Страх от призраци

Преди няколко месеца сина ми, дъщеря ми и мъжа ми гледаха някакъв детски филм, който в един момент станал страшен, мъжа ми изведе дъщеря ми от стаята, но тя вече се беше изплашила. Не искаше известно време да спи на загасена лампа, но нещата след около месец поотминаха, тя не е забравила все още филма.

Ето и една извадка по темата от "Изкуството да бъдеш родител":

Преди няколко години една майка, която бях посветил в техниката на обратното действие, ми разказа случка, добре илюстрираща начина на действието й. Майката, която членуваше в приятелска асоциация на детегледачи, една вечер гледала децата на друга семейна двойка. Родителите сложили Тими да спи и излезли. По едно време Тими изскочил от стаята си уплашен и притеснен й рекъл: „Госпожо Джоунс, в стаята ми има вълк!" Майката ми обясни, че преди да усвои въпросната техника, тя би реагирала зле в дадената ситуация, както впрочем повечето родители. Би казала: „Хайде сега, не ставай смешен, Тими, много добре знаеш, че в стаята ти няма вълк." И би обиколила стаята с момченцето, показвайки му, че вътре няма вълк, което ни най-малко нямаше да намали страха му. Вместо да действа по този на пръв поглед разумен, но неправилен начин, тя под-ходила към въпроса другояче - приложила нашия метод.
Казала му: „Седни до мен и ми разкажи за вълка." И детето споделило колко се бои от вълка. Тя му отговаряла с фрази като: „Наистина те е страх от този вълк!" или „Този стар вълк май много те плаши!" и други подобни. Не се опитвала да го успокоява, нито да го разсейва. Задоволила се да му препраща чувствата, които описвало. Момченцето й казало, че много се бои от този вълк, че го мрази и че ще го хвърли в морето от скалите. Накрая, след около двайсет минути, през които тя само отразявала чувствата му, то се обърнало към нея и й рекло: „Госпожо Джоунс, сега мисля, че мога да отида да спя." Тя го завела в стаята му, завила го и след няколко минути то вече спяло.

Карла,при вас явно малкия сънува кошмари,но поне заспива сам,и не ходи след теб навсякъде в апартамента,гледам,че са на една възраст.Из нета четох ,че между 5-7 години ги завладява страха от призраци,духове,смърт,и трябва да мине време за да забравят,то и аз на това се надявам.А скелети,призраци има на Скуби Ду,него го дават по Дисни ченъл,и интересното е,че тях много ги харесва.
Red,намерих книгата,точно  Приказките,но дъщеря ми не я иска,че нямала картинки на всяка страница,опитах се да и прочета,но не и е интересно,та си мисля,че ако е на филмче по ще и привлече вниманието.Нещо трябва да я впечатли по-силно(нещо хубаво да е) за да забрави това.
Ред,благодаря ти,ще опитам и аз,този метод,дано помогне  
Бубето,добре,че бързо е отминало при вас,мен ме притеснява факта че вече ще станат 2 месеца и нещата не се подобряват.

fifi777 , много съжалявам за детенце, че така се е стресирало. Дано скоро мине. 
 Филмът си е повече от страшен за деца /то и аз се постреснах  /. Още побеснявам като се сетя за служителката от Арена която изрично питах дали е подходящ за малки деца и тя отговори с ДА ! Понеже малката отказа да излезе го изгледахме гушнати  и дълго време след това говори за '' оня страшния филм, където треперихме от страх '' Добре, че бе само това.
Не знам колко адекватен ще е съвета ми, но гледала ли е Барби в Коледна песен. Историята си е относително по книгата, но има Барби, момиченце за героиня и много по- симпатични коледни духове- направо като феи. Може би така поднесена историята ще я поуспокои. Щом не се страхува от Каспър, нека види, че и духовете на Новите години  не са страшни. Просто са различни за малките добри момиченца и разбира се им помагат. А онези бяха страшни защото и героят бе стар скъперник. Както казаха и преди мен може би  клин, клин избива.   Разбира се, ако решиш, първо я изгледай без нея за да прецениш сама.

Направо тръпки ме побиха като погледнах този линк. Ама, че гадос!
Благодаря за предупрежденията!

Гледайте същия филм, но с героите от мупет шоу - да види, че не е страшно Има го в торентите.
The Muppet Christmas Carol.

филма наистина е ужасен- видях от линка.

fifi777 , дано бързо преминат впечатленията на детенцето ти от тази ужасия, скорошно отърсване!
благодаря и аз за предупрежденията!

Момичета,благодаря ви,при нея май започва да и става навик, да не е сама в стая,да ходи след нас,защото ми прави впечатление,че вчера като се върна от ДГ,и си отиде в стаята да си търси някаква кукла,и в един момент се усети,че е сама и се започна пак същото.Коледната Барби я е гледала,но отдавна и сега ще я пробвам да я гледа,Мъпетите не сме ги пускали,ще ги изтеглим,но тя като чуе думата Коледен... и не иска да гледа,но ще я прилъжа,пък дано клин клин избива  да помогне.

А синът ми, като видя трейлъра, каза "мамо, искам това да го гледаме цялото".
Е, за всеки случай го попитах - нали не те е страх (е, той няма още и идея какво пък може да има страшно в гледането), каза - не, яко е, супер е, искам още... да, ама никъде не го намерих това филмче в торентите - можеше пък и аз да се ограмотя малко (при все, че от дете имам книгата  - някой ми я беше подарил - никога не съм я чела, никога не съм си падала по Дикенс... )...

Та - някой срещал ли го е този филм?
Извън темата малко, ама...

Кати, по мои впечатления, децата започват да се страхуват някъде около и след третата си година.
Спомням си, че когато бях на 6, ме изпуснаха и изгледах един филм от Студио Х - за някакви, които крадяха диаманти.
Божеее, месеци след това сънувах как у нас влиза крадец.
Даже фантазията ми доста добре го беше измислила на сън: човекът просто режеше дупка до бравата, провираше ръка, отключваше си и влизаше. 

И аз предположих, че е малък, за да си измисля... как да кажа? имагинерни страхове, така че мога смело да го гледам с него - намерих го в демоноида, сега да видим и кога ще му намеря време... 

Кати,аз както писах дъщеря ми от малка е много страхлива,около 2 годишна се ужасяваше от клоуни,после от тези танцуващо-пеещите Дядо Коледовци,а как се беше стреснала от една голяма с човешки размери восъчна фигура на Шрек.Аз мисля,че си зависи и от детето.Гледам,че Ред е споменала студио Х,а аз още от малка много обичах да го гледам и всякакви ужасии и не ме е било страх или поне нямам спомен да съм се страхувала от нещо

Ние пък четем тази приказка често за лека нощ - само че в ролите са Мики маус, Доналд и т.н.... малкият много я харесва...
Може би ако изчеш на детето приказката и види, че има хубав край...няма толкова да се страхува....
Те всъщност не са лоши духове...

и моят син е много страхлив...много е важно детето да вижда и усеща,че неговият страх не плаши родителя (ти естествено се притесняваш за детето,не от призраците,но то усеща твоето притеснение)...трябва детето да вижда родителя спокоен и усмихнат,въпреки страха...дано ме разбираш какво искам да кажа.нищо не успокоява детето така както спокойствието от страна на неговите родители,както и обратното-нищо друго не го притеснява така както притеснението на родителите...
разговори с много разбиране от твоя страна също биха били от полза...
това с вълка от книгата на Додсън също е добър съвет.
и в краен случай-консултация с опитен детски психолог,никога не е излишна.

Хубави съвети са ти дали, но ако не помогнат, бих завела детето на детски психолог. Не е казано, че нещата от първото посещение трябва да се подобрят и детето да сподели, все пак това му е работата на психолога - да намери път към душата и терзанията на човечето...

Самата аз имам ужасен спомен от детска възраст, някакъв съветски филм, един човек се удави в блато. От тогава, мисля, ми е и чувството, че най-мъчителното нещо е да се давиш в тясно пространство...Почнах от асансьорите да се страхувам, макар че се возех и возя в тях...Абе тъпотия. Иначе Студио Х си гледах с удоволствие...Но онази сцена си остана  запечатана в съзнанието ми завинаги. След нея съм гледала доста по-ужасни филми, но вече със съзнанието на голям човек...

Жалко ще е ако детето започне да обвързва Коледата със страха си и с призраците...Дано намерите решение. Успех!