Слава Севрюкова - познатият и непознат феномен

  И на мен ми е интересна тази жена. Чела съм само една книга за нея, би ми било любопитно да науча повече неща.

Аз не разбрах с какво е по-различна от другите врачки-и тя си има трето око,както си му е реда

Чувала съм за нея! И макар да съм изключително скептична към всякакви врачки и баячки-тя ми вдъхва някаква увереност, сила и доброта. Никога не съм я виждала, дори разбрах за нея сравнително скоро-преди около година! Но от тогава до сега съм си купила 2 нейни книги и очаквам да има и останали. На едно място дори четох, че преди смъртта си тя е оставила на своя приятел- доц. Иво Лозенски купчина записки, висока над метър, която все още не е публикувана!

Много интересна статия.

Да, определено е интересна.

Zhekova аз не бих я нарекла врачка, защото двете с леля Ванга са си феномени. Отворих тази тема, защото тук влизат много хора и може би има такива, които я познават лично или Иво Лозенски или хора, контактували с нея.
Аз бях шокирана от контактите и с Левски, Ботев и информацията, която дава за тях...
Книгите за нея са четири, ще има и пета....
http://tpsy.blog.bg/nauka/2007/08/26/svryhfenomenyt-slava-sevriu … -glasyt-na.103937
и едно интервю с Иво Лозенски
http://www.plovdivmedia.com/4454.html
Тук не става дума дали вярваме или невярваме в казаното, а просто да сме информирани

Интересна статия... не бях чувала за Слава преди това.

А линковете към книгите не се отварят 

rainy ако ми пишеш на лични и ми изпратиш емайл ще ти изпратя първите три книги в електронен вариант
Четвъртата и аз не съм я чела, ако някой я е чел, нека сподели мнение

запис интересна тема

Наскоро научих за нея,записвам се да следя.

Въпреки голямото ми търсене в Интернет не успях да намеря много неща за леля Слава. Разбрах, че някъде в София има нейн паметник или паметна плоча, но къде  по-точно незнам
Затова се връщам към нейните виждания, прозрения:

ЩРИХИ ОТ ЦАРИЧИНСКАТА ЕПОПЕЯ
За Царичина все по-често се говори и пише като за легенда. А тя е удивителна реалност. Свръхес­тествени тайни ли крие това на пръв поглед невзра­чно, а, може би, вълшебно място?
1990 година. Група военни, обсадили дома на Сла­ва Севрюкова, шумно я атакуват. Намесят ли се хората под пагон, разговорите стават делови. Загадъчни ми­сии. Понякога необяснимо тайнствени. Тъй е и сега. Приседнали в хола на пророчицата, обстрелват я с въпроси.
Царичина - кипро селце, сгушено в южните скло­нове на Стара планина недалеко от Костинброд. В околностите му са решили да извършат проучвателни разкопки. С каква цел? - Само те знаят.
Всъщност, знаят ли?
-   Лельо Славе, почна се!... От утре - на обекта!...- Гласовете им тръпнат. - Паранормални явления се вихрят по онези места! Струят свръхенергии... Какво, според теб, ще открием? Съкровището на цар Саму­ил? Скелет на непознат сапиенс? Информация от Ат­лантида? Или?... Само ти би могла да усетиш какво ни чака... Кажи!
