бях готова с вяра в бъдещето да си променя живота и да бъда това, което винаги съм искала. Да бъда един един нормален тийнейджър.
Началото беше добро и маистина имаше успех. Да, ама само началото. Беше минала около половината учебна година, когато миналото ми изскочи наяве. Един съученик бе намерил в интернет една статия за мен и най-вече за родителите ми. В нея споменаваха и нашите имена. Една проклета учителка от училището в София бе дала интервю за насилието в училище и в семейството, като бе дала нас за пример. Дори не е законно да представя имената ни без съгласие, но никой не гледаше това. Целият ми свят се срина. Търпях подигравки и обиди. Нищо не беше същото. Приятелствата, които бях създала се изпариха изведнъж. Това ме сломи, но започнах да се изправям на крака. Успях да се надигна отново и да докажа, че не съм като момичето от статията, а съм като всички останали. Всичко беше наред. Но началото на 11 клас промени живота ми драстично. Бях тотално влюбена. Живях на квартира и синът на хазяйна, който беше доста добър към мен и другите квартирантки и за който бях чувала само добри неща, изведнъж се превърна в дет се вика в принца на бял кон. В началото той също откликна на чувствата ми и често говорихме с часове по телефона. Мъжа бе на 23 г. Той живееше и учеше в един град на около 3 часа път с кола и си идваше всяка събота и неделя. Но когато се виждахме бе някакси сдържан и отдалечен. Това продължи около два месеца. Сигурно бях прекалено влюбена и за това дълго не се усетих, че няма да стане. Дори не се бяхме целували. Един ден хазяйна се появи и ми каза, че синът му е помолил да спра да го търся, защото колегите му се подигравали. Спрях да го търся. Сърцето ми беше разбито. Две седмици по късно той се прибра и дойде до стаята ми. Каза, че живеем на разстояние, а такава връзка е невъзможна.
Винаги съм мечтала някой ден да следвам в университет и да се издигна в искана кариера. Отделно исках да стана и певица. Имах прекрасен глас и ако си го развивах, може би щях да успея. Но родителите ми постоянно ми казваха, че не мога и че в музикалната индустрия няма хляб. По всякакъв начин ми пречеха да си развивам гласа и така и не го развих. Вече дори и не пея добре както преди, а пея редовно. Наново съсипана заради разбитото сърце, продължих следващите две години в училище. В 12 клас се започна една ужасна вълна на боледуване. Всеки месец бях по 1-2 пъти в болница и вместо успеха да ми се увеличи, той ми падна тотално до 2 и 3. В края на годината се молих на учителите да ме оставят да повтарям, но те твърдо отказаха и завърших с успех 3и40. Сега щеше да бъде много трудно да следвам. Приятелите и съучениците, които имах изведнъж се отдръпнаха. Повечето от тях заминаха за големите градове и много рядко си пишем или се виждаме. През лятото след като завърших се запознах с един човек и от глупост забременях. Със зъби и нокти се преборих пред родителите си и пред всички познати и непознати. Знаех, че съм прекалено млада и без постоянни доходи, но бях готова на всичко за детето си. Родих прекрасно момиченце, а баща и изобщо не се интересуваше за нея. Изкарахме 1 и половина сами в дома на родителите ми. След това се запознах с човека с когото съм сега и скоро след това се събрахме на семейни начала. Той прие дъщеря ми и дори и даде неговото име, приемайки я за негова дъщеря. Мислех, че съм се влюбила отново. След още 1г. родих сина си, но разбрах, че човека с когото съм сега не е милият човек за когото се представя. Много лъжи и тайни излезнаха наяве. Мил е с децатб, но редовно ние го отнасяме и със скандали и крещене. С него изобщо не може да се говори като хората. Отделно се оказа и голям прахосник и сега е затънал в дългове. Детската градина не е платена и януари изобщо не са ходили. Голямата мн
Цялото ми детство беше един жесток ад. Родителите ми нехаеха, не се грижиха, не се йинтересуваха за детето си, често ядох и пердах. До 6 клас ме тормозиха в училище, учителите и родителите ми, не правеха абсолютно мищо. Когато се разбра че нещо не е наред, изведнъж учителите изкараха, че си измислям. Че едва ли не си измислям синините, раните и кичурите коса, които липсваха. На никой от учителите не му правеше впечатление, че целият клас е пропищял от една и съща група деца. Нямах приятели и се затварях все повече в себе си. Единствената утеха, която намирах беше в кучето ми, което бе блъснато от кола. След 6 клас се преместихме от столицата в едно плевенско село, но там не бе много по различно. Бях прекалено затворена в себе си и прекалено различна за другите деца. Това продължи до 10 клас. Всеки, който се задържа в живота ми изведнъж изчезва, а аз разбирам, че е бил до мен от съжаление или за да ме използва. За началото на учебната година в 10 клас се преместихме в друго село чак в Родопите. Тогава бях на 15 години. Вече бях готова да променя живота си, да намеря приятели, да стана това, което искам, да реализирам мечтите си. Като цяло, бях готова с вяра в бъдещето да си променя живота и да бъда това, което винаги съм искала. Да бъда един един нормален тийнейджър.
