Тичане по плажа и усмивка - Февруарчето е на почивка - Тема 15

  • 35 196
  • 736
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 431
Бизи, много ти благодаря, честно казано не бях мислила за този вариант. А е удобен, поне за мен, свекърва ми много ми помага като стерилизира такива бурканчета, но на мен тази опция определено ми е по-бавничка, та ще видя с фризера какво ще правя. Много добре си нацелила частта с мястото, определено никога нямаме такова.  Mr. Green

# 31
  • Мнения: 3 846
Ми то щото и у нас е така - като имам домашно отгледани сезонни зеленчуци и плодове в повече, искам да сложа във фризера и като отворя да потърся местенце, все месарлаци  Sick пууу, аман, то и те са кои домашно отгледани от нашите кои пак домашни , но закупени от доверен източник, ама .... месо. Не ядем толкова много и се застоява във фризера. Ама успях да замразя малко тиквички, че мъника ги харесва Mr. Green

# 32
  • София
  • Мнения: 2 130
аз така се чудя как да пробутам на мойто диване пресни боровинки, ама не ги ще. Супер са полезни. Та сега си мисля да си търся домашно сладко от боровинки, поне така видях че го яде.

# 33
  • NE
  • Мнения: 10 999
Ние още си перем нещата сортирано, но винаги сме го правили. Още ползваме и Тео бебе защото съм много доволна, но и с Ариел се перем понякога. Баба му се занимава с гладенето, че просто не успявам аз.
Плодовете ги ядем на пюре, но не ги отказва напоследък. Сокове така и не пропи, иска си водичката.
Бизи Записвам си твоите методи.
Ние днес се разхождахме с крачета. Heart Eyes

# 34
  • Мнения: 642
Гери, мама ми направи "сладко" от ягоди с пектин. Без да слага захар, а пектинът го желира. Ако искаш да питам.

# 35
  • София
  • Мнения: 2 130
Копче да ако не ти представлява проблем, ще ми е от полза.
Ти ме замисли сега дали може да се прави със стевия или ксилитол, те нали уж са по полезни.

# 36
  • Англия
  • Мнения: 1 006
Здравейте, завиждам ви за достъпа до хубави, сезонни плодове. Тук това е голям проблем, да не говорим, че някоя по-читава праскова е 50 пенса, круша-1 лира, кило череши-около 10 лира  Rolling Eyes И пак едва-едва стават за ядене. За сметка на това тава от 15 донъта (така ли се казват тези понички?)-2 лири. Както и да е, още малко сме  тук и си се прибираме на ваканция в България и от там към Германия.
За дрехите и аз пълна цяла детска пералня от воле-на ден я преобличам поне 2 пъти, защото много обича да пие и плюе вода-10 секунди невнимание и е мокра до памперса. И всичко гладя-нейно, наше, не че ми е любимо занимание, но обичам да е "спретната".
Личи ли си вече, че пиша от компютъра с тези нетипични за мен излияния? Друг беше поводът за поста, а именно възпитанието. Исках да ви споделя едно нещо, което сама съм си измислила и съм доволна от резултата и други, които не са ми минавали през ума, но звучат много логично и определено ще ги приложа.
Първо за измисления от мен подход към даването, искането.
Скрит текст:
Знаете, в началото децата много не са осъзнати и не възразяват, когато им вземете нещо от ръцете. В момента, в който дъщеря ми започна да реагира ядосано, ако и вземех предмет от ръцете, започнах да подхождам по следния начин. Първо се поставих на нейно място и се попитах, как бих се чувствала, ако някой просто изтръгне нещо от ръцете ми, едва ли би ми харесало и бих оставила безразлична. Ето защо, още от самото начало започнах да я подканвам с протегната ръка и думите "дай на мама". В първите месеци естесвено, че не ми го даваше, затова си го издърпвах леко, после тя започна да ми дава предметите след известно повтаряне и настояване, а не след дълго- още при протягането на ръката и едно "дай" знаеше какво се иска от нея. Съответно и нейната първа осъзната дума беше "дай". Много съм доволна, особено когато докопа някой телефон/таблет или опасен предмет, връща си го без тръшкане и драми.
Интересното и ново за мен нещо го прочетох наскоро в книга.
Скрит текст:
Става въпрос за самочувствието на децата и как ние възрастните можем да има помогнем да имат положирелна себеоценка. От една страна самочувствието се изгражда чрез осъвършенстване, чрез придобиването на нови умения (например нареждането на пъзел, изкачване по стълби). Нашата роля в случая е да осигурим безопасна среда и да позволим на детето да изследва свободно заобикалящия го свят. От друга, обаче, самочувствието зависи от това как ние се държим с тях, от това какво им казваме. Децата преди всичко трябва да се чувстват обичани и оценени от своите родители, без значение какво правят. Това е концепцията на "безусловното положително отношение", тоест ние трябва да покажем на децата си, че ги обичаме и приемаме напълно дори когато се държат по начин, който на нас не ни допада. Ето това последното за мен беше наистина важно да го прочета, защото най-интуитивният отговор на лошото поведение е да се направим на разсърдени и да кажем на детето, че е лошо и не го обичаме. А именно това би било грешка заедно с поставянето на етикети. В книгата съветват много внимателно да подбираме думите си. Трявба да се опитваме да не използваме думи, които категоризират тях директно, като например ти си лош, ти си непослушен. Добре е да им обясняваме какво не харесваме в тяхното действие или поведение. На тази възраст те могат само частично да разберат защо сме ядосани, но пък са достатъчно сензитивни да поемат внушението, което етикет от рода на "ти си лош" носи.