Умолително я поглеждат.
-   Виждам я вашата Царичина – прорицателката прецизно описва релефа на местността, определена за сондаж.
Внезапно застива в съзерцание.
О, какво има там!...
Да, лельо Славе, Знаем... Достигнем ли дълбини­те, които очакваме, ще се промени представата за Чо­вечеството. Навярно много по-древно от известното за него! Интересува ни ще се отворят ли "вратите към Космоса"?... - Обстрелът продължава.
В присъствието на Слава Севрюкова поведението на хората непредсказуемо се променя. Дали поради дарбата и естествеността й, скъсяваща дистанцията?
Ама и вие... Колко сте смели! - Благодушно се смее пророчицата. - Защо ще копаете?
Как защо? Генералният щаб... Милиони левове! Мощна техника, жива сила!... Ти кажи, лельо Славе, само кажи. Първо - какво ще бликне от земните не­дра? Второ - към правилния квадрант ли сме се насо­чили? Трето - ако не, кой е най-подходящ?
Въпросите валят.
-   Вижте, не ми харесва таз работа! - Слава Севрюкова рязко сменя тон. - Опасно е! Казвате, "врата към Космоса". Да, един от "вселенските проходи" действително е там...
(Тайнствената свита зашумява.)
Но обектът е идеално защитен. Чуйте внима­телно. Размислете. Не му е дошло времето. Казвам - огромен риск... Откажете се. Питате, какво ще откриете? - Жертва ще има, жертва-а-а-а!...
Лельо Славе, но как?! Какво говориш?... Милиони левове... Генералният щаб... Одобрен план... Ще копа­ем!... Бяхме вече при Ванга... Тя одобри...
Е, щом сте били при нея... Мен що ме питате?...
Авторитет си, о-о-о, лельо Славе\ Как тъй защо? Нима можем без тебе?!
Казвам, не му е дошло времето - непоклатимо от­сича. - А инак, виждам - ще ровнете тук, ще ровнете там. И какво? -Антики. Знам, друго търсите... Гробница на първото човешко същество, обитавало земята... Ноевия ковчег... Свещените скрижали... В мислите ви летящи чинии се меркат... - Отново се позасмива. -Права ли съм?
Мълчание.
 Прорицателката заговорнически сниша­ва глас:
- Чуйте добре, без­ценни послания се таят под Царичина, но са прекалено надълбо-ко. Идеално защитени. Рано, рано е, рано... Ще стигнете, виждам, донякъде и... ще се откажете. Защо?... Я вложете в нещо добро народната пара. - Рой тревожни видения са преминали през очите и. Гласът й е строг. - Бедни хорица... Старци изнемог­ват, бедстват сираци.
Но, лельо Славе!...
Казах, недейте! - Безкомпромисна е. - Закъде бързате? Истината достигат онези, които умеят да ча­кат. Не убивайте времето, не ранявайте Вечността!
Железни аргументи.
Изведнъж се преобрази. Военните ли я раздразни­ха с твърдоглава решителност? Или вникващата от­въд видимото за кой ли път разчиташе Бъдещето за онези, които имат очи, а не виждат?
Нищо повече не успяха да изкопчат от нея.
Дали това не бе знак?

