В: Кои от хипотезите са най-убедителни? Любопитна е теорията за това как сами формираме действителността си...
О: (...) Това, което физикът Йордан Георгиев казва научно, Ванга изказва популярно с думите: "Има съдба, но всеки сам избира по кой път да мине и на кои сили да служи.". Т.е. пътят на човека като цяло е предсказуем, но стремежът към еволюция, израстването на съзнанието, е индивидуален процес, вероятностен. А прозрението може да тласне съдбата в друга посока.
Силно ме впечатли и фактът, че почти всички изследователи в книгата говорят за съществуването на единно поле на информацията, наричано с различни имена ("Акашови записи", "Божествен компютър", "Вселенска библиотека"), в което се записва всичко случило се на Земята от зараждането на живота до днес. Хора като Ванга, владеещи механизма да влизат в това поле, могат да черпят информация за всички минали събития - както на даден човек, така и на цели народи.
Ролята на захарта, която Ванга иска да й носят, й служи само, за да открие по-бързо дадения "файл" от "Божествения компютър". А захарта, както е известно, има способността да записва и съхранява информация - свойство, присъщо на диелектриците, каквито са и восъкът, водата. (...)
В: Физиците потвърждават, че е възможно да се надниква в бъдещето?
О: Физиците изказват интересна хипотеза, че бъдещето отдавна се е случило и ние само "пристигаме" в него. Ето защо Ванга казва, че "съдбата е написана". За да си обясним това явление, трябва да осмислим по друг начин понятието време - медиуми като Ванга го описват като единен процес, като едновременно съществуване на минало, настояще и бъдеще. Учените потвърждават това и го обясняват със своите термини: за съществуването на простанствено-времевия континиум (Йордан Георгиев), за стрелата на времето (Л. Филипов). Ако приемем, че няма време и че всичко е единен процес, тогава е само въпрос на отключена способност да надникнем в бъдещето - така, както виждаме спомените си в миналото.