Началото беше добро и маистина имаше успех. Да, ама само началото. Беше минала около половината учебна година, когато миналото ми изскочи наяве. Един съученик бе намерил в интернет една статия за мен и най-вече за родителите ми. В нея споменаваха и нашите имена. Една проклета учителка от училището в София бе дала интервю за насилието в училище и в семейството, като бе дала нас за пример. Дори не е законно да представя имената ни без съгласие, но никой не гледаше това. Целият ми свят се срина. Търпях подигравки и обиди. Нищо не беше същото. Приятелствата, които бях създала се изпариха изведнъж. Това ме сломи, но започнах да се изправям на крака. Успях да се надигна отново и да докажа, че не съм като момичето от статията, а съм като всички останали. Всичко беше наред. Но началото на 11 клас промени живота ми драстично. Бях тотално влюбена. Живях на квартира и синът на хазяйна, който беше доста добър към мен и другите квартирантки и за който бях чувала само добри неща, изведнъж се превърна в дет се вика в принца на бял кон. В началото той също откликна на чувствата ми и често говорихме с часове по телефона. Мъжа бе на 23 г. Той живееше и учеше в един град на около 3 часа път с кола и си идваше всяка събота и неделя. Но когато се виждахме бе някакси сдържан и отдалечен. Това продължи около два месеца. Сигурно бях прекалено влюбена и за това дълго не се усетих, че няма да стане. Дори не се бяхме целували. Един ден хазяйна се появи и ми каза, че синът му е помолил да спра да го търся, защото колегите му се подигравали. Спрях да го търся. Сърцето ми беше разбито. Две седмици по късно той се прибра и дойде до стаята ми. Каза, че живеем на разстояние, а такава връзка е невъзможна.
Винаги съм мечтала някой ден да следвам в университет и да се издигна в искана кариера. Отделно исках да стана и певица. Имах прекрасен глас и ако си го развивах, може би щях да успея. Но родителите ми постоянно ми казваха, че не мога и че в музикалната индустрия няма хляб. По всякакъв начин ми пречеха да си развивам гласа и така и не го развих. Вече дори и не пея добре както преди, а пея редовно. Наново съсипана заради разбитото сърце, продължих следващите две години в училище. В 12 клас се започна една ужасна вълна на боледуване. Всеки месец бях по 1-2 пъти в болница и вместо успеха да ми се увеличи, той ми падна тотално до 2 и 3. В края на годината се молих на учителите да ме оставят да повтарям, но те твърдо отказаха и завърших с успех 3и40. Сега щеше да бъде много трудно да следвам. Приятелите и съучениците, които имах изведнъж се отдръпнаха. Повечето от тях заминаха за големите градове и много рядко си пишем или се виждаме. През лятото след като завърших се запознах с един човек и от глупост забременях. Със зъби и нокти се преборих пред родителите си и пред всички познати и непознати. Знаех, че съм прекалено млада и без постоянни доходи, но бях готова на всичко за детето си. Родих прекрасно момиченце, а баща и изобщо не се интересуваше за нея. Изкарахме 1 и половина сами в дома на родителите ми. След това се запознах с човека с когото съм сега и скоро след това се събрахме на семейни начала. Той прие дъщеря ми и дори и даде неговото име, приемайки я за негова дъщеря. Мислех, че съм се влюбила отново. След още 1г. родих сина си, но разбрах, че човека с когото съм сега не е милият човек за когото се представя. Много лъжи и тайни излезнаха наяве. Мил е с децатб, но редовно ние го отнасяме и със скандали и крещене. С него изобщо не може да се говори като хората. Отделно се оказа и голям прахосник и сега е затънал в дългове. Детската градина не е платена и януари изобщо не са ходили. Голямата мн