Егати и тъпотиите 

Същата година със сензитивите Цветана Ранге-лова и Игнат Игнатов участваме в нощния блок на Българското национално радио - програма "Хори­зонт". От 00.00 до 03.00 часа след полунощ демон­стрираме енергийна диагностика на непознати по те­лефона. По онова време това бе сензация.
Развълнувани тълпи очакват лична среща пред ме-дийната сграда.
Нервите - опнати. Директното включване в ефир крие непредсказуеми изненади. И рискове.
В студиото ненадейно нахълтват двама журнали­сти. Млади, ентусиазирани, задъхани. С очи зачерве­ни. Пламнали от вълнение, гласовете им тръпнат.
Водещият Румен Ивайлов, с професионален нюх в журналистическия рейд, мигновено надушва сенза­ция. Прекъсва ни. Непринудена спонтанност в ефир.
Включва ги:
-   Драги слушатели! Непредвидени нощни гости! Сред нас са... Бихте ли се представили?
(Правят го.)
Защо в среднощния час тъй внезапно?... И откъде?
От Царичина. Невероятни открития! В шок сме. Не можем да мълчим. Утре ще е късно...
Изненада?! Министерството на отбраната ко­пае от месеци забуления в тайнственост обект. Убий­ствена секретност. И така, смело! Каква изненада?
С очите си видяхме. На бял свят излезе огромна каменна топка Диаметър - над метър. Идеално за­кръглена, гладка. Полирана до блясък! На двайсетина метра под културния земен слой.
От какъв произход?
-   Никой не коментира... Възбрана. Смразяваща секретност.
Говорят задъхано. Прекъсват се взаимно.
Моля, обяснете на уважаемите слушатели как се стигна до откритието? - Водещият забавя темпо. -От коя епоха е находката? Касае се за археологиче­ски артефакт? За свръхестествени реликви? Или?... Говорете!
За епохата нищо не се знае. Задават се гигантски дълбочини. - Журналистите снишават глас. - Надве­чер военните изкопаха... мраморен орел с разперени крила. Над два метра. Дивна красота!
   Невероятно! Къде са находките?
Потулиха ги. Цензора. Все едно не са съществу­вали. Утре ще е късно. Бързаме. Нарушихме "каран­тината"... Загадъчни предмети. Що за цивилизация. Питаме се - земни ли са реликвите? Или?...
*  *  *
Това не е краят на историята, започнала с възторг, завършила с мъглява недоизказаност. Нека дадем гласност на един от оцелелите участници в Царичин-ската експедиция. Известен от предната книга за Сла­ва Севрюкова „Бъдете в този свят, но не от този свят"- доктор Димитър Сираков.
Петнадесет години след обгърнатите в информа­ционен мрак събития той си спомня:
-   Няма случайности на тая земя. На 21.11.1990 г. в НДК София се състоя Международна среща на сензитивите. Присъстваха академик Наумов, феноменалният Алан Чумак, Людмила Ким. Почетен гост бе доайенът на българската психотроника Слава Севрюкова. Наскоро завърнала се от Йерусалим, приятелски се шегувахме - станала бе хаджийка. По онова време надълго разговаряхме с пророчицата за предстоящите проучвания в Царичина.
И така, на 06.12.1990 година бе даден старт на опе­рация "Слава". (Случайно съвпадение с името на про­рочицата? - б. а.) Разкопките на обекта продължиха две години и половина. Тогава там се озова и инженер Стамен Стаменов от Асоциация "Феномени". Същия ден военните изкопаха каменния орел. Забележител­но творение. Лявото крило - прегънато, извито. Като две усукани една в друга спираловидни вериги. Уподобяваше сякаш човешка ДНК. Дясното завърш­ваше с лъвска лапа. Без аналог в археологията. Без­прецедентна находка. Науката мълчи.
   Какви дълбочини достигнаха подземните проходи, напомнящи миньорска шахта?
Царичина не бе златна мина, макар с години да я категоризираха като такава. Спираловиден отвесен тунел - над 160 метра дължина. Схема за работа по­лучавахме ден по ден от контактьорката Елисавета Логинова. Тя направляваше изкопа, осъществявайки връзка с Космоса.
Каква е другата находка? Изкопали сте, както се узна, огромно каменно кълбо.
То бе още по-интересно - загадъчно се усмихва докторът. - Закрито с масивна гранитна плоча. Как ли не се мъчиха инженерните части - с въжета, ма­кари, скрипци, лостове... Не помръдва. Изведнъж - с едно докосване на ръката, елегантно с лекота се из­въртя. Зейна проход.
Тайнствени защити. Енергийни ограничения.
Открехна се плочата. А под нея - тунел. Първо в него проникна специализирано отделение химически войски в защитни облекла. Задължителни мерки за си­гурност. Дезактивираха пространството, да продължим обезопасени надолу.
...Крачка не успяхме да сторим. Пред нас се въз­прави... Не, за това нямам право да говоря.
Докторът тръсва глава.
Годподин Сираков, над петнайсет години оттога­ва. И най-засекретените операции губят давност.
Разкопки с кодово название "Слава" под ръковод­ството на генерал Минчев... Но не, нямам право... Ще споделя само това и край. Вие преценете дали да пуб­ликувате... Невероятни реликви. Балсамирани остан­ки. Чудесно консервирани... Толкова. Нека се произне­се науката. И бъдещето.
Присъствали сте на срещите с леля Слава и Ван-га. Сбъдна ли се предсказаното на докоснатите от Бога?
-   Първият изкоп бе спираловиден - встрани и надолу. Пет пъти вертикално се събираше на едно място. Достигаше 44 метра дълбочина. Толкова... О, да... Само това. Знам, ще ви заинтригува - усмихва се докторът. - След знаменателно съновидение на направляващата разкопките Елисавета Логинова, наложи се спешна среща с Ванга. Пророчицата тогава строго ни смъмри:
„Как може?!... Боже-е, Боже!... Военни... Браво! Ко­паното се трупа над тунела... Оти, питам? Срутва­не ли сакате?!... Да разчистите! Бърже! Пострадали сакате?!..."
Петричката пророчица системно ви насочваше?
Да, поверително предупреди: „Ке стигнете един капсул. Какво е съдържанието - консервирано. - Чо­век? Мумия?... - Ванга тайнствено вдигна рамене с гримаса на почуда. - Не знаете дали капсулът е под налягане. Що ке чините с оня маймун, бре? - Ни маж, ни жена... Отвори ли се херметичнио капак, онова същество може да се съживи от въздуха. Що ке чи­ните, питам, кога оно се пробуди и проговори?..." - Прорицателката шумно се засмя.
Как завърши мистериозната епопея? Какво ли не изписа пресата за Царичина, превърнала се в ония вре­мена в свръхестествена реликва. Даде се наистина предсказаната жертва. При неясни обстоятелства загина Марина Наплатанова, дъщеря на участващия в разкопките полковник професор Наплатанов. Не­познати сили, тайнствени енергии ли се вмесиха? Нима предупрежденията на Слава и Ванга не бяха достатъчно категорични?
Неочаквана развръзка. Всеки четвъртък войничета изнасяха на гръб пръстта от тунела. Каква пръст - ска­ла. Миньорски пистолет с мъка я пробиваше. Въпреки дълбочината, едва втората година бликна вода.
Спускайки се спираловидно, един ден стигнахме странно изографисана каменна колона. По онова вре­ме поддържахме постоянна радиовръзка с Генералния щаб на армията. Релейните станции този ден прегря­ха. Какво да правим? ...Пред нас- масивна зала. Там навярно ни чакаше въпросната капсула... (Докторът млъква.) Не, за това нямам право. Клетва съм дал.
Каква бе дълбочината на изкопите преди края на проучването?
66 метра надолу по вертикала, близо 180 - по спирала.
Загатнахте - колона с надпис. Лично сте я виде­ли? Бихте ли я описали?
...Неразбираеми знаци. Надявахме се на инфор­мация за "първия безполов човек на Земята".
Когато споделих за колоната с леля Ванга, тя още по-шумно и звънко се разсмя: „Охо-о, що е време за­напред... - Тръсна глава. - Ке биде разчетена. - И тихо допълни. - Она е история на човешкио род от първороднио син насам..."
(Незнайно защо, откак свят светува феноменал-ността предявява странни, трудно обясними предпо­читания - компанията на необразованите. Дали защо­то родната наука все още с неоправдано невежество пренебрегва и потиска шестото сетиво?
Ванга и Слава - поредно доказателство за това. - И двете с начално образование, но с недостижим само-роден потенциал. За заслугите си приживе получават признание в науката. Ванга - старши научен сътруд­ник (с ранг професор) към закрития "Институт по су-гестология" в София. Слава - извън страната за дока­зани приноси в областта на ядрената физика - б. а.)
-   Съществуват космически програми – въздиша докторът, - но има и непреодолими прегради. Енергийни стопери. Мъдрост трябва и много, много търпение. Всичко с времето... Сякаш още чувам гласа на леля Слава: „Недейте! Рано е още, рано-о-о!..."
Как гледаше тя на Царичинската епопея? Какво ви съветваше?
По онова време контактувахме повече с леля Ванга, отколкото с нея. Всеки е с мисия на тая Земя. Най-тежката на духовно зрящите. Слава предупреж­даваше: "Не сме дорасли. Морално не сме готови за предстоящите открития." Ванга по своему го по­твърждаваше.
Тъй и стана. По тъжна ирония на съдбата.
Генералният щаб реагира светкавично. Първо -забрани изнасяне на пръстта от войници. Второ -с нея се заеха сигурни проверени хора, офицерите. Накрая, объркано, неадекватно след изненадалите го събития, Висшето командване нареди да се за­печати и изолира входа на тунела. Тонове бетон се изляха. Мястото е недосегаемо. Засега. Навярно и с години занапред.
