Традиционна астрология

Източни и западни планети

Източна се нарича планетата, която се появява на хоризонта преди Слънцето и залязва на хоризонта преди него. Западна се нарича тази планета, която се показва на хоризонта след Слънцето и залязва зад хоризонта след него.

Тези понятия често може да срещнете в традиционните астрологически текстове, докато в модерната астрология са съвсем и неоправдано забравени. Дефинициите като цяло са лаконични и материята е неразработена и само тези, които са добре запознати с нея могат да се досетят за какво става въпрос, като четат между редовете. Съвсем индиректно можем да си направим някакво заключение за източните планети, като четем Дупор:

„Меркурий винаги е обърнат с една и съща страна към Слънцето и затова би било итересно да се проучи значението на неговия долен и горен съвпад. Изглежда, че горният съвпад предполага разточителен дух, който предлага своите знания, а и материални средства на всеки още повече ако се намира във въздушен знак. И обратно, долният съвпад се свързва със себичен дух, който е склонен към плагиатство или граби за себе си и в ментален и материален смисъл.“

Дупор се занимава със съвпадите между Меркурий и Слънцето, като ги разграничава като долен и горен или другояче казано вътрешни и външни съвпади. Тези съвпади представляват фазите, след които Меркурий става източен или западен, в зависимост за какъв съвпад става въпрос. Същите фази има и Венера, докато по-бавните планети като Марс, Юпитер и Сатурн може да имат само един тип съвпад със Слънцето, за който ще стане въпрос по-късно.

Поради каква причина е важно да се знае, коя планета е източна или западна ? На първо място говори ни за това какви са качествените характеристики на тази планета. Всяка планета притежава определени качества, тогава когато е източна и по-различни, когато е западна. Например източният Юпитер е топъл и влажен, докато западния губи голяма част от топлината си и преобладаващото му качество е влажност.

Познаването на качествата на планетите е от голямо значение при преценката за това какъв е темпераментът на личността и оценката на положението на някои области в живота, към които планетата има отношение. Както и за свойствата и принципно възможната изява на някоя определена планета в различните астрологични техники.

Съществуват три определения за източна и западна планета. Първото е на Клавдий Птоломей. Той ги определя като такива въз основа на позицията на квадрантите на наталната карта.

Квадрантите не са ни непознати, но ще си ги припомним:

    Първи квадрант е от асцендента до зенита (МС)
    втори квадрант – от зенита до десцендента
    трети квадрант – от десцендента до Надир (ИЦ)
    четвърти квадрант е от Надир от Асцендента

Спрямо тази класификация източни или мъжки квадранти са първи и трети, докато втори и четвърти квадрант са западни и женски. Затова Птоломей е смятал всяка планета, която попада в източен квадрант за източна. Тази дефиниция на Птоломей обаче не разглежда източните и западните планети в тяхната същност.

Друго определение можем да намерим при Ал Бируни. Той е смятал, че всички планети са източни, ако се показват на хоризонта преди Слънцето. Поставил е обаче едно условие, а то е че външните планети не могат да бъдат източни, ако се намират на разстояние по-голямо от 90 градуса от него. За вътрешните планети това не важи, защото те не могат да се отдалечат от Слънцето повече от един или два знака.

Дефиницията, която дава Ал Бируни, може да се каже че има определена връзка с тази на Птоломей за системата на квадрантите. Ако поставим Слънцето на Асцендента, то тогава ъгълът от 90 градуса ще бъде на Зенита (МЦ). Да кажем, че имаме планета в 10 дом. Тази планета ще бъде източна, защото се намира на разстояние по-малко от 90 градуса отстояние от Слънцето. Същата планета се намира и в първи квадрант, който Птоломей нарича източен.

В предложения пример виждаме, че Асцендентът се намира в знака Овен. В същия знак е и Слънцето непосредствено попадащо на ъгъла. В 10 дом виждаме Марс в Козирог. Спрямо определението на Ал Бируни, този Марс е източен, защото се намира на по-малко от 90 градуса отдалеченост от Слънцето.

Обаче, ако планетата се намира в 9 дом, то тя ще бъде на разстояние надвишаващо 90 градуса отстояние от Слънцето и съответно ще бъде западна. Птоломей също така би потвърдил това твърдение, защото тази планета ще се намира във втори квадрант, който той смята за западен.

В пример 2, виждаме отново Слънце на Асцендента, но този път в знака Рак. Марс е в 9 дом в Риби и разстоянието между него и Слънцето е по-голямо от 90 градуса. Такъв Марс според Ал Бируни е западен.

Като малко по-добре погледнем, разлика при дефинирането на източни и западни планети при тези двама автори, е само привидна. Остава ни третото определение, която съм посочил в началото на статията и което е най-широко използвано. Според някои авторитети, това определение не е съвсем точно, ако става въпрос за вътрешните планети, а сега ще разберем и поради каква причина.

Спрямо основната дефиниция, която казва че всички планети са източни, когато се появяват преди Слънцето и се скриват преди него и в Пример 1 и в Пример 2, Марс е източен. Чак когато достигне опозиция със Слънцето и започне да се приближава към него от другата страна, то тогава този Марс ще стане западен т.е. ще се появи на хоризонта след Слънцето и ще се скрие на хоризонта след него. Ще бъде видим като вечерна звезда.

Можем да преценим кои планети са източни, а кои западни. Ако не можете да го визуализирате, достатъчно е от мястото на Слънцето да „начертаете“ една опозиция. Така всички планети, които се намират над тази линия ще бъдат източни, а онези които са под нея – западни.

Традицията ни учи, че източните планети са като млади хора, които са изпълнени със сила и виталност. Наистина, източните планети са директни и бързи и това предимно важи за външните планети. За вътрешните – Меркурий и Венера това не се отнася. Когато станат източни тези две планети са бавни и ретроградни.

Това има тясна връзка с планетните фази. Външните планети имат следния цикъл. Съвпад със Слънцето, след който стават източни и опозиция, след която стават западни. Меркурий и Венера винаги са близо до Слънцето и затова не могат да направят с него опозиция, но затова имат два съвпада.

Меркурий и Венера имат два типа съвпади със Слънцето. Първият е горен. Тогава тези две планети се „освобождават“ от слънчевата „прегръдка“, бързи са и в директен ход. В този случай потвърждават онова, което са казали древните. Източните планети са като млади хора изпълнени с много енергия. Обаче имаме проблем, след горният съвпад, Меркурий и Венера стават западни, а не източни !

Тук намираме обяснение поради каква причина се казва, че Меркурий и Венера са по-благоприятни, когато се намират зад Слънцето т.е. когато се появяват след него и се скриват след него като вечерни звезди. Тогава те са западни спрямо Слънцето, но се намират в своята източна фаза, в която носят своя най-голям потенциал.

След горният съвпад, Меркурий и Венера след известно време обръщат своя ход както го правят и външните планети. Единствената разлика е, че при ретроградния си ход външните планети са в опозиция на Слънцето, а Меркурий и Венера в друг съвпад, който се нарича долен.

По времето на този друг съвпад, Меркурий и Венера са ретроградни и бавни, което е показател за голяма слабост на планетата. Двете планети след този съвпад стават западни. Пак съзираме несъответствие с основната дефиниция. Нито имат голяма енергия, нито са като млади хора, а по-скоро са като двама куци възрастни хора. Това е така, защото са източни спрямо Слънцето, но са в западната си фаза. Западната фаза на всяка планета е фазата, в която планетата приключва своя цикъл – хелиакалния залез.

Бен Дайкс в „Using medieval astrology“, отбелязва че представянето на Халдейското планетно подреждане е точно „отражение“ на източното подреждане на планетите.

Тук имаме йерархичeн пример относно източните и западните планети. Съобразно дефиницията, ако всички планети са източни, то техният ред би бил халдейски. Използвайки този модел планетите са източни или западни, в зависимост от това от коя страна на Слънцето се намират.

Той смята, че всички планети в този ред са източни и като такива външните се намират преди Слънцето, а вътрешните зад него. Въпреки че Луната е вътрешна планета, тя никога не може да бъде ретроградна, но нейната позиция е много по-благоприятна, тогава когато е западна спрямо Слънцето (като Меркурий и Венера), защото тогава нараства нейната светлина и се увеличава и силата й за действие.

Заключението, до което можем да стигнем след написаното дотук, е че дефиницията за източност и западност, много не се различава по отношение на това дали планетата е външна или вътрешна. Която и да е планетата, ако се намира преди Слънцето т.е. появява се преди него, ще бъде източна. Също така, независимо от планетата, която се намира зад Слънцето, т.е появява се след него, тя ще бъде западна.

Разликата е в силата и потенциала в зависимост от фазите, през които планетите преминават. При външните планети фазите са в унисон с положението по отношение на Слънцето. Източната външна планета се намира в източна фаза и западната външна планета пък е в западна фаза.

Обаче, вътрешните планети поради изброените по-горе причини, имат фаза с противоположно положение и затова източните вътрешни планети са в западна фаза и тогава не са много благоприятни, а западните вътрешни планети се намират в източна фаза, в която са значително по-благоприятни.

В интерпретациите, източните външни планети и западните вътрешни символизират всичко онова, което се развива бързо, гладко, по-рано в живота, всичко онова което е социално приемливо.

Западните външни планети и източните вътрешни пък символизират всичко онова, която се развива бавно, с пречки, препятствия и застой, по-късно в живота и в зависимост от контекста, могат да бъдат показател за социално неприемливо поведение или съответно събития.

Автор: Боян Шойич
Превод: Петя Симеонова

Мунданна прогноза с методите на Машалах
На 22.12.23г в 5:27ч. с координати за София, Слънцето ингресира в знака Козирог, започва астрономическата Зима, или това са последните 4 месеца от астрологическата година. Според античната традиция, когато  ингресията на Слънцето в знака Овен е в твърд знак, Телец, Лъв, Скорпион и Водолей,  то тази карта е достатъчна за прогнозиране за цялата година. Асц на картата в ингресията на Слънцето е в Скорпион,  но тъй като планетите са  ниско долу в картата, което е указание, че ще има значими събития в края на периода ще разгледам картата на Зимното слънцестоене.
Във всяка Мунданна карта знака на  Асцендента, управителите на АСЦ и Луната символизират положението на  народа, а Знака на МС и управителите на знака символизират управлението.
В тази карта АСЦ с координати за София е в 28гр на Скорпион, но за градовете, които се намират на 43гр сев. Ширина, като В. Търново, Русе, Варна и др….АСЦ попада в знака Стрелец, което е различно…
За София и  градовете по на юг АСЦ е Скорпион и Марс не „вижда“ знака, което е показател, че населението в тази част, няма трезва, или реална представа за случващото се, управител е Луната, която е в знака Телец в екзалтацията си, но в опозиция на Венера, управляваща Десцендента, символизиращ партньорите, което показва, че народа ще се опитва да се противопостави на условията в които е, позицията на Венера като управител на ДСЦ и 12 дом, указва, че народа е оставен сам да се справя с живота си.  Правителството е символизирано от Меркурий, който е ретрограден и в лъчите на Слънцето  предстои да „изгори“ в лъчите на Слънцето или това е символично обновление, така че в следващото тримесечие вероятно ще има смяна на правителството. При това Меркурий след 13 дни ще стане видим и тогава ще излязат много тайни и скривана информация, вероятно кражби и юридически машинации, след съвпада със Слънцето Меркурий се връща в Стрелец, където прави съвпад с Марс. Слънцето като управител на МС под Сатурн символизира закони свързани с ограничения, а в допълнение савпада на Меркурий и Марс, са указания за растяща инфлация и намаляване на доходи, чрез приети документи, които ще засегнат най-много бизнеса и търговците, а за народа освен високи цени и увеличени данъци и такси под всякаква форма.  Тъй като в по-северната част имаме Марс в знака на АСЦ, а тази планета вече набира скорост, независимо, че все още е невидим вероятно след около 2 месеца ще избухне народно недоволство, като особено критичен период е около 25.02.24г., което е възможно да доведе до смяна на властта.
В тази карта стационарната фаза на Меркурий в 9 градуса на Козирог съвпадна със съвпада на  Сатурн и Юпитер във Великата мутация през 1842, когато започна Земната Епоха и приключи в 2020г. със съвпада на Юпитер и Сатурн в знака Водолей. Или ние се намираме все още в последните Времена на отиващата си Земна Епоха, която всячески се опитва да печели време за управление….
Тази прогноза е направена не с цел да ви плаша, а да ви информирам, че каквито и кризи да има, те ще бъдат преодолими, защото не виждам много указания за оставане на това управление на власт до пролетната ингресия.
Това показват Звездите, а аз ви пожелавам здраве, и спокойни празници изпълнени с топлина и любов.

ДОМОВЕТЕ В АНТИЧНАТА АСТРОЛОГИЯ

В  системата на дом-знак в античната астрология са били важни отношенията между ъглите, защото колкото  по на север отиваме към Финландия, или Мурманск системите на Птолемей , Региомонтанус ще имаме един дом обхващаш 2 знака и това ще доведе до неверни тълкувания, както често в нашите ширини се случва да имаме така наречените „интерсептирани“ домове, в които ако попаднат планети, съвременните астролози всякакви проблеми и трудна карма и т.н..
Именно системата дом-знак от АСЦ описва философията на астрологичните домове.  Това, което е разположено от АСЦ на 120 и 60гр вляво и дясно, това се счита за ефективно, това, което е под ъгъл 90 гр.  от АСЦ също е ефективно, докато 2,6,8 и 12 домове се намират на разстояние 30 и 150 от АССЦ, не го „виждат“, затова се смятат за неефективни, домове на беди и нещастия, с изключение на 2 дом. Затова използвайки домови системи на Птолемей или Региомонтанус или друга, то смисъла, който древните майстори са придавали на домовете, като 11 дом  Добрата съдба, 5дом -Дом на радост и т.н губят смисъла.
Например 1,5 и 9 дом са съединени под ъгъл от 120гр. или те са от един триплицитет и когато използваме системата дом-знак то АСЦ   това съм АЗ , моите деца 5 знак трябва да имат нещо общо с мен, или това, което на мен ми харесва 5 знак отново има общо с моята природа, 9 знак от АСЦ   дом на Бога, на моята вяра, религия, това което е разположено високо, но ми е близко по природа. Това е философията на античните майстори за определяне на темите на домовете.

А сега за Слънцето
.В традиционната Астрология, Слънцето не е символ на егото, или определящо личността.
Слънцето символизира властта, блясъка, популярността, обреда на Боговете, бащата в дневна карта. В много техники на древните астролози за определяне на личността Слънцето играе второстепенна роля, или изобщо липсва. За определяне на личността най-важни са АСЦ, Луната и Меркурий, и техните конфигурации в хороскопа.....
Първо Слънцето определя дали картата е дневна или нощна!
Но когато тълкуваме една карта, то я тълкуваме по теми: Характер и темперамент например, или Работа и социален статус... и т.н.....
В античната астрология има естествени сигнификатори и случайни сигнификатори.
Слънцето е естествен сигнификатор на бащата във всяка карта, допълнително в нощна карта освен Слънцето разглеждаме и Сатурн как е поставен.
Случайни Сигнификатори за бащата във всяка карта са Управителя на 4 дом, Алмутена на 4 дом,
Управителя на Жребия на Бащата и Алмутена на Жребия на бащата.
А Слънцето винаги се разглежда освен как е поставено по дом и знак къде са управителите на този знак, как са поставени, в какви конфигурации са, то и какви Дорифории има, или няма и...

ЕТАЛОННИ КАЧЕСТВА НА ПЛАНЕТИТЕ
Птолемей ни дава еталонни качества на планетите, които не се променят и при другите древни автори.
Слънце-сгрява и суши
Луна-овлажнява и затопля
Меркурий-сух или влажен
Венера-сгрява и овлажнява
Марс-сгрява и суши
Юпитер-сгрява и овлажнява
Сатурн-студен и сух
Това са еталонните качества на планетите, но в зависимост от положението им спрямо Слънцето, качествата им се променят.
Сатурн-хладен и сух, когато става източен, той получава повече влага, защото се нагрява и става хладен и влажен, а при западно положение той става още по-сух.
Юпитер-сгрява и овлажнява, когато е източен той е по-топъл и овлажняващ, западен Юпитер, топлината намалява т.к. достатъчно се е отдалечил от Слънцето и става по-влажен, защото топлината е намаляла.
Марс-сух и горещ, при съвпад със Слънцето и ставайки източен, т. е. излиза от лъчите на Слънцето той става още по-горещ и сух, и когато преминавайки по кръга  и стане западен той малко е загубил от горещината си и леко е изстинал.
Тук малко трудно се разбират нещата, но все пак Птолемей ясно е казал : „планетите никога не изменят своите основни базови качества, които са им присъщи. Техните фази по отношение спрямо Слънцето, и попадането в знаците, само малко може да добавят някакви  качества, съвсем малко, но коренно не могат да се променят”
Венера-сгряваща и овлажняваща, т.е. така действа. Когато е източна, придобива топлина и повече влага. Когато е западна, придобива повече влага.
Меркурий-сух или влажен, зависи от знака и от това, с какви планети се съединява, но не аспект съвпад, а всякакви аспекти, които прави.Когато става източен, то става горещ, в класическите учебници пише, че източен е идеален. Когато става западен става сух.
Луната-топла и влажна по своята природа. Но тя променя своите качества в зависимост от фазите спрямо Слънцето.
Луна от Новолуние до 1ва четвърт се увеличава влагата.
Луна от 1ва четвърт до пълнолуние има повече топлина
Луна от пълнолуние до 3та четвърт има повече сухота
Луна от 3та четвърт до невидимост има повече хлад.
Слънцето не може да бъде нито източно, нито западно, защото няма фази, но за Слънцето е важно да се отчита в какъв сезон е.
И за всички планети , освен фазата по отношение на Слънцето, трябва да се отчете в какъв сезон се намира планетата и как е разположена по  отношение на ъглите, в какъв квадрант.
1кв-т от АСЦ до МС и 3кв-т от ДС до Ис-мъжки, сух, горещ
2кв-т от МС до ДСЦ и 4кв-т от ИС до АСЦ-женски, хладен и влажен.
Или мъничко се добавят такива качества.
Птолемей казва: Изменят се не качествата, а количеството на качествата.
Накрая искам да ви обърна внимание на нещо много важно, което сериозно се отличава от съвременната астрология-тава е разбирането на хода на мислите в античната астрология. Планета в собствен знак астролозите не са отдавали голямо значение. Да е в собствен знак, в екзалтация- това е била само една характеристика, не особено значима. Докато планета в секта, разположена на ъгъл, в дом на радост, това увеличава силата на планетата.  И първото, което трябва да се изясни, когато се разглежда един хороскоп, не е планетата дали е в собствен знак, а как е разположена спрямо Слънцето,, каква е фазата, източна, западна, как е разположена-на ъгъл в падащ дом, или в следващ дом, получава ли лъчи от вредители. Това говори за силата нейната ефективност.
С този кратък материал се опитвам да покажа как в класическата Астрология се определя силата и ефективността на планетите.