Тичане по плажа и усмивка - Февруарчето е на почивка - Тема 15

  • 35 199
  • 736
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 368
http://prikachi.com/images/781/2303781l.jpg

Здравейте,мами,ето и почерпка -днес пораствам с още 1година
 Благодаря на вече поздравилите ме  bouquet
Ние сме с температура-37-37.5,расте горен зъб-предкътник,но не знам дали е от него. Няма обриви,сополи или други симптоми,но гърлото няма как да го видя.Ако няма промяна до утре сме на лекар Sad
Снощи беше доста тежка нощ-рева малката постоянно ,поти се и въпреки,че не беше висока Т,явно се мъчеше детето. Сутринта беше добре,но сега видях ,че пак е качила 37.3. След панадола веднага заспа.Дано не стане по-зле Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig
Предвид обстоятелствата-всякакви празненства се отлагат,то и без това генералното празнуване щеше да е понеделник ,тъй като сестра ми и племенниците пристигат късно в неделя. Ама ще видим как ще е дребното тогава,дано не е лепнала някой вирус Praynig Praynig
Повече ще ви пиша после,хубав ден за сега Hug

# 46
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Съгласна съм с казаното от Гери по повод комплексите, със сигурност всички имаме подходящите примери около нас. Аз самата винаги съм била оставяна да взимам решенията сама. Най-яркият ми спомен беше с кандидатстването след 7ми клас. Майка ми нито ме записа на частни уроци, нито ми даде съвет къде да кандидатствам. Тогава много бях ядосана, защото другите деца ходеха с родителите си да попълват заявлението и да са сигурни, че детето няма да обърка подредбата на желанията, а аз сама с една приятелка там умуваме. Изглеждаше ми все едно е незаинтересована, никакъв акъл не ми даде, дори като я питах. Е, в крайна сметка нищо не объркахме и "влезнахме"и двете в най-желаната паралелка в цялата област. Мога само да се възхищавам на родителите си за проницателността и мъдростта, без наличието на книги, статии, интернет. Надявам се и аз да бъда поне наполовина толкова добър родител  Praynig

Колко познато Simple Smile Така беше и при мен и след 7, и след гимназия (до 2-ри курс, когато дойде за малко в София по болници дори не знаеше къде живея, а бях 1-вата година платено обучение ... сама съм разнасяла тогавашни 24000 лв., за да го платя ..., а тези пари се равняваха на 5 автоматични перални ...така ги обръщах, защото мама нямаше пералня ... все на ръка ни переше, но ги беше събрала за да плати годината) ... Говорили сме си с мама, че много се е притеснявала, много ме е мислела, но никога не ми е показала с  нищо, че ми няма доверие ... А, аз да си призная си спомням два случая, при които съм плакала, че не я интересувам ... Доста по-късно си дадох сметка колко много нерви и здрава психика й е коствало да ме остави да се оправям сама ...

# 47
  • NE
  • Мнения: 10 999
И аз имам много примери за болни родителски амбиции, които завършиха с абсолютен провал от към децата им. Мен никога не ме насилваха. Казваха каквото и да избера ще ме подктепят и се надявам и аз да го сторя с детето си.
Усещам обаче, че напоследък повече го щадя, а може би не е редно чак толкова. Ама пусто майчино сърце.

# 48
  • Англия
  • Мнения: 1 006
Безобидна, а представяш ли си ме мен сама на 19г. с два куфара в Германия и 1500€ (взети назаем) в джоба. Без интернет, скайп, безумно скъпи тел.разговори с чужбина  Confused Само като си помисля какво е коствало на майка ми желязното спокойствие и се разтрепервам. Още повече, че няколо месеца преди това я диагностицираха с рак, спестяванията на семейството се изпариха на мига и тя по-късно ми е казвала, че е мислила, че ще умре преди да ме види отново, но нямала да си прости, ако ме е била спряла да следвам желанието си.  Cry

# 49
  • Мнения: 642
Гери, мама желира 1 кг ягоди с 1 чаша захар и Gelfix на Dr Oetker. Вари и слага.

Ана.ана - за първото със взимането и даването ще пробвам. Не съм се сетила. А за другото, аз го четох също някъде и затова избягвам да й казвам че е лоша, а че прави лошо. Същото беше и с това "ти си най-добрия и тн", важи и за суперлативите, защото им създава високи очаквания ,за тях от нас. Като направи някоя беля, казвам лошо, мама се сърди, не трябва така и тя разбира. Също гледам да не й казвам разни обидни думи, защото вербалната.агресия за тях си е като да ги удариш. Е, от време на време й казвам маймунка, но е миличко. А около мен им викат боклук, магаре у тн. На мен това с не те обичам и плашенето с кучета, полицаи и тн ми е много глупаво и не го правя. С бабата не мога да се разбера- тя й казава че не я обича, ама по този начин според мен само обратен ефект ще получи.