-   ...Защо бе всичко това? - Разсъждава със страст и романтика докторът, оцелял по щастливо стечение на обстоятелствата в рискованите проучвания на обект с кодово название "Слава". - Част от военните вече ги няма поради преклонната им възраст. От другите нищо няма да изкопните. Само това ще споделя, а вие разсъдете. Открай време ни изкушава материалният подход към света. Да пипнем искаме, с очи да видим. Дълбините на Царичина не са извор на мистични изживявания. Там е кодирано космично послание за еволюцията на разума. Доказва - не сме сами във Вселената. Не сме и "проходили" още сред звездите. Дали, мисля, някога ще се случи...
От часа на разкопките течеше кодирана инфор­мация: „След три дни ще отворите..." Ще отворим какво? Очаквахме наистина работата да приключи за три дни. Две години не ни стигнаха.
Това е космическа програма. Думата "ден" може да означава столетие или хилядолетие.
...Пред нас се открои отвор с форма на арка. Зад нея - ясно оформени таван и стени. Узна се - същест­вува пряк вход - "врата към Вселената". Опрели в нея, крачка не успяхме да пристъпим. За капсулата бе прекомерно рано. Така твърдеше и леля Слава. Можеше да стане страшно. Странното същество да оживее и...
...След двегодишно проучване входът на разкоп­ките бе бетониран. Рано е още, рано...-Мълви като омагьосан докторът.
Внезапно, сякаш пробудил се от сън, тръсва глава:
- Думица повече не чакайте!
*  *  *
Призрачна мъглявост. Въпреки строгите мерки, в медийното пространство витаят какви ли не хипотези и мистификации за свръхсекретната операция.
Какво ново можем да узнаем за една от енигмите в България след близо петнайсетгодишно мълчание? Ако в Америка не секва интересът към космическата катастрофа в пустинята край Розуел заради труповете на извънземни, с какво да се похвалим ние, освен със скромничката "царичинска дупка"? Отдали предимство на поредния "по-голям брат"...
Плетеница от мистерии. Подземният оазис чака разгадаване. Доверим ли се на откъслечните, теле-графично кратки, премерени като с аптекарски везни коментари на военните, толкова е секретен, сякаш не е съществувал.
Какво принуждава дисциплинираните служители на пагона да затулят "обекта" в непроницаемост?
Възможно ли е Министерството на отбраната да "покрие" завинаги поразителните находки?
Отговорът - реакцията на уважаемото ведомство е обяснима единствено, ако се е докоснало до материя, за която няма обяснение.
Нека обсъдим и други интригуващи факти. От пър­вия ден на прецизно подготвената операция блокира багерът, дотогава технически изправен. Военните про­дължават работа саморъчно. Тогава настъпват зага­дъчни паранормални явления. Неидентифицирани светлинни тела закръжават над селото. Има сведения за кацане на НЛО близо до него. Разтревожени от не­чие невидимо присъствие, охраняващите обекта куче­та раздразнено лаят.
(В една от следващите глави ще узнаем за сходни­те, както се очертават, дори закономерни реакции на домашните любимци на Слава Севрюкова при контак­ти с неведоми сили - б. а.)
По-късно достъпът неведнъж е възпиран от психо-енергийни бариери (непробиваеми, блокиращи физи­ческото проникване енергийни полета с неясен произ­ход - б. а.). Ограниченията са не само върху хора и животни, а и върху изрядната дотогава техника, пре­върнала се без причина в безпомощна.
Доказателство за чужд разум или скъпоплатена измама? Сблъсъкът с непреодолимото провокира непредсказуем ответ. Шокирани от изживяното, след повече от двегодишно лутане из влажните подзем­ни лабиринти, военните взимат най-мъдро решение - спират проучвания, без да ги изведат докрай. И без публично обяснение.
Какви са енергийните стопери? От кого са зало­жени? Какво е отвъд тях? - Съмненията оживяват в призрачния страх от неизвестното, подхранвани от страстите на Егото. Извън тях отсъстват. Отсъстват и аргументирани отговори. Както и продължение. Раз­копките панически са прекратени. Досега няма офици­ален доклад на Министерството на отбраната за тях. За да се превърне Царичина в златна мина. На мистификациите.
Заплаха ли стъписва Военното министерство? Защо слага край на обещаваща небезрезултатна опе­рация, извършвана, както се твърди, с "хирургическа точност", струваща на данъкоплатците 16 милиона лева? Логично е и да се запитаме: автентична ли е "мъглявата епопея" или съмнителна игра на въобра­жението на хора с болна фантазия?