# 37
  • София
  • Мнения: 2 130
Добро утро,
Ана и аз четох онзи ден статия, че прекалено строгото възпитание води до деца с комплекси. Не било хубаво постоянно да им се казва какво да правят и да се престараваме във възпитанието за да са перфектни, защото това даже не било нали добре за бъдещото им изграждане като човек. Децата които израствали с повече свобода имали по добро самочувствие и вяра в себе си след това. Не знам дали се изказах правилно, но дано сте ме разбрали. Като цяло допълвам втората точка на АНА Simple Smile.

Аз честно казано съм предприела малко следната тактика- не помагам вече в почти нищо на Влади. Като идем в градинката гледам да си седна от страни и го наблюдавам да не смота нали някое дете, че нали сме побойници. Но не му вися постоянно на главата. Та да видиш как започна сам да си се качва по пързалката, да си се спуска и тн. Даже като удари някое дете и ме поглежда , скарвам му се и представа. Е налага се и да се дигна, но като цяло съм доволна че ме слуша вече.
Вчера една приятелка беше с мен и ма побърка. Само ми подскача като луда, да не паднел, да не това, да не онова. Викам - я се спри, нека пада, какво толкова ще стане. Щях да я вържа по едно време  Joy. Тя има дете и нейната е като в саксия гледана , сега разбирам защо. Ама тя е момиче, а мойто е момче - трябва да се учи да се оправя сам, да се пази и отбранява.

Хубав ден от мен  Hug

# 38
  • Мнения: 2 431
Добро утро и от мен! Simple Smile

Ана, Гери, напълно съм съгласна със споделеното от вас! Понякога наистина е трудно да избегнеш неподходящи думи или пък повишен тон, но като цяло теорията е съвсем логична, а и на практика се вижда.
Скрит текст:
Казвах ли ви как Рали миналата седмица качи стълбите до вкъщи (ние сме на петия етаж)? Самичка, хваната за мен за ръка, имаше страшен ентусиазъм. И когато я похвалих, личицето ѝ наистина грееше на милото.  Heart Eyes
Ана, подкрепям изцяло и твоя първи скрит текст (сякаш сме се наговаряли да експериментираме  Crazy). Да си призная, в повечето случаи наистина директно дърпам нещата от ръцете на детето, но естеството на "нещото" просто го изисква (нож примерно). Обаче явно другият подход прави силно впечатление, защото Рали много бързо се научи да ми дава неща, точно както Ана е описала. Да ви разкажа нещо в този ред на мисли.
Скрит текст:
Напоследък на Рали ѝ е интересен тефтерът, в който записвам всичко интересно, което тя прави, храненията и т.н. (май съм ви казвала, че ѝ водя нещо като дневник).  И така преди няколко дни го взима заедно с химикалката вътре, както ги държа, поигра си с тях и по едно време си взимам аз тефтера, но химикалката я няма. Не правих драми от това, естествено, но какво се случва вчера. Сядам аз да пиша в тефтера с друга химикалка, при което Ралица дотърчава при мен, вижда ме, отива и отваря един шкаф, бърка вътре, вади химикалката и ми я подава с репликата "иш" (което би трябвало да е "виж"). Изумих се, казвам ви. Дано не излезе като хвалба тип "моето гардже...", просто исках да ви споделя случката, защото съм сигурна, че всички мъници са така и за мен това е феномен.
А колко пъти ми се е случвало тя да отнесе шишето си за вода, буквално да го скрие от мен, търся го като луда, накрая се предавам и в някакъв следващ момент (явно когато ѝ се допие вода) тя си го взима и си пие (откъде го взима, един господ знае), ама с отработено движение, направо все едно прави фокус.
Та така, голяма работа са децата и съм съгласна, че съвсем малко е нужно от нас да им помогнем, но да е в правилната посока.
Хубав ден! Simple Smile

# 39
  • Мнения: 932
Привет!;)
Ана.ана, много ме радват постовете ти, вдъхновяват... Пиши по-често.Wink
Книги спрях да чета и се заканих да не го правя, защото се дразня, че само аз го правя и като обясня ме гледат като натровени. Свеки и родата имам предвид. Казах им това за "лошото" дете и "лошата" постъпка, ама все едно на вятъра говоря... Така е с всичко останало до този момент - кърмене, захранване, а интересното тепърва предстои. Радвам се, че обсъждаме възпитание и интересни подходи... Бих се навила да прочета нещо, ако наистина горещо ми се препоръча. Та така... Добре е поне, че с ММ сме почти винаги на едно мнение за отглеждането на детето, а когато се разминаваме - изслушваме се и вземаме решение заедно.
Гери, не мога като теб, защото при нас площадките се броят на пръстите на едната ръка и са смесени. Децата са от 0+ до 18 годишни... Последните пият бира и люпят семки, ама нали... И като цяло по-големите или са агресивни, или не се съобразяват с по-малките. Няма да ви казвам какви разговори провеждам... Cry И ако не съм близо до нея, ще е страшно. То и така се прибира всеки ден с разбити колена.
Сахасрара, работят им компютърчетата. Всеки ден научават и правят нещо ново, с което да ни изненадват и радват. Сега се кефя, че думата "да" влезна в речника. Wink

# 40
  • Мнения: 932
А, и мама Нели няма ли да влезне да почерпи?WinkWink Честит рожден ден! WinkWink

# 41
  • София
  • Мнения: 2 130
Фрауст да имам щастието да имам хубава градинка тук. Ние сме комплекс от затворен тип и се чисти и поддържа постоянно, което е супер защото моя се събува и шляпа бос цяла вечер. Децата също са смесени, но са от о до 6-7г и си ги познавам всичките. От време на време има пришълци, но не се застояват, че например моя не знам как ги разпознава и веднага однасят по някоя лопатка. А виж тук познатите му не ги бие така  newsm78. Има особено няколко грам не ги закача. А на някой много се радва , ама неговото галено е едно такова грубо, но вече поне научих кога иска да гали, макар да шляпа и кога налага нарочно  ooooh!.

Мен пък много ми е приятно, че четете книги и да споделяте тук. Аз грам не намирам време за това. Фърча като линейка по цял ден и няма шанс да чета книги. Ако ми изпадне някоя статия чета и това е.
Та четете и споделяйте ако може , много ще съм ви благодарна  Hug

# 42
  • NE
  • Мнения: 10 999
Споделям мнението на Ана. Според мен най-ценното, което можем да дадем на децата е близост, любов, разбиране и щипка правилно поведение. Важно условие да се поставяме на тяхно място и се старая да го правя. Когато искам да е до мен клякам до него за да ме приеме за равна. Също опитвам да взема нещо с говорене, но често се случва да изкопча нещото защото знае, че няма да му го дам така или иначе. Знае, че лаптопа е забранен. Бяга към него и даже се смее и тропа с крака като поиска да натиска клавиатурата. Аз постепенно го затварям и като щракне и почва да плаче. Принудих се да го включвам само докато спи дълбоко. Плаче и при затворена врата и там нямам избор освен да обяснявам и разсейвам. Давам му и свобода. Котките са навън вече месеци и всичко се опразни за да опознава. Кефи се, но така падна от стълбите за един миг от 4-5 стъпала височина и половината лице се наду. Мазах с арника и има само 3 натъртени места около веждата. Грешката беше моя, но той по тези стъпала е нон стоп. Често ме дебне без мен да ги бори, което е притеснително.
Вече съм абсолютно убедена, че всичко разбират. Като кажа качи се на леглото се качва, хайде на разходка чука по вратата, пий вода пие вода.
Четох че на 18 месеца трябва да се крият неща за да ги намират, както и да играят с балончета. Последното е голяма забава.
Виждам и че колкото повече се държа с него като голям човек, толкова повече се чувства добре. Вчера на разходката духаше и се върнахме по негово желание и после тръгнахме по негов си път пак на разходка. Искам да кажа, че трябва да се поощряват желанията на децата, да изживяват игрите като деца, лудориите като тинейджъри за да стигнат сами своето порастване като пълноценни възрастни защото на работа и в живота имам много примери за обратното.

# 43
  • Мнения: 2 431
Феичка, благодаря за идеята за игра с криене на неща!   bouquet Ей сега я почвам, че се вдъхнових Simple Smile
За четенето (малко по встрани от нашата тема де) да ви споделя какво научих на мини академията.
Скрит текст:
Имаше една дама, която водеше лекция "Как да мотивираме детето да чете", та тя сподели за някакво изследване, според което ако на едно дете са прочетени 500 книги в периода 0-5 години, мозъкът му е като дете на висшисти, независимо дали родителите му са с основно примерно. Това, разбира се, си личи, че се отнася за някои страни в Западна Европа, където не всички са висшисти като при нас. И все пак за мен беше много интересно и си го разтълкувах като да можеш по този начин да пребориш недостатъци на гените.
Фрау, не се впечатлявай на другите, според мен, най-важното е, че вие с ТМ сте единодушни. Моето мнение е, че вие двамата сте авторитетите за детето, така че си свиркай.  Hug

# 44
  • Англия
  • Мнения: 1 006
Съгласна съм с казаното от Гери по повод комплексите, със сигурност всички имаме подходящите примери около нас. Аз самата винаги съм била оставяна да взимам решенията сама. Най-яркият ми спомен беше с кандидатстването след 7ми клас. Майка ми нито ме записа на частни уроци, нито ми даде съвет къде да кандидатствам. Тогава много бях ядосана, защото другите деца ходеха с родителите си да попълват заявлението и да са сигурни, че детето няма да обърка подредбата на желанията, а аз сама с една приятелка там умуваме. Изглеждаше ми все едно е незаинтересована, никакъв акъл не ми даде, дори като я питах. Е, в крайна сметка нищо не объркахме и "влезнахме"и двете в най-желаната паралелка в цялата област. Мога само да се възхищавам на родителите си за проницателността и мъдростта, без наличието на книги, статии, интернет. Надявам се и аз да бъда поне наполовина толкова добър родител  Praynig

Общи условия

Активация на акаунт