И да се почерпите от мое име, вече официално съм Македонско девойче Simple Smile

# 50
  • Мнения: 2 431
Нели, честит рожден ден! Бъди много здрава и щастлива!
Скрит текст:
Копче, на теб честито гражданство!  Simple Smile

# 51
  • гр.София
  • Мнения: 2 755
Нелиии Честит Рожден Ден!!! Жива и здрава,и дано не е вирус това на малкото съкровище! До понеделник ще е минало и ще си празнувате   bouquet  Hug
Копче ЧЕСТИТО!!!
Аз мисля че освен да се подкрепят, децата трябва да се насърчават и мотивират! Защо пък трябва да приемем че това е болна амбиция!? Всеки има трудни и объркани периоди в живота си, и аз имах точно преди да се преместя в София, мислех да зарежа всичко, да си направя малък бизнес и така. Жива и здрава да е майка ми, която че насърчи и ме подкани да продължа, да опитам още веднъж, беше най- правилният съвет който съм получавала! Винаги ще показвам едно на детето си- обич и доверие, но със сигурност ще го насърчавам и ще давам съвети  Mr. Green ( докато има кой да ме търпи и слуша) 
И аз незнам как да му обясня като прави бели, "НЕ" неискам да му казвам постоянно, като говоря и обяснявам мн често ме изслушва внимателно, поглежда ме в очите и го прави , е в тая ситуация ако ми каже някой как да постъпя ще съм благодарна. Един път се направих че плача, и той горкия така се разрева, че едва го успокоих и неможах да си простя, вече никога няма да го направя пак!

# 52
  • Мнения: 642
Nelly   bouquet  bouquet  честит рожден ден Simple Smile да си здрава, щастлива и много обичана. Simple Smile

Лили, много хубаво, че си водиш дневник, на мен сега ми е мъчно, че не си спомням почти цялата минала година какво е правела. А сега вече е късно  ooooh!

Много интересна тема сте подхванали.
Скрит текст:
Моите родители винаги са ми помагали, когато съм търсила помощ, но никога не са натрапвали съвети, по-скоро са имали мнение, но не са го налагали. Самият факт, че ме оставиха да се преместя тук, след като са имали доста съмнения и притеснения е достатъчно красноречив. Дано и аз имам силата и любовта на майка ми, да оставя детето си да следва мечтите и сърцето си.
Не сме били никога заможни, но нищо никога не ми е липсвало, а жертвите, които са правени за мен, се надявам някога да ги компенсирам по някакъв начин.
Само че аз си давам сметка за това, а има много деца, които си мислят, че родителите им са им длъжни. А в случая на ММ, майка му си мисли, че той й е длъжен, или поне така го изкарва - всяко нещо, което е на въпреки, за нея означава неблагодарност от негова страна. И това доста комплексира да ви кажа.

И аз я оставям сама, да си изследва, да си пада - предупреждавам и после ако се налага успокоявам, като падне, ама не съм нон стоп - не там, не онова - това е побъркващо и за децата и за родителите.

хубав и спокоен ден  Hug

# 53
  • София
  • Мнения: 2 130
Nelly  честито и тук   bouquet.
Копче честито ти македонско и на теб Simple Smile

Върнахте ме и мен в спомените Simple Smile. Аз пък бях на 18 когато си хванах куфарите и айде във Франция да ставам дизайнер. С малко пари и много мечти. Винаги ще съм благодарна на майка, че ме подкрепя така и може би и за това и аз съм с такова мислене сега. Искам да му дам свобода сега да се развива правилно, тоест както то иска. Не искам да му казвам аз постоянно кое как да прави. Майка правеше това със сестра ми и разликата е огромна между нас двете. Тя и до ден днешен е все до нея. Гледам че сега прави така и с децата си.
Нещото което много искам е един ден децата ми да споделят с мен, да се съветват с мен. Да не чакат на мен, но да имат връзката с мен.
Скрит текст:
Напомнихте ми за една случка от детството ми - имах ужасно криви зъби и един зъболекар казваше, че ще ме оправи с брекети. Бяха абсолютна новост и само той ги правеше. Кабинета му беше на другия край на София и майка събра последните си пари за да ми ги плати. Тогава бяха много скъпи. Един седяхме и чакахме автобуса да идем там, беше ужасно студена зима, а майка нямаше пари да си купи по дебело палто, че нали ми плати брекетите. Мен ми стана едно жал и й казах- един ден като стана голям дизайнер ще видиш какво хубаво и топло палто ще ти купя.
След години , вече с моя си бизнес като работех вече и шиехме едни страхотни палта с една кожена яка.  Поръчах да ми направят едно за майка, а тя като го видя и се разплака и ми разказа тази случка Simple Smile.