Ако бяха такива, как са получили висше армейско образование? Не, дисциплинираните служители на пагона не са обзети от безумие и параноя. Не биха копали над две години за "Бог да прости". Насочва­щите данни, по които започват работа, са надеждни. Откритията - впечатляващи.
Водачите на експедицията твърдят: „Само след няколко метра щяхме да стигнем до предсказаното безполово двуметрово същество. От входа на зала­та вече се процеждаше светлина. В тоз ден спряха разкопките."
Съвършено различно е мнението на геолозите, дали експертна оценка за прекратяване на работата: „Ако аварийно не бе прекратен изкопът, само някол­ко метра по-надолу щеше да бликне подземна река и да ги издави."
Коя е истината? Не е ли права Слава Севрюкова: „Рано е още, рано..."
Вместо словесни еквилибристики, Министерство­то на отбраната потулва сензационните находки. И застива в мълчание. Реакция, аналогична с тази на НАСА за НЛО в пустинята край Розуел. Закономерна при срещи с необяснимото.
Коя е тъмната истина? Защо при поява на "съм­нителни обекти" като по тревога преди всички на­хлуват военните? И уж все нищо не разкриват, а след намесата им задължително се слага гриф: "Строго секретно!'"?
Ни веднъж по време на разкопките няма срутване, макар спираловидният проход да не е укрепен според изискванията на минно-геоложкото дело. Това, според участниците доказва, че тунелът, някога е бил проко­пан в скалата, а военните само са го разчиствали.
Изваденото на бял свят в оня "обречен квадрант" толкова ли е стратегически безценно, та той е пре­върнат в недосегаем, а информацията - в дълбоко засекретена? Толкова ли е страшно, ако се окаже -не сме сами в Космоса'? Ще се наруши ли национал­ната и глобална сигурност с признанието: Вселената е обитавана от многократно по-напреднали съще­ства, оставили трайни следи? Нима е ужасяващо, че НЛО не кръжат единствено в Небето? А, може би, долу, в "подземната зала" се крие представител на човешкия генофонд, приведен в състояние "сомадхи" (привидна безжизненост)?
Истината - "царичинската епопея" е перфектно проведен, задълбочен изследователски акт. Ако бе фриволно хрумване, военните за нищо на света не биха хвърлили милиони левове, жива сила (част от нея пострада) и години упорит труд на вятъра. При категорични гаранции и изрядна техника, подготве­ни какво ще открият, те са го намерили. За да остане трайно засекретено.
Завинаги?...
*  *  *
Царичина - уникална империя от подземни тайни. За първи път в историята на Българската армия воен­ните участват в такава сензационна операция.
Неизбежни са въпросите:
Първо: каква е идентичността, произхода, пред­назначението на находките?
Второ: къде се съхраняват?
Трето: докога ще е ембаргото за изнасяне на не-предубедена информация?
Четвърто: не се ли укриват доказателства за съ­ществуване на ранни човешки образци на Земята? Или на по-съвършена от нашата проява на живот?
Пето: при среща с необяснимото, докога ще се отрича то?
Отговорите биха дали обяснение защо "обектът" е изолиран от общественото внимание в страната и по света. Защо камари бетон затулят устата на неудобна­та истина.
Едва ли скоро ще получим компетентни обяснения. Единственото, което представителите под пагон заявя­ват, е: „Без коментар!"
"Царичинската авантюра", както се квалифицира неоправдано пренебрегвания в най-новата ни история акт, е сравнима с кутията на Пандора и разлетелите се от нея тайни. Документите, включително Дневни­кът на разкопките, касетофонните и стенографски записи на разговорите с Ванга и Слава след приключ­ването й загадъчно изчезват.
Висшите военни магистрати като че нищичко не зна­ят за съдбата на скъпоплатения "проект". Археолози и историци от своя страна академично, с насмешка ква­лифицират "дилетантските разкопки" за "дивотии" и "феномени на човешката глупост". "Потайностите" в оня район се превръщат в обект на жълтите издания.
За да звучат там пошло, карикатурно.
А по цял свят се работи сериозно по тези въпроси.
*  *  *
По-древни са нашите земи от знайното за тях. В недрата им се таят неразлистени мистерии.
Царичина, появила се от нищото, изчезна в нищото. Непроницаем сфинкс със затулена уста. Тайни от ми­лиони лета под бетонен саркофаг. Усмирителна риза на вихрещи се страсти. Явление, запратено в бъдеще­то.
„Рано е още, рано..."- Не заглъхва предупрежде­нието на Слава Севрюкова.
Откъс от книгата за Слава "Зеница към Вселената"

интересно