Радвам се много че споделяте всички мненията си за възпитание , защото това много ми помага. Друго си е да имаш и другите гледни точки, идеи и начини на възпитание.

За четенето - много съм съгласна с това и постоянно се мъча да вземем да се научим да си четем вечер приказки. Много искам да му чета приказки за приспиване, ама диването неще да слуша, кикерчи се. Това не ми пречи да опитвам, ще се научим според мен с времето.

# 54
  • Мнения: 2 431
Гери, много мила история разказа.  Hug
Иначе аз точно това питах жената - как да подходим с децата в тая възраст, като не се спират - аз чета, тя търчи или дърпа книгата или пък друга дивотия... И тя препоръча да го правим или като малките са уморени и са пред заспиване, или да ги коткаме с книжки, които са с повече картинки и имат нещо интересно, нещо интерактивно, примерно 3D книжките или пък на страниците да се отваря нещо, да има нещо скрито и т.н. Пробвах и върши работа. Пак за съвсем малко, но определено е по-добре.
А, и в тоя ред на мисли още нещо се сетих - дамата каза да не сме скептични към новите книжки (което си признавам, че отчасти лично аз съм). Както всички знаем, класиките са си класики, те са минали теста на времето и са си хубави, но не и за децата и ни посъветва да се съобразим с интересите на детето.
Та така, аз си имам любима детска книга - "Пипи Дългото Чорапче", ама като я послушах жената, май ще изчакам докато реша да я прочета на Рали.  Mr. Green

# 55
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
По повод приказките:
Скрит текст:
- Ще ми прочетеш ли тази книжка?
- Да.
- Прочети ми я.
- Добре де. И такааа. Грозното Патенце…
- Къде е?
- Ето го тук. Един ден…
- Какво е това?
- Яйце. Слушай сега. Един ден една…
- Къде е майка му?
- Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…
- Това ли е майка му?
- Това е патицата, да.
- Какво е това?
- Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…
- Има крака.
- Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…
- Тук няма крака. Къде са му краката?
- Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…
- Какво е това?
- Селянин. Той минал покрай патенцето…
- Не! Това е дядо Коледа!
- …!
- Какво е това?
- Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.
- Къде?
- В тях!
- Тука ли?
- Да. Най-сетне то успяло…
- Защо спи?
- Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…
- Какво е това?
- Грозното Патенце.
- Това не е грозно патенце!
- Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.
- Не е грозно!
- Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…
- Къде са фтиците?
- Ето ги лебедите Фтици.
- Това са лебеди!
- Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’
- Къде са лебедите?
- Ето ги лебедите.
- А това?
- И това е лебед.
- Лебед… Какво е това?
- Това е… пате някакво, летящо!
- Къде е грозното патенце...?

От опит - към 2,5-3 е точно това четенето Simple Smile

# 56
  • Мнения: 2 431
Ох, Безобидна  Joy Ще ми затриеш мотивацията  Joy

# 57
  • Англия
  • Мнения: 1 006
 Joy  Joy Joy Joy Joy право в десятката е този текст, ти ли го написа? Племеницата ми беше точно така, като винаги искаше само една и съща приказка отново и отново.

# 58
  • Мнения: 932
Преди малко сгъвахме прането - отнема доста повече време от обикновено, когато имаш помощници... Та докато сме на темата - играем игра... Питам я "Това какво е?" и показвам какво ще сгъвам. Отговаря ми се - пони(панталони), гаги(гаги), боди, тапи(чорапи) и т.н. като се уточнява и на кого е - мама, тати или еа(ева)... И докато оправя пони мама и тати гаги - минало половин час...
Играем и с няколко балона. Както Флауър каза - интересни са им в тази възраст. Използвам ги за учене на цветовете. За сега само синьо май се разпознава, ама по-скоро е случайно.
Давайте още идеи за занимания, че пак сме затворници, както беше през зимата. Пуснала съм климатик и обикаляме двете стаи...

# 59
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
ana.ana, виц е ..., ама е много точен Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт